Доналд Тръмп, ЕПА/БГНЕС Както през 30-те години на 20-и век

Доналд Тръмп, ЕПА/БГНЕС
Както през 30-те години на 20-и век популизмът и протекционизмът печелят терен. Техният напредък обаче този път е доста по-бавен. Защото управляваме по-добре рецесията... или тъй като я отложихме за в бъдещето? Американци, които залитат в протекционизма. Европейци, които гласоподават за затваряне на вратите. Тези събития оставят усещане за дежавю. И има за какво: те към този момент са се случвали през 30-те години на предишния век. Последвани от други произшествия, още по-злокобни. Само че този път политическата рецесия се развива по-бавно. Какво се е трансформирало? Голямата меланхолия се е разразила неизмеримо бързо. Финансовите пазари експлодират през 1929 година. Съединените щати стартират комерсиална война през 1930 година с митническите цени по закона Смут-Холи. Англия афишира парична война още през 1931 година, като девалвира мощно лирата стерлинг. В Германия стартира вътрешнополитическа война през 1932 година, когато нацистката партия става първа политическа мощ в страната. И Хитлер взима властта през 1933 година. Финансовата стихия, провокирана през 2008 година от банкрута на банка Lehman Brothers имаше същия вид политически последствия в развитите страни. Но не и със същия темп, нито в същата степен и към този момент с по-слаб резултат. Управляващите партии на процедура изгубиха всички избори, които последваха. На първо време завоюва обичайна съпротива - демократите в Съединените щати, социалистите във Франция, консерваторите във Англия и т. н. Партиите и политиците, наричани " популистки ", които се афишират против елитите и за затваряне на границите, реализираха прогрес едвам на втория стадий: референдумът за Брекзита и избирането на Тръмп за президент през 2016 година, достигането на Марин Льо Пен до балотажа на президентските избори във Франция и пробивът на " Алтернатива за Германия " през 2017 година, превръщането на Движение " Пет звезди " в първа политическа мощ в Италия през 2018 година Да не приказваме за Австрия, Унгария, Полша... Хиляди нарушавания Въпреки че американците мечтаят за нея, валутната война за момента не е реалност. Което не попречи да бъдат подхванати редица ограничения. Като напечата стотици милиарди долари за назад изкупуване на финансови активи още през 2010 година, Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати отслаби $, което пък затвърди възобновяване на американската стопанска система в миг, когато Европа бе в цялостен колапс. Симетрично, същата политика на количествено облекчение, която Европейската централна банка (ЕЦБ) стартира през 2015 година, обезцени еврото, което подкрепя интензивността в Европа в миг, когато икономическият напредък на Съединени американски щати към този момент бе задоволително стабилен, с цел да не бъде спъван от повишаването на $. Търговската война също не стана факт. Правилата на свободната търговия, несъмнено, бяха нарушени хиляди пъти. Досега обаче нищо съществено. Като вкара мита върху вноса на стомана, и даже на коли, американският президент би могъл да провокира същински " военни дейности ". Десет години след епизода Lehman Brothers: това е доста, доста дълъг интервал. Изключение е това, че Голямата меланхолия се вписваше в следвоенни земетресения, за разлика от първата огромна икономическа рецесия на 21-и век. Решенията и шоковете от 30-те години на предишния век ферментираха през предходното десетилетие. Не спадането на водещия борсов показател Dow Jones с 39% единствено за три седмици в края на 1929 година убеди американските конгресмени да наложат митнически цени шест месеца по-късно. Те говореха за такива мита... от едно десетилетие. Американските фермери се бяха възползвали от Първата международна война, с цел да усилят сензитивно своите продажби в Европа. Прехвърляйки бойните полета в селското стопанство, примирието провокира дълбока рецесия на свръхпроизводство в Съединените щати, където бяха гласувани протекционистки ограничения още през 1922 година. Тяхното усилване прочее фигурираше в предизборната стратегия през 1928 година на Хърбърт Хувър, който бе определен за президент на Съединени американски щати. Хиляди запушени артерии Европейските валути пострадаха съществено от големите държавни задължения, насъбрани от военните старания. Икономистът Джон Мейнард Кейнс не спря да предлага решения по този въпрос по време на 20-те години на предишния век. Политическият живот също бе разтресен съществено от следвоенното ръководство и то освен в Германия. Друга причина би могла да изясни за какво нездравословните резултати от рецесията настъпват по-бавно през актуалното десетилетие, в сравнение с през 30-те години на предишния век: основните настоящи лица по време на втората са си научили урока от първата. Управляващите оповестиха на всеослушание и мощно своето предпочитание да оставят границите отворени. Първоначално те оставиха бюджетния недостиг да нарасне, до момента в който техните прародители са се пробвали да го овладеят (нека си напомним единствено, че Франклин Делано Рузвелт е бил определен през 1932 година за президент на Съединени американски щати с обещанието да понижи държавните разноски с 25%). Вместо да държат затворено кранчето за ликвидност, централните банкери освен намалиха лихвите до 0%, само че и пробваха нападения на негативната територия и сътвориха големи парични маси, с цел да поддържат финансовата система. Управляващите обаче не оправиха нищо. Болният този път претърпя инфаркта, доста от неговите артерии остават запушени. През 30-те години на 20-и век внезапно изчезнаха големи задължения. Фалитите изхвърлиха на улицата милиони небогати, както и богати рентиери. Финансовата система обаче бе прочистена. Този път задлъжняването е още по-голямо. Банки, компании, зомби страни дължат своето оцеляване единствено на извънредно ниските лихвени проценти. Както демонстрира протекционизмът на Тръмп, ние не сме уредили рецесията, а единствено сме я разсрочили във времето. Следователно ще продължим да усещаме на гърба си. По Българска телеграфна агенция.