Тамара Ейделман: Гайките се затягат! Обижда ме това, което прави ...
Дори да бяхме братя-близнаци, защо въобще приказваме? И кой е споделил, че някаква странна биологична общественост, това към този момент намирисва на фашизъм, би трябвало да живее в една страна? Хората, които живеят в дадена страна са нацията. Наричаме руснаци руснаците, евреите, бурятите, и украинците, които са жители на Русия. Има и жители на Украйна. Най разнообразни, говорещи на разнообразни езици. Това няма нищо общо с тяхната агитация, която се основава на подправената история. Това няма значение. Има граници и Будапещенско съглашение, което Русия е подписала. "
Това сподели пред БНР съветският историк Тамара Ейделман, отличена през 2003 година като " заслужил преподавател на Руската федерация " и жигосана през 2022-ра като “чуждестранен сътрудник ”.
Относно датата 9 май Ейделман сподели:
" Това е краят на войната. Това е драматичен ден. Самият израз " да се чества 9 май " ми се коства погрешен. Разбирам, че когато са оповестили края на войната през 1945 година хората са почнали да ликуват, само че това е ден на паметта и ден на печал. Днешното дрънчене на оръжие е изключително безнравствено. Как може в деня на края на войната да се провежда боен церемониал? Това ми се коства извънредно.
Веднага след края на войната започнаха да трансформират нещастието в успех. Съзнателно беше основан облик на войната като успех и то не толкоз на армията, колкото на пълководците под мъдрото управление на великия водач. След гибелта на Сталин стартира да се образува по-човешка визия за войната. През 60-те и 70-те години на ХХ в. се появява това, което ще нарекат по-късно лейтенантска прозаичност. Бакланов, Астафиев и Биков пишат за индивида по време на война. Написани са доста забележителни книги. Появяват се филми: " Иваново детство ", " 20 дни без война ", " Проверка по пътищата ".
В същото време обаче още тогава властта се е опитвала да си присвои този ден. Онези, които са се прибирали от войната, са се наричали фронтоваци. Днес тази дума не се употребява. Използва се " ветерани ". На пръв взор това е едно и също. Ако си деец обаче, това не значи наложително, че си бил на фронта.
Дядо ми е взел участие във войната и по никакъв начин не обичаше да приказва за нея. Това е показано доста добре в книгата на Светлана Алексиевич " Войната не е с лица на жена ". Много от дамите, които тя интервюира, споделят, че дълго време не са можели да приказват за войната и не са желали да си спомнят за нея. В същото време беше основана огромна група от хора, които ходеха по учебните заведения и участваха под дърво и камък. Не желая да ги слагам под общ знаменател. Не се колебая, че и измежду тях е имало хора, които в действителност са воювали. Но те сътвориха един напудрен облик на войната, в който като че ли започнаха да имат вяра. И доста елементарно при започване на новия век този по-човешки облик на войната беше изтласкан на назад във времето и сакат. Отново си спомнят на първо място за Сталин и обличат децата във военни униформи. Въпросът е за какво това стана толкоз елементарно. Може би защото никога не беше казана цялата истина за войната. "
Във връзка с следващия мандат на Владимир Путин, историкът сподели:
Лично аз не чакам нищо или по-скоро нищо положително. Виждам как всеки ден гайките се стягат от ден на ден. Всеки ден има вести, че пенсионерка получава пет години затвор за коментар в обществените мрежи, че 67-годишна лекарка е застрашена от ефикасна присъда, тъй като е споделила нещо на вдовицата на умрял в Украйна, че дават тежки присъди на заболели и възрастни хора. Не приказвам за наказаните правозащитници и за починалия Алексей Навални, а за елементарни хора, които просто са си отворили устата. Изобщо не ми харесват и ученията с нуклеарно оръжие. Разбирам, че това е на първо място метод за изнудване, само че човек може да се увлече.
Това сподели пред БНР съветският историк Тамара Ейделман, отличена през 2003 година като " заслужил преподавател на Руската федерация " и жигосана през 2022-ра като “чуждестранен сътрудник ”.
Относно датата 9 май Ейделман сподели:
" Това е краят на войната. Това е драматичен ден. Самият израз " да се чества 9 май " ми се коства погрешен. Разбирам, че когато са оповестили края на войната през 1945 година хората са почнали да ликуват, само че това е ден на паметта и ден на печал. Днешното дрънчене на оръжие е изключително безнравствено. Как може в деня на края на войната да се провежда боен церемониал? Това ми се коства извънредно.
Веднага след края на войната започнаха да трансформират нещастието в успех. Съзнателно беше основан облик на войната като успех и то не толкоз на армията, колкото на пълководците под мъдрото управление на великия водач. След гибелта на Сталин стартира да се образува по-човешка визия за войната. През 60-те и 70-те години на ХХ в. се появява това, което ще нарекат по-късно лейтенантска прозаичност. Бакланов, Астафиев и Биков пишат за индивида по време на война. Написани са доста забележителни книги. Появяват се филми: " Иваново детство ", " 20 дни без война ", " Проверка по пътищата ".
В същото време обаче още тогава властта се е опитвала да си присвои този ден. Онези, които са се прибирали от войната, са се наричали фронтоваци. Днес тази дума не се употребява. Използва се " ветерани ". На пръв взор това е едно и също. Ако си деец обаче, това не значи наложително, че си бил на фронта.
Дядо ми е взел участие във войната и по никакъв начин не обичаше да приказва за нея. Това е показано доста добре в книгата на Светлана Алексиевич " Войната не е с лица на жена ". Много от дамите, които тя интервюира, споделят, че дълго време не са можели да приказват за войната и не са желали да си спомнят за нея. В същото време беше основана огромна група от хора, които ходеха по учебните заведения и участваха под дърво и камък. Не желая да ги слагам под общ знаменател. Не се колебая, че и измежду тях е имало хора, които в действителност са воювали. Но те сътвориха един напудрен облик на войната, в който като че ли започнаха да имат вяра. И доста елементарно при започване на новия век този по-човешки облик на войната беше изтласкан на назад във времето и сакат. Отново си спомнят на първо място за Сталин и обличат децата във военни униформи. Въпросът е за какво това стана толкоз елементарно. Може би защото никога не беше казана цялата истина за войната. "
Във връзка с следващия мандат на Владимир Путин, историкът сподели:
Лично аз не чакам нищо или по-скоро нищо положително. Виждам как всеки ден гайките се стягат от ден на ден. Всеки ден има вести, че пенсионерка получава пет години затвор за коментар в обществените мрежи, че 67-годишна лекарка е застрашена от ефикасна присъда, тъй като е споделила нещо на вдовицата на умрял в Украйна, че дават тежки присъди на заболели и възрастни хора. Не приказвам за наказаните правозащитници и за починалия Алексей Навални, а за елементарни хора, които просто са си отворили устата. Изобщо не ми харесват и ученията с нуклеарно оръжие. Разбирам, че това е на първо място метод за изнудване, само че човек може да се увлече.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ