ДОПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ,МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА

ДО

ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ,

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Национална карта на висшето обучение на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Асоциацията на индустриалния капитал в България като най-представителна организация на работодателите на национално ниво взе участие интензивно, в това число със свои оферти при разискване и въвеждане на всички промени, свързани със системата на образованието, като специфичен интерес за нас съставляват промените и данните, свързани с обвързването на държавния план-прием с потребностите на пазара на труда.

През юли 2021 година за първи път в България беше призната Национална карта на висшето обучение на Република България (НКВОРБ), за която е планувано да се употребява за уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения съгласно потребностите на районите и съгласно действителните благоприятни условия, както и за в допълнение насърчаване на системата за следен от страната субсидиран банкет в държавните висши учебни заведения, в сходство с националните и районни потребности и с прогнозите за бъдещо развиване на пазара на труда.

Асоциацията поддържа въвеждането на НКВОРБ още посредством поддръжката на измененията в Закона за висшето обучение като инструмент, който да даде настояща картина на положението на висшето обучение в България – неговата териториална конструкция и да разпознава потребностите от експерти на национално и районно равнище, да насочва държавния план-прием във висшите учебни заведения в сходство с потребностите на стопанската система и обществото и да послужи за създаването на политики и ограничения за реализиране на поставените цели. АИКБ взе участие интензивно в полемиките при подготовката на Националната карта и даде редица оферти през 2022 година и при започване на 2023 година за  нейното актуализиране, които, за жалост, не бяха взети поради.

Именно по тази причина и в границите на отворената процедура за публично разискване АИКБ изразява  своята поддръжка за незабавна актуализация на НКВОРБ, като оценяваме напъните на ръководения от Вас екип, само че считаме, че следва да бъдат отстранени редица недостатъци, които водят или могат да доведат до неправилни политически решения в ущърб на публичния интерес.

Тези недостатъци, както и съответни оферти бяха разисквани при започване на тази година и с екипа от Фондация „ Отворено общество “, като срещнахме схващане по тяхното въвеждане. Предвид това, че същите не са въведени в актуалната актуализация, ние бихме желали да Ви срещнем с тяхната устременост и молим за среща за разискването им още веднъж, както и за намиране на уместно решение, защото считаме, че тези недостатъци могат да провокират голословно нарастване на държавния план-прием по някои специалности за сметка на понижението на други такива, които са жизненоважни за действието на българската стопанска система. Следва да имаме поради, че висшето обучение (платено от страната, т.е. от данъкоплатците) не е самоцел, а инструмент за облекчаване на избрани потребности най-много в региона на пазара на труда и повишение на възможностите на младежите за качествена претовареност. Във връзка с актуализацията на Националната карта получихме и редица други оферти от наши членове, които също показват редица свои терзания по нейното дейно използване.

В тази връзка представяме на Вашето внимание следните оферти и мнения, които бихме желали да бъдат взети поради при следваща актуализация на НКВОРБ:

1. От основаването й досега считаме, че Национална карта на висшето обучение в Република България не извършва в целокупност задачите, за които е въведена от законодателя, а точно - да вкара ред в профилната и териториалната конструкция на висшето обучение в страната по професионални посоки и специалности в сходство със социално-икономическото развиване и потребности на пазара на труда. С Картата по статистически метод с цитиране на редица данни във връзка с професионални посоки, брой студенти в народен и районен мащаб, накъсване на видове райони, пол и така нататък се прави опит за сформиране на картина на положението на висшето обучение. Представената статистика обаче не води до съответни дейности за възстановяване на висшето обучение и в нея липсва най-важното. Следва да се прибавят критерии в Методиката за създаване на картата, които да дават действителна връзка с потребностите на пазара на труда. В момента картата дава една моментна картина на работни места, заети от висшисти, само че не дава изясненост дали те действително са заети по специалността си, нито какви са условията за заемане на тези работни места. Следва да се прибавят критерии, които показват, от една страна, броя студенти по специалности, а от друга - броя и типа на работните места, които са заети сега и изискват съответна компетентност от професионалните посоки на висшето обучение. Този аршин, тази съпоставка  ще даде опция да се направи оценка на работните места, които в идващите години ще се освободят (поради пенсиониране) и на нужния брой студенти от съответната компетентност, които могат да ги заемат. Както знаете, по данни на МТСП близо 130 000 работни места, изискващи приблизително обучение, се заемат от висшисти по разнообразни аргументи. В същото време има незадоволено търсене на инженери. Това се дължи главно на неналичието на работни места, изискващи избрани специалности, за сметка на други, които остават свободни заради неналичието на дипломирани студенти по избрани специалности. Липсата на предлагания аршин единствено би задълбочила описания проблем. Същевременно има специалности, които са неповторими за едно висше учебно заведение, само че според актуалната методика не се планува увеличението на план-приема по тях, а може да се стигне и до понижаване. Това визира някои от техническите висши учебни заведения, които попадат в регион от вид Г.

2. Вторият значителен проблем в методиката е междинното пресмятане на осигурителния приход на работещите в другите обитаеми места. Избраният аршин деформира получените резултати, защото да вземем за пример по търсени специалности, по които множеството от приключилите студенти се осъществят в дребни обитаеми места, полученият по-нисък приход дефинира по-лошо класиране на съответната компетентност. Необходимо е слагането на коефициент, посредством който да се реализира съответно съпоставяне. Такъв аршин може да бъде „ коефициент на покупателната дарба “ или посредством съотнасяне на осигурителния приход към междинния за района.

3. Направеното от нас предложение в т. 1 е извънредно значимо да бъде отразено в къс период – то е значително за възстановяване на качеството на Методиката и в случай че не бъде направено в този момент, то вероятността това да бъде направено след 5 години може да докара до редица отрицателни последствия. Затова заложеното актуализиране на Методиката на 5 години е прекалено много време, през което могат да настъпят редица фактори, които да доведат до смяна в потребностите на пазара на труда. Предлагаме да се прави актуализация на Методиката годишно. Причините за това са, че в идната една година следва да забележим до какви резултати ще доведат дадени насоки и по какъв начин ще се употребява самата карта като инструмент. Това ще даде и насоки за следващо развиване на Методиката, за което не трябва да се изчаква още 5 години.

4. За да извърши поставените цели, НКВОРБ следва да отразява обстоятелството, че структурните несъответствия на пазара на труда не са знак за възможна безработица или прекъсване на производството в даден бранш, а знак за разминаване сред наличния човешки капитал и нужния в обособените стопански браншове. Тенденцията към работни места на всички равнища, които изискват засилено използване на нерутинни умения, ще продължи и доста от обичайните работни места, до неотдавна изискващи използване на физически или обикновен труд, ще бъдат изместени от такива, свързани с нови компетентности главно от региона на инженерните и природоматематическите науки.

Затова с изключение на препоръчаните промени в Методиката следва да се добави в Раздел 4 на картата и тенденция за повишение на интереса и привлекателността на търсени от бизнеса специалности взаимно със обществените сътрудници и браншовите организации.

Смятаме, че посочените в разбора „ Насоки на националните политики за развиване на профилната и териториална конструкция на висшето обучение по професионални посоки и специалности от контролираните специалности в сходство със социално-икономическото развиване и потребностите на пазара на труда “ се нуждаят от по-задълбочено осмисляне, разширение, рационализиране и прецизиране. Както се показва в разбора, „ Настоящите насоки служат за ориентир при формулирането на съответни решения при упражняването на пълномощията на Министерски съвет в областта на висшето обучение “.

Сериозно внимание би трябвало да се отдели на ролята на страната, научните институции, локалната власт, обществените сътрудници в основаването на системи за изследване, проучване, създаване на проекти и прогнози за социално-икономическото развиване и потребностите на пазара на труда на национално, секторно и/или на районно равнище, както и във връзка с потребностите и опциите на регионите.

Разчитаме, че направените оферти и дадени причини ще провокират преразглеждане на актуалната Методика и посредством отразяването им последователно ще се реализира действителна регулация на висшето обучение, съобразено с потребностите на българската стопанска система и общество.

С УВАЖЕНИЕ, ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ