Защо виждаме миражи
Дори и да не сме бродили умиращи от жадност из пустинята, на всеки от нас се е случвало да види локва вода върху нагорещения асфалт в далечината, която, щом я доближим, незабавно изчезва. И макар че тези локви не са жизненоважни, в случай че не сме в пустинята, те ни демонстрират едно от чудесата на физиката - миражите.
Те се дължат на свойството на светлината да трансформира посоката си на придвижване, когато минава през среди с друга компактност. На същото свойство се дължи и образното деформиране на потънал във вода предмет - да вземем за пример, дръжката на цвете или сламката наподобяват пречупени и по-широки. Това е по този начин, тъй като водата е по-плътна от въздуха и светлината рефрактира или с други думи - трансформира скоростта и посоката си.
На пътя, тъмният асфалт бързо се нагрява от слънцето и нагорещява въздуха, който се намира директно над него. Горещият въздух е с по-малка компактност от по-хладния, който се намира над него. А както стана ясно, светлината трансформира държанието си, когато минава сред среди с разнообразни плътности.
И по този начин, при достигането си до горещия въздушен пласт над асфалта, светлината огъва траекторията си и това, което очите ни възприемат, е обликът на небето, откъдето е пристигнала. Но мозъкът ни знае, че на земята не може да има късче небе, по тази причина възприема видяното като локва вода, която просто го отразява.
Всъщност, даже не е належащо асфалтът да е чак толкоз парещ. Още напролет можем да се полюбуваме на миражите, в случай че обичаме крайградските разходки.
Те се дължат на свойството на светлината да трансформира посоката си на придвижване, когато минава през среди с друга компактност. На същото свойство се дължи и образното деформиране на потънал във вода предмет - да вземем за пример, дръжката на цвете или сламката наподобяват пречупени и по-широки. Това е по този начин, тъй като водата е по-плътна от въздуха и светлината рефрактира или с други думи - трансформира скоростта и посоката си.
На пътя, тъмният асфалт бързо се нагрява от слънцето и нагорещява въздуха, който се намира директно над него. Горещият въздух е с по-малка компактност от по-хладния, който се намира над него. А както стана ясно, светлината трансформира държанието си, когато минава сред среди с разнообразни плътности.
И по този начин, при достигането си до горещия въздушен пласт над асфалта, светлината огъва траекторията си и това, което очите ни възприемат, е обликът на небето, откъдето е пристигнала. Но мозъкът ни знае, че на земята не може да има късче небе, по тази причина възприема видяното като локва вода, която просто го отразява.
Всъщност, даже не е належащо асфалтът да е чак толкоз парещ. Още напролет можем да се полюбуваме на миражите, в случай че обичаме крайградските разходки.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ