Стефан Кръстев, Антикорупционен фонд: "Делата шамари" са послание за всички журналисти
Документалната поредност на Антикорупционния фонд (АКФ), в която описват персонални истории за " каузи плесници " (SLAPP дела) " стратегически каузи против обществено присъединяване ", по какъв начин през такива каузи се упражнява напън върху публицисти в България от страна на политици и предприемачи, които желаят да заглушат журналистически следствия, както и случая " Медиапул ", разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " на Стефан Кръстев от АКФ.
" Лев инс " съди " Медиапул " за 1 млн. лв. за публикация по стенограма
" Медиапул " и следващото SLAPP дело против тях
" Това дело се набива в очи, първо, с голямата сума, която се желае от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма даже някакво изключително журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, наподобява смехотворна и несериозно, само че след това си даваш сметка, че в действителност това е добре премислена тактика за заплашване. Както и в множеството " каузи плесници ", тези, които ги стартират, не си слагат за цел да ги завоюват, само че си слагат за цел оптимално дълго и просторно да упражняват тормоз и напън върху публицистите, против които са делата. И в последна сметка го реализират.
Голяма част от тези каузи приключват със загуба на страната, която ги е почнала, само че не престават доста дълго време, с години и тези, които ги стартират, употребяват всички благоприятни условия, които им дава правосъдната система у нас. И този дълготраен тормоз слага журналиста в голямо напрежение, даже и да не се отрази като автоцензура, напрежението не стопира.
Целта е да се насочат послания към всички публицисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки сред корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP каузи. Фактът, че една корпорация може да се държи по този метод и да лимитира свободата на словото, е доста обезпокоителен. Защото както корпорациите, по този начин и политиците би трябвало да бъдат отворени към въпроси на публицистите. Трябва да се намерят способи да се противодейства на това, другояче то ще се случва във всеки един миг, то тогава, до момента в който е допустимо да се случва. "
Опит за разпра с една самостоятелна медия
Защо националните медии не отразяват SLAPP каузи против сътрудниците им
" Очевидно е, че публицистичните политики на огромните малките екрани се преценяват с политически и други институционални въздействия и това прави тези малките екрани слепи за извънредно огромна част от значимите тематики за българското общество. Не единствено по въпроса за насилието против публицисти, а и по доста други тематики, те изцяло отсъстват от националния ефир. Дори и приключени следствия, с съответни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не участват в огромните медии.
До момента, до който някоя държавна институция, като да вземем за пример прокуратурата, не се изкаже публично. Преди това никакви следствия нямат достъп до народен ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, по какъв начин в отразяването на отговора на институцията липсва подтекстът на историята. И се пуска единствено отговора на институцията - няма проблем. И единственото, което се чува в народен ефир, е - няма проблем. "
За отговора на прокуратурата по случая " Осемте джуджета ", както и целия диалог със Стефан Кръстев можете да чуете в
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Лев инс " съди " Медиапул " за 1 млн. лв. за публикация по стенограма " Медиапул " и следващото SLAPP дело против тях
" Това дело се набива в очи, първо, с голямата сума, която се желае от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма даже някакво изключително журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, наподобява смехотворна и несериозно, само че след това си даваш сметка, че в действителност това е добре премислена тактика за заплашване. Както и в множеството " каузи плесници ", тези, които ги стартират, не си слагат за цел да ги завоюват, само че си слагат за цел оптимално дълго и просторно да упражняват тормоз и напън върху публицистите, против които са делата. И в последна сметка го реализират.
Голяма част от тези каузи приключват със загуба на страната, която ги е почнала, само че не престават доста дълго време, с години и тези, които ги стартират, употребяват всички благоприятни условия, които им дава правосъдната система у нас. И този дълготраен тормоз слага журналиста в голямо напрежение, даже и да не се отрази като автоцензура, напрежението не стопира.
Целта е да се насочат послания към всички публицисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки сред корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP каузи. Фактът, че една корпорация може да се държи по този метод и да лимитира свободата на словото, е доста обезпокоителен. Защото както корпорациите, по този начин и политиците би трябвало да бъдат отворени към въпроси на публицистите. Трябва да се намерят способи да се противодейства на това, другояче то ще се случва във всеки един миг, то тогава, до момента в който е допустимо да се случва. "
Опит за разпра с една самостоятелна медия Защо националните медии не отразяват SLAPP каузи против сътрудниците им
" Очевидно е, че публицистичните политики на огромните малките екрани се преценяват с политически и други институционални въздействия и това прави тези малките екрани слепи за извънредно огромна част от значимите тематики за българското общество. Не единствено по въпроса за насилието против публицисти, а и по доста други тематики, те изцяло отсъстват от националния ефир. Дори и приключени следствия, с съответни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не участват в огромните медии.
До момента, до който някоя държавна институция, като да вземем за пример прокуратурата, не се изкаже публично. Преди това никакви следствия нямат достъп до народен ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, по какъв начин в отразяването на отговора на институцията липсва подтекстът на историята. И се пуска единствено отговора на институцията - няма проблем. И единственото, което се чува в народен ефир, е - няма проблем. "
За отговора на прокуратурата по случая " Осемте джуджета ", както и целия диалог със Стефан Кръстев можете да чуете в
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ