Цехове и магазини минират трафика по натоварените шосета и б...
Документите минават за координиране през няколко инстанции, само че обектите никнат като гъби без обезпечени джобове за паркиране или местни платна, което основава големи опасности за сигурността на пътя. Цяло знамение е, че към момента няма тежки произшествия с жертви и огромни вреди.
Стотици обекти за търговия и услуги, индустриални и складови бази никнат край основните булеварди и входно-изходните артерии на Пловдив, без за тях да са обезпечени " джобове " или местни платна. Влизащите и излизащите камиони и коли основават големи рискове, само че институциите нехаят по въпроса. Проблемът става още по-сериозен поради възходящия трафик по всички градски пътища. Цяло знамение е, че на конфликтните сектори към момента не е станала тежка злополука с жертви и съществени вреди.
На Голямоконарско шосе се паркира пред индустриалните бази, само че част от терените са планувани за уголемение
Най-сериозни опасности за сигурността на пътуващите основават десетките индустриални и търговски обекти, открити по Голямоконарско шосе. Връзката на Пловдив с автомагистрала " Тракия " е извънредно натоварена, а рисковите маневри, при които камион, бус или кола пресичат непрекъснатата линия и насрещното платно, с цел да стигнат до съответния обект, са на всяка минута. Ако трафикът сега е деен, нарушителят не може да премине незабавно, а след него се образува опашка от чакащи, които не могат да го заобиколят. Особено вечер в неосветения сектор
сходни маневри са извънредно рискови.
Предприемат ги всички пътуващи в посока Автомагистрала " Тракия ", които би трябвало да стигнат до автосалон " Стефанов ", индустриалните и търговски бази на " Макском " и ТЕД и десетките други цехове и хранилища край шосето. Разрешителните за построяването на сходни обекти минава през редица институции, издава се от Общината и минава за координиране в КАТ. Въпреки това комерсиалните и индустриалните бази не престават да никнат като гъби, без вложителите или администрацията да са обезпечили нужната инфраструктура. Подобно е ситуацията и на други входно-изходни артерии на Пловдив като Пещерско шосе, Коматевско, Рогошко и продължението на ул. " Д. Талев " в посока Марково.
Брезовско шосе, където нонстоп вървят коли, е превърнато в паркинг пред комерсиалните обекти
Проблем с разкриването на обекти за търговия и услуги има и в компактния град. Стотици са обектите, разкрити край натоварени улици и булеварди, пред които няма обезпечени " джобове " за прекъсване на клиенти и снабдители. В резултат транспортните средства постоянно блокират десните ленти и булеварди, като " Васил Априлов " да вземем за пример, остават на процедура с една лента, което провокира тапите.
Голямоконарско шосе
В Берлин и в доста други огромни градове в Европейски Съюз няма процедура за разкриване на търговски обекти на натоварените булеварди точно с концепцията да не се нарушават разпоредбите на придвижването. В Пловдив можеш да продаваш на главен път всичко - от банички и цигари до климатици, порти и автомобилни гуми, да си плащаш сметки за интернет и тв приемник, да поръчаш занаятчия и да си направиш прическа.
Законите и управляващите са демократични във връзка с режима
за издаване на разрешителни за комерсиална активност. Затова в града няма бул., на който да не е паркиран автомобил, а постоянно - даже дузина.
Законът за устройство на територията (ЗУТ) планува обезпечаване на паркоместа за постройките, само че не задължава притежателите на търговски обекти на пътни артерии да имат места за паркиране на гости.
В Наредбата на Министерство на регионалното развитие от 20 декември 2017 година за обмисляне и планиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии наред с останалите правила са избрани условията за броя тук-там за паркиране.
За здания, предопределени за търговски центрове и търговия на едро, се изисква най-малко едно място за кола на 40-60 кв. м от разгънатата застроена повърхност на обекта (РЗП) и 75 за гости. За магазини в централни зони, както и за други - едно място на 80-100 кв. м и също 75 места за купувачи. За пазарите се слага изискване на 50-60 кв. метра РЗП да се обезпечават по едно място и 90 за гости.
Условие за паркинг за клиенти не се слага за обекти с обслужващи действия за битови и икономически услуги.
За жилищни здания със смесено предопределение също не се изискват паркоместа за гости
Единственото обвързване е да има едно паркомясто на 80-100 кв. м и още едно на ателие, в случай че го има. За офиси нормативът е едно място за повърхност 80-100 кв. м, също без условие за места за гости.
При това законодателство няма по какъв начин да се чака притежателите на комерсиалните обекти, открити на главните градски булеварди, най-вече в партерните етажи на жилищни здания, да подсигуряват места за паркиране. Повечето остарели здания на такива булеварди като „ Васил Априлов “, „ Руски “, Христо Ботев “, „ Никола Вапцаров “, „ Цар Борис III Обединител “, са издигнати без гаражи. В новите, построени след въвеждането на режима, избран с наредбата на Министерство на регионалното развитие и влезнал в действие от 20 февруари 2020 година, притежателите търсят малки врати в закона и ги намират. В резултат на това постоянно паркинги няма освен за посетителите, само че и за огромна част от самите тях.
Един от очебийните образци е против Сточна гара,
където в трите нови кооперации няма никакви паркоместа, а първите етажи служат за офиси за климатици, облекла, порти. Една от тях е строена от компания, чийто съучастник е общинският консултант Константин Георгиев.
Презастрояването лиши града от опцията да се обособят нужните терени за паркинги и зеленина, в това число на главните пътни артерии. Новите комплекси да вземем за пример - на бул. „ Александър Стамболийски “ в регион „ Южен “, ще трансфорат трафика в пъкъл, а паркирането ще направи невероятно, тъй като огромна част от кооперациите употребяват паркинги, които попадат в разширението и един ден би трябвало да бъдат отчуждени. Същия проблем има и на Голямоконарско шосе, където местата за паркиране попадат в новата улична регулация.
И по този проблем, както по доста други администрацията мълчи и не го пипа до последния вероятен миг. Когато обаче може да се окаже съдбовно късно за човек, станал жертва на пътнотранспортно произшествие, провокирано от рискова маневра в подстъпите към този или оня търговски обект.
Стотици обекти за търговия и услуги, индустриални и складови бази никнат край основните булеварди и входно-изходните артерии на Пловдив, без за тях да са обезпечени " джобове " или местни платна. Влизащите и излизащите камиони и коли основават големи рискове, само че институциите нехаят по въпроса. Проблемът става още по-сериозен поради възходящия трафик по всички градски пътища. Цяло знамение е, че на конфликтните сектори към момента не е станала тежка злополука с жертви и съществени вреди.
На Голямоконарско шосе се паркира пред индустриалните бази, само че част от терените са планувани за уголемение
Най-сериозни опасности за сигурността на пътуващите основават десетките индустриални и търговски обекти, открити по Голямоконарско шосе. Връзката на Пловдив с автомагистрала " Тракия " е извънредно натоварена, а рисковите маневри, при които камион, бус или кола пресичат непрекъснатата линия и насрещното платно, с цел да стигнат до съответния обект, са на всяка минута. Ако трафикът сега е деен, нарушителят не може да премине незабавно, а след него се образува опашка от чакащи, които не могат да го заобиколят. Особено вечер в неосветения сектор
сходни маневри са извънредно рискови.
Предприемат ги всички пътуващи в посока Автомагистрала " Тракия ", които би трябвало да стигнат до автосалон " Стефанов ", индустриалните и търговски бази на " Макском " и ТЕД и десетките други цехове и хранилища край шосето. Разрешителните за построяването на сходни обекти минава през редица институции, издава се от Общината и минава за координиране в КАТ. Въпреки това комерсиалните и индустриалните бази не престават да никнат като гъби, без вложителите или администрацията да са обезпечили нужната инфраструктура. Подобно е ситуацията и на други входно-изходни артерии на Пловдив като Пещерско шосе, Коматевско, Рогошко и продължението на ул. " Д. Талев " в посока Марково.
Брезовско шосе, където нонстоп вървят коли, е превърнато в паркинг пред комерсиалните обекти
Проблем с разкриването на обекти за търговия и услуги има и в компактния град. Стотици са обектите, разкрити край натоварени улици и булеварди, пред които няма обезпечени " джобове " за прекъсване на клиенти и снабдители. В резултат транспортните средства постоянно блокират десните ленти и булеварди, като " Васил Априлов " да вземем за пример, остават на процедура с една лента, което провокира тапите.
Голямоконарско шосе
В Берлин и в доста други огромни градове в Европейски Съюз няма процедура за разкриване на търговски обекти на натоварените булеварди точно с концепцията да не се нарушават разпоредбите на придвижването. В Пловдив можеш да продаваш на главен път всичко - от банички и цигари до климатици, порти и автомобилни гуми, да си плащаш сметки за интернет и тв приемник, да поръчаш занаятчия и да си направиш прическа.
Законите и управляващите са демократични във връзка с режима
за издаване на разрешителни за комерсиална активност. Затова в града няма бул., на който да не е паркиран автомобил, а постоянно - даже дузина.
Законът за устройство на територията (ЗУТ) планува обезпечаване на паркоместа за постройките, само че не задължава притежателите на търговски обекти на пътни артерии да имат места за паркиране на гости.
В Наредбата на Министерство на регионалното развитие от 20 декември 2017 година за обмисляне и планиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии наред с останалите правила са избрани условията за броя тук-там за паркиране.
За здания, предопределени за търговски центрове и търговия на едро, се изисква най-малко едно място за кола на 40-60 кв. м от разгънатата застроена повърхност на обекта (РЗП) и 75 за гости. За магазини в централни зони, както и за други - едно място на 80-100 кв. м и също 75 места за купувачи. За пазарите се слага изискване на 50-60 кв. метра РЗП да се обезпечават по едно място и 90 за гости.
Условие за паркинг за клиенти не се слага за обекти с обслужващи действия за битови и икономически услуги.
За жилищни здания със смесено предопределение също не се изискват паркоместа за гости
Единственото обвързване е да има едно паркомясто на 80-100 кв. м и още едно на ателие, в случай че го има. За офиси нормативът е едно място за повърхност 80-100 кв. м, също без условие за места за гости.
При това законодателство няма по какъв начин да се чака притежателите на комерсиалните обекти, открити на главните градски булеварди, най-вече в партерните етажи на жилищни здания, да подсигуряват места за паркиране. Повечето остарели здания на такива булеварди като „ Васил Априлов “, „ Руски “, Христо Ботев “, „ Никола Вапцаров “, „ Цар Борис III Обединител “, са издигнати без гаражи. В новите, построени след въвеждането на режима, избран с наредбата на Министерство на регионалното развитие и влезнал в действие от 20 февруари 2020 година, притежателите търсят малки врати в закона и ги намират. В резултат на това постоянно паркинги няма освен за посетителите, само че и за огромна част от самите тях.
Един от очебийните образци е против Сточна гара,
където в трите нови кооперации няма никакви паркоместа, а първите етажи служат за офиси за климатици, облекла, порти. Една от тях е строена от компания, чийто съучастник е общинският консултант Константин Георгиев.
Презастрояването лиши града от опцията да се обособят нужните терени за паркинги и зеленина, в това число на главните пътни артерии. Новите комплекси да вземем за пример - на бул. „ Александър Стамболийски “ в регион „ Южен “, ще трансфорат трафика в пъкъл, а паркирането ще направи невероятно, тъй като огромна част от кооперациите употребяват паркинги, които попадат в разширението и един ден би трябвало да бъдат отчуждени. Същия проблем има и на Голямоконарско шосе, където местата за паркиране попадат в новата улична регулация.
И по този проблем, както по доста други администрацията мълчи и не го пипа до последния вероятен миг. Когато обаче може да се окаже съдбовно късно за човек, станал жертва на пътнотранспортно произшествие, провокирано от рискова маневра в подстъпите към този или оня търговски обект.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ