Директорката на „Дом Витгенщайн“ проф. Румяна Конева пред „Труд“: Културната дипломация не е място за егоцентрици
„ Дом Витгенщайн “ е неповторим културен център, с какъвто България рядко е разполагала и най-много съумяла да запази през годините на смутни промени. Сградата е проектирана в годините 1926-1928 от архитекта Паул Енкелман и от известния мъдрец Лудвиг Витгенщайн по поръчка на сестрата на Витгенщайн – Маргарете Стоунбъро-Витгенщайн. Домът се трансформира в център на културния живот на Виена. От 1971 година къщата е монумент на културата, а няколко години по-късно България съумява да закупи постройката. В него ние демонстрираме най-хубавото от родната просвета и до през днешния ден.
– Проф. Конева, стартира Вашият втори мандат като шеф на Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “. След конкурс, извършен в Министерството на културата, Вашите хрумвания бяха оценени най-високо. Разкажете за постигнатото в първия мандат.
– Много е мъчно да направя къс преглед на осъщественото през тези пет години, заради това ще ми позволите да отбелязвам някои от определящите направления, съобразени с културно-историческия календар на България и Австрия. Целта и тогава, и през днешния ден е Културният институт да е мост във външната културна политика на България и популяризирането на родните достижения измежду австрийците и другите мултикултурни общности в Австрия. Затова всяка година дефинирам един водещ акцент при структуриране на месечната ни стратегия. През 2014 година това беше „ Култура без стени “, отдаден на 25-годишнината от рухването на Берлинската стена. Изживяхме вълнуващите разкази на австрийските посланици в България по време на прехода, модерирани от Бойко Василев. Тогава можахме да представим и няколко значими годишнини: 100-годишнината на Борис Христов с един запаметяващ се концерт на негови ученици и последователи; 100-годишнината на българското кино, 100-годишнината от началото на Първата международна война и на Първия огромен европейски неуспех. Затова 2015-а посветихме на международните миротворци, защото България отбелязваше 100-годишнина от присъединението към тази война. Показахме оригиналите на нашите военни художници, мобилизирани на фронта. Тази галерия е била в Берлин през 1916 и 1917 година, за нея бях писала в дисертацията си през 1985 година и в този момент с изключително неспокойствие показах посланията на Борис Денев, Димитър Гюдженов, Антон Митов, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Михаил Лютов, Петър Морозов, Константин Щъркелов, Сирак Скитник и други, подбрани и курирани от доцент Соня Пенкова (НВИМ – София). Представихме и документална галерия на Иво Хаджимишев от фотоматериали, предоставени от Нонка Матова.
– Какви бяха акцентите през 2016 и 2017 година?
– 2016-а бе фокусирана към концепцията за предпазване на международното изкуство: започва с оригинали на Дечко Узунов и приключи с една българо-австрийска галерия като обръщение за нашата съвместност в Европа през разнообразни исторически столетия. А сред тях – богата културна стратегия, която може да се наблюдава на уеб страницата ни и в нашите дизайнерски брошури. За мен 2016 година беше изключително вълнуваща и заради извършения тук конгрес във връзка 90-годишнината от Първия паневропейски конгрес във Виена (1926). Пред високопоставената аудитория разказвах близо час за делото на проф. Иван Шишманов и неговия принос към Обединена Европа. Ние първи от балканските нации основаваме секция на Паневропа (1927). Няма да се уморя да приказвам (а и да пиша) за този факт. 2017-а мина под знака на 40-годишнината от основаването на БКИ „ Дом Витгенщайн “. Събитията бяха необятно огласени: документална галерия, която подготвихме взаимно с държавни организация „ Архиви “, уводен концерт (на 4 рояла) и наличието на предходни заслужили шефове, неизкушени от личностни пристрастия, а усвоили смисъла на общото дело. През същата година безплатно пяха Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Калуди Калудов и Надя Кръстева на особено проведен концерт във връзка връчването на оценката „ Златен век “ на Йоан Холендер за заслуги към популяризирането на българската просвета в Австрия. Страхувам се да се впускам в конкретика, тъй като по този начин може някой да се окаже пропуснат. А всички наши посетители – създатели и реализатори, са неповторими и незаменими. Сред тях са: Николай Янакиев, Вежди Рашидов, Светлин Русев, Захари Каменов, Людмил Георгиев.
– Сред българската общественост във Виена намерено се приказва, че „ Дом Витгенщайн “ претърпява подем. Как постигате това сполучливо комбиниране на всички типове и жанрове изкуство, с цел да зарадвате сънародниците ни и да ги привлечете в залите на института?
– Приятно ми е да чуя такива мнения! Влагаме доста сила и сили да наложим облик на БКИ според бързо изменящите се осведомителни обстановки. Не съм се замисляла, искрено казано, върху това по какъв начин реализираме този интерес. Може би и с опита. Имали сме и несполучливи (слава Богу, минимални на брой) откъм отзив събития. Явно търсим верния получател. Виена е огромен град. Изкушението да се впуснеш в разнообразни вкусови желания е огромно, носи опасности. Стремим се въпреки всичко към високата просвета, към обичайните полезности. Естетика със смисъл, художество и обич не би могла да е да отблъскваща.
– Имате ли специфична стратегия за деца и възпитаници? Как отбелязвате националните празници?
– Имаме музикални школи, състезания, майсторски класове, които обаче занапред бих желала да обособя в избран дял от нашата активност. Иска ми се да работя с децата, които не са могли да създадат своя персонален избор за татковина. Това ме задължава да „ приютя “ нашите деца в културната ни обител. Не е елементарно, те са доста заети, културният пазар е голям, съблазните също… Националните празници означаваме взаимно. И с стратегия, готова от нас, и с присъединяване на децата от българското учебно заведение. При нас пяха Бистришките баби, прелестните Квартет „ Славей “, „ Драгостинфолк “, Нина Николина, Калин Вельов. Да не приказваме, че имаме привилегията някои от изтъкнатите ни музиканти, художници и писатели да живеят в Австрия. Те с наслада се включват в програмните ни концепции. Пак ще се предпазя от изброяване, само че да вземем за пример братя Владигерови са наши чести посетители.
– Какво е отношението на австрийските институции към деянията от интернационален темперамент? Как работите с българското посолство?
– Боя се да се самооценявам. За това си има бъдещи откриватели и мъчно бих определила отношението на австрийските държавни институции към нас. Поддържаме връзка с множеството – с Президентството, Външно министерство, Виенския университет, Австрийската академия на науките, Националната библиотека, с някои музеи и Федералната работа за монументи на културата (особено заради статута на „ Дом Витгенщайн “ като монумент на културата). Със сигурност има „ външен взор “ на нашата активност. И оценка. Поех и управлението на EUNIC (Мрежа на европейските културни институти в Австрия). Приех поканата и избора като голямо доверие. Може би и оценка. Аз ще се постарая да оправдая доверието. Що се отнася до взаимната ни работа с посолството на България, мога с наслада да отбележа, че като разширена работа на посолството ние се радваме на поддръжка и доста събития организираме взаимно. Във Виена има и Постоянно посланичество, с което също си сътрудничим. Винаги съм била труженик на заедността и взаимността. Тогава сме по-силни. Показахме и по време на Председателството на съдебна експертиза нашата обща воля да представим България почтено. И дружно!
– Имаше ли знакови събития, свързани с Българското председателство на Съвета на Европа, както и с предаването му на Австрия?
– Всички събития бяха знакови. От въвеждащия концерт в Двореца „ Ешенбах “ до заключителния концерт в катедралата „ Св. Стефан “ на отбор „ Йоан Кукузел – ангелогласните “ с диригент Кристиан Димитров. Министърът на културата Боил Банов участва и оцени високо това събитие. Преди това минаха: Великденският концерт на квартет „ Светоглас “ в град Линц в Урсулиенкирхе; изложбите на Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, на 33 шедьовъра от Националната художествена изложба и други
– Кои са акцентите в новата визия за развиване на института?
– Предстоят нови цели, свързани с културния календар: 140 години културно-дипломатически връзки сред България и Австрия, 30 години от рухването на Желязната завеса, Пловдив – европейска столица на културата, 150 години Българска академия на науките и още много… Но по никакъв начин не обичам да приказвам в бъдеще време. Даже и поради спецификата на научните ми занимания… Представих идея при състезанието, уважаемата комисия я поддържа. Остава работата. И воля. Не бих говорила за нова визия. По-скоро гласуваното ми доверие схващам като утвърждение на посоката, която последвам и съм начертала в предходната и сегашната идея.
– Достатъчен ли е бюджетът на „ Дом Витгенщайн “, или е налице недофинансиране от страната? Има ли потребност от увеличение на чиновниците?
– Не мога да си показва някой представител на която и да било институция да е на мнение, че бюджетът е задоволителен. Умението е да се справяш и с по-ограничени средства. А що се отнася до числения състав на Института, бих споделила, че не броя сътрудници е определяща, а квалификацията, уменията и отдадеността на общото ни дело.
– Каква съгласно вас би трябвало да е културната политика във връзка с сходни знакови центрове, които градят имиджа на българската просвета?
– Ако разбирам вярно въпроса Ви, отговорът е еднопосочен. Осъзната и културно-исторически подплатена културна дипломация. Културната дипломация не е място за себеизтъкване. Не поле за изява на егоцентрични упоритости. Там би трябвало да бъдат показвани другите. Можещите, знаещите, гениите, създателите. Не са докладите тези, които градят имиджа.
– С какво Ви подкрепя българската общественост във Виена?
– Тук от 70 години е учредена Културно-просветната организация „ Кирил и Методий “. С тях работим в благозвучие. Не съумявам да обхвана инициативността им. Казвам го с уважителен екстаз. Имаме доста събития дружно, постоянно се допълваме.
– С какво завършвате годината?
– Ще си разреша да загатна последните две събития. Едното – българско-австрийска галерия, отдадена на 100-годишнината от сътворяването на знаковата творба на Лудвиг Витгенщайн „ Логически етюд “. Изключително необятен отзив. Можете да разгледате и нашата фейсбук страница – там е свидетелството. Ще вмъкна за илюстрация, че единствено на откриването бяха към 300 души. Преди дни приключи и Петата интернационална интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти по български език, литература и просвета. В нея взеха присъединяване 60 студенти от 17 университета – от Атина, Белград, Берлин, Братислава, Будапеща, Букурещ, Венеция, Виена, Дъблин, Киев, Комотини, Лондон, Любляна, Мелитопол, Фрайбург. Темата „ България и европейското културно завещание “ беше доста плодородна основа за задълбочени отчети и ползотворни полемики. Конференцията се утвърди като позитивна традиция предколедно в „ Дом Витгенщайн “. Представете си единствено: 5 години по 60 участника – 300 души се прибират по родните си места за Коледа, заредени с главното обръщение – културата сплотява, нашата Европа е богата с националните си култури. И българската е част от това благосъстояние. Завършваме годината със спектакъла на Сатиричния спектакъл „ Обичай ме! “. Не сме търсили посланието. То единствено си пристигна! Предколедно. Да влагаме любов в културата. Само тогава тя е стабилно разбиране.
Нашият посетител
Румяна Конева е квалифициран културолог от Лайпцигския университет (1980). Специализира в Мюнхен, Виена, Букурещ, Белград. Защитава докторат на тематика “Културна политика на българската страна по време на войните 1912 – 1918 ” (1985, БАН), хабилитира се с “Образът на България в немския периодически щемпел ”. От 2006 година е преподавател по български език, литература и просвета във Фрайбург, Германия, от 2013 година – шеф на БКИ “Дом Витгенщайн ”. Преподавала е в СУ “Кл. Охридски ”, “Аугуст Лудвиг ” (Фрайбург); ЮЗУ “Неофит Рилски ”; НБУ; Варненски свободен университет. Член на Паневропа Австрия, почетен член на СД “Грифон ”, Фрайбург. Лауреат на премиите: “Славянодеятел – 2013 ” за разпространение на активността на проф. Иван Шишманов; Медал “100 години Борис Христов ”, присъден от МК; грамоти от публични организации в Австрия и Германия. Автор на над 80 изявления в наши и задгранични научни издания, 3 независими монографии, голям брой научно-популярни разработки, изложения и документални филми. От септември 2018 година е президент на European Union National Institutes for Culture – Австрия, член на Управителния съвет на Австрийско-българското сдружение.
– Проф. Конева, стартира Вашият втори мандат като шеф на Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “. След конкурс, извършен в Министерството на културата, Вашите хрумвания бяха оценени най-високо. Разкажете за постигнатото в първия мандат.
– Много е мъчно да направя къс преглед на осъщественото през тези пет години, заради това ще ми позволите да отбелязвам някои от определящите направления, съобразени с културно-историческия календар на България и Австрия. Целта и тогава, и през днешния ден е Културният институт да е мост във външната културна политика на България и популяризирането на родните достижения измежду австрийците и другите мултикултурни общности в Австрия. Затова всяка година дефинирам един водещ акцент при структуриране на месечната ни стратегия. През 2014 година това беше „ Култура без стени “, отдаден на 25-годишнината от рухването на Берлинската стена. Изживяхме вълнуващите разкази на австрийските посланици в България по време на прехода, модерирани от Бойко Василев. Тогава можахме да представим и няколко значими годишнини: 100-годишнината на Борис Христов с един запаметяващ се концерт на негови ученици и последователи; 100-годишнината на българското кино, 100-годишнината от началото на Първата международна война и на Първия огромен европейски неуспех. Затова 2015-а посветихме на международните миротворци, защото България отбелязваше 100-годишнина от присъединението към тази война. Показахме оригиналите на нашите военни художници, мобилизирани на фронта. Тази галерия е била в Берлин през 1916 и 1917 година, за нея бях писала в дисертацията си през 1985 година и в този момент с изключително неспокойствие показах посланията на Борис Денев, Димитър Гюдженов, Антон Митов, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Михаил Лютов, Петър Морозов, Константин Щъркелов, Сирак Скитник и други, подбрани и курирани от доцент Соня Пенкова (НВИМ – София). Представихме и документална галерия на Иво Хаджимишев от фотоматериали, предоставени от Нонка Матова.
– Какви бяха акцентите през 2016 и 2017 година?
– 2016-а бе фокусирана към концепцията за предпазване на международното изкуство: започва с оригинали на Дечко Узунов и приключи с една българо-австрийска галерия като обръщение за нашата съвместност в Европа през разнообразни исторически столетия. А сред тях – богата културна стратегия, която може да се наблюдава на уеб страницата ни и в нашите дизайнерски брошури. За мен 2016 година беше изключително вълнуваща и заради извършения тук конгрес във връзка 90-годишнината от Първия паневропейски конгрес във Виена (1926). Пред високопоставената аудитория разказвах близо час за делото на проф. Иван Шишманов и неговия принос към Обединена Европа. Ние първи от балканските нации основаваме секция на Паневропа (1927). Няма да се уморя да приказвам (а и да пиша) за този факт. 2017-а мина под знака на 40-годишнината от основаването на БКИ „ Дом Витгенщайн “. Събитията бяха необятно огласени: документална галерия, която подготвихме взаимно с държавни организация „ Архиви “, уводен концерт (на 4 рояла) и наличието на предходни заслужили шефове, неизкушени от личностни пристрастия, а усвоили смисъла на общото дело. През същата година безплатно пяха Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Калуди Калудов и Надя Кръстева на особено проведен концерт във връзка връчването на оценката „ Златен век “ на Йоан Холендер за заслуги към популяризирането на българската просвета в Австрия. Страхувам се да се впускам в конкретика, тъй като по този начин може някой да се окаже пропуснат. А всички наши посетители – създатели и реализатори, са неповторими и незаменими. Сред тях са: Николай Янакиев, Вежди Рашидов, Светлин Русев, Захари Каменов, Людмил Георгиев.
– Сред българската общественост във Виена намерено се приказва, че „ Дом Витгенщайн “ претърпява подем. Как постигате това сполучливо комбиниране на всички типове и жанрове изкуство, с цел да зарадвате сънародниците ни и да ги привлечете в залите на института?
– Приятно ми е да чуя такива мнения! Влагаме доста сила и сили да наложим облик на БКИ според бързо изменящите се осведомителни обстановки. Не съм се замисляла, искрено казано, върху това по какъв начин реализираме този интерес. Може би и с опита. Имали сме и несполучливи (слава Богу, минимални на брой) откъм отзив събития. Явно търсим верния получател. Виена е огромен град. Изкушението да се впуснеш в разнообразни вкусови желания е огромно, носи опасности. Стремим се въпреки всичко към високата просвета, към обичайните полезности. Естетика със смисъл, художество и обич не би могла да е да отблъскваща.
– Имате ли специфична стратегия за деца и възпитаници? Как отбелязвате националните празници?
– Имаме музикални школи, състезания, майсторски класове, които обаче занапред бих желала да обособя в избран дял от нашата активност. Иска ми се да работя с децата, които не са могли да създадат своя персонален избор за татковина. Това ме задължава да „ приютя “ нашите деца в културната ни обител. Не е елементарно, те са доста заети, културният пазар е голям, съблазните също… Националните празници означаваме взаимно. И с стратегия, готова от нас, и с присъединяване на децата от българското учебно заведение. При нас пяха Бистришките баби, прелестните Квартет „ Славей “, „ Драгостинфолк “, Нина Николина, Калин Вельов. Да не приказваме, че имаме привилегията някои от изтъкнатите ни музиканти, художници и писатели да живеят в Австрия. Те с наслада се включват в програмните ни концепции. Пак ще се предпазя от изброяване, само че да вземем за пример братя Владигерови са наши чести посетители.
– Какво е отношението на австрийските институции към деянията от интернационален темперамент? Как работите с българското посолство?
– Боя се да се самооценявам. За това си има бъдещи откриватели и мъчно бих определила отношението на австрийските държавни институции към нас. Поддържаме връзка с множеството – с Президентството, Външно министерство, Виенския университет, Австрийската академия на науките, Националната библиотека, с някои музеи и Федералната работа за монументи на културата (особено заради статута на „ Дом Витгенщайн “ като монумент на културата). Със сигурност има „ външен взор “ на нашата активност. И оценка. Поех и управлението на EUNIC (Мрежа на европейските културни институти в Австрия). Приех поканата и избора като голямо доверие. Може би и оценка. Аз ще се постарая да оправдая доверието. Що се отнася до взаимната ни работа с посолството на България, мога с наслада да отбележа, че като разширена работа на посолството ние се радваме на поддръжка и доста събития организираме взаимно. Във Виена има и Постоянно посланичество, с което също си сътрудничим. Винаги съм била труженик на заедността и взаимността. Тогава сме по-силни. Показахме и по време на Председателството на съдебна експертиза нашата обща воля да представим България почтено. И дружно!
– Имаше ли знакови събития, свързани с Българското председателство на Съвета на Европа, както и с предаването му на Австрия?
– Всички събития бяха знакови. От въвеждащия концерт в Двореца „ Ешенбах “ до заключителния концерт в катедралата „ Св. Стефан “ на отбор „ Йоан Кукузел – ангелогласните “ с диригент Кристиан Димитров. Министърът на културата Боил Банов участва и оцени високо това събитие. Преди това минаха: Великденският концерт на квартет „ Светоглас “ в град Линц в Урсулиенкирхе; изложбите на Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, на 33 шедьовъра от Националната художествена изложба и други
– Кои са акцентите в новата визия за развиване на института?
– Предстоят нови цели, свързани с културния календар: 140 години културно-дипломатически връзки сред България и Австрия, 30 години от рухването на Желязната завеса, Пловдив – европейска столица на културата, 150 години Българска академия на науките и още много… Но по никакъв начин не обичам да приказвам в бъдеще време. Даже и поради спецификата на научните ми занимания… Представих идея при състезанието, уважаемата комисия я поддържа. Остава работата. И воля. Не бих говорила за нова визия. По-скоро гласуваното ми доверие схващам като утвърждение на посоката, която последвам и съм начертала в предходната и сегашната идея.
– Достатъчен ли е бюджетът на „ Дом Витгенщайн “, или е налице недофинансиране от страната? Има ли потребност от увеличение на чиновниците?
– Не мога да си показва някой представител на която и да било институция да е на мнение, че бюджетът е задоволителен. Умението е да се справяш и с по-ограничени средства. А що се отнася до числения състав на Института, бих споделила, че не броя сътрудници е определяща, а квалификацията, уменията и отдадеността на общото ни дело.
– Каква съгласно вас би трябвало да е културната политика във връзка с сходни знакови центрове, които градят имиджа на българската просвета?
– Ако разбирам вярно въпроса Ви, отговорът е еднопосочен. Осъзната и културно-исторически подплатена културна дипломация. Културната дипломация не е място за себеизтъкване. Не поле за изява на егоцентрични упоритости. Там би трябвало да бъдат показвани другите. Можещите, знаещите, гениите, създателите. Не са докладите тези, които градят имиджа.
– С какво Ви подкрепя българската общественост във Виена?
– Тук от 70 години е учредена Културно-просветната организация „ Кирил и Методий “. С тях работим в благозвучие. Не съумявам да обхвана инициативността им. Казвам го с уважителен екстаз. Имаме доста събития дружно, постоянно се допълваме.
– С какво завършвате годината?
– Ще си разреша да загатна последните две събития. Едното – българско-австрийска галерия, отдадена на 100-годишнината от сътворяването на знаковата творба на Лудвиг Витгенщайн „ Логически етюд “. Изключително необятен отзив. Можете да разгледате и нашата фейсбук страница – там е свидетелството. Ще вмъкна за илюстрация, че единствено на откриването бяха към 300 души. Преди дни приключи и Петата интернационална интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти по български език, литература и просвета. В нея взеха присъединяване 60 студенти от 17 университета – от Атина, Белград, Берлин, Братислава, Будапеща, Букурещ, Венеция, Виена, Дъблин, Киев, Комотини, Лондон, Любляна, Мелитопол, Фрайбург. Темата „ България и европейското културно завещание “ беше доста плодородна основа за задълбочени отчети и ползотворни полемики. Конференцията се утвърди като позитивна традиция предколедно в „ Дом Витгенщайн “. Представете си единствено: 5 години по 60 участника – 300 души се прибират по родните си места за Коледа, заредени с главното обръщение – културата сплотява, нашата Европа е богата с националните си култури. И българската е част от това благосъстояние. Завършваме годината със спектакъла на Сатиричния спектакъл „ Обичай ме! “. Не сме търсили посланието. То единствено си пристигна! Предколедно. Да влагаме любов в културата. Само тогава тя е стабилно разбиране.
Нашият посетител
Румяна Конева е квалифициран културолог от Лайпцигския университет (1980). Специализира в Мюнхен, Виена, Букурещ, Белград. Защитава докторат на тематика “Културна политика на българската страна по време на войните 1912 – 1918 ” (1985, БАН), хабилитира се с “Образът на България в немския периодически щемпел ”. От 2006 година е преподавател по български език, литература и просвета във Фрайбург, Германия, от 2013 година – шеф на БКИ “Дом Витгенщайн ”. Преподавала е в СУ “Кл. Охридски ”, “Аугуст Лудвиг ” (Фрайбург); ЮЗУ “Неофит Рилски ”; НБУ; Варненски свободен университет. Член на Паневропа Австрия, почетен член на СД “Грифон ”, Фрайбург. Лауреат на премиите: “Славянодеятел – 2013 ” за разпространение на активността на проф. Иван Шишманов; Медал “100 години Борис Христов ”, присъден от МК; грамоти от публични организации в Австрия и Германия. Автор на над 80 изявления в наши и задгранични научни издания, 3 независими монографии, голям брой научно-популярни разработки, изложения и документални филми. От септември 2018 година е президент на European Union National Institutes for Culture – Австрия, член на Управителния съвет на Австрийско-българското сдружение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ