Времето ни изтича: Тръмп предизвика ядрения кошмар на Германия
Д оналд Тръмп може и да е надалеч от това да се върне в Белия дом, само че той към този момент се е настанил в груповата душeвност на Германия , написа в собствен разбор Politico.
Неотдавнашната опасност на някогашния президент на Съединени американски щати да съобщи съветските вълци на това, което счита за безволеви членове на НАТО, разпали страховете в цяла Европа, че американският нуклеарен чадър, който пази огромна част от континента от десетилетия, скоро може да се затвори, написа Politico.
Тази вероятност е изключително тревожна за водачите на Германия. От една страна, за разлика от Обединеното кралство и Франция, Германия не разполага със лични нуклеарни оръжия.
Още по-голямо предизвикателство за Берлин обаче е фактът, че множеството жители на страната наподобява харесват това - съгласно оповестено във вторник изследване на вестник Bild близо 60% от германците отхвърлят концепцията за придобиване на нуклеарни оръжия.
Въпреки това без нуклеарно въздържане Германия ще бъде изложена на риск от съветския президент Владимир Путин, както в никакъв случай до момента.
Макар че опасността от Русия мъчно може да бъде оценена в страна, която от 75 години живее несъмнено под американска протекция, би било неразумно да я пренебрегнем, защото не може да се изключи нито съветска победа над Украйна, нито победа на Тръмп на изборите в Съединени американски щати през ноември. Освен това, в случай че Русия успее в Украйна, тя ще има явен път към останалата част на Европа, написа Newsweek.
Като се има поради дългата история на Тръмп, който слага под въпрос уговорката на Вашингтон към НАТО, и яснотата на последните му закани към Европа - " Няма да ви пазя ", може да се чака, че немските водачи ще се заемат с изработването на опция.
Засега обаче наподобява, че те се пробват да завоюват време. Миналата седмица да вземем за пример немският министър на защитата Борис Писториус и други водещи чиновници се пробваха да потушат публичния спор за нуклеарна Германия.
" Това е доста комплицирана полемика, която би било по-добре да не се води. Ядреният спор е последното нещо, от което се нуждаем. Той би означавал ненужна ескалация ", съобщи Писториус по време на посещаване в централата на НАТО в Брюксел.
" Имаме една или две години ”
Подобна ескалация може да се окаже неизбежна, като се имат поради действителните закани на място.
Германските военни настояват, че страната разполага с до осем години, с цел да се съвземе, преди окураженият Путин да се опита да заграби още едно парче от Европа. Но Максимилиан Терхале, немски специалист по сигурността и военните въпроси, който от години упорства страната му да преразгледа позицията си във връзка с нуклеарните оръжия, е по-скептичен.
" Няма метод Путин да чака пет до осем години. Имаме най-вече една или две години ", споделя той.
Някои немски политици се придържат към общоприетата позиция от последните десетилетия: Намерете някой различен, който да ни отбрани.
Както Катарина Барли, водещият претендент на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за идните европейски избори, по този начин и финансовият министър Кристиан Линднер от фискално консервативните Свободни демократи (СвДП) оферират да се опитат да европеизират по някакъв метод френските нуклеарни сили. Линднер, да вземем за пример, предлага стратегически разговор с Франция и Обединеното кралство за изследване на " груповата сигурност ".
" Трябва да преглеждаме последните мнения на Доналд Тръмп като искане да се мисли повече за този детайл на европейската сигурност в границите на НАТО. Когато мирът и свободата в Европа са заложени на карта, не трябва да се стесняваме от тези сложни въпроси ", показва Линднер в публикация за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Donald Trump has triggered Germany’s nuclear nightmare.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Force de frappe (френските термоядрени ударни сили - дословен превод от френски ез. - бел.ред.)
Това надали е първият случай, в който Германия се вълнува от въпроса за нуклеарното въздържане.
Изблиците на Тръмп против НАТО през 2018 година разпалиха сходна полемика, само че дебатът бързо затихна, откакто той загуби преизбирането си за втори мандат.
В началото на 60-те години на предишния век канцлерът Конрад Аденауер, който имал подозрения по отношение на надеждността на Съединени американски щати, се обърнал към френския президент Шарл дьо Гол, с цел да разбере дали може да включи Германия във френските термоядрени ударни сили.
Той получи вежлив отвод, напомня Politico.
Оттогава френската позиция се трансформира, заради угриженост не за германците, а за разноските. В устрема си да понижи разноските за ръководство на френския нуклеарен боеприпас, преди няколко години френският президент Еманюел Макрон предложения Германия и други страни да допринесат за Force de frappe, само че Берлин не прояви интерес, написа Politico.
Една от аргументите за хладния отговор е, че Франция не е склонна да смъква пръста си от спусъка, а вместо това желае да резервира командването и контрола.
Безизходицата акцентира съдбовния минус на всяко " европейско " решение: Ако 27-те страни мъчно се съгласяват единствено да наложат наказания на Русия, по какъв начин биха могли да реализират консенсус за изстрелване на нуклеарно оръжие против Москва?
Нещо повече, даже в случай че всички страни се спогодят да обединят арсеналите на Франция и Англия в единни нуклеарни сили, Европа към момента ще разполага единствено с към 550 бойни глави. Военните стратези настояват, че това не е задоволително, с цел да се възпре съветската експанзия на континента, като се има поради, че Москва разполага с към 6000 нуклеарни бойни глави.
Европа ще се нуждае от най-малко още 1000 стратегически нуклеарни оръжия, с цел да възпре безапелационно Русия, споделя Терхале.
Предвид благосъстоянието си и политическото си въздействие, Германия ще би трябвало да поеме самодейността за придобиване на такива оръжия. Единственият бърз вид за това обаче ще изисква помощта на Съединени американски щати. Подобно на Русия, нуклеарният ресурс на Съединени американски щати наброява към 6000 единици, само че Вашингтон се споразумя с Москва в контракт от 2010 година, че двете страни ще поддържат единствено 1550 от тези оръжия дейни, което допуска, че може да има такива, които да продаде.
" Нямаме време да разработим дълготраен проект. Времето не е на наша страна, тъй че би трябвало да купуваме дейни оръжия ", споделя Терхал.
За германците даже и това остава далечна вероятност.
Като начало, Съединени американски щати нямат интерес от по-нататъшно разпространяване на нуклеарни оръжия, даже измежду приятелите си, въпреки че тази позиция може да се промени в случай че Тръмп завоюва изборите. Дори и Съединени американски щати да се съгласят да продадат нуклеарни оръжия на германците, това ще принуди Германия да се отдръпна от Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие (ДНЯО) - съглашение на Организация на обединените нации от 1968 година за прекъсване на разпространяването на сходни материали.
Ukraine Invasion: Not only Putin but traitor Trump will be angry at this news, Trumpians lick Russian dictator from top to bottom! Bang goes the special relationship!
British soldiers in Ukraine helping fire missiles, Olaf Scholz reveals via
— DavidAFoot (@DavidAFoot)
Берлин би могъл да обоснове такова отдръпване с аргумента, че гаранциите за сигурност, с които се е употребил при сключването на контракта, към този момент не съществуват. При настоящето немско държавно управление обаче - тристранна коалиция, водена от ГСДП, в която вземат участие и Зелените - сходна стъпка би била немислима. Зелените безусловно произлязоха от антиядреното придвижване, а правилните членове на партията считат решението на Германия да се откаже от нуклеарната сила за свое най-голямо достижение, написа Politico.
ГСДП има лично антиядрено крило, менажирано от Ралф Мюцених, авторитетен началник на парламентарната група на партията. В продължение на години Мюцених се опитваше да принуди Съединени американски щати да изтеглят останалите си нуклеарни бойни глави от немска територия, като промени курса си едвам след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Войната също по този начин накара обединението да промени мнението си по отношение на " нуклеарното шерване " - дългогодишния ангажимент на Германия да доставя американски атомни бомби при положение на нахлуване. За да резервира тази си роля, Берлин предприе дейности за замяна на остарелия флот от бойни самолети на страната, като се съгласи да закупи създадени в Съединени американски щати самолети F-35, способни да придвижват нуклеарни бомби. Макар това да допуска известна доза прагматизъм в управлението на Германия, стремежът към нуклеарни оръжия може би е прекомерно надалеч, написа Politico.
Канцлерът Олаф Шолц, както нормално, се отклони от дебата. Но с Тръмп, който дебне и Русия, която изпитва решимостта на Украйна както в никакъв случай до момента, той няма да може да го избегне вечно.
" Времето ни изтича ", безапелационен е Терхале.
* Вижте и това видео от архива ни:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Неотдавнашната опасност на някогашния президент на Съединени американски щати да съобщи съветските вълци на това, което счита за безволеви членове на НАТО, разпали страховете в цяла Европа, че американският нуклеарен чадър, който пази огромна част от континента от десетилетия, скоро може да се затвори, написа Politico.
Тази вероятност е изключително тревожна за водачите на Германия. От една страна, за разлика от Обединеното кралство и Франция, Германия не разполага със лични нуклеарни оръжия.
Още по-голямо предизвикателство за Берлин обаче е фактът, че множеството жители на страната наподобява харесват това - съгласно оповестено във вторник изследване на вестник Bild близо 60% от германците отхвърлят концепцията за придобиване на нуклеарни оръжия.
Въпреки това без нуклеарно въздържане Германия ще бъде изложена на риск от съветския президент Владимир Путин, както в никакъв случай до момента.
Макар че опасността от Русия мъчно може да бъде оценена в страна, която от 75 години живее несъмнено под американска протекция, би било неразумно да я пренебрегнем, защото не може да се изключи нито съветска победа над Украйна, нито победа на Тръмп на изборите в Съединени американски щати през ноември. Освен това, в случай че Русия успее в Украйна, тя ще има явен път към останалата част на Европа, написа Newsweek.
Като се има поради дългата история на Тръмп, който слага под въпрос уговорката на Вашингтон към НАТО, и яснотата на последните му закани към Европа - " Няма да ви пазя ", може да се чака, че немските водачи ще се заемат с изработването на опция.
Засега обаче наподобява, че те се пробват да завоюват време. Миналата седмица да вземем за пример немският министър на защитата Борис Писториус и други водещи чиновници се пробваха да потушат публичния спор за нуклеарна Германия.
" Това е доста комплицирана полемика, която би било по-добре да не се води. Ядреният спор е последното нещо, от което се нуждаем. Той би означавал ненужна ескалация ", съобщи Писториус по време на посещаване в централата на НАТО в Брюксел.
" Имаме една или две години ”
Подобна ескалация може да се окаже неизбежна, като се имат поради действителните закани на място.
Германските военни настояват, че страната разполага с до осем години, с цел да се съвземе, преди окураженият Путин да се опита да заграби още едно парче от Европа. Но Максимилиан Терхале, немски специалист по сигурността и военните въпроси, който от години упорства страната му да преразгледа позицията си във връзка с нуклеарните оръжия, е по-скептичен.
" Няма метод Путин да чака пет до осем години. Имаме най-вече една или две години ", споделя той.
Някои немски политици се придържат към общоприетата позиция от последните десетилетия: Намерете някой различен, който да ни отбрани.
Както Катарина Барли, водещият претендент на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за идните европейски избори, по този начин и финансовият министър Кристиан Линднер от фискално консервативните Свободни демократи (СвДП) оферират да се опитат да европеизират по някакъв метод френските нуклеарни сили. Линднер, да вземем за пример, предлага стратегически разговор с Франция и Обединеното кралство за изследване на " груповата сигурност ".
" Трябва да преглеждаме последните мнения на Доналд Тръмп като искане да се мисли повече за този детайл на европейската сигурност в границите на НАТО. Когато мирът и свободата в Европа са заложени на карта, не трябва да се стесняваме от тези сложни въпроси ", показва Линднер в публикация за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Donald Trump has triggered Germany’s nuclear nightmare.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Force de frappe (френските термоядрени ударни сили - дословен превод от френски ез. - бел.ред.)
Това надали е първият случай, в който Германия се вълнува от въпроса за нуклеарното въздържане.
Изблиците на Тръмп против НАТО през 2018 година разпалиха сходна полемика, само че дебатът бързо затихна, откакто той загуби преизбирането си за втори мандат.
В началото на 60-те години на предишния век канцлерът Конрад Аденауер, който имал подозрения по отношение на надеждността на Съединени американски щати, се обърнал към френския президент Шарл дьо Гол, с цел да разбере дали може да включи Германия във френските термоядрени ударни сили.
Той получи вежлив отвод, напомня Politico.
Оттогава френската позиция се трансформира, заради угриженост не за германците, а за разноските. В устрема си да понижи разноските за ръководство на френския нуклеарен боеприпас, преди няколко години френският президент Еманюел Макрон предложения Германия и други страни да допринесат за Force de frappe, само че Берлин не прояви интерес, написа Politico.
Една от аргументите за хладния отговор е, че Франция не е склонна да смъква пръста си от спусъка, а вместо това желае да резервира командването и контрола.
Безизходицата акцентира съдбовния минус на всяко " европейско " решение: Ако 27-те страни мъчно се съгласяват единствено да наложат наказания на Русия, по какъв начин биха могли да реализират консенсус за изстрелване на нуклеарно оръжие против Москва?
Нещо повече, даже в случай че всички страни се спогодят да обединят арсеналите на Франция и Англия в единни нуклеарни сили, Европа към момента ще разполага единствено с към 550 бойни глави. Военните стратези настояват, че това не е задоволително, с цел да се възпре съветската експанзия на континента, като се има поради, че Москва разполага с към 6000 нуклеарни бойни глави.
Европа ще се нуждае от най-малко още 1000 стратегически нуклеарни оръжия, с цел да възпре безапелационно Русия, споделя Терхале.
Предвид благосъстоянието си и политическото си въздействие, Германия ще би трябвало да поеме самодейността за придобиване на такива оръжия. Единственият бърз вид за това обаче ще изисква помощта на Съединени американски щати. Подобно на Русия, нуклеарният ресурс на Съединени американски щати наброява към 6000 единици, само че Вашингтон се споразумя с Москва в контракт от 2010 година, че двете страни ще поддържат единствено 1550 от тези оръжия дейни, което допуска, че може да има такива, които да продаде.
" Нямаме време да разработим дълготраен проект. Времето не е на наша страна, тъй че би трябвало да купуваме дейни оръжия ", споделя Терхал.
За германците даже и това остава далечна вероятност.
Като начало, Съединени американски щати нямат интерес от по-нататъшно разпространяване на нуклеарни оръжия, даже измежду приятелите си, въпреки че тази позиция може да се промени в случай че Тръмп завоюва изборите. Дори и Съединени американски щати да се съгласят да продадат нуклеарни оръжия на германците, това ще принуди Германия да се отдръпна от Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие (ДНЯО) - съглашение на Организация на обединените нации от 1968 година за прекъсване на разпространяването на сходни материали.
Ukraine Invasion: Not only Putin but traitor Trump will be angry at this news, Trumpians lick Russian dictator from top to bottom! Bang goes the special relationship!
British soldiers in Ukraine helping fire missiles, Olaf Scholz reveals via
— DavidAFoot (@DavidAFoot)
Берлин би могъл да обоснове такова отдръпване с аргумента, че гаранциите за сигурност, с които се е употребил при сключването на контракта, към този момент не съществуват. При настоящето немско държавно управление обаче - тристранна коалиция, водена от ГСДП, в която вземат участие и Зелените - сходна стъпка би била немислима. Зелените безусловно произлязоха от антиядреното придвижване, а правилните членове на партията считат решението на Германия да се откаже от нуклеарната сила за свое най-голямо достижение, написа Politico.
ГСДП има лично антиядрено крило, менажирано от Ралф Мюцених, авторитетен началник на парламентарната група на партията. В продължение на години Мюцених се опитваше да принуди Съединени американски щати да изтеглят останалите си нуклеарни бойни глави от немска територия, като промени курса си едвам след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Войната също по този начин накара обединението да промени мнението си по отношение на " нуклеарното шерване " - дългогодишния ангажимент на Германия да доставя американски атомни бомби при положение на нахлуване. За да резервира тази си роля, Берлин предприе дейности за замяна на остарелия флот от бойни самолети на страната, като се съгласи да закупи създадени в Съединени американски щати самолети F-35, способни да придвижват нуклеарни бомби. Макар това да допуска известна доза прагматизъм в управлението на Германия, стремежът към нуклеарни оръжия може би е прекомерно надалеч, написа Politico.
Канцлерът Олаф Шолц, както нормално, се отклони от дебата. Но с Тръмп, който дебне и Русия, която изпитва решимостта на Украйна както в никакъв случай до момента, той няма да може да го избегне вечно.
" Времето ни изтича ", безапелационен е Терхале.
* Вижте и това видео от архива ни:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ