Историята на лалетата и страшната мания на борсите в Холандия
Дори през днешния ден доста хора имат вяра, че татковина на лалетата е Холандия. Всъщност, не е по този начин. Тези цветя произлизат от източното Средиземноморие и Централна Азия (Пакистан, Афганистан, Турция). Някои типове лалета порастват като диви растения в Северна Африка, Южна Европа и Япония.
В Европа това цвете попаднало през 1554 година Един от европейските посланици в Турция – Ожие Гислен дьо Бусбек (1552-1592), изпратил луковици в град Аугсбург, Германия. Той видял красивото цвете по време на едно от своите пътешествия из тогавашните турски земи.
По отношение на произхода на името на цветето има любопитна доктрина. През 1562 година първата огромна партида турски лалета достигнала до Антверпен, който по това време бил в Холандия. Скоро доставката на луковици била към този момент регулярна. Градинарите от Европа забелязали аналогия сред формата на цветето и турската чалма, по тази причина го нарекли „ тулипан “, изопачено от „ тюлбент “ – една от турските думи за „ тюрбан “.
Постепенно градините на аристократите почнали все по-често да се украсяват с лалета. Това цвете станало съвременно, цяла Европа била обхваната от „ лалемания “.
Известният академик Клюзиус полагал доста старания, с цел да направи цветята познати на всички места в континента. Той изпратил луковици на многочислени другари, от родната си Виена до Англия и Холандия. Ученият почнал да събира всички известни по това време сортове лалета.
Това занимание бързо набрало известност. Богати колекционери изписвали от Турция редки разновидности и ги развъждали в Европа. Приблизително по това време станал фешън обичаят да дават имена на новите сортове лалета. Това се дължало на обстоятелството, че измежду феновете на лалетата били кардинал Ришельо, австрийските императори и изключително френските крале. Във Версай даже организирали празници, отдадени на лалетата.
Но Холандия надминала Франция по увлечението си към лалетата. Апогеят бил доближат, когато луковиците почнали да се търгуват на борсата. Малката, само че доста богата Холандия била захласната от лалетата. Заможните търговци не желали да отстъпват по лукс на благородниците и украсявали цветните лехи в градините си с кралски обсег. Основното бижу били лалетата.
Селекциониерите непрекъснато отглеждали нови сортове. Интересна специфичност на това цвете е неговата дарба за бърза разновидност. То може да се промени доста след 2-3 генерации по този начин, че връзката сред образците и техните родители да бъде мъчно разпознаваема.
Отначало търсенето на лалета се увеличавало, само че, въпреки всичко, цените оставали в рационални граници. Преломна станала 1630 година, когато развъждането на лалета достигнало големи размери. Търговията с луковици се трансформирала в постоянен и печеливш бизнес. Оказало се, че климатът и почвата в Холандия са идеални за развъждане на лалета. Едрите търговци стартират да изкупуват даже и тези луковици, които се отглеждали в градините на прилежащите страни. Центрове на „ лалеманията “ станали градовете Амстердам, Утрехт, Алкмар, Лайден, Вианен, Анкхойзен, Харлем, Ротердам, Горн и Меденблик.
След 1634 година цените почнали изкуствено да се завишават. Луковиците към този момент се продавали благодарение на аптекарски везни. За продажбата им почнали да ползват методите на борсовата нечиста сделка. Цената на лалетата станала толкоз висока, че за тяхното произвеждане била основана цяла промишленост. Имало специфични пространства, където се провеждали търгове единствено за луковици от лалета. Появили се юристи, профилирани в покупко-продажби за сделките им.
Една луковица от време на време достигала цена 2500 гулдена. За тези пари можело да си купят 2 каруци пшеница, 4 каруци сено, 4 бика, 4 прасета, 12 овце, 4 бъчви бира, 2 бъчви масло, 500 кг сирене, луксозно легло, първокласен костюм или сребърна чаша.
Само в един от холандските градове общият оборот на търговията с лалета достигал 10 милиона гулдена. На тази сума тогава се оценявала цялата движима благосъстоятелност и недвижимите парцели на Източно-индийската компания – най-мощният колониален монополист по това време. Известни са случаи, когато една луковица била разменяна за цялостен палат с прилежащите му имения. Тези обстоятелства биха изглеждали съмнителни, в случай че няма документални доказателства, потвърждаващи лалеманията.
През 1637 година обаче бил публикуван закон, съгласно който покупко-продажбите с луковици на лалета били оповестени за рискови и всевъзможни спекулации с тях се наказвали строго. Лалетата още веднъж се трансформирали в това, което били изначално: декорации за градини и цветни лехи. Те изгубили цената си за борсовите аферисти – но за самата Холандия това цвете се трансформирало в народен знак.
pinterest.com
Днес страната е най-големият експортьор на луковици, а локалните лалета са известни в целия свят.
