От какво се страхуват Костов и Прокопиев?
Дори и да не е било контрактувано авансово, появяването в един ден на две изявленията на една тематика – незаконната приватизация, освен това с Иван Костов и Иво Прокопиев, идва да покаже, че двамата са повече от обезпокоени. Изпълзяването на мрачния Костов и следващата изява на многострадалния Прокопиев не просто са симптом на боязън и в случай че не бе цинично, можеше да разсъни и страдание. “Учителят ” и “ученикът ” желаят да ни убедят, че незаконната приватизация на Прехода е донесла толкоз доста изгоди за българите, че да се чуди човек къде са десетките предадени за скрап предприятия, къде са и двата милиона българи, останали без прехранване и изпаднали в невъзможност при незаконния управнически мандат – 1997-2001 година, принудени да изберат живот, надалеч от близки, другари и Родина. Опитват се да замъглят обстоятелствата, че в резултат точно на фалирането на предприятия, унищожаването на аграрни кооперации и присвояването против “жълти стотинки ” на активи за милиони, през днешния ден България е в демографска злополука, ширеща се безпросветност, а два милиона пенсионери мизерстват.
Опитът за замяна на истината с манипулативни внушения при обществената интензивност на Костов и Прокопиев постанова да дадем сами отговорите на няколко наивни въпроса, които в никакъв случай няма да бъдат заложени или оценени от слугуващите им “журналисти ”.
От какво се опасяват Костов и Прокопиев?
Страхуват се от декларирани планове, даже не от осъществил се законопроект, за смяна на Конституцията, който би премахнал давностния период за следствие на приватизационни покупко-продажби. Класически образец за хора с гузни съвести или както националният талант го е споделил “Гузен негонен бяга ”.
А за какво се опасяват тъкмо Костов и Прокопиев?
Парадоксално е и в същото време обяснимо е, че дуетът Костов – Прокопиев сами признават, че възможното изменение на Основния закон ще засегне точно осъществени от тях дейности по приватизация на държавно имущество. Единият като “продавач ”, чиято политика като министър-председател в интервала 1997-2001 година е довела до незаконно обогатяване на малко на брой, за сметка на незаконното плячкосване на мнозина. Вторият като “купувач ” на държавно дружество, закупено на безценица, след съзнателно подтикване към оповестяване в неплатежоспособност.
Защо в опита да се защитят нападат държавни институции и по-конкретно прокуратурата?
Както след 1997 година Костов се опитваше да овладее прокуратурата, същото прави и Прокопиев двайсет години по-късно. И двамата, с цел да си подсигуряват нужният им имунитет. И въпреки опитите им тъкмо в това начинание да се провалят, те въпреки всичко не престават да се употребяват със скритата индулгения, която им се обезпечава от сложени на съответни властови позиции съдии.
Защо прокуратурата не е потвърдила виновността им до момента?
Костов се базира на 10-20 импортирани обвинителни акта, които са се провалили в съда. Но не споделя повода – законодателство, признато в мандата, в който цялата власт в страната е била съсредоточена в ръцете му. Съдии, чиято политическа обязаност с партията на Костов в никакъв случай не е била загадка. Ползването на услугите на едни и същи адвокати-лобисти, с потвърдени връзки с избрани съдии, които преди 20 години защитаваха “бащите ” на приватизацията, а през днешния ден техните “синове ” и “дъщери ”.
Защо Костов и Прокопиев се базират толкоз доста на давностните периоди?
Макар и официално Костов да не е директно във властта от 2001 година, нито той, а още по-малко Прокопиев, не са губили въздействие върху съвсем всяка от политическите обединения, които са управлявали, с дребни изключения. Възможността да имат свои протежета на основни постове в изпълнителната, а и най-много и в правосъдната власт, в огромна степен е било употребявано, с цел да не се проведат задълбочени инспекции на ролята им в несправедливата приватизация.
Макар и да отхвърлят, че има нещо неправилно в приватизацията като цяло, а и при втория в частност, Костов и Прокопиев се уповават главно на изтеклите давностни периоди. Нещо повече, задоволително е човек да прегледа архива на една от медиите-бухалки на издателя Прокопиев – “Капитал ”. Във връзка с приватизацията на “Софарма ” преди 17 години изданието написа: “Продажбата на фармацевтичните сдружения в България се оказа задача с нараснала компликация за българските приватизатори най-вече поради многото ползи в бранша и неналичието на ясни правила в приватизацията. Поредната заплетена продажба е придружена от изваждане на активи от салдото на фармацевтичното сдружение и утежняване на финансовите му резултати. ” Две десетилетия по-късно двамата се надяват точно на това, че никой няма да тръгне да търси документи и доказателства за серия от приватизирани държавни предприятия, чиито активи съзнателно са били влошени, тъкмо преди раздържавяването.
Прави ли са, Костов и Прокопиев, когато настояват, че смяна на законодателство би засегнала задграничните вложители?
И двамата търгуват със страхове на всеки спазващ законите вложител. И двамата са известни с това, че постоянно са се опитвали да лобират за избрани бизнес ползи. Недекларираните комисионери спекулират, защото представители на мандатоносителя, които показаха концепциите за ремонт на Конституцията, бяха безапелационни, че добросъвестните вложители, било те непознати или български, няма да бъдат пострадали. За да легитимират манипулативните си изказвания, обаче, Костов и Прокопиев обезверено се нуждаят от странична реакция, поради това се спекулират, нагнетявайки напрежение измежду представители на почтения бизнес, че и той ще бъде пострадал.
Ще се появят ли и още недоволни от опитите на страната да въздаде правдивост?
Засега, добре известни олигарси, натрупали първия си милион точно в мъгливите години на Прехода, избират да останат в сянка, като употребяват за свои “говорители ” по тематиката юристите си или пропагандират тезите за “опасните ремонти ” на Конституцията посредством поръчковите си издания.
В случай, че законопроектът тръгне да се приема, може да се чака и още откровения на изплашени кукловоди на задкулисието.
Какво би се случило, в случай че не се стигне до смяна на Конституцията?
Вероятността това да се случи съществува. Разбира се, по този начин пострадали ще се окажат още веднъж българите, най-малко що се отнася до опцията въпреки и минимална част от заграбеното да бъде отнето в интерес на страната.
Но даже и това да се стане, задоволително бе да се следят реакциите на Костов и Прокопиев. Фактът, че намръщеният Костов високомерно неглижира публичния глас, а Прокопиев недоволства от неналичието на реакция против инспекциите на бизнеса му от държавни институции, демонстрира, че двамата от дълго време са капитулирали пред хората. Заради това са се обкръжили само с клакьори и съучастници.
Защо Костов и Прокопиев приказват пред подбрани медии?
Изборът къде да изложат гледните си точки е тяхно право. Но прави усещане, че и двамата избират “удобни ” или “слугуващи ” им медии. Получава се, обаче, противоположен резултат. Колкото повече бягат от отговорите на същинските въпроси, толкоз повече настройват публичното мнение против себе си. Но, както чухме, това тях не ги интересува. Мизансценът с авансово подредените фамилни снимки на Костов пред “послушната ” журналистка от бТВ и подбраните по този начин фотоси за интервютата, че да се внушават какъв брой “бяла ” е якичката на Прокопиев, могат да се сравнят само с клоунските маски, които употребяват обирджиите на банки във холивудските екшъни.
Какви ще са последствията от интензивността на Костов и Прокопиев?
Освен, че се надяват да си обезпечат продължаваща недостижимост, двамата са толкоз самодейни, та чак истерични, в страховете си от смяна на Конституцията, че не биха пожалили сили и средства, а с второто сигурно разполагат, че да се опитат да дестабилизират институциите и цялата страна. Тези им опити занапред са обречени на крах. Ефектът от изпълзяването на Костов и неспирното мрънкане на Прокопиев ще има гибелен резултат и върху следващите им опити да инженерстват политически проксита, което да им даде изход за реализиране на лобизъм, гарантиране на индулгенция и достъп до обществени средства. И двамата към този момент са дефинитивно неприемливи за задграничните им сътрудници, тъй като всяка обязаност с тях би имала отровен резултат върху реномето на подлъгалия се да попадне в подмолните им сюжети.
Ревизия на престъпната приватизация може и да не се осъществя в мащабите, които българите желаят, само че е несъмнено, че възмездието, на което българите се надяваха – компрометирани политици и уличени в престъпления предприемачи да се самоунижават и под паника да се пробват да спасят активите си, към този момент е реализирано и най-големите образци за това бяха маргиналните неделни изявленията на гуруто на престъпната приватизация Иван Костов и израсналия под опеката на “Агнешките главички ” олигарх Иво Прокопиев.
Опитът за замяна на истината с манипулативни внушения при обществената интензивност на Костов и Прокопиев постанова да дадем сами отговорите на няколко наивни въпроса, които в никакъв случай няма да бъдат заложени или оценени от слугуващите им “журналисти ”.
От какво се опасяват Костов и Прокопиев?
Страхуват се от декларирани планове, даже не от осъществил се законопроект, за смяна на Конституцията, който би премахнал давностния период за следствие на приватизационни покупко-продажби. Класически образец за хора с гузни съвести или както националният талант го е споделил “Гузен негонен бяга ”.
А за какво се опасяват тъкмо Костов и Прокопиев?
Парадоксално е и в същото време обяснимо е, че дуетът Костов – Прокопиев сами признават, че възможното изменение на Основния закон ще засегне точно осъществени от тях дейности по приватизация на държавно имущество. Единият като “продавач ”, чиято политика като министър-председател в интервала 1997-2001 година е довела до незаконно обогатяване на малко на брой, за сметка на незаконното плячкосване на мнозина. Вторият като “купувач ” на държавно дружество, закупено на безценица, след съзнателно подтикване към оповестяване в неплатежоспособност.
Защо в опита да се защитят нападат държавни институции и по-конкретно прокуратурата?
Както след 1997 година Костов се опитваше да овладее прокуратурата, същото прави и Прокопиев двайсет години по-късно. И двамата, с цел да си подсигуряват нужният им имунитет. И въпреки опитите им тъкмо в това начинание да се провалят, те въпреки всичко не престават да се употребяват със скритата индулгения, която им се обезпечава от сложени на съответни властови позиции съдии.
Защо прокуратурата не е потвърдила виновността им до момента?
Костов се базира на 10-20 импортирани обвинителни акта, които са се провалили в съда. Но не споделя повода – законодателство, признато в мандата, в който цялата власт в страната е била съсредоточена в ръцете му. Съдии, чиято политическа обязаност с партията на Костов в никакъв случай не е била загадка. Ползването на услугите на едни и същи адвокати-лобисти, с потвърдени връзки с избрани съдии, които преди 20 години защитаваха “бащите ” на приватизацията, а през днешния ден техните “синове ” и “дъщери ”.
Защо Костов и Прокопиев се базират толкоз доста на давностните периоди?
Макар и официално Костов да не е директно във властта от 2001 година, нито той, а още по-малко Прокопиев, не са губили въздействие върху съвсем всяка от политическите обединения, които са управлявали, с дребни изключения. Възможността да имат свои протежета на основни постове в изпълнителната, а и най-много и в правосъдната власт, в огромна степен е било употребявано, с цел да не се проведат задълбочени инспекции на ролята им в несправедливата приватизация.
Макар и да отхвърлят, че има нещо неправилно в приватизацията като цяло, а и при втория в частност, Костов и Прокопиев се уповават главно на изтеклите давностни периоди. Нещо повече, задоволително е човек да прегледа архива на една от медиите-бухалки на издателя Прокопиев – “Капитал ”. Във връзка с приватизацията на “Софарма ” преди 17 години изданието написа: “Продажбата на фармацевтичните сдружения в България се оказа задача с нараснала компликация за българските приватизатори най-вече поради многото ползи в бранша и неналичието на ясни правила в приватизацията. Поредната заплетена продажба е придружена от изваждане на активи от салдото на фармацевтичното сдружение и утежняване на финансовите му резултати. ” Две десетилетия по-късно двамата се надяват точно на това, че никой няма да тръгне да търси документи и доказателства за серия от приватизирани държавни предприятия, чиито активи съзнателно са били влошени, тъкмо преди раздържавяването.
Прави ли са, Костов и Прокопиев, когато настояват, че смяна на законодателство би засегнала задграничните вложители?
И двамата търгуват със страхове на всеки спазващ законите вложител. И двамата са известни с това, че постоянно са се опитвали да лобират за избрани бизнес ползи. Недекларираните комисионери спекулират, защото представители на мандатоносителя, които показаха концепциите за ремонт на Конституцията, бяха безапелационни, че добросъвестните вложители, било те непознати или български, няма да бъдат пострадали. За да легитимират манипулативните си изказвания, обаче, Костов и Прокопиев обезверено се нуждаят от странична реакция, поради това се спекулират, нагнетявайки напрежение измежду представители на почтения бизнес, че и той ще бъде пострадал.
Ще се появят ли и още недоволни от опитите на страната да въздаде правдивост?
Засега, добре известни олигарси, натрупали първия си милион точно в мъгливите години на Прехода, избират да останат в сянка, като употребяват за свои “говорители ” по тематиката юристите си или пропагандират тезите за “опасните ремонти ” на Конституцията посредством поръчковите си издания.
В случай, че законопроектът тръгне да се приема, може да се чака и още откровения на изплашени кукловоди на задкулисието.
Какво би се случило, в случай че не се стигне до смяна на Конституцията?
Вероятността това да се случи съществува. Разбира се, по този начин пострадали ще се окажат още веднъж българите, най-малко що се отнася до опцията въпреки и минимална част от заграбеното да бъде отнето в интерес на страната.
Но даже и това да се стане, задоволително бе да се следят реакциите на Костов и Прокопиев. Фактът, че намръщеният Костов високомерно неглижира публичния глас, а Прокопиев недоволства от неналичието на реакция против инспекциите на бизнеса му от държавни институции, демонстрира, че двамата от дълго време са капитулирали пред хората. Заради това са се обкръжили само с клакьори и съучастници.
Защо Костов и Прокопиев приказват пред подбрани медии?
Изборът къде да изложат гледните си точки е тяхно право. Но прави усещане, че и двамата избират “удобни ” или “слугуващи ” им медии. Получава се, обаче, противоположен резултат. Колкото повече бягат от отговорите на същинските въпроси, толкоз повече настройват публичното мнение против себе си. Но, както чухме, това тях не ги интересува. Мизансценът с авансово подредените фамилни снимки на Костов пред “послушната ” журналистка от бТВ и подбраните по този начин фотоси за интервютата, че да се внушават какъв брой “бяла ” е якичката на Прокопиев, могат да се сравнят само с клоунските маски, които употребяват обирджиите на банки във холивудските екшъни.
Какви ще са последствията от интензивността на Костов и Прокопиев?
Освен, че се надяват да си обезпечат продължаваща недостижимост, двамата са толкоз самодейни, та чак истерични, в страховете си от смяна на Конституцията, че не биха пожалили сили и средства, а с второто сигурно разполагат, че да се опитат да дестабилизират институциите и цялата страна. Тези им опити занапред са обречени на крах. Ефектът от изпълзяването на Костов и неспирното мрънкане на Прокопиев ще има гибелен резултат и върху следващите им опити да инженерстват политически проксита, което да им даде изход за реализиране на лобизъм, гарантиране на индулгенция и достъп до обществени средства. И двамата към този момент са дефинитивно неприемливи за задграничните им сътрудници, тъй като всяка обязаност с тях би имала отровен резултат върху реномето на подлъгалия се да попадне в подмолните им сюжети.
Ревизия на престъпната приватизация може и да не се осъществя в мащабите, които българите желаят, само че е несъмнено, че възмездието, на което българите се надяваха – компрометирани политици и уличени в престъпления предприемачи да се самоунижават и под паника да се пробват да спасят активите си, към този момент е реализирано и най-големите образци за това бяха маргиналните неделни изявленията на гуруто на престъпната приватизация Иван Костов и израсналия под опеката на “Агнешките главички ” олигарх Иво Прокопиев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ