Доминиращата тема на изминалата година безспорно бе кризата с COVID-19

Доминиращата тематика на миналата година несъмнено бе рецесията с COVID-19 и всичките ѝ проявления. Останалите сюжети, притежаващи значение за българското общество, участваха спорадично в общественото пространство, може би като се изключи връзките сред България и Република, оказали се в центъра на българската външна политика и мощно изострени в подтекста на поканата за започване на договаряния за участие на югозападната ни съседка с Европейския съюз. Това пишат в коментар за връзките сред двете страни от Институт " Рего ".
Управляващите в Скопие сложиха като собствен приоритет провеждането на междуправителствена конференция. За да осъществят този проект те активизираха лобито си в Брюксел, като редом с това се възползваха от устрема на Берлин към по-голямото разрастване на немското въздействие в района, чрез разширението на Европейския съюз, в който федералната република е безспорна и водеща мощ.  Скопие съумя да разиграе и американската карта, подсигурявайки поддръжката на Държавния департамент. Генерирането на сходна поддръжка бе предопределено за контраст на разумно предстояща българска опозиция, която се появи изцяло закономерно, заради неспазването от северномакедонска страна на контракта за добросъседство, подписан на 1 август 2017 година
Калоян Методиев: Хората не желаят да се имунизират, тъй като не имат вяра на властта
56% от българите са декларирали, че няма да се имунизират против Covid-19, стана ясно от резултатите на извършеното предходната седмица социоло...
Блокирането на активността на двете исторически комисии, посредством отлагането на взаимните им съвещания, както и масираната антибългарска акция, непрестанала нито за миг в югозападната ни съседка, са единствено част от забележимите доказателства, свидетелстващи за отрицанието на някои от скопските политици към съглашението. Последните два обстоятелството онагледиха събитието, че договорът е неосъществим, защото неговото пълноценно имплементиране в политическата действителност би означавало единствено едно – тежък удар върху теорията на македонизма, стъпила на солидни антибългарски основи с масирано потребление на език на омразата. Това би нанесло сериозен удар върху голям брой легенди свързани със северномакедонската страна и „ нация “, основани, с цел да изтрият загатна за Вардарска Македония като безвъзвратен дял от българската национална памет. Така стана пределно ясно, че преди повече от три години българската дипломация е пропуснала шанса за отстояване на българските претенции, като се съгласила с безпрепятственото влизане на Република Северна Македония в НАТО.
Споменатият времеви обсег е присъщ и с още един значителен съставен елемент. За този интервал северномакедонската страна задълбочи работата си измежду брюкселските институции, разширявайки въздействието си освен измежду обичайните си съдружници в Европейски Съюз (Словения и Хърватия), само че и всред представителите на страни от някогашния социалистически лагер (сред някои от тях македонизмът от дълго време има топъл прием), както и в средата на европейските служители. През това време публична София бе заета с шумни интернационалните прояви като председателството на Европейския съвет, оповестило тематиката „ Западни Балкани “ за приоритет, като че ли страната ни (не) бе разрешила всичките си проблеми на европейско равнище. Отделен е въпросът какъв брой голяма е грешката, позволена от дипломацията ни, авансирала пришиването Република Северна Македония към политическото разбиране „ Западни Балкани “, съгласявайки се с наложения югооттенък на питанията към Скопие. По това време край Вардар задействаха най-мощното си оръжие – „ македонизмът с човешко лице “, убеждаващ европейската общност в склонността на северномакедонските политици за взаимни отстъпки, след това трансферирал сполучливо виновността за стягането на „ македонския “ възел върху българската страна. С една дума целият интернационален напън за приемане и съответните обвинявания за забавянето на процеса се стовари върху България.
Пропиляното време и пропуснатите благоприятни условия за разясняването на българската позиция пред значимите европейски фактори, оставиха на държавното управление в София една единствена опция за излизане от сложното състояние – отсрочване на междуправителствената конференция сред кабинета в Скопие и Брюксел. С това България си навлече отрицателни реакции в Европа и недоумение от страна на множеството страни членки от Европейски Съюз и НАТО. Същевременно някои кръгове на остарелия континент се възползваха оптимално от българското „ несъгласие “ на северномакедонското придвижване към европейските структури. Чрез блокирането на Скопие се спря и пътя на Тирана по упоменатото направление. Френският президент Макрон от дълго време бе заявил подозренията си в разширението на Съюза, а чрез българската позиция той по Пилатовски излезе от деликатната обстановка. Така французите останаха настрана от абсурда, а негативите и отговорността пое българската страна.
Притисната в ъгъла от сериозните световни фактори, насочвана от хора с недотам задълбочени знания по проблематиката, българската дипломация е изправена пред продължаващия мощен напън извън. Основното, което би трябвало да продължи като линия и през новата 2021 година, е българската страна да издържи на този напън, с цел да може той да се върне отвъд границата, където е естественото място на пораждане и ескалация на този проблем. Консенсусът, който показва съвсем целия български политически хайлайф и голямата поддръжка на публичното мнение по тематиката са условия за сполучлива отбрана на историческата истина и българските национални ползи в този проблем.
Институт обясни до какво води суматохата към ковид и изиска електронни предписания
Изследване на Рего през октомври открои като проблем номер едно за българските жители положението на здравната система. Катализиранет...