Криминалистът Иван Савов: Срамно е постоянно да се променя законодателството и да не се прилага както трябва
Домашното принуждение към този момент да се санкционира освен при брак или общуване на фамилни начала, само че и при интимна връзка, одобриха на първо четене депутатите с промени в Закона за отбрана от домашното принуждение. Скандалите обаче не са разминаха в Народното събрание. Те бяха провокирани от предлагането на Надежда Йорданова от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ окончателните промени да се гледат още през днешния ден. Какви са обаче дребните елементи в тежките престъпни произшествия у нас? Криминалистът Иван Савов в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус ". Той има дълготраен опит в областта на криминалистиката, хоноруван учител е и по криминалистика в Академията на Министерство на вътрешните работи.
Г-н Савов, вие сте и шеф на криминалистична лаборатория.
Точно по този начин.
Отваряйки вашата интернет страница ми направи усещане следното мото, в случай че мога по този начин да го дефинира: " Дребните елементи са по-важни от всичко останало “ – откъс на сър Артър Конан Дойл, прочут английски публицист. Ситуацията в България безусловно е нажежена, само че не от горещите летни дни, а от престъпните тежки произшествия, които безусловно ни заливат всеки ден. Какво се случва, господин Савов? Как тези проблематични сюжети изплуваха в този момент на повърхността?
Ами, знаете ли, в действителност би трябвало обективно да кажем на слушателите, че това не са прецеденти. За огромно страдание на цялото общество, тази престъпна хроника си върви още от времето, когато аз бях новобранец в полицията в далечната 2003 година Просто в сегашния миг, в този момент, с помощта на няколкото случая, които получиха по-голяма медийна публичност, да го кажем, започнаха да излизат нескрито и други случаи, които допълват цялата картинка. Да, картинката е трагична. Вие се убеждавате, че безусловно всеки божи ден имаме нещо ново. Даже от през днешния ден има, доколкото знам, отново някакъв проблем, обвързван с жена. И това, за жалост, както споделих, не е занапред, т.е. не можем да кажем, че ненадейно това лято внезапно са се повишили тези случаи на принуждение.
Принципно това е нещо, което за жалост, е част от характерностите на криминогенната конюнктура в България. Защо е по този начин може да се приказва – това към този момент е в полето на криминологията, науката, която изследва престъпността като обществено събитие. Специално за домашното принуждение, за жалост, аргументите се коренят по-скоро в народопсихологията на българина. И освен на българина, ами да го кажем по този начин, на балканския вид – България, Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, патриархални общества, в които макар разнообразието, което явно имаме, житейско, на характери, хора и прочие, съществува едно налагано с десетилетията и за какво не столетията отношение към дамата като към зависещ човек в една връзка.
От друга страна, психологичното здраве на хората също е извънредно неглижирано. Специално младите, тъй като имам взор върху младежите, са хора доста комплицирани. И до момента в който поколението, в което сама аз – аз съм 43, имахме опцията да получим някакъв рационален съвет от родители, баби и дядовци, сега ние сме родителите и тези, които са малко по-големи от нас. А ние сме децата на 90-те, децата, които израснаха в едно комплицирано общество, в което нищо не беше такова, каквото се споделяше, че е. И това си оказва извънредно отрицателното въздействие.
Г-н Савов, пробужда ли се народът, тъй като чуваме доста постоянно в този момент тази имитация или смятате, че престъпните произшествия са резултат от нестабилната политическа конюнктура?
Какво значи да " се пробужда народът “? Народът се пробуди дотолкоз, доколкото сподели непоносимост, изключително към това непоносимо действие в Стара Загора, което действие занапред следва да се изяснят детайлности към него. И за жалост, някои от тях няма да са лицеприятни както за едната, по този начин и за другата страна, само че по този начин или другояче, то си остава непоносимо действие. Никой няма право да предизвиква такива неща на различен човек.
Така е. Като споделих " пробужда се ", имам поради да отбрани насилваните, тъй като в този момент видяхме този отпор, който срещна казусът в Стара Загора, а имаме в България доста сходни и по-тежки даже във времето случаи.
За страдание, както нормално, нищо не е еднопластово. Да, имате право, пробужда се обществото. Една лавина от негативизъм към този тип действия, наказание към този момент е реалност. От друга страна, обаче, има нещо доста рисково. Така нареченото " тротоарно правораздаване “, тъй като същият този пробудил се народ е озверял.
Така.
Аз доста деликатно виждам всяка заран репортажите на разнообразни медии от разнообразни места в България и виждам тълпите, които на практика са едни и същи. Гледам и настояванията на хората и се замислих, че в случай че в действителност оставим на хората да вземат решение, общо взето на всеки ъгъл ще има бесилка. За страдание, казусът тук е с недоверието в държавните институции, което отново за жалост, неведнъж е целесъобразно. Видяхте случая в село Лозен, да вземем за пример, където се оказа, че общо взето и полицията, за жалост, не си е свършила работата, и правосъдните органи, и един палач е траял да е на независимост, което е довело до още закононарушения.
В тази връзка имаше едно изявление на Тома Биков от ГЕРБ, че Народното събрание е сапун за други, които не си правят работата. Каза го в този подтекст, в това, че съгласно него Съдебната палата е огромният проблем за злополуките, за домашното принуждение, въобще за отсъждането на присъди.
Знаете ли, с нищо не го опровергават. Въпреки че персонално аз като човек не съчувствува на господин Биков и партията, в която той членува, в тази ситуация е прав. Има някаква перверзия в това изявление, обаче, тъй като той е част от цялото това статукво през последните години и той, като част от това статукво, също не е направил кой знае какво, с цел да е друго. Да не приказваме, че правосъдната система но изобщо, грам не е деполитизирана. А за Министерство на вътрешните работи от дълго време и дребните деца знаят, че като се смени властта, се сменят началниците.
Г-н Савов, стигнахме с вас до тематиката за саморазправата.
Точно по този начин.
Ключова тематика и доста значима.
Много значима тематика.
Която виждаме, че в България става мотор, събира и активизира социална сила.
Точно по този начин и в същото време разтоварва публичната сила от други теми…Което може да бъде предположено от време на време, че би могло и умишлено да се прави. Замислете се какъв брой е комфортно, когато има някакво обществено напрежение в едно общество, да се пренасочи цялата тая сила посредством някакъв тип манипулиране към различен въпрос – в тази ситуация престъпната тема и престъпната хроника. Проблемът, естествено, е по-дълбок и той е обвързван с това, че се отприщва едно напрежение, което не може да бъде канализирано и ръководено.
Което не може, казвате. Защо да не може?
Не може. Защото всеобщият изблик на ненавист, без значение в каква посока, е една лавина, която доста бързо може да ескалира и да затрупа, нагледно казано, обществото. Естествено е, че всички тези случаи на принуждение би трябвало да бъдат наказани, наказани на морално равнище, наказани в фамилията, разисквани в фамилията с децата, обяснено за какво това е непоносимо, за какво не би трябвало да се случва, за какво примерно тези прояви на принуждение в действителност демонстрират уязвимост и изтощение от страна на насилника, тъй като това е по този начин, факт.
Всеки принудител, всеки който агресира по отношение на другите, косвено демонстрира, че го е боязън. Но би трябвало да спрем до там, тъй като възпитанието, възпитаните хора са тези, които могат да владеят страстите си. Това, което следя аз, е, че са отприщи една лавина от ненавист и негативизъм. Вече стана надали не традиция за всяко нещо да се стачкува пред районните ръководства, пред дирекциите на полицията, пред съда и прокуратурата. Искат правдивост – добре, само че правото и справедливостта са разнообразни категории. Това го знае всеки, който е приключил право, и това се учи в университета. Защо? Защото справедливостта обслужва избран човек, обслужва избрана група, до момента в който правото е призвано да постанова еднообразно отношение към всички. В този смисъл не всеки път решенията на правосъдната система и правосъдната власт се харесват на всички, само че те, в случай че са правомерни, законосъобразни, в действителност са единството меродавно нещо в едно общество.
Защото в случай че примерно причинителят Х бъде изваден и хвърлен на тълпата, която го линчува, това какво ще промени? Според правото всеки един от тая навалица става палач. Ето това ще промени. Да, заслужено ще е, само че няма да е правомерно, тъй като тези хора ще станат убийци.
А по какъв начин би трябвало да стане?
На първо място, когато гласоподават хората, да мислят с главите си. На второ място, да изискват, откакто са избрали някой да ги ръководи, а не да си мълчат. И това са неща, кардинални постулати, които с опрощение за израза, си ги дрънкаме непрекъснато по всевъзможни медии и какво от това? Когато видят, че някой не си прави работата, да зададат въпрос. Не " Защо килърът е на независимост? “, а " Защо еди-кой си не си прави работата? “. И навреме съответните държавни институции, които дават отговор за съответното перо, да подменят фрагментите. А в България какво се случва? Всичко е постфактум.
След дъжд – качулка.
Точно по този начин. Става някакво закононарушение и внезапно всички стартират да беснеят, да дивеят.
Ето, депутатите си прекъснаха ваканцията през днешния ден, заседаваха изключително даже, знаете.
И какво от това?! И какво от това?!
Ще трансформират Наказателния кодекс, Закона за отбрана от домашното принуждение.
И какво?! Знаете ли, в България имаме над 140 закона, разнообразни, които контролират на практика всевъзможни взаимоотношения в обществото. Един човек беше споделил, че колкото по-скапано е едно общество, толкоз повече закони има, тъй като се постанова то да бъде контролирано изкуствено. За мен е срамно непрекъснато да се трансформира законодателството и в същото време да не се ползва както би трябвало. Практически сега сме в положение, в което няма значение къде какво написа, тъй като всеки си прави каквото си желае. Разбирате ли?
Разбирам ви, да.
Ето това е коренът на всичките ни проблеми. От там – безнаказаността, от там – наглостта, от там - бездушието и безобразието, на което ставаме очевидци всеки божи ден. Това е.
Говорим си за зачестилите произшествия, престъпни, тежки произшествия у нас, на какво се дължи всичко това. Изводът, който можем да създадем, е, че народопсихология е всичко това, нали, господин Савов?
Да, да. Това е генералният извод, който в действителност обобщава доста, доста други въпроси и проблеми, в които в случай че се задълбаем, ще ни би трябвало през целия ден да го разясняваме тоя проблем. Но като цяло има едно незряло отношение в нашето общество, което незряло отношение, за жалост, избива в подобен тип експанзия.
Незряло в този момент или в случай че се върнем обратно във времето, и преди е било по този начин?
Ами знаете ли, в действителност попадна ми една статистика за равнищата на престъпността от 50-те години на ХХ век до момента и се оказва, че в действителност в България постоянно си е имало подобен тип престъпност на битова основа, в това число и убийства. Даже сега са много по-малко спрямо 60-те години. Сега не мога да ви кажа точните числа, тъй като забравих да си ги запиша, само че това ме води до мисълта, че в действителност много огромна част от битовата престъпност е просто плод на народопсихологията на българина. А що се отнася до насилието у дома – изрично да. За да се случат нещата, би трябвало да се работи в ранна детска и юношеска възраст с младите генерации. Ние на практика, тези, които към този момент сме в дейна възраст, така да си каже, сме изгубени, само че нашите деца могат да бъдат изменени. Разбира се, по доста, доста, доста деликатен метод, тъй като не трябва да влизаме в крайности, които за жалост, виждаме на други места по света.
Какви са тези крайности, можем ли да дадем образци?
Да – превръщането на едно мигане по улицата в закононарушение, да речем.
Натам ли вървим?
Има такава заплаха. Това, което виждам в последните дни, е, че избрани хора умишлено се възползват от това нещо и отново по медиен път, за жалост, се накланя публичното мнение в сходна посока. Криминолозите споделят по този начин: Едно закононарушение има причинител, само че съвсем постоянно и жертвата непосредствено или косвено му оказва помощ на този причинител. Т.е. жертвата също има отговорност за това, че се е стигнало до дадения незаконен резултат. Това не оправдава нарушителя никога, само че би трябвало да се работи по този начин, щото жертвата да минимизира своето присъединяване в тази ситуация, т.е. от виктимологична позиция е значимо не да преследваме резултата и да се занимаваме с нелепости от сорта на това, че някой намигнал на някоя на пътя, на улицата или я погалил по рамото в метрото и това към този момент е някакъв асълт против нея, а да се изясни кое може и кое не може в обществен аспект.
Да си възпитаваме децата – това е цялата работа. Когато един човек има съзнание, когато един човек има построено себеусещане и даже его – егото не е неприятно нещо, апропо, този човек има тежест, той е крепко стъпил на земята, той е пълностоен психически. И това е най-голямата предварителна защита по отношение на подобен тип закононарушения.
И в случай че се върнем с вас и поговорим малко за работата на депутатите, по какъв начин коментирате това, което те одобриха на първо четене, да уточним обаче към момента, а точно – домашното принуждение към този момент да се санкционира освен при брак или общуване на фамилни начала, само че и при интимна връзка?
Ние с вас нямаме никаква връзка, нали по този начин?
Нямаме.
Ако ви зашия един пестник, това принуждение ли е?
Със сигурност.
Така. Как ще ме санкционират, като не е домашно? Ние сме в служебно помещение. Виждате ли какъв брой неуместно звучат тия квалификации? Доколкото си припомням, имаше някакъв период от 60 дни, в който трябвало да живеят, с цел да бъдат в общуване.
Така, да.
Добре де, в случай че на 58-ми ден се случи нещо, какво вършим? Или в случай че на 59-ия ден един от двамата реши да си тръгне? Извинявам се за израза, но отново недодялани неща се вършат. Насилието си е принуждение във всичките му форми. Домашното принуждение, насилието в дома – за какво е квалифицирано като такова? Не тъй като се случва сред съпрузи, а тъй като се случва в дома. Какво е домът? Домът е нашето неприкосновено персонално пространство, т.е. там, където службите, полицията, страната не може да влезе ей по този начин. Не би трябвало да се концентрираме върху това дали тия хора са живели дружно 60 дни, или 20 дни, или 5 дни или една нощ просто са се събрали, правили са нещо и на сутринта са се избили, а да помислим по какъв начин да е допустимо в границите на дома службите да реагират. И то е доста просто. Сега няма да давам ум на народните представители, само че съм сигурен, че всред тях към момента има интелигентни хора, които могат да се сетят защо става въпрос. Въпросът е в достъпа, в персоналното пространство на хората, по какъв начин и по кое време да се случва, а не по кое време, в кой исторически времеви интервал. Как ще потвърдим дали двама души са били 60 дни дружно или не? Няма по какъв начин, нали по този начин?
Така е.
Единият ще твърди, че са били, тъй като му изнася, другият ще твърди, че не са, тъй като също му изнася. Всичко това, което днеска там са създали и написали, отива в небитието.
Г-н Савов, сигурно казусът е доста бездънен, както вие подчертахте няколко пъти, и диалогът ни може да продължи още доста, само че в този момент ще го приключим тук. Ако можем да създадем извода и финално изречение от всичко това, което казахме до този миг?
Изводът и финалното изречение са следните – ще се постарая да съм по-кратък: Уважавайте законите, възпитавайте децата си. Недейте да смятате, че вашето персонално мнение е единственото меродавно на света и се научете да живеете в общество. Когато хората живеят дружно, те нямат желанието сами да раздават правораздаване, а имат желанието да изискват от тези, които са длъжни да го вършат. Иска ми се да видя нашето общество пораснало дотам.
Г-н Савов, вие сте и шеф на криминалистична лаборатория.
Точно по този начин.
Отваряйки вашата интернет страница ми направи усещане следното мото, в случай че мога по този начин да го дефинира: " Дребните елементи са по-важни от всичко останало “ – откъс на сър Артър Конан Дойл, прочут английски публицист. Ситуацията в България безусловно е нажежена, само че не от горещите летни дни, а от престъпните тежки произшествия, които безусловно ни заливат всеки ден. Какво се случва, господин Савов? Как тези проблематични сюжети изплуваха в този момент на повърхността?
Ами, знаете ли, в действителност би трябвало обективно да кажем на слушателите, че това не са прецеденти. За огромно страдание на цялото общество, тази престъпна хроника си върви още от времето, когато аз бях новобранец в полицията в далечната 2003 година Просто в сегашния миг, в този момент, с помощта на няколкото случая, които получиха по-голяма медийна публичност, да го кажем, започнаха да излизат нескрито и други случаи, които допълват цялата картинка. Да, картинката е трагична. Вие се убеждавате, че безусловно всеки божи ден имаме нещо ново. Даже от през днешния ден има, доколкото знам, отново някакъв проблем, обвързван с жена. И това, за жалост, както споделих, не е занапред, т.е. не можем да кажем, че ненадейно това лято внезапно са се повишили тези случаи на принуждение.
Принципно това е нещо, което за жалост, е част от характерностите на криминогенната конюнктура в България. Защо е по този начин може да се приказва – това към този момент е в полето на криминологията, науката, която изследва престъпността като обществено събитие. Специално за домашното принуждение, за жалост, аргументите се коренят по-скоро в народопсихологията на българина. И освен на българина, ами да го кажем по този начин, на балканския вид – България, Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, патриархални общества, в които макар разнообразието, което явно имаме, житейско, на характери, хора и прочие, съществува едно налагано с десетилетията и за какво не столетията отношение към дамата като към зависещ човек в една връзка.
От друга страна, психологичното здраве на хората също е извънредно неглижирано. Специално младите, тъй като имам взор върху младежите, са хора доста комплицирани. И до момента в който поколението, в което сама аз – аз съм 43, имахме опцията да получим някакъв рационален съвет от родители, баби и дядовци, сега ние сме родителите и тези, които са малко по-големи от нас. А ние сме децата на 90-те, децата, които израснаха в едно комплицирано общество, в което нищо не беше такова, каквото се споделяше, че е. И това си оказва извънредно отрицателното въздействие.
Г-н Савов, пробужда ли се народът, тъй като чуваме доста постоянно в този момент тази имитация или смятате, че престъпните произшествия са резултат от нестабилната политическа конюнктура?
Какво значи да " се пробужда народът “? Народът се пробуди дотолкоз, доколкото сподели непоносимост, изключително към това непоносимо действие в Стара Загора, което действие занапред следва да се изяснят детайлности към него. И за жалост, някои от тях няма да са лицеприятни както за едната, по този начин и за другата страна, само че по този начин или другояче, то си остава непоносимо действие. Никой няма право да предизвиква такива неща на различен човек.
Така е. Като споделих " пробужда се ", имам поради да отбрани насилваните, тъй като в този момент видяхме този отпор, който срещна казусът в Стара Загора, а имаме в България доста сходни и по-тежки даже във времето случаи.
За страдание, както нормално, нищо не е еднопластово. Да, имате право, пробужда се обществото. Една лавина от негативизъм към този тип действия, наказание към този момент е реалност. От друга страна, обаче, има нещо доста рисково. Така нареченото " тротоарно правораздаване “, тъй като същият този пробудил се народ е озверял.
Така.
Аз доста деликатно виждам всяка заран репортажите на разнообразни медии от разнообразни места в България и виждам тълпите, които на практика са едни и същи. Гледам и настояванията на хората и се замислих, че в случай че в действителност оставим на хората да вземат решение, общо взето на всеки ъгъл ще има бесилка. За страдание, казусът тук е с недоверието в държавните институции, което отново за жалост, неведнъж е целесъобразно. Видяхте случая в село Лозен, да вземем за пример, където се оказа, че общо взето и полицията, за жалост, не си е свършила работата, и правосъдните органи, и един палач е траял да е на независимост, което е довело до още закононарушения.
В тази връзка имаше едно изявление на Тома Биков от ГЕРБ, че Народното събрание е сапун за други, които не си правят работата. Каза го в този подтекст, в това, че съгласно него Съдебната палата е огромният проблем за злополуките, за домашното принуждение, въобще за отсъждането на присъди.
Знаете ли, с нищо не го опровергават. Въпреки че персонално аз като човек не съчувствува на господин Биков и партията, в която той членува, в тази ситуация е прав. Има някаква перверзия в това изявление, обаче, тъй като той е част от цялото това статукво през последните години и той, като част от това статукво, също не е направил кой знае какво, с цел да е друго. Да не приказваме, че правосъдната система но изобщо, грам не е деполитизирана. А за Министерство на вътрешните работи от дълго време и дребните деца знаят, че като се смени властта, се сменят началниците.
Г-н Савов, стигнахме с вас до тематиката за саморазправата.
Точно по този начин.
Ключова тематика и доста значима.
Много значима тематика.
Която виждаме, че в България става мотор, събира и активизира социална сила.
Точно по този начин и в същото време разтоварва публичната сила от други теми…Което може да бъде предположено от време на време, че би могло и умишлено да се прави. Замислете се какъв брой е комфортно, когато има някакво обществено напрежение в едно общество, да се пренасочи цялата тая сила посредством някакъв тип манипулиране към различен въпрос – в тази ситуация престъпната тема и престъпната хроника. Проблемът, естествено, е по-дълбок и той е обвързван с това, че се отприщва едно напрежение, което не може да бъде канализирано и ръководено.
Което не може, казвате. Защо да не може?
Не може. Защото всеобщият изблик на ненавист, без значение в каква посока, е една лавина, която доста бързо може да ескалира и да затрупа, нагледно казано, обществото. Естествено е, че всички тези случаи на принуждение би трябвало да бъдат наказани, наказани на морално равнище, наказани в фамилията, разисквани в фамилията с децата, обяснено за какво това е непоносимо, за какво не би трябвало да се случва, за какво примерно тези прояви на принуждение в действителност демонстрират уязвимост и изтощение от страна на насилника, тъй като това е по този начин, факт.
Всеки принудител, всеки който агресира по отношение на другите, косвено демонстрира, че го е боязън. Но би трябвало да спрем до там, тъй като възпитанието, възпитаните хора са тези, които могат да владеят страстите си. Това, което следя аз, е, че са отприщи една лавина от ненавист и негативизъм. Вече стана надали не традиция за всяко нещо да се стачкува пред районните ръководства, пред дирекциите на полицията, пред съда и прокуратурата. Искат правдивост – добре, само че правото и справедливостта са разнообразни категории. Това го знае всеки, който е приключил право, и това се учи в университета. Защо? Защото справедливостта обслужва избран човек, обслужва избрана група, до момента в който правото е призвано да постанова еднообразно отношение към всички. В този смисъл не всеки път решенията на правосъдната система и правосъдната власт се харесват на всички, само че те, в случай че са правомерни, законосъобразни, в действителност са единството меродавно нещо в едно общество.
Защото в случай че примерно причинителят Х бъде изваден и хвърлен на тълпата, която го линчува, това какво ще промени? Според правото всеки един от тая навалица става палач. Ето това ще промени. Да, заслужено ще е, само че няма да е правомерно, тъй като тези хора ще станат убийци.
А по какъв начин би трябвало да стане?
На първо място, когато гласоподават хората, да мислят с главите си. На второ място, да изискват, откакто са избрали някой да ги ръководи, а не да си мълчат. И това са неща, кардинални постулати, които с опрощение за израза, си ги дрънкаме непрекъснато по всевъзможни медии и какво от това? Когато видят, че някой не си прави работата, да зададат въпрос. Не " Защо килърът е на независимост? “, а " Защо еди-кой си не си прави работата? “. И навреме съответните държавни институции, които дават отговор за съответното перо, да подменят фрагментите. А в България какво се случва? Всичко е постфактум.
След дъжд – качулка.
Точно по този начин. Става някакво закононарушение и внезапно всички стартират да беснеят, да дивеят.
Ето, депутатите си прекъснаха ваканцията през днешния ден, заседаваха изключително даже, знаете.
И какво от това?! И какво от това?!
Ще трансформират Наказателния кодекс, Закона за отбрана от домашното принуждение.
И какво?! Знаете ли, в България имаме над 140 закона, разнообразни, които контролират на практика всевъзможни взаимоотношения в обществото. Един човек беше споделил, че колкото по-скапано е едно общество, толкоз повече закони има, тъй като се постанова то да бъде контролирано изкуствено. За мен е срамно непрекъснато да се трансформира законодателството и в същото време да не се ползва както би трябвало. Практически сега сме в положение, в което няма значение къде какво написа, тъй като всеки си прави каквото си желае. Разбирате ли?
Разбирам ви, да.
Ето това е коренът на всичките ни проблеми. От там – безнаказаността, от там – наглостта, от там - бездушието и безобразието, на което ставаме очевидци всеки божи ден. Това е.
Говорим си за зачестилите произшествия, престъпни, тежки произшествия у нас, на какво се дължи всичко това. Изводът, който можем да създадем, е, че народопсихология е всичко това, нали, господин Савов?
Да, да. Това е генералният извод, който в действителност обобщава доста, доста други въпроси и проблеми, в които в случай че се задълбаем, ще ни би трябвало през целия ден да го разясняваме тоя проблем. Но като цяло има едно незряло отношение в нашето общество, което незряло отношение, за жалост, избива в подобен тип експанзия.
Незряло в този момент или в случай че се върнем обратно във времето, и преди е било по този начин?
Ами знаете ли, в действителност попадна ми една статистика за равнищата на престъпността от 50-те години на ХХ век до момента и се оказва, че в действителност в България постоянно си е имало подобен тип престъпност на битова основа, в това число и убийства. Даже сега са много по-малко спрямо 60-те години. Сега не мога да ви кажа точните числа, тъй като забравих да си ги запиша, само че това ме води до мисълта, че в действителност много огромна част от битовата престъпност е просто плод на народопсихологията на българина. А що се отнася до насилието у дома – изрично да. За да се случат нещата, би трябвало да се работи в ранна детска и юношеска възраст с младите генерации. Ние на практика, тези, които към този момент сме в дейна възраст, така да си каже, сме изгубени, само че нашите деца могат да бъдат изменени. Разбира се, по доста, доста, доста деликатен метод, тъй като не трябва да влизаме в крайности, които за жалост, виждаме на други места по света.
Какви са тези крайности, можем ли да дадем образци?
Да – превръщането на едно мигане по улицата в закононарушение, да речем.
Натам ли вървим?
Има такава заплаха. Това, което виждам в последните дни, е, че избрани хора умишлено се възползват от това нещо и отново по медиен път, за жалост, се накланя публичното мнение в сходна посока. Криминолозите споделят по този начин: Едно закононарушение има причинител, само че съвсем постоянно и жертвата непосредствено или косвено му оказва помощ на този причинител. Т.е. жертвата също има отговорност за това, че се е стигнало до дадения незаконен резултат. Това не оправдава нарушителя никога, само че би трябвало да се работи по този начин, щото жертвата да минимизира своето присъединяване в тази ситуация, т.е. от виктимологична позиция е значимо не да преследваме резултата и да се занимаваме с нелепости от сорта на това, че някой намигнал на някоя на пътя, на улицата или я погалил по рамото в метрото и това към този момент е някакъв асълт против нея, а да се изясни кое може и кое не може в обществен аспект.
Да си възпитаваме децата – това е цялата работа. Когато един човек има съзнание, когато един човек има построено себеусещане и даже его – егото не е неприятно нещо, апропо, този човек има тежест, той е крепко стъпил на земята, той е пълностоен психически. И това е най-голямата предварителна защита по отношение на подобен тип закононарушения.
И в случай че се върнем с вас и поговорим малко за работата на депутатите, по какъв начин коментирате това, което те одобриха на първо четене, да уточним обаче към момента, а точно – домашното принуждение към този момент да се санкционира освен при брак или общуване на фамилни начала, само че и при интимна връзка?
Ние с вас нямаме никаква връзка, нали по този начин?
Нямаме.
Ако ви зашия един пестник, това принуждение ли е?
Със сигурност.
Така. Как ще ме санкционират, като не е домашно? Ние сме в служебно помещение. Виждате ли какъв брой неуместно звучат тия квалификации? Доколкото си припомням, имаше някакъв период от 60 дни, в който трябвало да живеят, с цел да бъдат в общуване.
Така, да.
Добре де, в случай че на 58-ми ден се случи нещо, какво вършим? Или в случай че на 59-ия ден един от двамата реши да си тръгне? Извинявам се за израза, но отново недодялани неща се вършат. Насилието си е принуждение във всичките му форми. Домашното принуждение, насилието в дома – за какво е квалифицирано като такова? Не тъй като се случва сред съпрузи, а тъй като се случва в дома. Какво е домът? Домът е нашето неприкосновено персонално пространство, т.е. там, където службите, полицията, страната не може да влезе ей по този начин. Не би трябвало да се концентрираме върху това дали тия хора са живели дружно 60 дни, или 20 дни, или 5 дни или една нощ просто са се събрали, правили са нещо и на сутринта са се избили, а да помислим по какъв начин да е допустимо в границите на дома службите да реагират. И то е доста просто. Сега няма да давам ум на народните представители, само че съм сигурен, че всред тях към момента има интелигентни хора, които могат да се сетят защо става въпрос. Въпросът е в достъпа, в персоналното пространство на хората, по какъв начин и по кое време да се случва, а не по кое време, в кой исторически времеви интервал. Как ще потвърдим дали двама души са били 60 дни дружно или не? Няма по какъв начин, нали по този начин?
Така е.
Единият ще твърди, че са били, тъй като му изнася, другият ще твърди, че не са, тъй като също му изнася. Всичко това, което днеска там са създали и написали, отива в небитието.
Г-н Савов, сигурно казусът е доста бездънен, както вие подчертахте няколко пъти, и диалогът ни може да продължи още доста, само че в този момент ще го приключим тук. Ако можем да създадем извода и финално изречение от всичко това, което казахме до този миг?
Изводът и финалното изречение са следните – ще се постарая да съм по-кратък: Уважавайте законите, възпитавайте децата си. Недейте да смятате, че вашето персонално мнение е единственото меродавно на света и се научете да живеете в общество. Когато хората живеят дружно, те нямат желанието сами да раздават правораздаване, а имат желанието да изискват от тези, които са длъжни да го вършат. Иска ми се да видя нашето общество пораснало дотам.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ