Десислава Даскалова: Още 15 минути сън повишава успеха в...
„ Домашна логика на психиката ” е графа, в която се опитваме да помогнем на родителите в оправянето им с провокации в развъждането на дете. Как да го „ разбираем ” и по какъв начин да реагираме съответно? Кога има мотив за паника и къде да търсим помощ? Как да поддържаме детето в неговото израстване и съзряване? Такива въпроси, които пораждат в подтекста на разнообразни проблеми, разясняват експерти - със своя опит, престиж и образци от своята процедура.
Десислава Даскалова е приключила консултативна и клинична логика на психиката, специализирала детска логика на психиката в Пловдивския университет. Консултант е по когнитивно-поведенческа психотерапия. Има 15 година опит в разнообразни обществени институции и персонална процедура. В момента е в екипа на Общностен център, който поддържа деца до 7 година и техните фамилии.
С тръгването на учебно заведение първолакът встъпва в нова обществена роля. Готов е да учи, в случай че бъде подкрепян от родителите и учебната среда. Тогава ще може да се оправя. Но в случай че фокусът върху достиженията е доста огромен, може да стане доста обезпокоителен.
В учебно заведение детето попада в нова среда и нови условия. Процесът на акомодация продължава друго според от нервната система. Децата би трябвало да усвояват нови умения, да получат нови познания и при липса на съответна поддръжка им е доста мъчно. Адаптацията гълтам огромна част от силата и може да докара до разнообразни усложнения. Още по-трудно е, в случай че в учебно заведение няма връстници от градината. Тепърва на първолака се постанова да откри своето място в класа. Дори да е посещавал подготвителна група, се сблъсква с куп нови правила - да не се разхожда в час, да следи звънеца, да си подрежда чантата, да следва инструкциите на учителите, да употребява тоалетна, когато му е разрешено. Запомнянето на тези правила може да е доста мъчно за някои деца. Учители споделят, че те имат потребност да станат, да се разходят. Деца, които мъчно се приспособяват, от време на време отиват и се свиват в ъгъла. Хубаво е в такава обстановка да бъде потърсена помощ от психолог или педагогичен консултант.
Ако се забележи, че детето има затрудения в асимилиране на материала, неприятна дисциплинираност, експанзия, само че и плашливост и липса на предпочитание за контакт и интерес към учебно заведение, е налице затруднена акомодация. Възможно е тези сигнали да дойдат на първо време от учителя или възпитателя. Съветвам родителите да не отхвърлят с лека ръка рекомендациите им, а дружно да търсят повода.
На тази възраст е значимо родителят да помогне за образуване на добра самокритика, тъй като такива деца минават през този интервал по-лесно. Детето би трябвало да се усеща скъпо. Колкото и мъчно да е за родителите да отделят време, нужно е да играят дружно, да четат или просто да го слушат. Много е значимо да научат детето да се оправя и с неуспеха, загубата, срама, компликациите и провалите. Когато то усеща, че е задоволително мощно да се оправи с страстите си, ще придобие вътрешна мощ да одобри света към себе си. Не би трябвало да забравяме, че детето научава повече, когато се насърчава за достиженията, в сравнение с като се глоби за неуспехите. Трябва да се насърчава за съответни действия - незабавно откакто е направило или споделило нещо хубаво.
Вярвайте в него! Когато детето вижда, че родителите са уверени в качествата му, то също стартира да си има вяра. Ако противоположната връзка е положителна, съответна, своевременна и съответна, това оказва помощ. Но не би трябвало да се прекалява с похвалите, тъй като децата развиват взаимозависимост и вършат нещо единствено в случай че знаят, че ще получат хвалба или премия. Затова е значимо да приказваме за възприятията непрекъснато. Но по подобаващ метод. Как беше в учебно заведение? Какво правихте? Какво яде? Това са най-омразните въпроси на детето. Важно е по какъв начин ги формулирате, тъй като то към този момент не е в детската градина. Питайте „ Кое беше най-хубавото ти прекарване през днешния ден? А най-лошото? ”. Или: „ Ако можеш да промениш нещо от днешния ден, какво би било то? Нещо натъжи ли те? Какво те разсмя? ”.
Когато родителят пита, би трябвало да слуша отговора. Повечето механично задават въпрос и когато детето стартира да споделя, вършат нещо друго. Така основават усещане, че питат официално. Най-важното за детето е да усеща интереса и съпричастността - това ще му донесе убеденост.
Родителят би трябвало да оказва помощ, само че не и да написа домашните. Иначе оценките ще са негови, не на детето. То би трябвало да се научи да се оправя единствено. Стартът на образователната година не значи, че би трябвало да го освободите от грижи за домакински любим и оправяне на стаята.
Графикът основава ред и сигурност
За малко на детето се постанова да свикне с нов режим. Освен това би трябвало да поставя старания за асимилиране на образователния материал, който за нас е обикновен, само че за първолака е чужд и сложен. Важно е родителите да научат децата да възнамеряват времето си. Ключова роля за това е построяването на дневен режим - да се сътвори темп, който може да е отегчителен, само че основава ред, сигурност и предсказуемост.
Добре е да се направи лист на всички действия през седмицата, а след това да се отбележат най-важните. Те могат да с обвържат с несъмнено време и да се маркират в друг цвят. Важно е детето да познава часовника, с цел да отнася избраните действия към час.
Хубаво е първолакът да е в клас 15 минути преди часовете. Така ще му бъдат спестени терзания, бързане и неудобството да стига до чина и да вади тетрадките си пред целия клас. Също толкоз е значимо да бъде взиман от учебно заведение в точния момент. Така родителите построяват умеене за акуратност и отговорност към ангажимент.
Достатъчното време за отмора е извънредно значимо за здравето на детето. Трябва да се дефинира час за лягане и да се съблюдава. Ако имаме поради и хормона на растежа, минимумът е 9 часа сън. Обяснете на детето за какво сънят е толкоз значим за мозъка, даже и това да провокира въпроси. Някои родители трансферират отговорността на психолога: „ Твоят психолог сподели, че би трябвало да спиш най-малко 9 часа ”. Това е предаване на властта. Родителят не трябва да го прави по отношение на експертите. Хубаво е заран детето да се разсънва задоволително рано, с цел да се разсъни, да направи утринен тоалет и да закуси. Това ще спести доста нерви. Освен това е потвърдено, че има директна връзка сред броя на часовете сън и оценките в учебно заведение. 15 минути сън повече може да увеличи триумфа.
Да се включи интензивно и таткото
Тръгването на учебно заведение съответствува със седмата година на детето, когато то психически се отделя от майка си и бащата става извънредно важен. Той би трябвало интензивно да се включи в учебния живот, с цел да може детето да свикне с разпоредбите и да ги приема. Но по добър метод. Детето се е сбило. Появява се бащата и прави забележка на другото дете и на госпожата. Не!
Връзката с бащата е доста значима за мотивацията за учене и за понижаване на експанзията. Много от децата претърпяват стрес поради мощната конкурентна среда в някои класове. В тази възраст спортната настройка е потребна. Може да се схване като игра. Но в случай че цялото всекидневие е насочено като изпреварване на съучениците в броене, смирение, изобразяване, това води до непостижими за нежната детска душeвност равнища на стрес.
Десислава Даскалова е приключила консултативна и клинична логика на психиката, специализирала детска логика на психиката в Пловдивския университет. Консултант е по когнитивно-поведенческа психотерапия. Има 15 година опит в разнообразни обществени институции и персонална процедура. В момента е в екипа на Общностен център, който поддържа деца до 7 година и техните фамилии.
С тръгването на учебно заведение първолакът встъпва в нова обществена роля. Готов е да учи, в случай че бъде подкрепян от родителите и учебната среда. Тогава ще може да се оправя. Но в случай че фокусът върху достиженията е доста огромен, може да стане доста обезпокоителен.
В учебно заведение детето попада в нова среда и нови условия. Процесът на акомодация продължава друго според от нервната система. Децата би трябвало да усвояват нови умения, да получат нови познания и при липса на съответна поддръжка им е доста мъчно. Адаптацията гълтам огромна част от силата и може да докара до разнообразни усложнения. Още по-трудно е, в случай че в учебно заведение няма връстници от градината. Тепърва на първолака се постанова да откри своето място в класа. Дори да е посещавал подготвителна група, се сблъсква с куп нови правила - да не се разхожда в час, да следи звънеца, да си подрежда чантата, да следва инструкциите на учителите, да употребява тоалетна, когато му е разрешено. Запомнянето на тези правила може да е доста мъчно за някои деца. Учители споделят, че те имат потребност да станат, да се разходят. Деца, които мъчно се приспособяват, от време на време отиват и се свиват в ъгъла. Хубаво е в такава обстановка да бъде потърсена помощ от психолог или педагогичен консултант.
Ако се забележи, че детето има затрудения в асимилиране на материала, неприятна дисциплинираност, експанзия, само че и плашливост и липса на предпочитание за контакт и интерес към учебно заведение, е налице затруднена акомодация. Възможно е тези сигнали да дойдат на първо време от учителя или възпитателя. Съветвам родителите да не отхвърлят с лека ръка рекомендациите им, а дружно да търсят повода.
На тази възраст е значимо родителят да помогне за образуване на добра самокритика, тъй като такива деца минават през този интервал по-лесно. Детето би трябвало да се усеща скъпо. Колкото и мъчно да е за родителите да отделят време, нужно е да играят дружно, да четат или просто да го слушат. Много е значимо да научат детето да се оправя и с неуспеха, загубата, срама, компликациите и провалите. Когато то усеща, че е задоволително мощно да се оправи с страстите си, ще придобие вътрешна мощ да одобри света към себе си. Не би трябвало да забравяме, че детето научава повече, когато се насърчава за достиженията, в сравнение с като се глоби за неуспехите. Трябва да се насърчава за съответни действия - незабавно откакто е направило или споделило нещо хубаво.
Вярвайте в него! Когато детето вижда, че родителите са уверени в качествата му, то също стартира да си има вяра. Ако противоположната връзка е положителна, съответна, своевременна и съответна, това оказва помощ. Но не би трябвало да се прекалява с похвалите, тъй като децата развиват взаимозависимост и вършат нещо единствено в случай че знаят, че ще получат хвалба или премия. Затова е значимо да приказваме за възприятията непрекъснато. Но по подобаващ метод. Как беше в учебно заведение? Какво правихте? Какво яде? Това са най-омразните въпроси на детето. Важно е по какъв начин ги формулирате, тъй като то към този момент не е в детската градина. Питайте „ Кое беше най-хубавото ти прекарване през днешния ден? А най-лошото? ”. Или: „ Ако можеш да промениш нещо от днешния ден, какво би било то? Нещо натъжи ли те? Какво те разсмя? ”.
Когато родителят пита, би трябвало да слуша отговора. Повечето механично задават въпрос и когато детето стартира да споделя, вършат нещо друго. Така основават усещане, че питат официално. Най-важното за детето е да усеща интереса и съпричастността - това ще му донесе убеденост.
Родителят би трябвало да оказва помощ, само че не и да написа домашните. Иначе оценките ще са негови, не на детето. То би трябвало да се научи да се оправя единствено. Стартът на образователната година не значи, че би трябвало да го освободите от грижи за домакински любим и оправяне на стаята.
Графикът основава ред и сигурност
За малко на детето се постанова да свикне с нов режим. Освен това би трябвало да поставя старания за асимилиране на образователния материал, който за нас е обикновен, само че за първолака е чужд и сложен. Важно е родителите да научат децата да възнамеряват времето си. Ключова роля за това е построяването на дневен режим - да се сътвори темп, който може да е отегчителен, само че основава ред, сигурност и предсказуемост.
Добре е да се направи лист на всички действия през седмицата, а след това да се отбележат най-важните. Те могат да с обвържат с несъмнено време и да се маркират в друг цвят. Важно е детето да познава часовника, с цел да отнася избраните действия към час.
Хубаво е първолакът да е в клас 15 минути преди часовете. Така ще му бъдат спестени терзания, бързане и неудобството да стига до чина и да вади тетрадките си пред целия клас. Също толкоз е значимо да бъде взиман от учебно заведение в точния момент. Така родителите построяват умеене за акуратност и отговорност към ангажимент.
Достатъчното време за отмора е извънредно значимо за здравето на детето. Трябва да се дефинира час за лягане и да се съблюдава. Ако имаме поради и хормона на растежа, минимумът е 9 часа сън. Обяснете на детето за какво сънят е толкоз значим за мозъка, даже и това да провокира въпроси. Някои родители трансферират отговорността на психолога: „ Твоят психолог сподели, че би трябвало да спиш най-малко 9 часа ”. Това е предаване на властта. Родителят не трябва да го прави по отношение на експертите. Хубаво е заран детето да се разсънва задоволително рано, с цел да се разсъни, да направи утринен тоалет и да закуси. Това ще спести доста нерви. Освен това е потвърдено, че има директна връзка сред броя на часовете сън и оценките в учебно заведение. 15 минути сън повече може да увеличи триумфа.
Да се включи интензивно и таткото
Тръгването на учебно заведение съответствува със седмата година на детето, когато то психически се отделя от майка си и бащата става извънредно важен. Той би трябвало интензивно да се включи в учебния живот, с цел да може детето да свикне с разпоредбите и да ги приема. Но по добър метод. Детето се е сбило. Появява се бащата и прави забележка на другото дете и на госпожата. Не!
Връзката с бащата е доста значима за мотивацията за учене и за понижаване на експанзията. Много от децата претърпяват стрес поради мощната конкурентна среда в някои класове. В тази възраст спортната настройка е потребна. Може да се схване като игра. Но в случай че цялото всекидневие е насочено като изпреварване на съучениците в броене, смирение, изобразяване, това води до непостижими за нежната детска душeвност равнища на стрес.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ