През 90-те продава коли и клиент я изнасилва
Дони Василева не е просто име от светските летописи. Тя е сюжетът, който нито един сценарист не би посмял да напише - майка на дете, което умира в ръцете ѝ. Изнасилена. Предадена. И оживяла. Тя обаче не се отказва да бъде себе си, макар че светът е пробвал да ѝ отнеме всяка роля - на щерка, на брачна половинка, на създател, на човек.
Мариян Станков – Мон Дьо ни среща с " Мис Баба " Дони Василева, която споделя своята сурова и вдъхновяваща история – за фамилията, цената на живота на детето си, както и най-тежките рани.
Зад усмивката ѝ стои живот, белязан от тежки тествания – ранна женитба, майчинство на 16 и загуби, които биха пречупили мнозина.
Само на 19 години тя към този момент е претърпяла гибелта на своето дете, на майка си и края на брака си.
" Аз съм щерка, майка, обичана, някогашна брачна половинка. Баба, предходна през пъкъла, оживяла, изгубила живота, който ми се падна и живееща живота, който ми принадлежи. Не ми пасваше. Това, което ми се постановяваше да върша, това, което ми даваше живота, не беше моето. И се научих, без да го съзнавам по това време, се научих да си проправям пътя сама и да дефинирам аз посоката ", казва тя.
Впечатляваща биография, приказваш пет езика, учила си приложна филология, политология, дипломация, през годините се занимавала с доста бизнеси, продавала си коли, правила си застраховки, търгувала си с козметика, изнасяла си хартия за Гърция, въртяла си магазин за облекла и детски клуб. Какво обаче беше значимо да покажеш на света от себе си?
" Може би нещото, което най-истински съм пазила и съм се опитвала да запазя, е да остана добър човек. Ако бях мъж и имах този живот, който ми се падна, щях да съм доста сполучлив, благополучен мъж с едно хубаво семейство, най-вероятно и доста богато. На 16 раждаш за първи път, на 19 към този момент присъстваш на три погребения на детето си, на майка си и на брака си. Във момента, в който споделих „ ДА ” на брачна половинка ми, в ранна невръст на детска възраст, аз бях дете, бях щастлива и си мислих, че ме чака най-хубавото. Много скоро, когато в този момент, се озовах в болницата и чух диагнозата тогава. Осъзнах, че с детството е свършено. "
Ти приказваш за първото си дете, Иван, който след прекаран вирусен менингит в първите 40 дни от живота си развива тази болест хидроцефалия, нали по този начин?
" Да. Той правеше гърчове, аз смятах, че това са колики. Доктора споделяше, давайте му копър и анасон и аз сварявам копър и анасон. Тогава по този начин се лекуваха коликите на бебетата и давам на дете с тежко вирусно заболяване, което беше абсурдно и докара до там една сутрин да безусловно да умира в ръцете ми и да отида в болничното заведение. Месеци наред от болница в болница влизахме и излизахме непрестанно. Всяко влизане беше живото спасяващо. Някога безусловно трупче го занесохме, още веднъж го спасяваха. След поредност от влизане и излизане в болниците една от епикризите, които получих, завършваше с изречението да бъде настанен в дом. Не си припомням името на този дом. Намираше се във Варна. Всички сходни деца отиваха там по разпореждане. Но аз не го направих ".
Въпреки че брачният партньор ти е искал и неговото семейство също е упорствало, те срамиха ли се от това дете? В това, другото време думата „ неработоспособен ” в България беше мръсна дума.
" Свекър ми и свекърва ми се срамиха от думата, да не приказваме, че той си разреши да влезе в дума ми, моят свекър, и да ми каже махнете от този глупак. Ти в действителност си в бившият Съветски съюз, където по това време работи първият ти мъж, дружно с твоят татко, когато зад тила ти се организира тайният заговор и детето е обещано в дом от свекъра и свекърва ти. Аз бях излъгана, доста подло. Те взеха без мое познание детето и го закараха в дом. Аз даже не знам кой е този дом. Аз нямах време да отвръщам. Нямах време да направя каквото и да било, тъй като билетите не бяха за на следващия ден. Ние трябваше да тръгнем. Просто стиснах зъби и си казах това беше края на брака ми, но си дадох обещание да изпълня това, което се чака от мен, защото бяхме доста послушни на времето. Просто си дадох обещание да отида, да изпълня това, което се чака от мен, да се върна, да си взема детето болното, здравото, което беше на една годинка и да напусна дома на брачна половинка ми и да заживея сама. Но, тези две седмици оказаха съдбовни. Детето щеше да живее още, ако аз се грижих за него или майка ми, тъй като той живееше посредством на шепа медикаменти, които се даваха по точно избрана скица ".
Помниш ли деня в който го видя за финален път?
" О, това е в деня на погребението. Не го помня. Аз помня аромата му. И го пиша в книгата, защото когато го извадих от камерата, той трябваше да бъде изложен в камера, тъй като аз обадих по телефона и споделих на майка ми, кълна те. Никой няма да пипа детето, до момента в който аз не се прибера. Това дете е мое и единствено само аз мога да го сложа там, където ще е вечно. Когато се прибрахме и го извадих от камерата и аз го взех и сълзите ми започнаха да падат върху лицето му и започнаха да го размразяват. Започна да издава аромата бебешкия на бебето ми, на моето дете. Той беше на две години, само че за мен беше бебе, тъй като се държеше като бебе. Когато обаче той умря, аз бях бременна с третото, тогава молитвите ми бяха в пъти по-силни, тъй като същински се страхувах от това, което претърпявам, от тази болежка, която претърпявам, дали няма да аз да направя нещо на плода. Страховете бяха още по-големи. Много се опасявах, до момента в който не ги видя, че са здрави и двете, когато ги родих ".
Да поговорим за мъжете в твоя живот. Те влизаха в него като спасители и обикновено излизаха от него като палачи. Кой беше най-опасният мъж в живота ти?
" Не съм писала в книгите за него, не съм му дала и име. Една доста болна тематика, бих я нарекла тип принуждение. Аз си бях тръгнала и към този момент живеехме отделно, само че за него това не съществуваше, той не го приемаше и направи доста неща, включително по различен начин посегна на живота ми ".
Какво имаш поради?
" Много хора, и аз съм една от тях, които не имат вяра в вълшебства. Но се оказа, и аз го разбирах по най-жестокия начин, че съществуват такива тъмни сили ".
Как?
" Когато започнах да гасна, аз гаснех като свещ, буквално се стопявах, щях да почина в действителност. Лекарите се сменяха един след различен и никой не можеше да сложи диагноза и да каже какво точно се случва с мен. Бях 50 кг, лежах в леглото и нямах сили да стана, да стигна даже до тоалетната, трябваше някой да ме държи, без да има никаква физическа причина. Не съм болна, само че се стапям. Когато четях тези книги, си споделих така любовният живот е като корида, само че какво беше ти? Матадора или Бика? Понякога съм била и публиката също по този начин. Понякога съм гледала по какъв начин хващат Бика за рогата, да, по този начин че във всичките функции съм била ".
Людмил, този някогашен началник на " Топлофикация ", това Вальо - Топлото ли е? Героя на Вальо - Топлото ли е?
" Тези имена, които съм решила, съм ги сменила. И едно от тях е името на Вальо - Топлото ".
Той защо ти се падна от съдбата?
" Тази връзка и тези връзки са доста, много преди той да стане прочут като Вальо - Топлото и преди да се заприказва за нещата, които след това цяла България научи. Това е доста преди този момент. Не бих желала някой да остане с усещането, че аз съм била част от живота на този човек в онзи интервал. Отново е връзка, към която съм тръгнала с чиста и същинска обич ".
Тя за какво завърши?
" Аз я завърших, както и всички останали връзки ".
Днес любовта как наподобява? Най-голямата?
" Най-голямата обич, подарена от ориста, е тази обич, която идва при нас, когато изобщо не я чакаме. Защото Момчил, с който свършва втория разказ, с който имахме една чудесна връзка, много хубава, прекрасни отношения, не е част от живота ми от известно време. Не съм го обявявала на никое място, тъй като не считам, че е належащо. Дори не знам, защо на теб ти го споделям, само че ти си този, който успяваш да накараш хората да кажат и това, което не желаят. И... "
Тоест, след Момчил има различен разказ?
" Аз бях от известно време, да, свободна и в този момент имам... Но към този момент не. Вече не. Когато се запознахме, седнахме да обядваме, обяда продължи до към вечеря. Поговорихме си отлично и ужасно, след което му дадох романа и му споделих... Виж, коя съм аз! Заповядай тези романи, сега имаш за домашно да ги прочетеш небрежно, когато и както ти е комфортно. И откакто затвориш последната страница на втория разказ, ако към момента имаш интерес към мен, може да ми се обадиш. Така се разделихме. И той се обади! Очевидно!
Най-мрачната тайна в твоя живот обаче пада още в първите страници на втория ти разказ.
" Животът, който ми принадлежи ".
В разгара на 90-те, както казахме, ти продаваш коли и един ден един твой клиент те изнасилва?
" Това беше най-трудното нещо, което първо трябваше да го изживея още доста пъти, пишейки. До последният ден, преди да предам за щемпел, не бях сигурна дали ще оставя тази глава, защото никога през целия си живот на безусловно никой не бях го споделяла "
Какво искаш да кажеш на жените днес?
" Не носете тази рана. Не би трябвало да се чувствате отговорни. Тези, които през 90-те години минаваха по този път, не са нито една и две, никой не биваше наказан и решението да го направя по този начин пристигна, защото считам, че прекалено доста са дамите, които живеят с тези усеща, по този начин както аз живях толкоз години, с абсолютно безпочвеното възприятие за вина, тъй като никоя жена, която претърпява насилие не е отговорна. И никоя жена не би трябвало да живее с чувството за виновност. Виновни са тези, които го вършат. Те са жертви. И аз бях жертва. Не е почтено жертвите да живеят със съзнанието, че са отговорни. Не, не сте отговорни. Той не го прави един път, той го прави два пъти ".
Какво помни тялото ти от тези моменти?
" Нищо не помни. Защото онова тяло го няма ".
Няма го?
" Няма го. Аз пребивавам в друго тяло. Нищо не остана от дамата, която влезе в оня офис, момичето, което влезе в оня офис и момичето, което излезе, бяха две различни лица, две разнообразни тела, две разнообразни души, две различни сърца. Там всичко, всичко, което влезе, остана там, то беше заровено. Там, на килима, на пода. Аз излязох, бях различна и никога повече не се трансформирах. Сложих една преграда към себе си. Години наред след това ми споделяха, че наподобявам доста студена, че се държа много дръпнато, че надали не наподобявам над мен. Нищо сходно. Трябваше да оцелея непременно, за да отгледам децата си и болния си татко ".
Затова ли му разреши да го направи и втория?
" Да разреша? Как да го разреша? Кой позволява да бъде изнасилен? Няма жена, която да разреши да бъде изнасилена ".
Втория път какво беше?
" Изнасилвачът, Монди, в никакъв случай не желае разрешение ".
Този човек жив ли е?
" Не ".
Той прочут човек от ъндърграунда ли беше?
" Предпочитам да ми зададеш идващия въпрос. Той е доста прочут човек от ъндърграунда ".
Добре, да те запитвам по този начин. Ако той можеше да стои пред теб през днешния ден, какво щеше да му направиш? Какво щеше да му кажеш?
" Всички тези хора, които предизвикват сходни неща, биват осъдени ".
Всички ли хора, които ти предизвикаха тези неща, бяха осъдени?
" Всички в един. Един ден една другарка ми сподели, доста хора посегнаха и те нараняваха по най-различни способи. Тя ме попита, ти даваш ли си сметка, че всичките или банкрутират, или умират, или децата им се разболяват тежко, или най-близките им. Защото ние живеем сред хора, които са правили подобни неща. Да не приказваме, че по никакъв начин не ми се иска да е истина, но вероятно и през днешния ден се случва. За да могат да си разрешат, да си помислят да го вършат, това значи, че тези хора са мощни хора. По някакъв метод. Няма нищо по-силно на този свят от истината. Само тя не може да бъде съборена ".
