Допреди 2-3 години бяхме в златната среда по резистентност към

„ Допреди 2-3 години бяхме в златната среда по устойчивост към антибиотици в Европа. След пандемията и несъразмерната им приложимост се изстреляхме на предни места, дружно с Полша и Гърция ”. Това сподели пред Нова телевизия основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.

Той акцентира, че в международен мащаб нови антибиотици не са се появявали от години.

„ Бактериите са научават „ да се оправят “ с антибиотиците и получават устойчивост. Ако бактерията е придобила устойчивост и влезе в индивида, казусът не е в индивида, а в бактерията. Най-често такава резистентност има при ешерихия коли, която е виновна за 90% от инфекциите на пикочните пътища, както и при стафилококите и стрептококите “, добави доцент Кунчев.

По думите му е доста значимо човек да не прекъсва антибиотично лекуване или да трансформира назначената скица, даже и да се почувства по-добре след първите дни на приема на лекарството.  

„ Ако приемате дадени медикаменти като антибиотиците, които се вземат в избран час, всеобщо пациентите стопират на 3-4 ден, щом се почувстват добре. Така бактерията продължава да живее. Така вие не доубивате бактериите и те построяват устойчивост “, изясни той.

По думите му заради неправилна приложимост сме на прага да не можем да лекуваме обикновени инфекции, тъй като е процедура самолечението с този тип лекарства.

Педиатърът доктор Александър Атанасов от своя страна бе безапелационен, че е нужен надзор и продължаващо следдипломно образование на лекарите по тематиките, свързани с антибиотиците и използването им – кои антибиотици по кое време се употребяват, какво е вирусна и какво бактериална зараза.

Доц. Кунчев пък предложи лечебните заведения да покачват равнището на хигиена, с цел да не стават гнезда на развиване на резистентни бактерии, и акцентира, че следва доста работа, с цел да бъде осъществен националният проект против антибиотичната устойчивост.