Тръмп възражда Алкатраз – но кой всъщност избяга от него?
Доналд Тръмп подреди на Федералното бюро на пандизите да отвори още веднъж " доста разширения и реконструиран " затвор Алкатраз в залива на Сан Франциско, с цел да " приюти най-безмилостните и жестоки нарушители в Америка " .
" ВЪЗСТАНОВЕТЕ И ОТВОРЕТЕ АЛКАТРАЗ! " , разгласява той в платформата Truth Social.
REBUILD, AND OPEN ALCATRAZ! For too long, America has been plagued by vicious, violent, and repeat Criminal Offenders, the dregs of society, who will never contribute anything other than Misery and Suffering. When we were a more serious Nation, in times past, we did not hesitate…
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump)
Но какво знаем за злокобния и митичен Алкатраз, прочетете в идващите редове.
Историята на бягството от Алкатраз - най-дръзкото бягство от пандиза в историята
През нощта на 11 юни 1962 година трима закоравели пандизчии напуснали затвора с оптималната сигурност на остров Алкатраз и избягали с лодка, направена от откраднати дъждобрани. Официално те в никакъв случай повече не са били видени или чути. Много хора обаче, в това число фамилиите на тримата бегълци, имат вяра, че те в действителност са се измъкнали през онази нощ и са живели десетилетия наред в бягство.
Ръководител на групата бил опитният нарушител Франк Морис. Франк бил изоставен от родителите си на 11-годишна възраст; на 13 години към този момент бил наказан за първи път. През тийнейджърските си години той бил арестуван и упрекван неведнъж за въоръжени грабежи и закононарушения, свързани с опиати. През младежките си години Франк влиза и излиза от местата за отнемане от независимост, а по време на бягството излежавал 10-годишна присъда за банков грабеж.
Съучастници на Франк били братята Англин, Джон и Кларънс, и Алън Уест. Англините произхождали от огромно семейство сезонни селскостопански служащи, които пътували по всички страни из страната, с цел да берат плодове и зеленчуци. Бедни, двамата братя се насочвали към престъпността още в ранна възраст, като за първи път са хванати за щурм на бензиностанция те били едвам на 14 години . След първия си конфликт със закона те започнали да обират банки и други компании. И двамата били наказани на 35 години за грабеж на спестовната банка „ Колумбия “ в град Колумбия, щата Алабама. След многократни опити за бягство от пандиза в Атланта, през 1960 година двамата били преместени в Алкатраз.
Alcatraz was built to be escape-proof.
• Sharks in the water
• Guards on every tower
• Freezing currents no man could survive
For years, no one made it out until June 11, 1962.
The true story of the greatest prison break in history:
— History Nerd (@_HistoryNerd)
Алън Уест бил последният член на групата за бягство . Сериен нарушител, Алън бил арестуван над 20 пъти, преди най-сетне да бъде вкаран в пандиза за кражба на кола през 1955 година Прехвърлен от пандиза в Атланта в пандиза в щата Флорида, Алън правил несполучлив опит за бягство и вследствие на това се озовал в Алкатраз през 1957 година
По времето, когато и четиримата мъже били затворени в Алкатраз, те се познавали добре, защото са излежавали присъди един с различен по няколко пъти в други затвори. След като всички били настанени в прилежащи килии, където могат да беседват през нощта, те измислили план за бягство.
Под управлението на Морис четиримата мъже планирали да издълбаят тунел през стените на килиите си, да построят сал и да избягат от острова по море . След като събрали изхвърлени пили от затворническите работилници и железни лъжици от трапезарията, те изработили бормашина от мотор на прахосмукачка. С помощта на спонтанните принадлежности те почнали да уголемяват дупките към вентилационните тръби под мивките във всяка от килиите си, като скривали ръкоделието си от надзирателите с боядисани части от картон.
За да прикрие шума, който вдигали, пробивайки в неохраняемия кулоар зад килиите си, Морис свирел на акордеона си по време тутакси за музика в пандиза - час, обособен всеки ден за стартиране на музика в пандиза като способ за усмиряване на пандизчиите.
След като успели да се вметнат през дупките, мъжете основали спонтанна работилница в празното горно равнище на блока. Там те изработвали сал, който ще употребяват за бягство, както и комплект избавителни жилетки. Салът и жилетките били направени от откраднати и дарени дъждобрани, деликатно съшити и запечатани посредством разтопяване на гума върху горещите тръби в работилницата.
Когато трябвало да прикрият отсъствието си, когато били в работилницата, мъжете хитро изработвали макети на главите си от папиемаше от сапун, прахуляк, тоалетна хартия и паста за зъби. Главите били направени да наподобяват реалистично с багра от работилницата за поддръжка и същинска човешка коса, събрана от пода на затворническата бръснарница. Те били поставени върху възглавниците на пандизчиите, а под одеялата им били натъпкани облекла и кърпи под формата на телата им. Всеки надзорник, който огледа, ги виждал да спят умерено в леглата си, до момента в който в действителност те се намирали на най-горното равнище и строели гумен сал и гребла от части дърво и откраднати винтове.
Най-накрая, през нощта на 11 юни 1962 година, салът бил подготвен и било време да се пристъпи към осъществяване на проекта. Надеждите на Уест за бягство бързо се проваляли, когато той разбирал, че циментът, който е употребявал за подсилване на бетона към вентилационния отвор, се е втвърдил и не му разрешавал да премине през направената дупка. Докато успее да разшири дупката още веднъж, съучастниците му към този момент са си тръгнали. Той се върнал в леглото.
Междувременно Франк и двамата братя Англин успели да избягат по вентилационна шахта на покрива на пандиза. Бягството им едвам не било осуетено, когато издали мощен звук, излизайки от шахтата, само че за благополучие надзирателите, които го чули, решили да не го проверяват. След като изходът бил чист, тримата мъже употребявали кухненски тръби, с цел да се спуснат до земята и да прескочат две 12-метрови огради с бодлива тел. Насочили се към един бряг в североизточната част на острова, където прожекторите не можели да ги засекат. Надули сала благодарение на модифицирана концертина, открадната от един пандизчия, и към 10 часа се оттласнали и се насочили към близкия остров Анхел.
Trump orders Alcatraz prison to be reopened and expanded to house the 'dregs of society'.
The maximum security prison, which was shut down in 1963, housed criminals like Al Capone, Alvin Karpis, Robert Stroud and more
Read more ➡️
— Daily Mail Online (@MailOnline)
Поне публично те в никакъв случай повече не са били видени.
Тревогата била вдигната едвам на идната заран, когато защитата не съумяла да разсъни тримата пандизчии и влезли в килиите им, с цел да открият манекените. Започнала мащабна интервенция по търсене, в която се присъединили както цивилни правоприлагащи органи, по този начин и военни. През идващите 10 дни земята, въздухът и морето към остров Алкатраз и оттатък него били обширно претърсени.
On June 11, 1962, three Alcatraz inmates left homemade dummy heads in their beds to fool the guards before launching a daring escape from the infamous island prison, never to be seen again.
Though the prison officially claimed that the three men drowned and that no inmate…
— Fascinating (@fasc1nate)
Бреговата защита съобщила, че е намерила едно от греблата на пандизчиите на 14 юни край южния бряг на остров Ейнджъл, а същия ден служащи намират портфейл с данни за Англин. Шест дни по-късно на брега покрай моста Голдън Гейт била изхвърлена нарязана гума, за която се счита, че е от сала на затворниците; на идващия ден изпусната избавителна жилетка била вдигната от затворническа лодка, плаваща на петдесет метра от остров Алкатраз. Тези разпръснати остатъци са всичко, което в миналото е било открито от мъжете и инструментите, които са употребявали, с цел да избягат. Въпреки че не са открити тела, ФБР бързо стига до заключението, че тримата пандизчии са се удавили.
От първата година след бягството на мъжете до през днешния ден има доста хора, които настояват, че от ФБР са сгрешили , като обявили мъжете за мъртви. Още на Коледа 1962 година разнообразни членове на семейство Англин настояват, че са получавали картички и пощенски адреси от братята. Майката на двамата мъже получавала букет цветя, изпращан анонимно всяка година до гибелта ѝ през 1973 година, а на погребението ѝ сякаш участвали двама извънредно високи мъже, носещи тежък грим. Членовете на фамилията считат, че това са Джон и Кларънс Англин, които са участвали маскирани.
През 1989 година един от братята на Англин, Робърт, твърди, че двама мъже пристигнали да видят тялото на мъртвия му татко, останали за малко, поплакали над тялото и си тръгнали. През същата година две дами се свързват с „ Неразгадани загадки “, с цел да кажат, че са видели Кларънс Англин и Франк Морис във плантация покрай Мариана във Флорида, макар че след това не са открити никакви следи от тях.
През годините доста хора отвън фамилията на Англин настояват, че са виждали или са имали контакт с тримата избягали. Ден след изгубването на мъжете локален служител на реда от Сан Франциско твърди, че е видял лодка покрай остров Алкатраз, която след няколко минути се обърнала и се насочила под моста Голдън Гейт. ФБР ревизира изказванието и го отхвърля.
През 1962 година мъж на име Бъд Уайт се афишира за братовчед на Франк Морис. Той споделя, че е бил нает от Франк да подкупи някои от пазачите на Алкатраз и че е срещнал Франк в парк в Сан Диего няколко дни след бягството. По-късно дъщерята на Бъд споделя, че е участвала на тази среща, само че не са открити доказателства в поддръжка на това.
През 1993 година се появяват нови хипотетични доказателства. Бившият пандизчия от Алкатраз Томас Кент споделя пред предаването „ Най-търсените в Америка “ , че е оказал помощ за планирането на бягството, само че е отказал да тръгне със пандизчиите, тъй като не можел да плува. Той също по този начин декларирал, че приятелката на Англин е взела мъжете и ги е закарала в Мексико. Разказът на Кент бил посрещнат скептично заради обстоятелството, че е получил възнаграждение от телевизионната мрежа за признанието си.
През същата година различен мъж на име Джон Лерой Кели твърди, че е качил пандизчиите в лодка и по-късно ги е умъртвил, с цел да може да задържи 40 000 $, събрани от фамилиите им, които е трябвало да им съобщи. Кели признал всичко това на смъртния си одър и даже показал мястото, където трябвало да бъдат заровени телата на тримата мъже . При последвалото претършуване не са открити никакви остатъци.
През 2015 година изданието History беседва с членове на семейство Англин за бягствот о. Освен че демонстрират някои от картичките, за които се твърди, че са изпратени от братята през годините, те разкриват и историята на Фред Бризи. Брици е бил другар на братята още от детството им и твърди, че е видял избягалите в Бразилия през 1975 година Бяха показани фотоси, за които се предполагаше, че са на двамата братя Англин, макар че идентификацията не можеше да бъде доказана, защото и двамата мъже носеха слънчеви очила, а фотографията беше в неприятно положение.
Накрая, през 2018 година, ФБР удостовери, че е получило писмо, за което се твърди, че е написано от Джон Англин . В писмото Англин разкрива, че и Морис, и брат му Кларънс са мъртви. Останалият пандизчия декларирал, че ще се съобщи в подмяна на здравно лекуване. От ФБР не могли да потвърдят достоверността на писмото и в никакъв случай повече не чули за създателя му. Дали това е последната дума на последния жив човек от избягалите през 1962 година?
ФБР публично завършва случая през 1979 година Маршалската работа на Съединени американски щати, въпреки това, възнамерява да резервира случая отворен до 2030 година, когато всички мъже ще са на възраст над 100 години. И по този начин, съумяват ли Франк Морис и братята Англин да избягат от един от най-известните затвори в света и да продължат да живеят десетилетия като търсени бегълци? Отговорът е, че евентуално в никакъв случай няма да разберем сигурно.
10 неща, които може би не знаете за Алкатраз
1/ Alcatraz began as a military fort in the 1850s before becoming a notorious federal prison in 1934, housing infamous criminals like Al Capone and " Machine Gun " Kelly. Surrounded by icy, fast-moving waters, it was considered escape-proof—though the mysterious 1962 escape of…
— Fascinating History (@Fascinate_Hist)
1. Ал Капоне свири на банджо в затворническата група.
Прочутият разбойник и мафиотски необут е измежду първите пандизчии, които населяват новия федерален затвор Алкатраз през август 1934 година Капоне е подкупвал надзирателите, с цел да получава преференциално отношение, до момента в който излежава присъдата си за укриване на налози в Атланта, само че това се трансформира след преместването му в пандиза на острова. Условията пречупват Капоне.
„ Изглежда, че Алкатраз ме е сломил “, споделя той на надзирателя си. Всъщност наказаният № 85 станал толкоз отстъпчив, че му разрешили да свири на банджо в затворническата група „ Рок Айлендърс “, която постоянно изнасяла неделни концерти за другите пандизчии.
2. Няма доказани бягства на пандизчии от Алкатраз
Общо 36 пандизчии подлагат на тестване хипотетично „ предпазения от бягство “ Алкатраз. От тези пандизчии 23 са хванати, шестима са убити, а двама се удавят. Други петима са изчезнали и се допуска, че са се удавили, в това число Франк Морис и братята Джон и Кларънс Англин, чийто опит за бягство през 1962 година въодушевява кино лентата от 1979 година „ Бягство от Алкатраз “. Техните движимости са открити да плуват в залива на Сан Франциско, само че телата им не са открити, което кара някои да допускат, че може би са организирали сполучливо бягство.
3. Алкатраз е кръстен на морските птици
Преди нарушителите да станат негови жители, ветровитият остров е бил дом на огромни колонии кафяви пеликани. Когато през 1775 година испанският лейтенант Хуан Мануел де Аяла става първият прочут европеец, минал през Голдън Гейт, той кръщава скалистото нагорнище „ La Isla de los Alcatraces “, което значи „ Островът на пеликаните “. В последна сметка името е англоезично и се назовава Алкатраз. След като пандизчиите са напуснали, чайките и кормораните към този момент са най-многобройните жители на Алкатраз.
4. Въпреки прякора си, „ Човекът-птица от Алкатраз “ не е имал птици в пандиза.
Докато Робърт Страуд излежава присъда за непредумишлено ликвидиране на барман при свада, през 1916 година той намушква смъртоносно надзорник в пандиза Лийвънуърт. След като президентът Удроу Уилсън заменя смъртната му присъда с доживотна изолираност, Страуд стартира да учи орнитологични болести, да написа и илюстрира две книги и да отглежда канарчета и други птици в килията си в Лийвънуърт. През 1931 година му е подредено да се откаже от птиците и му е неразрешено да има съквартиранти по време на 17-те години, прекарани в Алкатраз, които стартират през 1942 година Филмът от 1962 година „ Човекът-птица от Алкатраз “, за който Бърт Ланкастър получава номинация за „ Оскар “ единствено няколко седмици преди закриването на „ Скалата “, е значително фиктивен.
5. След като пандизът не работи в продължение на шест години, индиански деятели окупират Алкатраз
След две предходни къси окупации, през ноември 1969 година група от близо 100 индиански деятели, водена от ирокеза Ричард Оукс, завладява острова. Позовавайки се на контракт от 1868 година, който дава незаети федерални земи на коренните американци, протестиращите желаят да получат правото на благосъстоятелност върху Алкатрас, с цел да основат университет и културен център. Тяхната разгласа включва предложение за закупуване на острова за „ 24 $ в стъклени мъниста и червен плат “ - същата цена, която съгласно сведенията са платили холандските заселници за Манхатън през 1626 година Федералните маршали отстраняват последните протестиращи през юни 1971 година, само че някои от техните графити остават. Когато наскоро Службата за националните паркове възвърне водната кула на Алкатрас, тя се погрижи да пребоядиса алените графити с надпис „ Мир и независимост. Добре пристигнали. Дом на свободните индианци “.
6. Първите пандизчии в Алкатраз са военни пандизчии
След като златната тресчица през 40-те години на XIX в. завладява Сан Франциско, Алкатраз е предопределен за военни цели. В края на 50-те години на XIX в. американската войска стартира да затваря военни пандизчии в новата цитадела. По време на Гражданската война измежду пандизчиите са дезертьори от Съюза и симпатизанти на Конфедерацията. Килиите са употребявани и за отнемане от независимост на индианци, които са имали разногласия за земи с федералното държавно управление, американски бойци, дезертирали в интерес на филипинската идея по време на Испано-американската война, и китайски цивилни, които са се противопоставяли на армията по време на Боксерското въстание.
7. На Алкатраз се намира първият фар на тихоокеанското крайбрежие.
Когато през 1854 година на върха на скалистия остров е пуснат в деяние дребен фар, той става първият по рода си на западното крайбрежие на Съединени американски щати. Фарът става непотребен при започване на 1900 година, откакто американската войска построява килия, която блокира гледката към Голдън Гейт. През 1909 година на негово място е издигнат нов, по-висок фар.
8. Най-жестоките нарушители в страната не са били изпращани автоматизирано в Алкатраз
Не е наложително наказаните, настанени в Алкатраз, да са направили най-жестоките или най-отвратителните закононарушения, само че те са наказаните, които най-вече се нуждаят от промяна на отношението - най-непоправимите и непослушни пандизчии във федералната наказателна система. Те са подкупвали надзиратели и са правили опити за бягство, а пътуването до Алкатраз е имало за цел да ги накара да съблюдават разпоредбите, с цел да могат да се върнат в други федерални затвори.
9. Възможно е да се доплува до брега
Първоначално федералните чиновници може и да са се съмнявали, че някой от избягалите пандизчии би могъл да издържи плуването до сушата през студените и бързи води на залива на Сан Франциско, само че това се е случило. През 1962 година пандизчията Джон Пол Скот се намазва със свинска мехлем, измъква се през прозореца и доплува до брега. След като стигнал до подножието на моста Голдън Гейт, той бил толкоз отпаднал, че полицията го разкрила да лежи в безсъзнание в хипотермичен потрес. Днес стотици хора годишно преодоляват 1,5-километровото плуване по време на триатлона „ Бягство от Алкатраз “ .
10. Затворници поискали да бъдат преместени в Алкатраз
Макар че Алкатраз със сигурност не е най-желаното място за излежаване на присъда, репутацията му на злокобен и жертван затвор е ненапълно холивудско създание. Политиката на пандиза, при която в една килия има по един човек, се харесва на някои пандизчии, тъй като ги прави по-малко уязвими за набези от страна на съкилийници. Първият надзорник на Алкатраз, Джеймс А. Джонстън, знаел, че неприятната храна постоянно е причина за затворнически протести, по тази причина се гордеел, че сервира добра храна, а пандизчиите можели да се върнат за толкоз порции, колкото желаят. Затворниците, които се държат обичайно, имат достъп до привилегии, в това число месечни филми и библиотека с 15 000 книги и 75 абонамента за известни списания. Като цяло някои пандизчии считат, че изискванията в Алкатрас са по-привлекателни, в сравнение с в други федерални затвори, и няколко от тях поискали да бъдат преместени там.
" ВЪЗСТАНОВЕТЕ И ОТВОРЕТЕ АЛКАТРАЗ! " , разгласява той в платформата Truth Social.
REBUILD, AND OPEN ALCATRAZ! For too long, America has been plagued by vicious, violent, and repeat Criminal Offenders, the dregs of society, who will never contribute anything other than Misery and Suffering. When we were a more serious Nation, in times past, we did not hesitate…
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump)
Но какво знаем за злокобния и митичен Алкатраз, прочетете в идващите редове.
Историята на бягството от Алкатраз - най-дръзкото бягство от пандиза в историята
През нощта на 11 юни 1962 година трима закоравели пандизчии напуснали затвора с оптималната сигурност на остров Алкатраз и избягали с лодка, направена от откраднати дъждобрани. Официално те в никакъв случай повече не са били видени или чути. Много хора обаче, в това число фамилиите на тримата бегълци, имат вяра, че те в действителност са се измъкнали през онази нощ и са живели десетилетия наред в бягство.
Ръководител на групата бил опитният нарушител Франк Морис. Франк бил изоставен от родителите си на 11-годишна възраст; на 13 години към този момент бил наказан за първи път. През тийнейджърските си години той бил арестуван и упрекван неведнъж за въоръжени грабежи и закононарушения, свързани с опиати. През младежките си години Франк влиза и излиза от местата за отнемане от независимост, а по време на бягството излежавал 10-годишна присъда за банков грабеж.
Съучастници на Франк били братята Англин, Джон и Кларънс, и Алън Уест. Англините произхождали от огромно семейство сезонни селскостопански служащи, които пътували по всички страни из страната, с цел да берат плодове и зеленчуци. Бедни, двамата братя се насочвали към престъпността още в ранна възраст, като за първи път са хванати за щурм на бензиностанция те били едвам на 14 години . След първия си конфликт със закона те започнали да обират банки и други компании. И двамата били наказани на 35 години за грабеж на спестовната банка „ Колумбия “ в град Колумбия, щата Алабама. След многократни опити за бягство от пандиза в Атланта, през 1960 година двамата били преместени в Алкатраз.
Alcatraz was built to be escape-proof.
• Sharks in the water
• Guards on every tower
• Freezing currents no man could survive
For years, no one made it out until June 11, 1962.
The true story of the greatest prison break in history:
— History Nerd (@_HistoryNerd)
Алън Уест бил последният член на групата за бягство . Сериен нарушител, Алън бил арестуван над 20 пъти, преди най-сетне да бъде вкаран в пандиза за кражба на кола през 1955 година Прехвърлен от пандиза в Атланта в пандиза в щата Флорида, Алън правил несполучлив опит за бягство и вследствие на това се озовал в Алкатраз през 1957 година
По времето, когато и четиримата мъже били затворени в Алкатраз, те се познавали добре, защото са излежавали присъди един с различен по няколко пъти в други затвори. След като всички били настанени в прилежащи килии, където могат да беседват през нощта, те измислили план за бягство.
Под управлението на Морис четиримата мъже планирали да издълбаят тунел през стените на килиите си, да построят сал и да избягат от острова по море . След като събрали изхвърлени пили от затворническите работилници и железни лъжици от трапезарията, те изработили бормашина от мотор на прахосмукачка. С помощта на спонтанните принадлежности те почнали да уголемяват дупките към вентилационните тръби под мивките във всяка от килиите си, като скривали ръкоделието си от надзирателите с боядисани части от картон.
За да прикрие шума, който вдигали, пробивайки в неохраняемия кулоар зад килиите си, Морис свирел на акордеона си по време тутакси за музика в пандиза - час, обособен всеки ден за стартиране на музика в пандиза като способ за усмиряване на пандизчиите.
След като успели да се вметнат през дупките, мъжете основали спонтанна работилница в празното горно равнище на блока. Там те изработвали сал, който ще употребяват за бягство, както и комплект избавителни жилетки. Салът и жилетките били направени от откраднати и дарени дъждобрани, деликатно съшити и запечатани посредством разтопяване на гума върху горещите тръби в работилницата.
Когато трябвало да прикрият отсъствието си, когато били в работилницата, мъжете хитро изработвали макети на главите си от папиемаше от сапун, прахуляк, тоалетна хартия и паста за зъби. Главите били направени да наподобяват реалистично с багра от работилницата за поддръжка и същинска човешка коса, събрана от пода на затворническата бръснарница. Те били поставени върху възглавниците на пандизчиите, а под одеялата им били натъпкани облекла и кърпи под формата на телата им. Всеки надзорник, който огледа, ги виждал да спят умерено в леглата си, до момента в който в действителност те се намирали на най-горното равнище и строели гумен сал и гребла от части дърво и откраднати винтове.
Най-накрая, през нощта на 11 юни 1962 година, салът бил подготвен и било време да се пристъпи към осъществяване на проекта. Надеждите на Уест за бягство бързо се проваляли, когато той разбирал, че циментът, който е употребявал за подсилване на бетона към вентилационния отвор, се е втвърдил и не му разрешавал да премине през направената дупка. Докато успее да разшири дупката още веднъж, съучастниците му към този момент са си тръгнали. Той се върнал в леглото.
Междувременно Франк и двамата братя Англин успели да избягат по вентилационна шахта на покрива на пандиза. Бягството им едвам не било осуетено, когато издали мощен звук, излизайки от шахтата, само че за благополучие надзирателите, които го чули, решили да не го проверяват. След като изходът бил чист, тримата мъже употребявали кухненски тръби, с цел да се спуснат до земята и да прескочат две 12-метрови огради с бодлива тел. Насочили се към един бряг в североизточната част на острова, където прожекторите не можели да ги засекат. Надули сала благодарение на модифицирана концертина, открадната от един пандизчия, и към 10 часа се оттласнали и се насочили към близкия остров Анхел.
Trump orders Alcatraz prison to be reopened and expanded to house the 'dregs of society'.
The maximum security prison, which was shut down in 1963, housed criminals like Al Capone, Alvin Karpis, Robert Stroud and more
Read more ➡️
— Daily Mail Online (@MailOnline)
Поне публично те в никакъв случай повече не са били видени.
Тревогата била вдигната едвам на идната заран, когато защитата не съумяла да разсъни тримата пандизчии и влезли в килиите им, с цел да открият манекените. Започнала мащабна интервенция по търсене, в която се присъединили както цивилни правоприлагащи органи, по този начин и военни. През идващите 10 дни земята, въздухът и морето към остров Алкатраз и оттатък него били обширно претърсени.
On June 11, 1962, three Alcatraz inmates left homemade dummy heads in their beds to fool the guards before launching a daring escape from the infamous island prison, never to be seen again.
Though the prison officially claimed that the three men drowned and that no inmate…
— Fascinating (@fasc1nate)
Бреговата защита съобщила, че е намерила едно от греблата на пандизчиите на 14 юни край южния бряг на остров Ейнджъл, а същия ден служащи намират портфейл с данни за Англин. Шест дни по-късно на брега покрай моста Голдън Гейт била изхвърлена нарязана гума, за която се счита, че е от сала на затворниците; на идващия ден изпусната избавителна жилетка била вдигната от затворническа лодка, плаваща на петдесет метра от остров Алкатраз. Тези разпръснати остатъци са всичко, което в миналото е било открито от мъжете и инструментите, които са употребявали, с цел да избягат. Въпреки че не са открити тела, ФБР бързо стига до заключението, че тримата пандизчии са се удавили.
От първата година след бягството на мъжете до през днешния ден има доста хора, които настояват, че от ФБР са сгрешили , като обявили мъжете за мъртви. Още на Коледа 1962 година разнообразни членове на семейство Англин настояват, че са получавали картички и пощенски адреси от братята. Майката на двамата мъже получавала букет цветя, изпращан анонимно всяка година до гибелта ѝ през 1973 година, а на погребението ѝ сякаш участвали двама извънредно високи мъже, носещи тежък грим. Членовете на фамилията считат, че това са Джон и Кларънс Англин, които са участвали маскирани.
През 1989 година един от братята на Англин, Робърт, твърди, че двама мъже пристигнали да видят тялото на мъртвия му татко, останали за малко, поплакали над тялото и си тръгнали. През същата година две дами се свързват с „ Неразгадани загадки “, с цел да кажат, че са видели Кларънс Англин и Франк Морис във плантация покрай Мариана във Флорида, макар че след това не са открити никакви следи от тях.
През годините доста хора отвън фамилията на Англин настояват, че са виждали или са имали контакт с тримата избягали. Ден след изгубването на мъжете локален служител на реда от Сан Франциско твърди, че е видял лодка покрай остров Алкатраз, която след няколко минути се обърнала и се насочила под моста Голдън Гейт. ФБР ревизира изказванието и го отхвърля.
През 1962 година мъж на име Бъд Уайт се афишира за братовчед на Франк Морис. Той споделя, че е бил нает от Франк да подкупи някои от пазачите на Алкатраз и че е срещнал Франк в парк в Сан Диего няколко дни след бягството. По-късно дъщерята на Бъд споделя, че е участвала на тази среща, само че не са открити доказателства в поддръжка на това.
През 1993 година се появяват нови хипотетични доказателства. Бившият пандизчия от Алкатраз Томас Кент споделя пред предаването „ Най-търсените в Америка “ , че е оказал помощ за планирането на бягството, само че е отказал да тръгне със пандизчиите, тъй като не можел да плува. Той също по този начин декларирал, че приятелката на Англин е взела мъжете и ги е закарала в Мексико. Разказът на Кент бил посрещнат скептично заради обстоятелството, че е получил възнаграждение от телевизионната мрежа за признанието си.
През същата година различен мъж на име Джон Лерой Кели твърди, че е качил пандизчиите в лодка и по-късно ги е умъртвил, с цел да може да задържи 40 000 $, събрани от фамилиите им, които е трябвало да им съобщи. Кели признал всичко това на смъртния си одър и даже показал мястото, където трябвало да бъдат заровени телата на тримата мъже . При последвалото претършуване не са открити никакви остатъци.
През 2015 година изданието History беседва с членове на семейство Англин за бягствот о. Освен че демонстрират някои от картичките, за които се твърди, че са изпратени от братята през годините, те разкриват и историята на Фред Бризи. Брици е бил другар на братята още от детството им и твърди, че е видял избягалите в Бразилия през 1975 година Бяха показани фотоси, за които се предполагаше, че са на двамата братя Англин, макар че идентификацията не можеше да бъде доказана, защото и двамата мъже носеха слънчеви очила, а фотографията беше в неприятно положение.
Накрая, през 2018 година, ФБР удостовери, че е получило писмо, за което се твърди, че е написано от Джон Англин . В писмото Англин разкрива, че и Морис, и брат му Кларънс са мъртви. Останалият пандизчия декларирал, че ще се съобщи в подмяна на здравно лекуване. От ФБР не могли да потвърдят достоверността на писмото и в никакъв случай повече не чули за създателя му. Дали това е последната дума на последния жив човек от избягалите през 1962 година?
ФБР публично завършва случая през 1979 година Маршалската работа на Съединени американски щати, въпреки това, възнамерява да резервира случая отворен до 2030 година, когато всички мъже ще са на възраст над 100 години. И по този начин, съумяват ли Франк Морис и братята Англин да избягат от един от най-известните затвори в света и да продължат да живеят десетилетия като търсени бегълци? Отговорът е, че евентуално в никакъв случай няма да разберем сигурно.
10 неща, които може би не знаете за Алкатраз
1/ Alcatraz began as a military fort in the 1850s before becoming a notorious federal prison in 1934, housing infamous criminals like Al Capone and " Machine Gun " Kelly. Surrounded by icy, fast-moving waters, it was considered escape-proof—though the mysterious 1962 escape of…
— Fascinating History (@Fascinate_Hist)
1. Ал Капоне свири на банджо в затворническата група.
Прочутият разбойник и мафиотски необут е измежду първите пандизчии, които населяват новия федерален затвор Алкатраз през август 1934 година Капоне е подкупвал надзирателите, с цел да получава преференциално отношение, до момента в който излежава присъдата си за укриване на налози в Атланта, само че това се трансформира след преместването му в пандиза на острова. Условията пречупват Капоне.
„ Изглежда, че Алкатраз ме е сломил “, споделя той на надзирателя си. Всъщност наказаният № 85 станал толкоз отстъпчив, че му разрешили да свири на банджо в затворническата група „ Рок Айлендърс “, която постоянно изнасяла неделни концерти за другите пандизчии.
2. Няма доказани бягства на пандизчии от Алкатраз
Общо 36 пандизчии подлагат на тестване хипотетично „ предпазения от бягство “ Алкатраз. От тези пандизчии 23 са хванати, шестима са убити, а двама се удавят. Други петима са изчезнали и се допуска, че са се удавили, в това число Франк Морис и братята Джон и Кларънс Англин, чийто опит за бягство през 1962 година въодушевява кино лентата от 1979 година „ Бягство от Алкатраз “. Техните движимости са открити да плуват в залива на Сан Франциско, само че телата им не са открити, което кара някои да допускат, че може би са организирали сполучливо бягство.
3. Алкатраз е кръстен на морските птици
Преди нарушителите да станат негови жители, ветровитият остров е бил дом на огромни колонии кафяви пеликани. Когато през 1775 година испанският лейтенант Хуан Мануел де Аяла става първият прочут европеец, минал през Голдън Гейт, той кръщава скалистото нагорнище „ La Isla de los Alcatraces “, което значи „ Островът на пеликаните “. В последна сметка името е англоезично и се назовава Алкатраз. След като пандизчиите са напуснали, чайките и кормораните към този момент са най-многобройните жители на Алкатраз.
4. Въпреки прякора си, „ Човекът-птица от Алкатраз “ не е имал птици в пандиза.
Докато Робърт Страуд излежава присъда за непредумишлено ликвидиране на барман при свада, през 1916 година той намушква смъртоносно надзорник в пандиза Лийвънуърт. След като президентът Удроу Уилсън заменя смъртната му присъда с доживотна изолираност, Страуд стартира да учи орнитологични болести, да написа и илюстрира две книги и да отглежда канарчета и други птици в килията си в Лийвънуърт. През 1931 година му е подредено да се откаже от птиците и му е неразрешено да има съквартиранти по време на 17-те години, прекарани в Алкатраз, които стартират през 1942 година Филмът от 1962 година „ Човекът-птица от Алкатраз “, за който Бърт Ланкастър получава номинация за „ Оскар “ единствено няколко седмици преди закриването на „ Скалата “, е значително фиктивен.
5. След като пандизът не работи в продължение на шест години, индиански деятели окупират Алкатраз
След две предходни къси окупации, през ноември 1969 година група от близо 100 индиански деятели, водена от ирокеза Ричард Оукс, завладява острова. Позовавайки се на контракт от 1868 година, който дава незаети федерални земи на коренните американци, протестиращите желаят да получат правото на благосъстоятелност върху Алкатрас, с цел да основат университет и културен център. Тяхната разгласа включва предложение за закупуване на острова за „ 24 $ в стъклени мъниста и червен плат “ - същата цена, която съгласно сведенията са платили холандските заселници за Манхатън през 1626 година Федералните маршали отстраняват последните протестиращи през юни 1971 година, само че някои от техните графити остават. Когато наскоро Службата за националните паркове възвърне водната кула на Алкатрас, тя се погрижи да пребоядиса алените графити с надпис „ Мир и независимост. Добре пристигнали. Дом на свободните индианци “.
6. Първите пандизчии в Алкатраз са военни пандизчии
След като златната тресчица през 40-те години на XIX в. завладява Сан Франциско, Алкатраз е предопределен за военни цели. В края на 50-те години на XIX в. американската войска стартира да затваря военни пандизчии в новата цитадела. По време на Гражданската война измежду пандизчиите са дезертьори от Съюза и симпатизанти на Конфедерацията. Килиите са употребявани и за отнемане от независимост на индианци, които са имали разногласия за земи с федералното държавно управление, американски бойци, дезертирали в интерес на филипинската идея по време на Испано-американската война, и китайски цивилни, които са се противопоставяли на армията по време на Боксерското въстание.
7. На Алкатраз се намира първият фар на тихоокеанското крайбрежие.
Когато през 1854 година на върха на скалистия остров е пуснат в деяние дребен фар, той става първият по рода си на западното крайбрежие на Съединени американски щати. Фарът става непотребен при започване на 1900 година, откакто американската войска построява килия, която блокира гледката към Голдън Гейт. През 1909 година на негово място е издигнат нов, по-висок фар.
8. Най-жестоките нарушители в страната не са били изпращани автоматизирано в Алкатраз
Не е наложително наказаните, настанени в Алкатраз, да са направили най-жестоките или най-отвратителните закононарушения, само че те са наказаните, които най-вече се нуждаят от промяна на отношението - най-непоправимите и непослушни пандизчии във федералната наказателна система. Те са подкупвали надзиратели и са правили опити за бягство, а пътуването до Алкатраз е имало за цел да ги накара да съблюдават разпоредбите, с цел да могат да се върнат в други федерални затвори.
9. Възможно е да се доплува до брега
Първоначално федералните чиновници може и да са се съмнявали, че някой от избягалите пандизчии би могъл да издържи плуването до сушата през студените и бързи води на залива на Сан Франциско, само че това се е случило. През 1962 година пандизчията Джон Пол Скот се намазва със свинска мехлем, измъква се през прозореца и доплува до брега. След като стигнал до подножието на моста Голдън Гейт, той бил толкоз отпаднал, че полицията го разкрила да лежи в безсъзнание в хипотермичен потрес. Днес стотици хора годишно преодоляват 1,5-километровото плуване по време на триатлона „ Бягство от Алкатраз “ .
10. Затворници поискали да бъдат преместени в Алкатраз
Макар че Алкатраз със сигурност не е най-желаното място за излежаване на присъда, репутацията му на злокобен и жертван затвор е ненапълно холивудско създание. Политиката на пандиза, при която в една килия има по един човек, се харесва на някои пандизчии, тъй като ги прави по-малко уязвими за набези от страна на съкилийници. Първият надзорник на Алкатраз, Джеймс А. Джонстън, знаел, че неприятната храна постоянно е причина за затворнически протести, по тази причина се гордеел, че сервира добра храна, а пандизчиите можели да се върнат за толкоз порции, колкото желаят. Затворниците, които се държат обичайно, имат достъп до привилегии, в това число месечни филми и библиотека с 15 000 книги и 75 абонамента за известни списания. Като цяло някои пандизчии считат, че изискванията в Алкатрас са по-привлекателни, в сравнение с в други федерални затвори, и няколко от тях поискали да бъдат преместени там.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ