Русия се готви за първото изстрелване на ракета Протон през 2022 г.
.
Допреди единствено десетина години съветската ракета “Протон ” беше главният транспортьор на комерсиални спътници в целия свят и летеше постоянно, към един път месечно. Сега обаче, след серия от повреди, повишаващи се разноски и след възхода на СпейсЕкс, ракетата отпадна от комерсиалния пазар. Утре, на 12-ти октомври, в 18:05 ч. българско време, Русия ще изстреля за пръв път “Протон-М ” през актуалната 2022 година. Целта е да изведе в космоса нов сателит на Ангола, който да размени предходния, също издигнат от руснаците, само че провалил се скоро след изстрелването.
Руснаците ще би трябвало добре да се реваншират, тъй като Ангола е една от дребното страни, които им останаха сътрудници след кървавата война в Украйна (другите две страни са Иран и Беларус). През декември 2017 година беше изстрелян първият сателит “Ангосат-1 ”, само че въпреки че той доближи до целевата си геостационарна трансферна орбита, не съумя да разгърне вярно слънчевите си акумулатори. През декември 2019 година беше оповестено, че Русия ще се задължи да построи нов сателит “Ангосат-2 ”, само че предприятието-отговорно за тази цел ще е ИСС “Решетньов ”, а не РКК “Енергия ” (предприятието, построило “Ангосат-1 ”). През последващите няколко месеца част от подсистемите на новия сателит бяха издигнати от европейското дружество Еърбъс – нещо, което в днешно време едва ли би било допустимо поради глобите.
Нека да напомним в резюме историята на ракетата “Протон ”. Подобно на голям брой други съветски галактически уреди, раждането на „ Протон “ може да се наблюдава до зората на галактическата конкуренция. През 1961 година руският водач Никита Хрушчов планува основаването на амбициозна галактическа стратегия, само че проектите му са оспорени от Министерството на защитата, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази рецензия конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „ УР-500 “, която ще се употребява за галактически цели, само че с цел да удовлетвори настояванията на военните, планува ракетата да има способността да се изстрелва от подземни силози дружно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-хубавото градивно решение за изработката ѝ. Първоначалният вид да се стикова клъстър от дребни ракети „ УР-200 “ е отритнат като неудобен. Затова инженерите се стопират на различен вид – така наречен „ моноблок “, при който двигателният отсек, горивният контейнер и резервоарът с окислителя са подредени един върху различен. Но този вид се сблъсква с ненадейно предизвикателство, подбудено от рестриктивните мерки, наложени от нуждата степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен транспорт.
За да може „ УР-500 “ да се побере на руските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надвишава 4.1 метра. За да се запази товароподемността, намаляването на диаметъра би трябвало да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекомерно висока и обслужването на потребния товар и горните степени се оказва мъчно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вид – така наречен „ полиблок “.
В центъра на първата степен е ситуиран един контейнер с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест мотора „ РД-253 “. При такава настройка шестте резервоара с моторите мощно припомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „ Протон “.
Как обаче „ УР-500 “ е преименувана на „ Протон “? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „ Протон-1 “. Фактически ракетата придобива името на първите си потребни товари.
Разработката на „ Протон “ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов да вземем за пример се пробва да употребява връзките си, с цел да убие плана на Челомей и по този начин средствата да потекат към неговата самодейност – лунната ракета „ Н1 “. Счита се, че „ Протон “ е избавена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „ Протон “ са мощно лимитирани и е по-добре тази ракета да се употребява за изстрелването на руски космонавти към орбитата на Луната преди да съумеят американците.
Но историята се развива другояче – Съединени американски щати побеждава в лунната конкуренция. Проектът „ Н1 “ не надживява гибелта на Корольов. Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не изпраща човек на Луната. А спасяването на „ Протон “ от Келдиш се оказва положително решение – тази ракета се трансформира в най-значимия товарен притежател освен за руската галактическа стратегия, а по-късно и за целия свят. Именно с „ Протон “ са изстреляни всички руски орбитални станции, както и роботизираните задачи на Съюз на съветските социалистически републики до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартира епохата на комерсиализация на „ Протон “, като първият контракт е подписан с английската компания Inmarsat през 1993 година, а през 1996 година за пръв път полита западен сателит на съветска ракета. Започва съвсем двудесетилетен интервал на усилена употреба, по време на който десетки спътници са изстреляни чрез „ Протон “. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „ Протон “ от началото на нейната употреба – необикновено достижение за тежкотоварната ракета.
Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „ Протон “ не е по никакъв начин надеждна ракета спрямо по-скъпите си западни съперници. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща повреда („ Протон “ се прекатурва и се разрушава наоколо до стартовата площадка), европейската ракета „ Ариана 5 “ регистрира надеждност от 94%. Американската ракета „ Делта 4 “ има 96% сполучливи полета. За съпоставяне успеваемостта на „ Протон “ е под 90%, което значи, че 1-2 от всеки 10 старта приключва с повреда. За една държавна галактическа стратегия, която може да си разреши да построи аварийни галактически апарати, това може и да е задоволително, само че за частния сателитен пазар е неприемливо. Докато „ Протон “ е евтина и налична, западняците биха предпочели нея. Но задоволително е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би подсигурило отпадането на „ Протон “. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „ Фалкън 9 “ на практика изхвърлят Русия от пазара на спътници.
Комерсиалната активност на „ Протон “ се управлява от американската компания International Launch Services (ILS). През 2019 година ситуацията става тежко – управлението на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един контракт с огромен сателитен оператор. На 22-ри март същата година тогавашният началник на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че страната ще смъкне цените, с цел да може „ Протон “ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но даже и с държавна интервенция мярката не съумява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не желаят да се набутват, имайки поради какъв брой постоянно се проваля „ Протон “.
С разгара на войната в Украйна ракетата “Протон ” напълно остава да бездейства поради западните наказания, като изключително огромен удар нанася отдръпването на Европейската галактическа организация (ЕКА). Именно с “Протон ” трябваше през тази есен да бъде изстреляна взаимната руско-европейска задача до Марс “ЕкзоМарс-2022 ”, само че съветската експанзия направи това партньорство невероятно. Очаква се през идващите години оставащите ракети “Протон-М ” да се употребяват за потребностите на дребното останали комерсиални сътрудници на Русия като Ангола, както и за изстрелването на съветски галактически апарати – в случай че основаването на такива въобще е допустимо поради дефицита на задгранични съставни елементи. При всички положения производството на “Протон ” затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функционалности би трябвало да бъдат поети от новото потомство ракети “Ангара ”.
