Трагедия, но и поука: Преди 53 г. СССР извежда в орбита първата космическа станция в света
Дори през днешния ден в МКС има парченце технология от изстреляната преди 53 години " Салют "
Преди 53 години Съветският съюз извежда в орбита първата галактическа станция в света. Постижение, което трансформира посоката на галактическите проучвания. Каква е историята на станцията, за каква цел е основана тя и по какъв начин завършва задачата ѝ?
След като американците първи кацат на Луната с " Аполо 11 " през юли 1969 година, Съюз на съветските социалистически републики взема решение да преструктурира своята галактическа стратегия. Основният фокус е преместен към основаването на орбитални галактически станции с екипаж. Кацането на Луната минава на втори проект и то единствено в случай че ракетата Н-1 стане годна за полет в бъдеще.
Върховният водач на Съюз на съветските социалистически републики по това време е известният със своя консерватизъм Леонид Брежнев. След 4 несполучливи изстрелвания на Н-1 той изцяло приключва руската лунна стратегия през 1974 година Средствата за нея обаче стартират да понижават 5 години по-рано.
Междувременно, още от началото на 60-те, Съветската войска започва един от най-секретните си планове.
Програмата " Алмаз " възнамерява да изведе в орбита галактическа станция, в която да работят хора. Тя ще се употребява за шпиониране от космоса, а с цел да се пази от възможен " абордаж ", е планувано 23-милиметрово автоматизирано оръдие.
Конструкторското бюро на Виктор Челомей дава отговор за развиването на плана. През 60-те години на предишния век в дълбока секретност е осъществена цялата теоретична и практична работа и към края на десетилетието основата на военната станция е към този момент създадена.
Когато Съюз на съветските социалистически републики трансформира целите на своята галактическа стратегия, планът " Алмаз " е пред довеждане докрай. Решено е с изключение на военни станции, в орбита да се изстрелят и цивилни версии. Това би постигнало две съществени цели. Съюз на съветските социалистически републики ще могат да се похвалят с първата галактическа станция, което не би могло да стане със строго секретния им боен план. Освен това, те ще се снабдят с правдиво прикритие за шпионските си станции. Така планът Алмаз се трансформира в " Салют ", само че военните задачи са под номенклатурата " Оборотна помпена станция ", а гражданските - под " ДОС ".
Конструкция
Космическата станция " Салют " е с дължина 20 метра и широчина 4 метра. Обитаемото пространство е към 99 кубични метра, което може да се съпостави с малко по-голям гараж. Станцията е разграничена на няколко отделения.
Първото поделение е трансферно. Към него се скачва галактическия транспортен съд " Союз ". След като докът е сбъднат, космонавтите минават през отделението. Следва второто и основно помещение с диаметър към 4 метра. В него са ситуирани научните принадлежности за задачата, като има още пространство за обитаване и няколко контролни панела. Третият отсек под налягане е напълнен с контролно и информационно съоръжение, съоръжение за снабдяване на електричество, животоподдържащата система и други помощни оборудвания. Четвъртият отсек не е под налягане и е предопределен за двигателните съоръжения и свързващи контролни системи.
Салют-1 има буферни химически акумулатори, аварийни ресурси от О2 и вода и системи за регенерация. Отвън на станцията са инсталирани две двойни мрежи от слънчеви акумулатори, които се простират като крила от по-малките отделения в краищата. Отвън е и система за контролиране на топлината, както и системите за ориентировка и надзор.
Салют-1 идва и с инсталирана астрофизическа обсерватория " Орион 1 ". Тя разполага с ултравиолетов телескоп с оптична система Мерсен и спектрограф употребяващ филм сензитивен към дългата ултравиолетова област.
Телескопът е изработен да се ръководи от член на екипажа. Така " Орион 1 " се трансформира в първата обсерватория отвън земната атмосфера. Този пети модул е значим за тестването на бъдещите военни станции, които ще се употребяват за оптичен шпионаж.
Салют-1 е по-сложна от първичния план за военна станция " Алмаз ", тъй като има 5 съставния елемент. От тях 3 са под налягане, само че екипажът може да влиза в единствено в 2.
Изстрелване и престой в космоса
Изстрелването на първата галактическа станция в света е планувано за 12 април 1971 година Идеята на Кремъл била по този начин да означи 10-ата годишнина от полета на Юрий Гагарин. Технически проблеми отсрочват старта за 19 април, когато " Салют-1 " излетява към орбита на борда на ракетата " Протон ". Тя се употребява и до през днешния ден, като е " работният кон " на Роскосмос за извеждането на огромни товари в орбита. Установено е, че всички системи за поддръжка на живота работят изрядно на станцията.
Първият екипаж излетява единствено 3 дни по-късно - на 22 април. След като задачата " Союз 10 " стига до галактическата станция, поражда проблем. Заради нередовност в скачващия уред на кораба космонавтите не съумяват да преминат в станцията. Двата апарата са скачени в продължение на около 5 часа и половина. След несполучливите опити да влязат в станцията корабът " Союз 10 " се разкача и прави първото в света нощно кацане на галактически уред на 24 април.
Трагедията
След завръщането на " Союз 10 " е взето решение за бързото изпращане на втора задача с екипаж към станцията. Така на 6 юни 1971 година е изстрелян " Союз 11 ". На борда са космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Само 3 часа и 20 минути след излитането си те се скачват със станцията и съумяват да влязат в нея. По този метод тримата се трансформират в първия в света екипаж на галактическа станция.
Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков
Снимка: Keystone/Hulton Archive/Getty Images
Задачите им са многочислени:
Космонавтите би трябвало да ревизират структурата, елементите, бордовите системи и оборудването на орбиталната пилотирана станция; Да тестват ръчните и самостоятелни процедури на станцията за ориентировка и навигация, както и системите за ръководство на маневрирането на галактическия комплекс в орбита; Изучат земната повърхнина геология, география, метеорология и снежна и ледена завивка. Това тества по-късното приложение на военния вид на станцията; Изучават физически характерности, процеси и феномени в атмосферата и галактическото пространство в разнообразни области на електромагнитния спектър; Проведат медико-биологични проучвания за установяване на опцията космонавтите в станцията да извършват разнообразни задания и проучване на въздействието на галактическите полети върху човешкия организъм. Още с влизането си в станцията стартират проблемите.
Екипажът се натъква на задимена среда, която е негодна за дишане и даже рискова за бъдещи пожари. Налага се незабавна замяна на вентилационната система. След осъществяването ѝ космонавтите прекарват идващия ден назад в своя " Союз ", до момента в който въздухът в станцията се почисти. Следва една сполучлива седмица на опити и серия от телевизионни мостове към Земята.
На 11-ия ден от престоя обаче избухна пожар. Той кара планиращите задачата да обмислят изоставянето на станцията. Междувременно на Земята пораждат проблеми с лунната ракета Н-1. Проблемите пред руската галактическа стратегия като че ли не стопират. Екипажът е длъжен да употребява бягащата пътека за извършения по два пъти дневно. Упражненията обаче карат цялата станция да вибрира, а това може да компрометира здравината ѝ.
На 29 юни е взето решение космонавтите да се върнат на Земята. Те натоварват събраните кино ленти, опити и мемоари на кораба " Союз 11 ". След това връщат ръководството на станцията в автоматизиран режим и се приготвят за разкачане. Всичко става по проект, като връзката с задачата прекъсва малко преди влизането ѝ в атмосферата. Инженерите смятат това за породено от плазмени разстройства, които са естествени при навлизането на всеки уред в земната атмосфера.
" Союз 11 " каца в Казахстан - съвсем без отклоняване от определената зона за приземяване. Екипът за прибиране на космонавтите се доближава до апарата и той наподобява изцяло обикновено. Когато извън почукват по капсулата, следва непредвидена тишина. Всички в капсулата са мъртви.
" Външно нямаше никакви вреди. Почукаха в профил, само че нямаше отговор. При отварянето на люка откриха и тримата мъже на местата си, неподвижни, с тъмносини петна по лицата и следи от кръв. Лекарите направиха изкуствено дишане, само че без резултат ", спомня си Керим Керимов, един от основните конструктори на руската галактическа стратегия.
Това е първият и единствен до момента случай на гибел в Космоса. Установено е, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на галактическия транспортен съд, въздухът е изминал и космонавтите са починали от взривна декомпресия, предизвикала задушаване.
Разследващият екип открива, че причина за нещастието е проблем с вентилационния клапан на системата за дишане. Вентилът се отваря в капсулата при спускането ѝ на височина 168 километра над земната повърхнина. За секунди налягането в капсулата се губи.
Всички полети на " Союз " са спрени, а апаратът е върнат на чертожната дъска.
За да предотвратят повтаряне на нещастието, руските инженери преработват галактическия транспортен съд " Союз " и задължават космонавтите да носят скафандри по време на изстрелване и кацане - процедура, която е в действие и до през днешния ден. Редизайнът на " Союз " лишава година. През това време полетите до " Салют-1 " са анулирани и тя става негодна за приложимост. Решено е станцията да бъде унищожена, като на 11 октомври 1971 година, след 175 дни в космоса, тя е потопена в Тихия океан.
Наследство
Първата галактическа станция и нейният драматичен край помагат на руската галактическа стратегия да направи нужните заключения. Те водят до подобряването на кораба " Союз ", който лети в космоса и до през днешния ден. Освен това са осъществени основни усъвършенствания по станциите от серията " Салют ".
За да се преодолеят лимитираните благоприятни условия за генериране на сила на първата станция, новото потомство включва три по-големи управляеми слънчеви панела, инсталирани в междинната част и проектирани да наблюдават слънцето, без да е належащо да се върти цялата станция.
Проблеми пораждат на военната " Салют-2 ", само че военната " Салют-3 " слага редица триумфи - включително първата пукотевица с оръдие в космоса.
Голямата горделивост на Съюз на съветските социалистически републики обаче е задачата " Салют-4 ". Тя е изстреляна през декември 1974 година А два екипажа прекарват 30 и 63 дни на борда на станцията през 1975 година Освен скъпи опити, те показват, че човек е кадърен да издържи дълго време в безтегловност.
Следващите две станции от трето потомство, " Салют 6 и 7 ", пуснати надлежно през 1977 година и 1982 година Те разполагат с втори докинг порт, който им разрешава да бъдат снабдявани от товарни транспортни средства " Прогрес " без екипаж.
Така " Салют " еволюира в първата галактическа станция с модулен темперамент за непрекъснато обитаване - " Мир ". Ядрото на " Мир " е точно дълбока трансформация на " Салют ".
Резервният модул за базовия блок " Мир " пък е включен в Международната галактическа станция (МКС) като обслужващия блок " Звезда " от съветския сегмент на станцията. Главният модул на Китайската галактическа станция също употребява значително дизайна на последните версии на " Салют ".
Днес в орбита продължава да лети и да се употребява интензивно технология, която е директен правоприемник на изхвърчалата преди 53 години " Салют ".
Стоян Гогов,
Преди 53 години Съветският съюз извежда в орбита първата галактическа станция в света. Постижение, което трансформира посоката на галактическите проучвания. Каква е историята на станцията, за каква цел е основана тя и по какъв начин завършва задачата ѝ?
След като американците първи кацат на Луната с " Аполо 11 " през юли 1969 година, Съюз на съветските социалистически републики взема решение да преструктурира своята галактическа стратегия. Основният фокус е преместен към основаването на орбитални галактически станции с екипаж. Кацането на Луната минава на втори проект и то единствено в случай че ракетата Н-1 стане годна за полет в бъдеще.
Върховният водач на Съюз на съветските социалистически републики по това време е известният със своя консерватизъм Леонид Брежнев. След 4 несполучливи изстрелвания на Н-1 той изцяло приключва руската лунна стратегия през 1974 година Средствата за нея обаче стартират да понижават 5 години по-рано.
Междувременно, още от началото на 60-те, Съветската войска започва един от най-секретните си планове.
Програмата " Алмаз " възнамерява да изведе в орбита галактическа станция, в която да работят хора. Тя ще се употребява за шпиониране от космоса, а с цел да се пази от възможен " абордаж ", е планувано 23-милиметрово автоматизирано оръдие.
Конструкторското бюро на Виктор Челомей дава отговор за развиването на плана. През 60-те години на предишния век в дълбока секретност е осъществена цялата теоретична и практична работа и към края на десетилетието основата на военната станция е към този момент създадена.
Когато Съюз на съветските социалистически републики трансформира целите на своята галактическа стратегия, планът " Алмаз " е пред довеждане докрай. Решено е с изключение на военни станции, в орбита да се изстрелят и цивилни версии. Това би постигнало две съществени цели. Съюз на съветските социалистически републики ще могат да се похвалят с първата галактическа станция, което не би могло да стане със строго секретния им боен план. Освен това, те ще се снабдят с правдиво прикритие за шпионските си станции. Така планът Алмаз се трансформира в " Салют ", само че военните задачи са под номенклатурата " Оборотна помпена станция ", а гражданските - под " ДОС ".
Конструкция
Космическата станция " Салют " е с дължина 20 метра и широчина 4 метра. Обитаемото пространство е към 99 кубични метра, което може да се съпостави с малко по-голям гараж. Станцията е разграничена на няколко отделения.
Първото поделение е трансферно. Към него се скачва галактическия транспортен съд " Союз ". След като докът е сбъднат, космонавтите минават през отделението. Следва второто и основно помещение с диаметър към 4 метра. В него са ситуирани научните принадлежности за задачата, като има още пространство за обитаване и няколко контролни панела. Третият отсек под налягане е напълнен с контролно и информационно съоръжение, съоръжение за снабдяване на електричество, животоподдържащата система и други помощни оборудвания. Четвъртият отсек не е под налягане и е предопределен за двигателните съоръжения и свързващи контролни системи.
Салют-1 има буферни химически акумулатори, аварийни ресурси от О2 и вода и системи за регенерация. Отвън на станцията са инсталирани две двойни мрежи от слънчеви акумулатори, които се простират като крила от по-малките отделения в краищата. Отвън е и система за контролиране на топлината, както и системите за ориентировка и надзор.
Салют-1 идва и с инсталирана астрофизическа обсерватория " Орион 1 ". Тя разполага с ултравиолетов телескоп с оптична система Мерсен и спектрограф употребяващ филм сензитивен към дългата ултравиолетова област.
Телескопът е изработен да се ръководи от член на екипажа. Така " Орион 1 " се трансформира в първата обсерватория отвън земната атмосфера. Този пети модул е значим за тестването на бъдещите военни станции, които ще се употребяват за оптичен шпионаж.
Салют-1 е по-сложна от първичния план за военна станция " Алмаз ", тъй като има 5 съставния елемент. От тях 3 са под налягане, само че екипажът може да влиза в единствено в 2.
Изстрелване и престой в космоса
Изстрелването на първата галактическа станция в света е планувано за 12 април 1971 година Идеята на Кремъл била по този начин да означи 10-ата годишнина от полета на Юрий Гагарин. Технически проблеми отсрочват старта за 19 април, когато " Салют-1 " излетява към орбита на борда на ракетата " Протон ". Тя се употребява и до през днешния ден, като е " работният кон " на Роскосмос за извеждането на огромни товари в орбита. Установено е, че всички системи за поддръжка на живота работят изрядно на станцията.
Първият екипаж излетява единствено 3 дни по-късно - на 22 април. След като задачата " Союз 10 " стига до галактическата станция, поражда проблем. Заради нередовност в скачващия уред на кораба космонавтите не съумяват да преминат в станцията. Двата апарата са скачени в продължение на около 5 часа и половина. След несполучливите опити да влязат в станцията корабът " Союз 10 " се разкача и прави първото в света нощно кацане на галактически уред на 24 април.
Трагедията
След завръщането на " Союз 10 " е взето решение за бързото изпращане на втора задача с екипаж към станцията. Така на 6 юни 1971 година е изстрелян " Союз 11 ". На борда са космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Само 3 часа и 20 минути след излитането си те се скачват със станцията и съумяват да влязат в нея. По този метод тримата се трансформират в първия в света екипаж на галактическа станция.
Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков
Снимка: Keystone/Hulton Archive/Getty Images
Задачите им са многочислени:
Космонавтите би трябвало да ревизират структурата, елементите, бордовите системи и оборудването на орбиталната пилотирана станция; Да тестват ръчните и самостоятелни процедури на станцията за ориентировка и навигация, както и системите за ръководство на маневрирането на галактическия комплекс в орбита; Изучат земната повърхнина геология, география, метеорология и снежна и ледена завивка. Това тества по-късното приложение на военния вид на станцията; Изучават физически характерности, процеси и феномени в атмосферата и галактическото пространство в разнообразни области на електромагнитния спектър; Проведат медико-биологични проучвания за установяване на опцията космонавтите в станцията да извършват разнообразни задания и проучване на въздействието на галактическите полети върху човешкия организъм. Още с влизането си в станцията стартират проблемите.
Екипажът се натъква на задимена среда, която е негодна за дишане и даже рискова за бъдещи пожари. Налага се незабавна замяна на вентилационната система. След осъществяването ѝ космонавтите прекарват идващия ден назад в своя " Союз ", до момента в който въздухът в станцията се почисти. Следва една сполучлива седмица на опити и серия от телевизионни мостове към Земята.
На 11-ия ден от престоя обаче избухна пожар. Той кара планиращите задачата да обмислят изоставянето на станцията. Междувременно на Земята пораждат проблеми с лунната ракета Н-1. Проблемите пред руската галактическа стратегия като че ли не стопират. Екипажът е длъжен да употребява бягащата пътека за извършения по два пъти дневно. Упражненията обаче карат цялата станция да вибрира, а това може да компрометира здравината ѝ.
На 29 юни е взето решение космонавтите да се върнат на Земята. Те натоварват събраните кино ленти, опити и мемоари на кораба " Союз 11 ". След това връщат ръководството на станцията в автоматизиран режим и се приготвят за разкачане. Всичко става по проект, като връзката с задачата прекъсва малко преди влизането ѝ в атмосферата. Инженерите смятат това за породено от плазмени разстройства, които са естествени при навлизането на всеки уред в земната атмосфера.
" Союз 11 " каца в Казахстан - съвсем без отклоняване от определената зона за приземяване. Екипът за прибиране на космонавтите се доближава до апарата и той наподобява изцяло обикновено. Когато извън почукват по капсулата, следва непредвидена тишина. Всички в капсулата са мъртви.
" Външно нямаше никакви вреди. Почукаха в профил, само че нямаше отговор. При отварянето на люка откриха и тримата мъже на местата си, неподвижни, с тъмносини петна по лицата и следи от кръв. Лекарите направиха изкуствено дишане, само че без резултат ", спомня си Керим Керимов, един от основните конструктори на руската галактическа стратегия.
Това е първият и единствен до момента случай на гибел в Космоса. Установено е, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на галактическия транспортен съд, въздухът е изминал и космонавтите са починали от взривна декомпресия, предизвикала задушаване.
Разследващият екип открива, че причина за нещастието е проблем с вентилационния клапан на системата за дишане. Вентилът се отваря в капсулата при спускането ѝ на височина 168 километра над земната повърхнина. За секунди налягането в капсулата се губи.
Всички полети на " Союз " са спрени, а апаратът е върнат на чертожната дъска.
За да предотвратят повтаряне на нещастието, руските инженери преработват галактическия транспортен съд " Союз " и задължават космонавтите да носят скафандри по време на изстрелване и кацане - процедура, която е в действие и до през днешния ден. Редизайнът на " Союз " лишава година. През това време полетите до " Салют-1 " са анулирани и тя става негодна за приложимост. Решено е станцията да бъде унищожена, като на 11 октомври 1971 година, след 175 дни в космоса, тя е потопена в Тихия океан.
Наследство
Първата галактическа станция и нейният драматичен край помагат на руската галактическа стратегия да направи нужните заключения. Те водят до подобряването на кораба " Союз ", който лети в космоса и до през днешния ден. Освен това са осъществени основни усъвършенствания по станциите от серията " Салют ".
За да се преодолеят лимитираните благоприятни условия за генериране на сила на първата станция, новото потомство включва три по-големи управляеми слънчеви панела, инсталирани в междинната част и проектирани да наблюдават слънцето, без да е належащо да се върти цялата станция.
Проблеми пораждат на военната " Салют-2 ", само че военната " Салют-3 " слага редица триумфи - включително първата пукотевица с оръдие в космоса.
Голямата горделивост на Съюз на съветските социалистически републики обаче е задачата " Салют-4 ". Тя е изстреляна през декември 1974 година А два екипажа прекарват 30 и 63 дни на борда на станцията през 1975 година Освен скъпи опити, те показват, че човек е кадърен да издържи дълго време в безтегловност.
Следващите две станции от трето потомство, " Салют 6 и 7 ", пуснати надлежно през 1977 година и 1982 година Те разполагат с втори докинг порт, който им разрешава да бъдат снабдявани от товарни транспортни средства " Прогрес " без екипаж.
Така " Салют " еволюира в първата галактическа станция с модулен темперамент за непрекъснато обитаване - " Мир ". Ядрото на " Мир " е точно дълбока трансформация на " Салют ".
Резервният модул за базовия блок " Мир " пък е включен в Международната галактическа станция (МКС) като обслужващия блок " Звезда " от съветския сегмент на станцията. Главният модул на Китайската галактическа станция също употребява значително дизайна на последните версии на " Салют ".
Днес в орбита продължава да лети и да се употребява интензивно технология, която е директен правоприемник на изхвърчалата преди 53 години " Салют ".
Стоян Гогов,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ