Дом за възрастни в Израел пази връзката с България
Дом за възрастни хора в Израел пази духа България, съобщи БНР. Върху стената при входа на Дома за възрастни хора в израелския град Ришон ле Цион се чете голям надпис: " С благодарност към българския народ, който през 1943 година избави своите еврейски братя и сестри от пъкъла на Холокоста ". Той припомня признателността на хората, избегнали нацистките газови камери, с помощта на съпричастността на българите.
Домът за възрастни хора, ситуиран посред голям парк в покрайнините на Ришон ле Цион, е учреден през 50-те години на предишния век. Преселниците от България са отделяли от залъка си, з а да си обезпечат заслон за старини, споделя един от най-възрастните членове на Управителния съвет на дома Несим Леви - самият той дошъл на 8- годишна възраст в Израел. По думите му, българският до неотдавна е бил главният език в комплекса.
" Историята на старческия дом стартира от Организацията на българските евреи " Йехуд олей Болгария " - спомня си той. - Те записваха имената на хората, с цел да им обезпечат държавни компенсации. От тези средства се събираха по 2%, с цел да се купи първата постройка за дома. С постъпленията успяхме да построим още един корпус и през днешния ден сме една от най-големите сходни институции в Израел. Всички тук работим непринудено като се изключи лекарите и медицинските сестри. Имаме 420 жители и 200 души личен състав. Навремето единствено български евреи можеха да живеят в дома, само че защото един по един те си отиват, към този момент имаме и хора от Русия, Румъния, Мароко и други страни ".
Хората в дома не са не запомнили първата си татковина, нито благодарността си към българския народ и се стараят постоянно да я демонстрират. Не инцидентно през 90-те години 20- ти век, когато в България настава огромната икономическа рецесия, те събират пари и към страната потеглят самолети с всевъзможни хранителни артикули. Цистерни с мляко идват за децата в Кюстендил - градът, откъдето потегля делегацията на спасителите през 1943 година
" Събирахме пари за синагогата в София, за построяването на музея в чест на Димитър Пешев в Кюстендил - прибавя Несим Леви. - Преди няколко месеца дружно с цялото семейство - 16 души - брачна половинка, деца, снахи, зетьове и внуци, посетихме музея и пътувахме из България. "
Преди да бъде въведена карантината поради Covid-19, аниматори, физкултурници, ръководители на театралния, на танцовия, на музикалния кръжок са оживявали Дома за възрастни хора. Но епидемията слага пред тестване и жителите му, защото 1/3 от жертвите на болестта в Израел са пребиваващите в сходни общежития. Според и.д. шефа на дома Ашер Арпаз приходящи служащи са разнесли болестта.
Аз съм от второто потомство български евреи в Израел и съм роден тук - споделя той. - Като асистент на ръководителя на " Йехуд олей Болгария " поех Бейт авота (старческия дом - бел.авт.), тъй като поради ковид мъчно се намира претендент за шеф. Когато стартира епидемията, забранихме визитите в дома, с наши пари купихме маски, ръкавици и защитни дрехи, започнахме и да изследваме хората. За страдание, евентуално посредством служащи, които се трудят и на други места, инфекцията пристигна и при нас и 20 души дадоха позитивни проби за Covid-19. Но откакто предприехме ограничения, към този момент нямаме болест в дома. Възобновихме занятията по музика и по гимнастика и се надяваме скоро да се върнем към естествения си метод на живот. "
Една от най-новите начинания на дома в Ришон ле Цион е да хвърли самобитен мост сред възрастните и децата. И въпреки всяко дете да има свои баба и дядо, постоянно има какво да научи от хора с по-голям витален опит.
Затова и екипът на Ашер Арпаз замисля незабавно, щом паднат рестриктивните мерки, групи от детските градини и класове от учебните заведения да идват на срещи с хората от вкъщи. Сред предприемачите с български корени пък се породи самодейността " Осинови си дъртак ", посредством която да подкрепят както финансово, по този начин и с разнообразни други жестове отиващото си потомство от хора, родени в България.
Домът за възрастни хора, ситуиран посред голям парк в покрайнините на Ришон ле Цион, е учреден през 50-те години на предишния век. Преселниците от България са отделяли от залъка си, з а да си обезпечат заслон за старини, споделя един от най-възрастните членове на Управителния съвет на дома Несим Леви - самият той дошъл на 8- годишна възраст в Израел. По думите му, българският до неотдавна е бил главният език в комплекса.
" Историята на старческия дом стартира от Организацията на българските евреи " Йехуд олей Болгария " - спомня си той. - Те записваха имената на хората, с цел да им обезпечат държавни компенсации. От тези средства се събираха по 2%, с цел да се купи първата постройка за дома. С постъпленията успяхме да построим още един корпус и през днешния ден сме една от най-големите сходни институции в Израел. Всички тук работим непринудено като се изключи лекарите и медицинските сестри. Имаме 420 жители и 200 души личен състав. Навремето единствено български евреи можеха да живеят в дома, само че защото един по един те си отиват, към този момент имаме и хора от Русия, Румъния, Мароко и други страни ".
Хората в дома не са не запомнили първата си татковина, нито благодарността си към българския народ и се стараят постоянно да я демонстрират. Не инцидентно през 90-те години 20- ти век, когато в България настава огромната икономическа рецесия, те събират пари и към страната потеглят самолети с всевъзможни хранителни артикули. Цистерни с мляко идват за децата в Кюстендил - градът, откъдето потегля делегацията на спасителите през 1943 година
" Събирахме пари за синагогата в София, за построяването на музея в чест на Димитър Пешев в Кюстендил - прибавя Несим Леви. - Преди няколко месеца дружно с цялото семейство - 16 души - брачна половинка, деца, снахи, зетьове и внуци, посетихме музея и пътувахме из България. "
Преди да бъде въведена карантината поради Covid-19, аниматори, физкултурници, ръководители на театралния, на танцовия, на музикалния кръжок са оживявали Дома за възрастни хора. Но епидемията слага пред тестване и жителите му, защото 1/3 от жертвите на болестта в Израел са пребиваващите в сходни общежития. Според и.д. шефа на дома Ашер Арпаз приходящи служащи са разнесли болестта.
Аз съм от второто потомство български евреи в Израел и съм роден тук - споделя той. - Като асистент на ръководителя на " Йехуд олей Болгария " поех Бейт авота (старческия дом - бел.авт.), тъй като поради ковид мъчно се намира претендент за шеф. Когато стартира епидемията, забранихме визитите в дома, с наши пари купихме маски, ръкавици и защитни дрехи, започнахме и да изследваме хората. За страдание, евентуално посредством служащи, които се трудят и на други места, инфекцията пристигна и при нас и 20 души дадоха позитивни проби за Covid-19. Но откакто предприехме ограничения, към този момент нямаме болест в дома. Възобновихме занятията по музика и по гимнастика и се надяваме скоро да се върнем към естествения си метод на живот. "
Една от най-новите начинания на дома в Ришон ле Цион е да хвърли самобитен мост сред възрастните и децата. И въпреки всяко дете да има свои баба и дядо, постоянно има какво да научи от хора с по-голям витален опит.
Затова и екипът на Ашер Арпаз замисля незабавно, щом паднат рестриктивните мерки, групи от детските градини и класове от учебните заведения да идват на срещи с хората от вкъщи. Сред предприемачите с български корени пък се породи самодейността " Осинови си дъртак ", посредством която да подкрепят както финансово, по този начин и с разнообразни други жестове отиващото си потомство от хора, родени в България.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ