Митата на Тръмп: Ефектът в Европа и България
Доналд Тръмп се върна на президентския пост в Съединени американски щати при започване на тази година и една от главните му задания се оказа въвеждането на " реципрочни мита " за в общи линии целия останал свят. Това не подмина и Европейския съюз (ЕС) – дълготраен главен стратегически сътрудник на Щатите.
Сагата с митата на Тръмп се разиграва от месеци и е придружена от непрестанните му закани да наложи високи мита, последвани от договаряния и отстъпки. Това я трансформира на процедура в игра със международната стопанска система - на ръба на комерсиална война, в която Тръмп влезе с упованието страната му да е в печеливша позиция.
Как стартира всичко?
Още при започване на годината президентът на Съединени американски щати разгласи твърдите си планове за промяна на комерсиалните връзки на страната му с другите страни. Тогава той назова това " взаимен проект " за търговия. " Реципрочно " би следвало да е, в случай че дадена страна полза вноса от Съединени американски щати с по-високи мита, а износът на същата тази страна в Щатите има по-малка ставка. Логиката на Тръмп обаче очевидно беше друга.
През април, откакто президентът на Съединени американски щати разгласи " реципрочните " мита, останаха доста въпросителни. Тогава политическият анализатор. Тогава той уточни, че " реципрочните мита " нямат нищо общо с налаганите на Съединени американски щати мита, а са обикновено съответствие на комерсиалния остатък към износа за Съединени американски щати на годишна база.
Например към оня миг бе оповестено, че Европейски Съюз постанова мита на Съединени американски щати в размер на 39%, което нямаше общо с действителността. Как обаче съгласно Бремър се стига до тази стойност? Европейски Съюз има търговски остатък със Съединени американски щати от 235.6 милиарда $ и експорт за Съединени американски щати от 605.8 милиарда $. Първата стойност е точно 39% от втората. Това обаче не са митата, които се постановат на Съединени американски щати.
Логиката тогава следва тази последователсност за всяка една страна и докара до глупости като Съединени американски щати да разгласи, че постанова мито от 10% на два острова, които се населяват само от пингвини и тюлени. https://www.mediapool.bg/tramp-oblozhi-s-mita-ostrov-na-koito-zhiveyat-samo-pingvini-i-neobitaemi-teritorii-news369862.html
Извън тази обстановка, в идващите месеци, а и до през днешния ден, на процедура целият свят е в договаряния с Тръмп за понижаване на в началото плануваните от Съединени американски щати мита.
По отношение на Европейски Съюз бе реализирана " договорка " сред Тръмп и Европейски Съюз за комерсиалното съглашение, което планува Брюксел да одобри 15% мито върху по-голямата част от експорта си в Съединени американски щати. Какво обаче значи това за страните от Съюза?
Ефектът в Европа
За прилежаща Гърция да вземем за пример митата от 15%, въпреки и по-ниски от в началото оповестените, идват в миг, когато износът на страната за Съединени американски щати става все по-голям за бизнеса и за отварянето на стопанската система.
Гръцкият бизнес и държавното управление не крият терзанието си по отношение на косвените резултати от налагането на мита върху европейските артикули в миг на геополитическо напрежение и икономическа и политическа неустановеност в Европейски Съюз и неговата външна страна - условия, които, дружно с митата, биха могли да доведат до криза.
" Правителството следи от близко съответните съвещания и, доколкото разрешава рамката на съглашението, ще изследва благоприятни условия, които биха могли да допринесат за по-доброто решение на въпросите, свързани с продуктите с изключително значение за страната ни ", сподели преди време гръцкият министър на стопанска система и финансите Кириакос Пиеракакис.
В Австрия федерацията на производителите е внимателна в оценката си за съглашението. Според тях комерсиалната война е била предотвратена, само че контрактуваните мита от 15% и доста по-високите мита върху стоманени и алуминиеви произведения са мощно проблематични.
Австрийският икономист от Института за напреднали проучвания (IHS) Михаел Ройте не вижда особена изгода от съглашението от европейска позиция. Според него договорката не е добра и не се чака тя да има видимо влияние върху австрийската стопанска система.
В Чехия се чака действителните последствия да бъдат почти същите като в Германия, тъй като износната част на чешката промишленост е тясно преплетена с немската - изключително автомобилните фабрики за сглобяване, дъщерните сдружения, доставчиците на части и други. Въздействието на 15-процентното мито върху чешката стопанска система се прави оценка като понижение на прогнозния растеж на Брутният вътрешен продукт с сред 0.1 и 0.8 процентни пункта. Освен върху автомобилните фабрики за сглобяване, се чака резултатът да засегне и машиностроенето и фармацевтичната промишленост. Икономическите публицисти към този момент означават желанието на някои компании, доставящи за американския пазар, да се реалокират непосредствено в Съединени американски щати вследствие на митата. Засега обаче има единствено към пет обособени случая.
В Испания упованията са за " сдържан " резултат от новите мита на Съединени американски щати поради ниския размер на износа ѝ за Съединени американски щати. Още преди 1 август шефът на испанската национална банка Хосе Луис Ескрива уточни, че се притеснява от клаузите, които съпътстват тези съглашения с Европейски Съюз, и предизвести, че най-голямото влияние ще бъде върху самите Съединени американски щати, тъй като това опонира на отбраната на свободната търговия в други страни.
Унгарският министър председател Виктор Орбан, прочут покровител на президента на Съединени американски щати, се оказа в неловко политическо състояние и остро разкритикува Урсула фон дер Лайен при оповестяването на договорката, като съобщи, че е било " неточност " ръководителят на Европейска комисия да отиде да договаря и че съглашението е " простреляло европейската промишленост в крайници “.
Какво прави България?
У нас през последните месеци въпросът с митата на Съединени американски щати се разяснява обществено главно от зам.-министри, а не от министъра на стопанската система или от премиера.
От българсктото министерство на стопанската система обясниха пред Mediapool, че още през април, дружно с Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, са изготвили методология,която дава опция да се следи резултатът на митата върху стопанската система на страната.
" Така можем да изчислим предстоящите резултати за българската стопанска система въз основата на постигнатата договореност. Оценяват се както директните резултати – при директен експорт от България за Съединени американски щати, по този начин и непреките резултати – експорт на български артикули за главните ѝ търговски сътрудници, които се вграждат в крайни артикули, които се изнасят от тях за Съединени американски щати ", показаха от българскто ведомство.
Както за множеството страни в Европейски Съюз, по този начин и за България, повода да се вкарат митата е в негативния комерсиалния баланс за Съединени американски щати, т.е. Съединени американски щати внася повече български артикули, в сравнение с изнася за България. За първите пет месеца на 2025 година обаче данните демонстрират, че още преди да се вкарат митата българският търговски баланс със Съединени американски щати се утежнява.
България е изнесла артикули за 799.5 млн. лв., т.е. единствено с 2.8% повече в сравнение с за първите пет месеца на предходната година. Страната е внесла артикули за 611.2 млн. лв., като има нарастване по отношение на същия интервал на предходната година. Така нашият търговски баланс се движи в интерес на Съединени американски щати, т.е. техният недостиг в търговията с България се свива съвсем на половина. Това се дължи главно на вноса на военна техника.
" Обемът на износа за Съединени американски щати съставлява едвам 3.3% от общия експорт на страната, което допуска, че евентуалните загуби са малко, само че страната ще понесе освен директни загуби на експорт, само че и непреки ", показват от министерството.
Миналата седмица пред Българска телеграфна агенция зам.-министърът на стопанската система Дончо Барбалов сподели, че предстоящият спад в българския експорт за Съединени американски щати поради новите мита е към 32.8 % или 1.5 на 100 от общия експорт на страната, а предстоящият отрицателен резултат върху Брутният вътрешен продукт от наложените мита е към 0.35%.
Барбалов подсети за изразяваната неведнъж позиция на България и на Европейски Съюз да бъдат преразгледани 50-процентните мита за стомана, мед и алуминий или да бъдат позволени квоти, с цел да не се постанова нашите производители да заплащат. По думите му това са " едни забранителни по своето създание мита ".
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили Симона Костадинова (Mediapool, България), Kostas Zefeiropoulos (Efsyn, Гърция)Alexander Hahn (Der Standard, Австрия), Petr Jedlička (Denik Referendum, Чехия), Ana Somavilla ( El Confidencial, Испания), HVG (Унгария).
Сагата с митата на Тръмп се разиграва от месеци и е придружена от непрестанните му закани да наложи високи мита, последвани от договаряния и отстъпки. Това я трансформира на процедура в игра със международната стопанска система - на ръба на комерсиална война, в която Тръмп влезе с упованието страната му да е в печеливша позиция.
Как стартира всичко?
Още при започване на годината президентът на Съединени американски щати разгласи твърдите си планове за промяна на комерсиалните връзки на страната му с другите страни. Тогава той назова това " взаимен проект " за търговия. " Реципрочно " би следвало да е, в случай че дадена страна полза вноса от Съединени американски щати с по-високи мита, а износът на същата тази страна в Щатите има по-малка ставка. Логиката на Тръмп обаче очевидно беше друга.
През април, откакто президентът на Съединени американски щати разгласи " реципрочните " мита, останаха доста въпросителни. Тогава политическият анализатор. Тогава той уточни, че " реципрочните мита " нямат нищо общо с налаганите на Съединени американски щати мита, а са обикновено съответствие на комерсиалния остатък към износа за Съединени американски щати на годишна база.
Например към оня миг бе оповестено, че Европейски Съюз постанова мита на Съединени американски щати в размер на 39%, което нямаше общо с действителността. Как обаче съгласно Бремър се стига до тази стойност? Европейски Съюз има търговски остатък със Съединени американски щати от 235.6 милиарда $ и експорт за Съединени американски щати от 605.8 милиарда $. Първата стойност е точно 39% от втората. Това обаче не са митата, които се постановат на Съединени американски щати.
Логиката тогава следва тази последователсност за всяка една страна и докара до глупости като Съединени американски щати да разгласи, че постанова мито от 10% на два острова, които се населяват само от пингвини и тюлени. https://www.mediapool.bg/tramp-oblozhi-s-mita-ostrov-na-koito-zhiveyat-samo-pingvini-i-neobitaemi-teritorii-news369862.html
Извън тази обстановка, в идващите месеци, а и до през днешния ден, на процедура целият свят е в договаряния с Тръмп за понижаване на в началото плануваните от Съединени американски щати мита.
По отношение на Европейски Съюз бе реализирана " договорка " сред Тръмп и Европейски Съюз за комерсиалното съглашение, което планува Брюксел да одобри 15% мито върху по-голямата част от експорта си в Съединени американски щати. Какво обаче значи това за страните от Съюза?
Ефектът в Европа
За прилежаща Гърция да вземем за пример митата от 15%, въпреки и по-ниски от в началото оповестените, идват в миг, когато износът на страната за Съединени американски щати става все по-голям за бизнеса и за отварянето на стопанската система.
Гръцкият бизнес и държавното управление не крият терзанието си по отношение на косвените резултати от налагането на мита върху европейските артикули в миг на геополитическо напрежение и икономическа и политическа неустановеност в Европейски Съюз и неговата външна страна - условия, които, дружно с митата, биха могли да доведат до криза.
" Правителството следи от близко съответните съвещания и, доколкото разрешава рамката на съглашението, ще изследва благоприятни условия, които биха могли да допринесат за по-доброто решение на въпросите, свързани с продуктите с изключително значение за страната ни ", сподели преди време гръцкият министър на стопанска система и финансите Кириакос Пиеракакис.
В Австрия федерацията на производителите е внимателна в оценката си за съглашението. Според тях комерсиалната война е била предотвратена, само че контрактуваните мита от 15% и доста по-високите мита върху стоманени и алуминиеви произведения са мощно проблематични.
Австрийският икономист от Института за напреднали проучвания (IHS) Михаел Ройте не вижда особена изгода от съглашението от европейска позиция. Според него договорката не е добра и не се чака тя да има видимо влияние върху австрийската стопанска система.
В Чехия се чака действителните последствия да бъдат почти същите като в Германия, тъй като износната част на чешката промишленост е тясно преплетена с немската - изключително автомобилните фабрики за сглобяване, дъщерните сдружения, доставчиците на части и други. Въздействието на 15-процентното мито върху чешката стопанска система се прави оценка като понижение на прогнозния растеж на Брутният вътрешен продукт с сред 0.1 и 0.8 процентни пункта. Освен върху автомобилните фабрики за сглобяване, се чака резултатът да засегне и машиностроенето и фармацевтичната промишленост. Икономическите публицисти към този момент означават желанието на някои компании, доставящи за американския пазар, да се реалокират непосредствено в Съединени американски щати вследствие на митата. Засега обаче има единствено към пет обособени случая.
В Испания упованията са за " сдържан " резултат от новите мита на Съединени американски щати поради ниския размер на износа ѝ за Съединени американски щати. Още преди 1 август шефът на испанската национална банка Хосе Луис Ескрива уточни, че се притеснява от клаузите, които съпътстват тези съглашения с Европейски Съюз, и предизвести, че най-голямото влияние ще бъде върху самите Съединени американски щати, тъй като това опонира на отбраната на свободната търговия в други страни.
Унгарският министър председател Виктор Орбан, прочут покровител на президента на Съединени американски щати, се оказа в неловко политическо състояние и остро разкритикува Урсула фон дер Лайен при оповестяването на договорката, като съобщи, че е било " неточност " ръководителят на Европейска комисия да отиде да договаря и че съглашението е " простреляло европейската промишленост в крайници “.
Какво прави България?
У нас през последните месеци въпросът с митата на Съединени американски щати се разяснява обществено главно от зам.-министри, а не от министъра на стопанската система или от премиера.
От българсктото министерство на стопанската система обясниха пред Mediapool, че още през април, дружно с Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, са изготвили методология,която дава опция да се следи резултатът на митата върху стопанската система на страната.
" Така можем да изчислим предстоящите резултати за българската стопанска система въз основата на постигнатата договореност. Оценяват се както директните резултати – при директен експорт от България за Съединени американски щати, по този начин и непреките резултати – експорт на български артикули за главните ѝ търговски сътрудници, които се вграждат в крайни артикули, които се изнасят от тях за Съединени американски щати ", показаха от българскто ведомство.
Както за множеството страни в Европейски Съюз, по този начин и за България, повода да се вкарат митата е в негативния комерсиалния баланс за Съединени американски щати, т.е. Съединени американски щати внася повече български артикули, в сравнение с изнася за България. За първите пет месеца на 2025 година обаче данните демонстрират, че още преди да се вкарат митата българският търговски баланс със Съединени американски щати се утежнява.
България е изнесла артикули за 799.5 млн. лв., т.е. единствено с 2.8% повече в сравнение с за първите пет месеца на предходната година. Страната е внесла артикули за 611.2 млн. лв., като има нарастване по отношение на същия интервал на предходната година. Така нашият търговски баланс се движи в интерес на Съединени американски щати, т.е. техният недостиг в търговията с България се свива съвсем на половина. Това се дължи главно на вноса на военна техника.
" Обемът на износа за Съединени американски щати съставлява едвам 3.3% от общия експорт на страната, което допуска, че евентуалните загуби са малко, само че страната ще понесе освен директни загуби на експорт, само че и непреки ", показват от министерството.
Миналата седмица пред Българска телеграфна агенция зам.-министърът на стопанската система Дончо Барбалов сподели, че предстоящият спад в българския експорт за Съединени американски щати поради новите мита е към 32.8 % или 1.5 на 100 от общия експорт на страната, а предстоящият отрицателен резултат върху Брутният вътрешен продукт от наложените мита е към 0.35%.
Барбалов подсети за изразяваната неведнъж позиция на България и на Европейски Съюз да бъдат преразгледани 50-процентните мита за стомана, мед и алуминий или да бъдат позволени квоти, с цел да не се постанова нашите производители да заплащат. По думите му това са " едни забранителни по своето създание мита ".
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили Симона Костадинова (Mediapool, България), Kostas Zefeiropoulos (Efsyn, Гърция)Alexander Hahn (Der Standard, Австрия), Petr Jedlička (Denik Referendum, Чехия), Ana Somavilla ( El Confidencial, Испания), HVG (Унгария).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ