Тръмп се срина — зад кулисите във Вашингтон вече търсят следващия. Какво стои зад демарша на Мъск в ефира на живо
Доналд Тръмп не е бил в Белия дом даже и половин година от втория си мандат, а към този момент излиза наяве, че задачата „ да направи Америка още веднъж велика “ или най-малко да върне на Съединени американски щати характера на национална страна е непостижима за него.
А шумната, световноизвестна свада на президента с до неотдавна най-близкия му помощник Илон Мъск се трансформира в явен сигнал: консервативните елити са почнали да търсят идващия, по-решителен водач, който да се бори с либералите. И имената на кандидатите за тази не напълно вакантна позиция към този момент се чуват...
Скандал онлайн по малкия екран
5 юни 2025 година евентуално ще остане в историята на Съединени американски щати като денят, в който Доналд Тръмп и Илон Мъск се скараха.
Скандалът в обществените мрежи, който беше последван от цяла Америка и много огромна част от света, към този момент е обраснал с голям брой догатки. Всички се чудят - по какъв начин ще се отрази на политиката и стопанската система на една от международните сили размяната на завоалирани обиди и явни подмятания за психологични проблеми и връзки с известния педофилски скандал?
Имаше и догатки, че Мъск и Тръмп са организирали онлайн шоу за голямата публика с доста характерни цели. Списъкът с тези цели варираше от опит за срив на фондовия пазар и по-късно печелене на пари посредством изкупуване на поевтинелите акции (и пазарите реагираха ) до опит за заблуждение на политическите врагове и по-късно нанасяне на непредвиден удар.
Нещо повече, до вечерта на 5 юни (нощта на 6-ти московско време) страните в спора явно бяха почнали да понижават степента на борба: Тръмп съобщи, че „ всичко е наред “, а Мъск се отхвърли от опасността си да спре присъединяване си в галактическата стратегия на НАТО и се съгласи, че за положителното на страната той и президентът би трябвало да бъдат в естествени връзки.
Това е празник за либералите
Наистина ли си имаме работа с режисура, целяща да заблуди международната аудитория и политическия хайлайф?
Тази версия, несъмнено, не е изцяло изключена - само че наподобява съмнителна. Първо, страните по разногласието явно са прекрачили границите на рационалното (особено Мъск с намеците си за присъединяване на Тръмп в педофилския скандал с Епщайн).
Второ, обективните несъгласия в границите на този съюз, който продължи по-малко от година (Мъск намерено поддържа Тръмп след опита за нападение през юли 2024 г.), бяха явни. И не е инцидентно, че американските демократични медии отразяват нашумелия раздор с такава неприкрита наслада и завист.
По този метод, „ Ню Йорк Таймс “ работи като „ оракул “, като декларира, че сходен резултат в тандема Тръмп - Мъск е бил авансово предвидим и законосъобразен.
„ Вашингтон пост “ прави по-язвителни аналогии: те споделят, че когато двама души са нарцисисти по психически вид, нищо положително не може да се чака сред тях. И даже в браковете не хора с сходни характери се схващат по-добре, а противоположностите.
Засега обичаното занятие на либералите са версии за това по какъв начин тъкмо Тръмп и Мъск могат да си навредят взаимно, какви способи и запаси могат да употребяват за това и кой в последна сметка кого ще „ преодолее “. Засега, в случай че се ръководим от сходни изявления в пресата, някогашните съдружници вървят към тъждество.
Мъск може да спре финансирането на предизборни акции на републиканците, да спре присъединяване си в държавни планове и да стартира антитръмпски действия в обществените мрежи. Арсеналът на Тръмп включва директни политически репресии, отнемане на Мъск от държавни контракти и лишаване на достъпа му до класифицирана информация. Той даже може да си напомни съмнителния имиграционен статус на южноафриканеца и да го експулсира от Щатите.
Но всичко това е в областта на прогнозите за бъдещето - и към този момент демократичната общност в Съединени американски щати намерено се подиграва на Мъск, намерено заявявайки: той не е трябвало да минава на страната на републиканците и консервативната общност по това време. Сега, заплати си цената, Илон...
Какво ще направи Ванс?
Либералната преднамереност обаче отстъпва на назад във времето по отношение на подобен миг като политическите упоритости на известния предприемач.
И те в действителност съществуват, в случай че вярвате на локални осведомени: обкръжението на Мъск сякаш е разчитало на последователното повишаване на политическото му въздействие. Някои от околните сътрудници на бизнесмена, съгласно The Washington Post, даже настояват в персонални диалози, че
Други източници на същото издание предават наличието на диалозите на Мъск с редица републикански политици, в които одиозният предприемач сякаш е декларирал:
Съдейки по подтекста, той е имал поради властта над американското медийно пространство – макар че за Мъск, който към този момент е „ над 50 “, прогнозата за интензивността му до 2065 година наподобява смела.
Друга забавна история е връзката на Мъск с вицепрезидента Ди Джей Ванс, който е възприеман от консервативните маси, в случай че не и от целия републикански политически хайлайф, като „ формален правоприемник “ на Тръмп.
Очевидно не е инцидентно, че по време на онлайн разногласието с Тръмп, Мъск поддържа предлагането Тръмп да бъде подложен на импийчмънт и Ванс да поеме президентския пост.
В диалог с „ Царьград “, политологът Малек Дудаков не изключи опцията Мъск да е заложил на вицепрезидента:
Засега обаче Ванс демонстративно се дистанцира от Мъск, изразявайки цялостната си поддръжка за Тръмп в обществените мрежи:
Всичко ли е изгубено за Мъск?
Дори от Съединени американски щати вероятностите на Мъск да се трансформира в различен център на консервативните сили във връзка с връзките с Републиканската партия и електората на Тръмп наподобяват много спорни.
От една страна, американската преса отбелязва, че болшинството както от гласоподавателите, по този начин и от републиканските политици сега поддържат Тръмп. Това е израз на към момента не изцяло изчерпаното доверие на консервативната общност в Тръмп като човек, който от дълго време се бори против демократичната система. А известността на някогашния либерал Мъск измежду главния републикански електорат не е доста висока.
Основният звук на изявленията измежду републиканците в Камарата на представителите се свежда до тезата:
В същото време би било преждевременно да се твърди, че Мъск няма безусловно никаква поддръжка измежду консерваторите. Не може да се подценява както факторът финансови вложения на Илон в републиканските избори (редица политици към този момент дължат избирането си на него), по този начин и известността на харизматичния бизнесмен измежду младежите. При това както измежду републиканците, по този начин и към момента измежду демократите.
Следователно, даже в този момент, когато спорът с Тръмп е в остра фаза, има републикански политици (дори и най-вече не най-влиятелните), които намерено декларират благосклонностите си към Мъск и желанието си да останат неутрални. А това към този момент е забележителен запас за бъдещето.
„ Нека си спомним Борис Березовски... “
След като разгледахме деликатно шумната свада сред Тръмп и Мъск, можем решително да заявим, че не става въпрос за персонални упоритости и недоволства (въпреки че, несъмнено, не мина без тях). Проблемът е доста по-сериозен: всъщност можем да кажем, че консервативна Америка е почнала да сортира идващия претендент за ролята на водач в битката против либералите.
Според политолога - американист Дмитрий Дробницки, същността и повода за спора не са парите, акциите, договорите и така нататък:
В коментар за „ Първи съветски “, Малек Дудаков изрази сходно мнение:
Най-вероятният сюжет за „ подмяна “ на Тръмп е точно битката в Републиканската партия - макар обстоятелството, че по време на онлайн препирнята Мъск разгласява анкета в обществените мрежи, в която питаше какъв брой целесъобразно съгласно публиката е основаването на трета политическа партия. С явен намек за себе си като неин водач, несъмнено.
Политологът Юрий Светов напомни, че опити за основаване на трета партия и преобразяване в трета политическа мощ в Съединени американски щати към този момент са правени, такива претенденти даже са взели участие в президентски избори. Например, предприемачът Рос Перо, който взе участие в изборите през 1992 година (той печели съвсем 19% от гласовете) и 1996 година (8% от гласовете).
Експертът обаче счита, че жизнеспособността на сходно начинание в подтекста на извънредно консервативната американска политическа система е извънредно ниска. Особено в случай че Илон Мъск се заеме с това начинание - и тук Светов откри някои нетривиални аналогии:
Една партия не се основава единствено с пари, партията се нуждае от хрумвания и функционери. И когато Мъск се държеше по този начин с Тръмп, надали ще се намерят функционери, искащи да сътрудничат с него. Мъск направи типична неточност: или се занимаваш с бизнес, или с политика, а той се сети да съчетае и двете.
Да си спомним Борис Березовски, който назова себе си „ основател на президенти “, до момента в който известно време беше секретар на Съвета за сигурност. Той стартира да си фантазира че е станал идеолог и пълководец за целия живот на страната - всичко това приключи с бягството му в Англия и
А шумната, световноизвестна свада на президента с до неотдавна най-близкия му помощник Илон Мъск се трансформира в явен сигнал: консервативните елити са почнали да търсят идващия, по-решителен водач, който да се бори с либералите. И имената на кандидатите за тази не напълно вакантна позиция към този момент се чуват...
Скандал онлайн по малкия екран
5 юни 2025 година евентуално ще остане в историята на Съединени американски щати като денят, в който Доналд Тръмп и Илон Мъск се скараха.
Скандалът в обществените мрежи, който беше последван от цяла Америка и много огромна част от света, към този момент е обраснал с голям брой догатки. Всички се чудят - по какъв начин ще се отрази на политиката и стопанската система на една от международните сили размяната на завоалирани обиди и явни подмятания за психологични проблеми и връзки с известния педофилски скандал?
Имаше и догатки, че Мъск и Тръмп са организирали онлайн шоу за голямата публика с доста характерни цели. Списъкът с тези цели варираше от опит за срив на фондовия пазар и по-късно печелене на пари посредством изкупуване на поевтинелите акции (и пазарите реагираха ) до опит за заблуждение на политическите врагове и по-късно нанасяне на непредвиден удар.
Нещо повече, до вечерта на 5 юни (нощта на 6-ти московско време) страните в спора явно бяха почнали да понижават степента на борба: Тръмп съобщи, че „ всичко е наред “, а Мъск се отхвърли от опасността си да спре присъединяване си в галактическата стратегия на НАТО и се съгласи, че за положителното на страната той и президентът би трябвало да бъдат в естествени връзки.
Това е празник за либералите
Наистина ли си имаме работа с режисура, целяща да заблуди международната аудитория и политическия хайлайф?
Тази версия, несъмнено, не е изцяло изключена - само че наподобява съмнителна. Първо, страните по разногласието явно са прекрачили границите на рационалното (особено Мъск с намеците си за присъединяване на Тръмп в педофилския скандал с Епщайн).
Второ, обективните несъгласия в границите на този съюз, който продължи по-малко от година (Мъск намерено поддържа Тръмп след опита за нападение през юли 2024 г.), бяха явни. И не е инцидентно, че американските демократични медии отразяват нашумелия раздор с такава неприкрита наслада и завист.
По този метод, „ Ню Йорк Таймс “ работи като „ оракул “, като декларира, че сходен резултат в тандема Тръмп - Мъск е бил авансово предвидим и законосъобразен.
„ Вашингтон пост “ прави по-язвителни аналогии: те споделят, че когато двама души са нарцисисти по психически вид, нищо положително не може да се чака сред тях. И даже в браковете не хора с сходни характери се схващат по-добре, а противоположностите.
Засега обичаното занятие на либералите са версии за това по какъв начин тъкмо Тръмп и Мъск могат да си навредят взаимно, какви способи и запаси могат да употребяват за това и кой в последна сметка кого ще „ преодолее “. Засега, в случай че се ръководим от сходни изявления в пресата, някогашните съдружници вървят към тъждество.
Мъск може да спре финансирането на предизборни акции на републиканците, да спре присъединяване си в държавни планове и да стартира антитръмпски действия в обществените мрежи. Арсеналът на Тръмп включва директни политически репресии, отнемане на Мъск от държавни контракти и лишаване на достъпа му до класифицирана информация. Той даже може да си напомни съмнителния имиграционен статус на южноафриканеца и да го експулсира от Щатите.
Но всичко това е в областта на прогнозите за бъдещето - и към този момент демократичната общност в Съединени американски щати намерено се подиграва на Мъск, намерено заявявайки: той не е трябвало да минава на страната на републиканците и консервативната общност по това време. Сега, заплати си цената, Илон...
Какво ще направи Ванс?
Либералната преднамереност обаче отстъпва на назад във времето по отношение на подобен миг като политическите упоритости на известния предприемач.
И те в действителност съществуват, в случай че вярвате на локални осведомени: обкръжението на Мъск сякаш е разчитало на последователното повишаване на политическото му въздействие. Някои от околните сътрудници на бизнесмена, съгласно The Washington Post, даже настояват в персонални диалози, че
Други източници на същото издание предават наличието на диалозите на Мъск с редица републикански политици, в които одиозният предприемач сякаш е декларирал:
Съдейки по подтекста, той е имал поради властта над американското медийно пространство – макар че за Мъск, който към този момент е „ над 50 “, прогнозата за интензивността му до 2065 година наподобява смела.
Друга забавна история е връзката на Мъск с вицепрезидента Ди Джей Ванс, който е възприеман от консервативните маси, в случай че не и от целия републикански политически хайлайф, като „ формален правоприемник “ на Тръмп.
Очевидно не е инцидентно, че по време на онлайн разногласието с Тръмп, Мъск поддържа предлагането Тръмп да бъде подложен на импийчмънт и Ванс да поеме президентския пост.
В диалог с „ Царьград “, политологът Малек Дудаков не изключи опцията Мъск да е заложил на вицепрезидента:
Засега обаче Ванс демонстративно се дистанцира от Мъск, изразявайки цялостната си поддръжка за Тръмп в обществените мрежи:
Всичко ли е изгубено за Мъск?
Дори от Съединени американски щати вероятностите на Мъск да се трансформира в различен център на консервативните сили във връзка с връзките с Републиканската партия и електората на Тръмп наподобяват много спорни.
От една страна, американската преса отбелязва, че болшинството както от гласоподавателите, по този начин и от републиканските политици сега поддържат Тръмп. Това е израз на към момента не изцяло изчерпаното доверие на консервативната общност в Тръмп като човек, който от дълго време се бори против демократичната система. А известността на някогашния либерал Мъск измежду главния републикански електорат не е доста висока.
Основният звук на изявленията измежду републиканците в Камарата на представителите се свежда до тезата:
В същото време би било преждевременно да се твърди, че Мъск няма безусловно никаква поддръжка измежду консерваторите. Не може да се подценява както факторът финансови вложения на Илон в републиканските избори (редица политици към този момент дължат избирането си на него), по този начин и известността на харизматичния бизнесмен измежду младежите. При това както измежду републиканците, по този начин и към момента измежду демократите.
Следователно, даже в този момент, когато спорът с Тръмп е в остра фаза, има републикански политици (дори и най-вече не най-влиятелните), които намерено декларират благосклонностите си към Мъск и желанието си да останат неутрални. А това към този момент е забележителен запас за бъдещето.
„ Нека си спомним Борис Березовски... “
След като разгледахме деликатно шумната свада сред Тръмп и Мъск, можем решително да заявим, че не става въпрос за персонални упоритости и недоволства (въпреки че, несъмнено, не мина без тях). Проблемът е доста по-сериозен: всъщност можем да кажем, че консервативна Америка е почнала да сортира идващия претендент за ролята на водач в битката против либералите.
Според политолога - американист Дмитрий Дробницки, същността и повода за спора не са парите, акциите, договорите и така нататък:
В коментар за „ Първи съветски “, Малек Дудаков изрази сходно мнение:
Най-вероятният сюжет за „ подмяна “ на Тръмп е точно битката в Републиканската партия - макар обстоятелството, че по време на онлайн препирнята Мъск разгласява анкета в обществените мрежи, в която питаше какъв брой целесъобразно съгласно публиката е основаването на трета политическа партия. С явен намек за себе си като неин водач, несъмнено.
Политологът Юрий Светов напомни, че опити за основаване на трета партия и преобразяване в трета политическа мощ в Съединени американски щати към този момент са правени, такива претенденти даже са взели участие в президентски избори. Например, предприемачът Рос Перо, който взе участие в изборите през 1992 година (той печели съвсем 19% от гласовете) и 1996 година (8% от гласовете).
Експертът обаче счита, че жизнеспособността на сходно начинание в подтекста на извънредно консервативната американска политическа система е извънредно ниска. Особено в случай че Илон Мъск се заеме с това начинание - и тук Светов откри някои нетривиални аналогии:
Една партия не се основава единствено с пари, партията се нуждае от хрумвания и функционери. И когато Мъск се държеше по този начин с Тръмп, надали ще се намерят функционери, искащи да сътрудничат с него. Мъск направи типична неточност: или се занимаваш с бизнес, или с политика, а той се сети да съчетае и двете.
Да си спомним Борис Березовски, който назова себе си „ основател на президенти “, до момента в който известно време беше секретар на Съвета за сигурност. Той стартира да си фантазира че е станал идеолог и пълководец за целия живот на страната - всичко това приключи с бягството му в Англия и
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ