За комшу уредът е в гаранция
Домът ми в Амстердам през днешния ден следобед. Техникът пристигна в уречения час, с цел да поправи кухненски апарат, минал гаранционния си период с към шест месеца.
Подхванахме скромен диалог до момента в който той си отваряше инструментите и започваше огледа на уреда. Попита ме от къде съм. Казах му, че съм роден в България. Той ми отвърна с необятна усмивка и едно „ комшу “, от което разбрах незабавно, че беше от турски генезис.
Започнахме да приказваме за това по кое време сме тръгнали от страните си. Оказа се, че двамата бяхме пристигнали в Холандия едновременно. Преди повече от 25 години.
Разменихме мисли свързани с хубавите и не чак до там приятните неща от родните си места.
Накрая, откакто работата привърши, пристигна ред да помоля за сметката.
Концентриран над преносимия компютър си, където усърдно попълняше детайлите на осъществената корекция, Ибрахим безшумно промърмори: „ За комшу уреда е още в гаранция… “
Не изиска дори кафе или чай. Тръгна си ухилен и ми пожела прекрасен ден.
Веско Панталеев Ешкенази, фейсбук
