Трябва ли Фед да свали лихвите под нула
Доналд Тръмп счита, че Фед би трябвало да одобри негативните лихви, само че Джером Пауъл е на друго мнение - че в Съединени американски щати те не са използвани все още.
© Carlos Barria Mоже да ви бъде простено, в случай че си мислите, че Федералният запас е хвърлил всички старания в опит да овладее рецесията, която аргументи COVID-19. През последните месеци понижи главния лихвен % съвсем до нула, изкупи активи за близо 3 трлн. $ и задейства редица стратегии за кредитиране. Централната банка на Съединени американски щати обаче е консервативна в едно отношение. Докато сътрудниците й от еврозоната и Япония от дълго време изтласкаха краткосрочните си лихвени проценти в негативна територия, Федералния запас, сходно на британската централна банка, остави ставките позитивни.
Сега обаче Фед е под напън да промени този курс. Президентът Доналд Тръмп написа в Twitter, че Фед би трябвало да одобри " подаръка " на негативните лихви. Залозите на вложителите през пазара на лихвени деривати дават сигнали, че те в последна сметка имат вяра в сходен сюжет. Председателя на Фед, Джером Пауъл, към момента упорства, че негативните проценти не са " подобаващи или потребни " за Америка. Независимо от това дали Паъул ще промени мнението си, прекосяването на негативна лихвена територия не би трансформирало фрапантно икономическите вероятности.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Икономистите спорят за негативните проценти от международната финансова рецесия насам, когато лихвите по целия свят за първи път спаднаха до нула. Много теории, вземайки поради лихвите, инфлацията и степента на закъснение в стопанската система - допускат, че лихвите би трябвало да бъдат понижени надълбоко в негативна територия. Проучване на Цзин Синтия Ву от Университета на Нотр Дам, да вземем за пример, откри, че процентите е трябвало да се намалят до -3% в Америка през 2014 година и -6.5% във Англия през 2013 година В началото се смяташе, че негативните проценти са на процедура невъзможни за приложение.
Така инвестицията във валута ще носи нулева печалба; изправени пред негативни лихвени проценти по депозитите, клиентите на банките постоянно могат да изтеглят спестяванията си и вместо това да ги съхраняват под матраците си. Това би предложило, че първата реакция на централните банки би била да наложат " нулева долна граница ". Но в действителност лимитът не е толкоз еластичен колкото се чака. Парите в брой са по-уязвими от обири (или е прекомерно скъпо да се съхраняват безопасно) и не могат да се харчат толкоз елементарно (като извършване на покупки онлайн). Тези разноски значат, че лихвените проценти могат да бъдат умерено негативни, а някои централни банки се почувстваха задоволително сигурни, с цел да потопят пръстите си във водите под нулата. Европейската централна банка намали главния си лихвен % до -0.1% през 2014 година и от този момент го понижи до -0.5%. Нивото в Япония е -0.1% от 2016 година
Ужасното положение на международната стопанска система накара икономистите да се питат дали не може да се направи повече по въпроса. Централните банки, обмислящи по-нататъшното понижаване на лихвите, са изправени пред три значими въпроса. Първият се отнася до техническата им употреба. Ако Европа и Япония са ориентир, процентите в Америка и Англия могат да станат най-малко непретенциозно негативни. Някои икономисти, като да вземем за пример Кенет Рогоф от Харвардския университет, допускат, че с регулаторните промени, ефикасната долна граница на ставките може да бъде изтласкана доста по-ниско. Елиминирането на банкнотите с висок номинал и налагането на такси за огромни преводи да вземем за пример може да увеличи разноските за запазване на пари в брой задоволително, с цел да разреши равнищата да бъдат понижени с няколко процентни пункта.
По този метод може да се приложат даже по-ниски негативни проценти. Но втория въпрос е дали те подкопават стабилността на финансовата система, наранявайки растежа на стопанската система. Икономистите подчертават върху съществуването на " противоположен % ", съгласно който намаляването на лихвите отслабва търсенето на финансовите пазари, а не го ускорява. Отрицателните лихвени проценти значат, че някои или всички запаси, които банките би трябвало да поддържат в централната банка, губят цената си с времето. Но банките не желаят да не предадат тези проценти на своите инвеститори, от боязън да не изплашат клиентите си. Следователно негативните ставките свиват маржовете на банките. По-малко печелившите банки, които се борят да усилят финансовите си буфери посредством опазване на облагата, могат да изберат да лимитират кредитирането си, задушавайки вложенията и растежа. Анализ на Маркус Бруннермайер и Ян Коби от Принстънския университет заключава, че " противоположните проценти " съвсем сигурно съществуват, макар че тяхното равнище зависи от характерностите и спецификите на обособените банкови системи.
Засега негативните лихви явно не са достигнали рисковия предел на стесняване. Тези в Европа в действителност съответстваха със спад в приходите на банките. Но Мелани Клайн от Бундесбанк отбелязва, че въпреки по-ниските банкови маржове нормално да са свързани с пониженото кредитиране, връзката наподобява се унищожава, когато лихвите преминат в негативна територия. Всъщност растежът на заемите в еврозоната се форсира от 2014 година Но и това не позволява разногласието. Други фактори, като увеличено в търсенето може да са повишили размера на заемите. И натискът, който негативните проценти слагат върху облагите на банките, е приглушен от " подреждането " - при което централните банки ползват разнообразни ставки за разнообразни категории банкови запаси - което също може да ограничи резултата им върху стопанската система. Въпреки това, към този момент успеваемостта на негативните лихвени проценти остава неуреден въпрос.
По-добре се прикрий
Рискът от свиването на кредитирането не е единственият евентуален минус на негативните лихви. Някои вложители предизвестяват, че те биха довели до овакантяване на паричните пазари, които доста компании употребяват за каткосрочно финансиране. Фондовете на паричния пазар в Европа и Япония към този момент се оправят с казуса с негативните лихви. Но налагането им в Съединени американски щати, където паричните пазари играят доста по-голяма роля във финансовата система - биха могли да доведат до разнообразни резултати.
Всичко това води до третия въпрос: костват ли си отрицателните проценти? Тъй като опитът в Европа и Япония не е гибелен, централните банки в Съединени американски щати и Англия могат в последна сметка деликатно да понижат процентите под нулата. (На 20 май Андрю Бейли, ръководител на анлгийската централна банка, сподели, че негативните проценти се преглеждат " интензивно ", като алтернатива.) Но облекчаването с половин % или повече, въпреки и да не е нежелано, е прекомерно малко, с цел да направи разликата сред бързо и постепенно икономическо възобновяване.
Регулаторните промени, нужни за реализиране на по-ниски негативни проценти с допустим риск, евентуално биха се оказали политически сложни за осъществяване. Междувременно надалеч по-мощните оръжия - като фискални тласъци в композиция с покупки на активи от централната банка - към момента не са достигнали своите стопански и политически граници. Тъй, че впускането надалеч в нулев терен към момента не наподобява изцяло целесъобразно.
© Carlos Barria Mоже да ви бъде простено, в случай че си мислите, че Федералният запас е хвърлил всички старания в опит да овладее рецесията, която аргументи COVID-19. През последните месеци понижи главния лихвен % съвсем до нула, изкупи активи за близо 3 трлн. $ и задейства редица стратегии за кредитиране. Централната банка на Съединени американски щати обаче е консервативна в едно отношение. Докато сътрудниците й от еврозоната и Япония от дълго време изтласкаха краткосрочните си лихвени проценти в негативна територия, Федералния запас, сходно на британската централна банка, остави ставките позитивни.
Сега обаче Фед е под напън да промени този курс. Президентът Доналд Тръмп написа в Twitter, че Фед би трябвало да одобри " подаръка " на негативните лихви. Залозите на вложителите през пазара на лихвени деривати дават сигнали, че те в последна сметка имат вяра в сходен сюжет. Председателя на Фед, Джером Пауъл, към момента упорства, че негативните проценти не са " подобаващи или потребни " за Америка. Независимо от това дали Паъул ще промени мнението си, прекосяването на негативна лихвена територия не би трансформирало фрапантно икономическите вероятности.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Икономистите спорят за негативните проценти от международната финансова рецесия насам, когато лихвите по целия свят за първи път спаднаха до нула. Много теории, вземайки поради лихвите, инфлацията и степента на закъснение в стопанската система - допускат, че лихвите би трябвало да бъдат понижени надълбоко в негативна територия. Проучване на Цзин Синтия Ву от Университета на Нотр Дам, да вземем за пример, откри, че процентите е трябвало да се намалят до -3% в Америка през 2014 година и -6.5% във Англия през 2013 година В началото се смяташе, че негативните проценти са на процедура невъзможни за приложение.
Така инвестицията във валута ще носи нулева печалба; изправени пред негативни лихвени проценти по депозитите, клиентите на банките постоянно могат да изтеглят спестяванията си и вместо това да ги съхраняват под матраците си. Това би предложило, че първата реакция на централните банки би била да наложат " нулева долна граница ". Но в действителност лимитът не е толкоз еластичен колкото се чака. Парите в брой са по-уязвими от обири (или е прекомерно скъпо да се съхраняват безопасно) и не могат да се харчат толкоз елементарно (като извършване на покупки онлайн). Тези разноски значат, че лихвените проценти могат да бъдат умерено негативни, а някои централни банки се почувстваха задоволително сигурни, с цел да потопят пръстите си във водите под нулата. Европейската централна банка намали главния си лихвен % до -0.1% през 2014 година и от този момент го понижи до -0.5%. Нивото в Япония е -0.1% от 2016 година
Ужасното положение на международната стопанска система накара икономистите да се питат дали не може да се направи повече по въпроса. Централните банки, обмислящи по-нататъшното понижаване на лихвите, са изправени пред три значими въпроса. Първият се отнася до техническата им употреба. Ако Европа и Япония са ориентир, процентите в Америка и Англия могат да станат най-малко непретенциозно негативни. Някои икономисти, като да вземем за пример Кенет Рогоф от Харвардския университет, допускат, че с регулаторните промени, ефикасната долна граница на ставките може да бъде изтласкана доста по-ниско. Елиминирането на банкнотите с висок номинал и налагането на такси за огромни преводи да вземем за пример може да увеличи разноските за запазване на пари в брой задоволително, с цел да разреши равнищата да бъдат понижени с няколко процентни пункта.
По този метод може да се приложат даже по-ниски негативни проценти. Но втория въпрос е дали те подкопават стабилността на финансовата система, наранявайки растежа на стопанската система. Икономистите подчертават върху съществуването на " противоположен % ", съгласно който намаляването на лихвите отслабва търсенето на финансовите пазари, а не го ускорява. Отрицателните лихвени проценти значат, че някои или всички запаси, които банките би трябвало да поддържат в централната банка, губят цената си с времето. Но банките не желаят да не предадат тези проценти на своите инвеститори, от боязън да не изплашат клиентите си. Следователно негативните ставките свиват маржовете на банките. По-малко печелившите банки, които се борят да усилят финансовите си буфери посредством опазване на облагата, могат да изберат да лимитират кредитирането си, задушавайки вложенията и растежа. Анализ на Маркус Бруннермайер и Ян Коби от Принстънския университет заключава, че " противоположните проценти " съвсем сигурно съществуват, макар че тяхното равнище зависи от характерностите и спецификите на обособените банкови системи.
Засега негативните лихви явно не са достигнали рисковия предел на стесняване. Тези в Европа в действителност съответстваха със спад в приходите на банките. Но Мелани Клайн от Бундесбанк отбелязва, че въпреки по-ниските банкови маржове нормално да са свързани с пониженото кредитиране, връзката наподобява се унищожава, когато лихвите преминат в негативна територия. Всъщност растежът на заемите в еврозоната се форсира от 2014 година Но и това не позволява разногласието. Други фактори, като увеличено в търсенето може да са повишили размера на заемите. И натискът, който негативните проценти слагат върху облагите на банките, е приглушен от " подреждането " - при което централните банки ползват разнообразни ставки за разнообразни категории банкови запаси - което също може да ограничи резултата им върху стопанската система. Въпреки това, към този момент успеваемостта на негативните лихвени проценти остава неуреден въпрос.
По-добре се прикрий
Рискът от свиването на кредитирането не е единственият евентуален минус на негативните лихви. Някои вложители предизвестяват, че те биха довели до овакантяване на паричните пазари, които доста компании употребяват за каткосрочно финансиране. Фондовете на паричния пазар в Европа и Япония към този момент се оправят с казуса с негативните лихви. Но налагането им в Съединени американски щати, където паричните пазари играят доста по-голяма роля във финансовата система - биха могли да доведат до разнообразни резултати.
Всичко това води до третия въпрос: костват ли си отрицателните проценти? Тъй като опитът в Европа и Япония не е гибелен, централните банки в Съединени американски щати и Англия могат в последна сметка деликатно да понижат процентите под нулата. (На 20 май Андрю Бейли, ръководител на анлгийската централна банка, сподели, че негативните проценти се преглеждат " интензивно ", като алтернатива.) Но облекчаването с половин % или повече, въпреки и да не е нежелано, е прекомерно малко, с цел да направи разликата сред бързо и постепенно икономическо възобновяване.
Регулаторните промени, нужни за реализиране на по-ниски негативни проценти с допустим риск, евентуално биха се оказали политически сложни за осъществяване. Междувременно надалеч по-мощните оръжия - като фискални тласъци в композиция с покупки на активи от централната банка - към момента не са достигнали своите стопански и политически граници. Тъй, че впускането надалеч в нулев терен към момента не наподобява изцяло целесъобразно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ