Битовият тормоз все още се крие зад стените на дома
Домашното принуждение към момента е тема-табу и хората избират да не приказват за него. Въпреки напъните на институции и неправителствени организации да покажат, че то е тип закононарушение против личността и не трябва да се крие, нерядко остава зад стените на дома години наред, в случай че въобще излезе нескрито.
За следващ път план по тематиката на пазарджишкия Фонд ИГА приключи с този извод. Дейностите този път са траяли относително малко – единствено няколко месеца, описа Валентина Гешева, методически началник в Бюрото за консултиране към фонда. Въпреки това се увенчава с много положителни резултати. Оказана е помощ на 30 дами и мъже, потърпевши от този считан за чисто битов проблем. Както и с петима причинители, ориентирани от разнообразни съдилища в района.
Най-често срещан е тормозът на мъжа над дамата в фамилии или съжителстващи без брак двойки. През последните месеци обаче специалистите на ИГА са се сблъсквали и с много по-грозни истории, описа Гешева.
Един от сполучливите случаи е на наследник, пребивал майка си години наред, с цел да й взема парите и да си купува с тях алкохол и опиати. Младежът ставал още по-агресивен под въздействието на пиячката и дрогата. Системно я тормозел и пребивал.
Въпреки това майката до последно изрично отказвала да потърси помощ от полицията и съда, както я съветвали специалисти. Предпочитала да стиска зъби, само че не и да навреди на детето си.
Драмата стартира, когато в относително късна възраст „ доброжелатели “ рапортуват на момчето, че е осиновено. Малко по-късно татко му заболява тежко, майка му насочва всичките си сили с вярата да го избави. Не съумява. Междувременно обаче синът се усеща подценен, необичан, нежелателен, отхвърлен и още повече се отчуждава.
Майката нямало да потърси никаква поддръжка, в случай че един ден не била заварена от своя другарка пребита. Другата жена завела потърпевшата в ИГА след дълги увещания.
„ Първия път беше доста обезпокоена и не се опасяваше толкоз за живота си, в сравнение с какви ще са последствията за сина й, споделя Гешева. Тя беше положила доста старания да му даде добър живот, обучение, да имат топли и естествени връзки. Разказа, че на работното й място синините и контузиите не оставали незабелязани. Лъжела, че е паднала, че се е блъснала, всякога измисляла нещо. Същевременно когато споделила с младежа, че сътрудниците подпитват, той споделил, че няма да я удря по лицето, а единствено по места, които не се виждат и я посъветвал да се старае да не го ядосва, а да му дава каквото изиска. Имаше действителен риск някой ден да бъде пребита до гибел “.
Освен юридическа и психическа поддръжка специалистите във фонда оферират на потърпевшата да докара и сина си, с цел да работят и с него. Тя съумява с помощ от негов другар. Още в първия диалог се изяснило какъв брой ядосан е, че истината за осиновяването е крита толкоз дълго време. Гледайки приятелите си, почнал да изпитва потребност да господства. И откакто нямал такава власт над тях, опитал да е стопанин у дома, с цел да се хвали с това. В идващ диалог двамата с майка му имали опцията много прочувствено да си кажат един на различен какво усещат, кой от какво е неудовлетворен през годините, върнали се обратно в годините и потърсили аргументите за отчуждаването. Покрай болестта и гибелта на бащата всеки е изживял нещата посвоему, само че не намерили време да поддържат връзка, да споделят, да се държат един за различен в сложния миг. Което пък задълбочило зависимостта му от алкохола и дрогата. Но проумели и нещо доста по-важно – обичат се като майка и наследник и би трябвало да намерят още веднъж път един към различен.
В последна сметка момчето се съгласило да се лекува, да си откри работа, да се устоя и да не тормози майка си за пари.
Често след толкоз дълго домашно принуждение нещата приключват с разлъка, с интервенция на полицията, прокуратурата, съда. В този случай обаче очевидно малко е трябвало с цел да стартира да се типи ледът и връзките родител-дете още веднъж да се възстановяват.
Домашното принуждение има какви ли не разновидности. В ИГА реализират шести план по тематиката, а през годините са имали най-различни проблеми. Често срещана е експанзията на деца против родители, сред братя и сестри. Не липсват и жени-насилнички. Досега обаче нито един път мъж не се е оплакал, че е унизен от жена си. Вероятно и това го има, само че българинът доржи на реномето си като мощен пол и глава на семейството.
Ние си имаме законодателство, което прави прелестна работа, споделя още Гешева. Може би има потребност от дребни промени – примерно – да се криминализират деянията на домашна експанзия. Но в случай че жертвата пожелае отбрана, я получава. Основният проблем е жертвите да не се отхвърлят и да не крият казуса зад стените на дома. Фактът, че по последния план от 30 жертви единствено няколко са завели каузи, приказва, че те към момента не са подготвени. Моментът е внимателен, алтернативата – сложна. Искат да се защитят, само че не желаят да навредят насилниците, които най-често са близкихора, които обичат. Идеята обаче не е ние да вменим какво да вършат, те сами би трябвало да решат кое е най-хубавото съгласно самостоятелния случай.
Особено значимо е да се реагира против насилието в фамилии с деца. Практиката демонстрира, че по никакъв начин не е добре подрастващите да стават даже единствено очевидци на принуждение – моделът се проектира в съзнанието им и в зрелост те също стават нападателни или се оставят да бъдат унизени.
За следващ път план по тематиката на пазарджишкия Фонд ИГА приключи с този извод. Дейностите този път са траяли относително малко – единствено няколко месеца, описа Валентина Гешева, методически началник в Бюрото за консултиране към фонда. Въпреки това се увенчава с много положителни резултати. Оказана е помощ на 30 дами и мъже, потърпевши от този считан за чисто битов проблем. Както и с петима причинители, ориентирани от разнообразни съдилища в района.
Най-често срещан е тормозът на мъжа над дамата в фамилии или съжителстващи без брак двойки. През последните месеци обаче специалистите на ИГА са се сблъсквали и с много по-грозни истории, описа Гешева.
Един от сполучливите случаи е на наследник, пребивал майка си години наред, с цел да й взема парите и да си купува с тях алкохол и опиати. Младежът ставал още по-агресивен под въздействието на пиячката и дрогата. Системно я тормозел и пребивал.
Въпреки това майката до последно изрично отказвала да потърси помощ от полицията и съда, както я съветвали специалисти. Предпочитала да стиска зъби, само че не и да навреди на детето си.
Драмата стартира, когато в относително късна възраст „ доброжелатели “ рапортуват на момчето, че е осиновено. Малко по-късно татко му заболява тежко, майка му насочва всичките си сили с вярата да го избави. Не съумява. Междувременно обаче синът се усеща подценен, необичан, нежелателен, отхвърлен и още повече се отчуждава.
Майката нямало да потърси никаква поддръжка, в случай че един ден не била заварена от своя другарка пребита. Другата жена завела потърпевшата в ИГА след дълги увещания.
„ Първия път беше доста обезпокоена и не се опасяваше толкоз за живота си, в сравнение с какви ще са последствията за сина й, споделя Гешева. Тя беше положила доста старания да му даде добър живот, обучение, да имат топли и естествени връзки. Разказа, че на работното й място синините и контузиите не оставали незабелязани. Лъжела, че е паднала, че се е блъснала, всякога измисляла нещо. Същевременно когато споделила с младежа, че сътрудниците подпитват, той споделил, че няма да я удря по лицето, а единствено по места, които не се виждат и я посъветвал да се старае да не го ядосва, а да му дава каквото изиска. Имаше действителен риск някой ден да бъде пребита до гибел “.
Освен юридическа и психическа поддръжка специалистите във фонда оферират на потърпевшата да докара и сина си, с цел да работят и с него. Тя съумява с помощ от негов другар. Още в първия диалог се изяснило какъв брой ядосан е, че истината за осиновяването е крита толкоз дълго време. Гледайки приятелите си, почнал да изпитва потребност да господства. И откакто нямал такава власт над тях, опитал да е стопанин у дома, с цел да се хвали с това. В идващ диалог двамата с майка му имали опцията много прочувствено да си кажат един на различен какво усещат, кой от какво е неудовлетворен през годините, върнали се обратно в годините и потърсили аргументите за отчуждаването. Покрай болестта и гибелта на бащата всеки е изживял нещата посвоему, само че не намерили време да поддържат връзка, да споделят, да се държат един за различен в сложния миг. Което пък задълбочило зависимостта му от алкохола и дрогата. Но проумели и нещо доста по-важно – обичат се като майка и наследник и би трябвало да намерят още веднъж път един към различен.
В последна сметка момчето се съгласило да се лекува, да си откри работа, да се устоя и да не тормози майка си за пари.
Често след толкоз дълго домашно принуждение нещата приключват с разлъка, с интервенция на полицията, прокуратурата, съда. В този случай обаче очевидно малко е трябвало с цел да стартира да се типи ледът и връзките родител-дете още веднъж да се възстановяват.
Домашното принуждение има какви ли не разновидности. В ИГА реализират шести план по тематиката, а през годините са имали най-различни проблеми. Често срещана е експанзията на деца против родители, сред братя и сестри. Не липсват и жени-насилнички. Досега обаче нито един път мъж не се е оплакал, че е унизен от жена си. Вероятно и това го има, само че българинът доржи на реномето си като мощен пол и глава на семейството.
Ние си имаме законодателство, което прави прелестна работа, споделя още Гешева. Може би има потребност от дребни промени – примерно – да се криминализират деянията на домашна експанзия. Но в случай че жертвата пожелае отбрана, я получава. Основният проблем е жертвите да не се отхвърлят и да не крият казуса зад стените на дома. Фактът, че по последния план от 30 жертви единствено няколко са завели каузи, приказва, че те към момента не са подготвени. Моментът е внимателен, алтернативата – сложна. Искат да се защитят, само че не желаят да навредят насилниците, които най-често са близкихора, които обичат. Идеята обаче не е ние да вменим какво да вършат, те сами би трябвало да решат кое е най-хубавото съгласно самостоятелния случай.
Особено значимо е да се реагира против насилието в фамилии с деца. Практиката демонстрира, че по никакъв начин не е добре подрастващите да стават даже единствено очевидци на принуждение – моделът се проектира в съзнанието им и в зрелост те също стават нападателни или се оставят да бъдат унизени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ