Свидетелства от адската епоха, или как България влезе в Тристранния пакт преди 81 години
Документален роман за това, какво предшества и по какъв начин бе взето решението на българския парламент от 2 март 1941 година, построен въз основа на стенограми на Народно събрание и на дневника на Богдан Филов.
1.
1941 година стартира с едно пътешестване до Виена (уж поради болната жлъчка на Богдан Филов), един диалог в един вагон на заснежената гара в Залцбург, една среща в Berghof и една приятна вечер във виенското кабаре Femina…
1 януари 1941 г. Богдан Филов, немският дипломат Рихтхофен и съпруги потеглят за Виена с трен. На 3 януари би трябвало да се срещнат в Залцбург с Рибентроп, само че жп линията е затрупана от снежна стихия и той не идва. Въпреки виелицата (и злощастната жлъчка) групичката подхваща разходка до крепостта Hohensalzburg, а вечерта отива на спектакъл. „ Гледахме „ Die lustigen Weiber von Winsor ” („ Веселите уиндзорки ” – б.а.). Фюрерът ни предложи ложата си, само че отказахме, с цел да не вършим усещане. Той се боял, че представлението няма да ни хареса и карал да извикат актриси от Munchen, само че било към този момент късно ”, написа Филов в своя дневник.
4 януари. Рибентроп въпреки всичко идва и с Филов обядват два часа в специфичен вагон на гарата в Залцбург, надалеч от очите на вестникарите. Преводачът Schmidt си води мемоари. Не знаем какво е било менюто, само че сигурно Рибентроп е обезпечил най-изисканите виновност.
Германският външен министър е наскърбен, задето България отхвърля да подпише Тристранния пакт, назовава българската политика „ a cheval ” (когато на рулетка някой залага на няколко цифри по едно и също време – б.а.), а също – „ weichlich und unentschlossen ” (мекушава и несигурна – б.а.).
Филов го твърди: „ въпреки и да не сме го подписали, ние сме фактически mit der ganzen Seele dabei ” (изцяло за него – б.а.); нашата орис е обвързвана със ориста на Германия; нашата политика е била постоянно прямолинейна и поредна от 1914 година насам; нашето влизане в пакта е натурален резултат на тази политика, а не пригаждане към сегашните условия ”…
Рибентроп дава отговор, че: „ Тъкмо по тази причина не може да си изясни за какво не влизаме в пакта, когато другите влезнали, всички са очаквали и нашето влизане; нашето невлизане направило огромно впечатление… пропуснали сме den psychologischen Augenllick (психологическия миг – б.а) ”.
После Рибентроп изяснява въодушевено по какъв начин до края на 1941 година войната ще е свършила, мирът – подписан; че на континента войната е към този момент спечелена; че през март, в случай че даде Господ хубаво време за 14 дни, германците ще дебаркират на британския бряг, в това време Германия ще унищожи британския флот в Средиземно море; че „ американците няма да пращат войски, а помощ и в този момент дават ” и въобще – „ светът има да се зачуди на това, което те ще извършат през тази година ”.
По някое време влиза адютантът, Рибентроп желае да прекъсне диалога, само че Филов подхваща тематиката за Тракия, обаче „ Ribbentrop ме прекъсна преди са се изкажа дефинитивно, като посочи, че не може всичко да се реши изведнъж; че ние в този момент ще получим Тракия; че има да се оправяме с доста въпроси; че „ qui trop embrasse etouffe ” („ Който доста прегръща, задушава ” – б.а.).
2.
1 януари, 16,30 ч. Среща с Хитлер в резиденцията Berghof.
Резиденцията се намира на 10 км. от Залцбург. В началото е дребна хижа, благосъстоятелност на предприемача Ото Винтер и се назовава „ Дом Вахенфелд ” (Haus Wachenfeld), където от 1928 година Хитлер живее против 100 марки наем. От продажбата на „ Main Kampf ” (4,5 млн. екземпляра!) Хитлер печели над 1 млн. марки и купува хижата за 40 000 марки след режисиран нощен пожар във фабриката на Ото Винтер.
„ Райхсфюрерът става проектант, дизайнер и декоратор. Хижата е светла и проветрива в ярко нефритено-зелена цветна гама. Ленените пердета в топли оттенъци са подбрани персонално от Фюрера. В този дом няма нищо показно и помпозно. Композиция от кактуси в съдове от майолика украсява входа. Кабинетът е оборудван с телефонна стая. Тук Хитлер чете вестниците, които всеки ден му донася от Берлин неговият персонален водач Хансел Бор. „ Това място е мое, аз го построих с моите пари, които самичък завоювах ”, споделя домакинът. Той наложително ще ви покаже своята библиотека, където ще видите доста книги по история, живопис, архитектура и музика…
В приемната има огромен глобус и камина, обрамчена с червен мрамор. Трапезарията е облицована с доста безценен швейцарски бор. Къщата се поддържа като дребен курортен хотел от няколко икономи, градинари и други домашни служащи. Надолу по ската е персоналният аеродрум на Фюрер. Масата се сервира на терасата в дребни чинийки. На терасата има пиано за следобедните концерти… Стаите за посетители са декорирани със старини гравюри. Но най-интересни са акварелите на самия собственик. Трудно е човек да повярва, че в миналото Хитлер се е изхранвал като махленски художник и е бил благополучен да получи няколко марки…
Пушенето е разрешено на терасата… Почти във всички стаи има кафези с канарчета, чиито песни основават удобна атмосфера… Хитлер обича да се разхожда със своите кучета и да стреля с лък… Слънцето тук постоянно свети задушевно. Даже по Рождество, когато в близост падат дълбоки мъгли, Berghof блаженства под топлите слънчеви лъчи… Пейзажният прозорец открива необятна панорама към заснежените планини… ”.
Това сладостно изложение на Berghof като една бонбониера не е фрагмент от дневника на Богдан Филов, нито репортаж на „ Фьолкишер беобахтер ” (Völkischer Beobachter), „ бойният орган на НСДАП ” с тираж 1 милион. А на английското списание „ Homes & Gardens ” през 1938 година Бонбониера, населявана от добросърдечен чичко, който рисува с водни боички, стреля с лък, устройва клавирни концерти на своите посетители, има изтънчен усет, сортира перденца, любува се на песента на канарчетата, любува се на заснежените Алпи, всяка заран бере рози и обича своите прислужници като братя. Репортерите от „ Homes & Gardens ” са пропуснали две неща. Вечерните прожекции (само за тествани партийни другари) на холивудски филми, неразрешени в Германия и второ – защитата на бонбониерата – 2000 души от SS Leibstandarte Adolf Hitler, командван от оберщурмбанфюрер Бернхард Франк.
Богдан Филов за повторно гостува (е привикан) в Berghof. Час и половина приказва Хитлер. Седи с тил към огромния пейзажен прозорец, в контражур, светлината заслепява Филов, който вижда пред себе си единствено един говорещ контур, без да вижда лицето. Като на разпит.
Мистично-полицейският мизансцен е обмислен и отработен. Хитлер ползва този трик към всеки посетител, по-скоро – поддръжник. Винаги седи с тил към прозореца, а отсреща – Лойд Джордж, лорд Халифакс, граф Чано, Мусолини, Борис ІІІ, Анте Павелич, Чембърлейн… Те не го виждат, те единствено чуват един оттатъшен глас, глас на пророк, на оракул, на някакво неземно, свръхчовешко създание, глас, идещ от окултни, плашещи дебри, от недостижими, божествени небеса. Те не го виждат, само че той ги вижда, той ги следи, следи всяко трептене, всеки издайнически тик, всяко присвиване на зениците…
Хитлер упорства България да подпише Пакта, обещава „ да ни даде 10, 20 дивизии, колкото и каквито желаяме ”, като „ от нас не желае никаква военна помощ, никаква интервенция във войната ”; твърди, че „ ще получим и Беломорието ”, но „ би трябвало да влезем в пакта колкото е допустимо по-скоро ”, въпреки че „ русите ще се опитат да вършат агитация ”; хвали Сталин, че прави „ една доста действителна политика ”, в случай че ли обаче се скара с германците, Хитлер със „ своите дивизии ще ги смаже [руснаците] ”. Филов го подпитва за Югославия, за Солун – „ Фюрерът отговори, че всички въпроси не могат да се решат внезапно, че би трябвало да се остави нещо и на другите генерации ”.
Разговорът върви някак сънливо, само че когато стартира да приказва за англичаните, Хитлер внезапно се оживява „ и почна да вика с висок глас: „ Ich werde zerschlagen, ich haue sie nieder, wo ich sie auf dem Kontinent finde ” („ Аз ще ги разбия, аз ще ги унищожавам, където и да ги намеря на континента ” – б.а.).
От 18 ч. до 19,45 ч. – чай пред камината. Хитлер не стопира да приказва – за времето, за комфортните сезони за воюване, пита какво е времето през февруари и март в България, след това приказва за похода в Норвегия.
„ Сега против светлината на камината можах добре да следя живото му преносимо лице, защото при диалозите при огромния прозорец и двата пъти светлината беше в очите ми и лицето му оставаше в сянка ”, написа Филов. И прибавя, че Хитлер и Рибентроп „ отклоняваха всичко, което не бе по отношение на подписването на пакта ”. На изпроводяк Фюрерът и неговият външен министър изпращат доста здраве на Царя. Филов се връща във Виена след среднощ.
5 януари. Все отново Филов отива на обзор при доктор Епингер поради жлъчката (нали това е формалната цел на пътуването!), а „ следобяд бяхме на спектакъл, комедията Brilldnten aus Wien („ Брилянти от Виена ” – б.а.), вечерта в кабарето Femina ”.
7 януари, Врана. След срещата с Хитлер Филов споделя на Царя: „ за нас няма никакъв различен излаз, с изключение на да подпишем Тристранния пакт ”. Царят е „ обиден прекомерно мъчително и реагира неизмеримо мощно. Каза, че избира да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия ”, написа Филов и продължава язвително – „ Той бил републикански цар; гледал какво ще стане с народа… Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с самолети ”. Филов моли към Борис ІІІ „ да бъде боец ”; „ За нас няма различен излаз, войната е неизбежна ”;„ Ако би трябвало да паднем, да паднем с чест ”…
3.
1 март 1941 година, 7,30 сутринта. Филов и Рихтхофен би трябвало да тръгнат за Виена с персоналния аероплан на Хитлер (изпратен особено, каква чест!), обаче персоналният водач на Фюрера кацнал на неправилно място, „ Кондор ”-ът заседнал в калта до осите на колелата, та се наложило 5 трактора го вадят от неловкото състояние. Тръгват в 10 ч. с дребен самолет, който над Виена друса и поскача.
1 март, 12,30 ч. Пристигат във Виена. Посреща ги Рибентроп с почетна рота, музика, двама генерали и шпалир от висши служители. Ръми дъжд.
1 март, 12, 30 ч. Германските войски навлизат в България. Филов още не е подписал Тристранния пакт.
1 март, 12,45 ч. Филов: „ В хотел „ Бристол ” получих превъзходен апартамент; изключително хубава е банята ”…
1 март, 13,30 ч. Започва церемонията в двореца „ Белведере ” във Виена.
Филов: „ Аз бях вдясно от Ribbentrop, вляво от него граф Чано, вдясно от мен японският дипломат ”…
1 март 16, 30 ч. Филов подписва контракта за присъединение на България към Тристранния пакт и прочита на немски своята декларация, утвърдена ден по-рано от немския дипломат Рихтхофен…
Филов: „ Прочетох моята декларация (направило усещане спокойния ми звук и ясното наречие, та по радиото се чувало добре)… Много фотографи и кино ”…
Германците се дислоцират по южната граница. Официално…
Филов: „ След това се подредихме да посрещнем Фюрера. Аз бях пръв на десния фланг. Фюрерът беседва много продължително с мене ”…
Неофициално немски военни елементи идват в България още преди 4 месеца…
Филов: „ Обедът беше сервиран в златната кръгла зала на двореца на една голяма кръгла маса, покрита цяла с тъмночервени рози. Аз бях вдясно от Фюрера ”…
Германските войски, които навлизат в България, наброяват 680 000 души…
Филов: „ Фюрерът беседва единствено с мен… Ribbentrop пак на няколко пъти сподели, че войната е извоювана „ restlos ” (напълно – б.а.) от Германия… След това се отдръпнах на почивка… Ribbentrop се по показваше прекомерно другарски ситуиран, постоянно ме улавяше за ръка и идваше да ме вземе от стаята … Ribbentrop дойде персонално да ме вземе за вечерята чак от стаята…Хитлер също беше доста ситуиран. На обяда си взема два пъти от сладкото… Изобщо присъединението на България към пакта се цени прекалено много. Изглежда сякаш се е включила велика мощ, а не дребна България ”...
Пребиваването във Виена приключва с интимна вечеря по покана на Рибентроп в „ Drei Husаren ” („ Тримата хусари ”), а после „ отидохме в един Bierlokal, където се събирали партийните им хора и от дето почнало движението… Правеха усещане доста хора в униформи… ”
4.
2 март 1941 година, неделя, 16 ч., Народното събрание
Преди съвещанието Филов и министрите се срещат с депутатите от болшинството, които ги приветстват „ с акламации и ура ”. Само Иван Петров от Ябланица изказал неодобрение: „ 1) че научил едвам в 11, 30 преди подписването; 2) по насила ли сме отишли във Виена; 3) присъединението към пакта значело ли война ”.
Филов му дал отговор уместно:
„ В една къса, само че сполучлива тирада, от която сътрудниците министри останаха възхитени и споделиха, че в никакъв случай не съм приказвал по този начин добре и безапелационно, обясних ситуацията: 1) сходни контракти не се оповестяват авансово на камарата; 2) въпреки по член 19 от Конституцията да сме задължени единствено да съобщим контракта на камарата, ние го предлагаме за нейното одобрение; 3) присъединението към пакта не значи война; ние сме уверени 95%, че можем да запазим нашата миролюбива политика… празни изречения в никакъв случай не сме говорили; има дребен риск, обаче не носи риск единствено оня, който нищо не предприема; българският народ в сходни моменти не може да остане в заспалост и да не прояви воля и енергия… не можем да капитулираме и да се откажем да действуваме; 5) при решаването на Добруджанския въпрос в камарата националното посланичество сподели по какъв начин би трябвало сходни събития да се одобряват: с аплодисменти без разисквания ”…
Така и става – с аплодисменти, без разисквания.
5.
2 март 1941 година 18 часа и 12 минути.
Започва съвещанието на Парламента.
Из стенографския протокол:
ХХV Обикновено национално заседание
Втора постоянна сесия
Стенографски дневник на 61 съвещание, неделя 2 март 1941 година
(Открито в 18 ч.12 м.)
Председател Никола Логофетов: Г-да народни представители! Това съвещание е свикано по моя самодейност, съгласно правителството… (Става прав)
Г-да народни представители! Като ръководител ще кажа няколко думи особено за това съвещание. Понеже това заседание историческо и тъй като е належащо всички до си мерим думите, позволете ми, срещу моята привичка, да ви прочета няколко реда (Чете)
„ Г-да народни представители! Поради политическите събития от последните дни, имащи за нас историческо значение, изразени съответно в присъединението на България към Тристранния пакт, подписан по-рано сред Германия, Италия и Япония, приподписан от други три страни, ние, българите, официално и в действителност се разбрахме с нашите сърдечни другари германците и италианците. (Продължителни и бурни ръкопляскания и крясъци „ Браво ”!) и с техния мощен съдружник Япония, без да нарушаваме обичайното си и откровено другарство с велия съветски народ, („ Браво! ”, продължителни ръкопляскания)… като държим постоянно и всеки път сметка за остарялото и дългогодишно съгласие и другарство с храбрия маджарски народ, (Продължителни ръкопляскания и крясъци „ Браво! ”) както и за Словакия и Румъния…
Всичко вършим за: първо, да запазим мира на Балканите, доколкото това е допустимо, и, второ, да вземем интензивно и ефективно присъединяване в политическото реорганизиране на нова Европа, когато, не се съмняваме, ще спечелва правдата на обезправените нации, сред които е и българският народ. („ Браво! ”. Продължителни и бурни ръкопляскания).
При тази фактическа конюнктура, наложи се, господа народни представители, бързото привикване на националното заседание през днешния ден за през днешния ден, когато господин министър-председателят ще направи от името на държавното управление своето ревю.
Налага ни се още, г-да народни представители, да изслушаме и преценим декларацията на държавното управление със успокоение, невъзмутимо, обективно и почтено, без пристрастености и усеща.
Обединени и сплотени към Негово Величество Царя да вперим взор единствено напред, без да се обръщаме обратно и да поглеждаме настрана.
Бог да бди над България! (Бурни и продължителни ръкопляскания и крясъци „ Браво! ”)
Преди да дам думата на г-на министър-председателя, единствено ви оповестявам, че е постъпило едно питане от националния представители Никола Мушанов и други, по отношение на Тристранния пакт и нашето състояние.
Петко Стайнов: То е по-дълго. Почетете го цялото.
Председател Н. Логофетов: Моля Ви се! Ще се изпрати на съответните г-да министри.
Н. Мушанов: Прочетете го. Прочетете имената на всички подписали го.
Председател Н.Логофетов: Моля! Не се четат запитванията, а единствено се оповестяват.
Н. Мушанов: Прочетете имената на всички.
Председател Н.Логофетов: Има думата господин министър-председателят
Мининистър-председател доктор Богдан Филов: (От трибуната. посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания)
Г-да народни представители! По силата на събитията, които се развиха в Европа и към нас, се сътвори едно ново състояние, за което ние трябваше да държим сметка и да вземем съответното решение, с цел да запазим виталните ползи на българската страна и българския народ.
Съзнавайки тежката отговорност, която носи в този предопределен миг, държавното управление разиска всестранно ситуацията и взе своите решения с оглед на първо място на виталните ползи на България, без да се отклонява от главната линия на водената до момента от нас външна политика, която се въодушевява от миролюбието на нашия народ и от желанието му да остане правилен на договорите, които сме сключили с нашите съседи.
Тези решения на държавното управление се отнасят до присъединението на България към Тристранния пакт и до обвързвания с него въпрос за допущането на немски войски в България.
Тържественият акт за присъединение на България към Тристранния пакт се извърши, както ви е известно, на 1 март т.г. във Виена. По този случай сред пълномощниците на съответните страни бе подписан следния протокол: (Чете)
„ Правителствата на Германия, Италия и Япония, от една страна, и държавното управление на България, от друга, откриват следното, посредством долуподписаните техни пълномощници:
Член 1.
България се причислява към подписания на 27 септемврий 1941 година в Берлин Тристранен пакт, сред Германия, Италия и Япония…
Настоящият протокол е формиран на български, немски, италиански и японски език, при което всеки текст се смята за оригинал. Той влиза в действие в деня на подписването му.
В уверение на това, долуподписаните, съответно упълномощени от държавните управления си, подписаха и скрепиха с печатите си този протокол.
Съставен в четири оригинала във Виена на 1 март 1941 година в ХІХ година на фашистката епоха, отговаряща на 1 ден от 3 месец от 16-та година на ерата Сиова ”…
За да се уясни по-добре гледището на българското държавно управление, аз прочетох на тържественото съвещание във Виена, директно след подписването на протокола, следната декларация:
„ Българската външна политика постоянно се е управлявала от желанията на българския народ да живее в мир и в положителни връзки със своите съседи. В името на тая политика, българският народ понесе с самообладание последствията от европейската война… само че той постоянно се е надявал, че неправдите, осъществени по отношение на него, могат да бъдат поправени с мирни средства. Тая негова религия се оправда м.г. със спогодбата, реализирана сред България и Румъния за Южна Добруджа. България има да благодари за това на силите от Оста и на техните велики водачи Адолф Хитлер и Бенито Мусолини…. С това силите на Оста освен заслужиха дълбоката благодарност на българския народ, само че демонстрираха и своето решение да открият един по-добър и по-справедлив ред в Европа, като по този метод откриха нова ера на съглашение и съдействие сред народите.
Изхождайки от тоя огромен исторически факт, България вижда в пакта… инструмент на тая политика, която цели да даде опция на народите да се развиват умерено, да засилят своето богатство и да подсигуряват обективен и дълготраен мир.
България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи също от своя страна за реализиране на тая висока цел…Като правилен сътрудник на Тристранния пакт, България се надява да способства своя дял, с цел да бъде въведен дълготраен мир и нов, по-справедлив ред в Европа ”…
Приемът и вниманието, оказани във Виена на българския министър-председател, са едно доказателство за видното място, което си е извоювал нашият народ под мъдрото управление на Негово Величество Царя, и аз желая да изкажа тук, пред националното посланичество, моята най-искрена признателност към немското държавно управление и към лидера на немския народ Адолф Хитлер за сърдечния банкет и огромното внимание, които те оказаха във Виена към представителя на Б-я (Бурни и продължителни ръкопляскания.)…
Още догдето се водеха договарянията за присъединението на България към Тристранния пакт, немското държавно управление изиска от българското държавно управление да разреши да бъдат позволени в България немски войски, като съобщи, че тяхната задача е краткотрайна и цели запазването на мира и спокойствието на Балканите. Германското държавно управление не е желало от България нищо, което би било в несъгласие с миролюбивата ѝ политика с договорните ѝ отговорности към съседите…
При това състояние, откакто реши всички условия с оглед съществуващото сред България и Германия другарство, българското държавно управление, откакто получи увещание, че законите и редът в страната ще бъдат изцяло спазвани и че ползите на България ще бъдат спазени, реши да одобри предлагането на немското правителство…
Като взе тия решения, българското държавно управление счита, че при днешното състояние то (правителството – б.а.) най-добре услужва на България, на нейното бъдеще и на мира на Балканите. То се радва, че неговото държание ще бъде добре оценено от всички, които гледат обективно на нещата, а не през призмата на личните си ползи и стремежи. То е уверено, че тия негови решения ще бъдат от изгода за България и ще намерят утвърждението на българския народ. (Всички национални представители стават прави, бурно и дълготрайно ръкопляскат и с крясъци „ Ура! ” вършат продължителна овация на държавното управление. Министър-председателят благодари с поклони на националното представителство)
П.Стайнов: Искам думата, г-не председателю!
Председател Н. Логофетов: (Звъни. Продължителни крясъци „ Ура! ”)
Н. Мушанов: Искам думата, г-не председателю! (нови продължителни крясъци „ Ура! ” и ръкопляскания)
Ангел Держански: Г-не председателю! Искам думата!
Тодор Поляков: И аз желая думата.
Н. Мушанов: По декларацията желая думата.
Председател Н.Логофетов: Чух… Макар че няколко г-да народни представители желаят да се открият разискванията по декларацията…
Дени Костов: Няма потребност от разисквания!
Председател Н Логофетов:… аз установявам, че Народното събрание в своето огромно, с цел да не кажа безусловно мнозинство, приема и утвърждава тая декларация (Продължителни ръкопляскания и крясъци: „ Вярно! ”. Народните представители стават прави и викат дълготрайно „ Ура! ”). Все отново ще гласоподавам. Които одобряват декларацията на държавното управление, апелирам да подвигна ръка. Абсолютно болшинство. (Бурни и продължителни ръкопляскания и продължителни виове „ Ура! ”)
Н. Мушанов: Този произвол за пръв път се отбелязва в аналите на българския Парламент!
Председател Н.Логофетов: В единодушие с държавното управление, предлагам ви за следното съвещание във вторник, 4 март 1941, следния дневен ред: Одобрение на предлагането за запрещение износа на фиево семе…
[Докато ръководителят чете индиферентно дневния ред, Н. Мушанов, П. Стайнов, А. Держански не престават да желаят думата –б.а. ]
Н. Мушанов: Г-не председателю! В този миг се прави едно историческо закононарушение към българския народ!
Председател Н.Логофетов: Вдигам съвещанието.
Всички народни-представители стават прави и с дълготрайно „ Ура! ” и с бурни ръкопляскания изпращат държавното управление.
(Заседанието вдигнато в 18 ч.32 м)
6.
Из дневника на Филов: Заседанието в пленума се откри при претъпкани галерии. Влизането на министрите бе посрещнато с шумни аплодисменти и ура и ставане на крайници.Когато се явих на трибуната – продължителни ръкопляскания, след речта ми отново овации… Мушанов, П. Стайнов и Держански се пробваха да стачкуват, обаче бяха постоянно заглушавани с ура. Гласува се с голямо болшинство като се изключи опозицията, която още преди съвещанието бе отправила интерпелация, подписана от17 души ”.
7.
Така тъкмо за 20 минути, без диспути, измежду акламации, България прави своя „ цивилизационен ” избор и става неразделна част от ХІХ година на фашистката ера…
8.
Из дневника на Филов: „ Бях доста изтощен, прибрах се у дома, легнах в 10 ч. и спах непрестанно до 9 ч. сутринта ”.
(Фактологията в текста е въз основа на стенограми на Народното събрание и дневника на Богдан Филов)
1 март 1941 година, Богдан Филов чете тирада във Виена при присъединението към Тристранния пакт.
Велислава Дърева
1.
1941 година стартира с едно пътешестване до Виена (уж поради болната жлъчка на Богдан Филов), един диалог в един вагон на заснежената гара в Залцбург, една среща в Berghof и една приятна вечер във виенското кабаре Femina…
1 януари 1941 г. Богдан Филов, немският дипломат Рихтхофен и съпруги потеглят за Виена с трен. На 3 януари би трябвало да се срещнат в Залцбург с Рибентроп, само че жп линията е затрупана от снежна стихия и той не идва. Въпреки виелицата (и злощастната жлъчка) групичката подхваща разходка до крепостта Hohensalzburg, а вечерта отива на спектакъл. „ Гледахме „ Die lustigen Weiber von Winsor ” („ Веселите уиндзорки ” – б.а.). Фюрерът ни предложи ложата си, само че отказахме, с цел да не вършим усещане. Той се боял, че представлението няма да ни хареса и карал да извикат актриси от Munchen, само че било към този момент късно ”, написа Филов в своя дневник.
4 януари. Рибентроп въпреки всичко идва и с Филов обядват два часа в специфичен вагон на гарата в Залцбург, надалеч от очите на вестникарите. Преводачът Schmidt си води мемоари. Не знаем какво е било менюто, само че сигурно Рибентроп е обезпечил най-изисканите виновност.
Германският външен министър е наскърбен, задето България отхвърля да подпише Тристранния пакт, назовава българската политика „ a cheval ” (когато на рулетка някой залага на няколко цифри по едно и също време – б.а.), а също – „ weichlich und unentschlossen ” (мекушава и несигурна – б.а.).
Филов го твърди: „ въпреки и да не сме го подписали, ние сме фактически mit der ganzen Seele dabei ” (изцяло за него – б.а.); нашата орис е обвързвана със ориста на Германия; нашата политика е била постоянно прямолинейна и поредна от 1914 година насам; нашето влизане в пакта е натурален резултат на тази политика, а не пригаждане към сегашните условия ”…
Рибентроп дава отговор, че: „ Тъкмо по тази причина не може да си изясни за какво не влизаме в пакта, когато другите влезнали, всички са очаквали и нашето влизане; нашето невлизане направило огромно впечатление… пропуснали сме den psychologischen Augenllick (психологическия миг – б.а) ”.
После Рибентроп изяснява въодушевено по какъв начин до края на 1941 година войната ще е свършила, мирът – подписан; че на континента войната е към този момент спечелена; че през март, в случай че даде Господ хубаво време за 14 дни, германците ще дебаркират на британския бряг, в това време Германия ще унищожи британския флот в Средиземно море; че „ американците няма да пращат войски, а помощ и в този момент дават ” и въобще – „ светът има да се зачуди на това, което те ще извършат през тази година ”.
По някое време влиза адютантът, Рибентроп желае да прекъсне диалога, само че Филов подхваща тематиката за Тракия, обаче „ Ribbentrop ме прекъсна преди са се изкажа дефинитивно, като посочи, че не може всичко да се реши изведнъж; че ние в този момент ще получим Тракия; че има да се оправяме с доста въпроси; че „ qui trop embrasse etouffe ” („ Който доста прегръща, задушава ” – б.а.).
2.
1 януари, 16,30 ч. Среща с Хитлер в резиденцията Berghof.
Резиденцията се намира на 10 км. от Залцбург. В началото е дребна хижа, благосъстоятелност на предприемача Ото Винтер и се назовава „ Дом Вахенфелд ” (Haus Wachenfeld), където от 1928 година Хитлер живее против 100 марки наем. От продажбата на „ Main Kampf ” (4,5 млн. екземпляра!) Хитлер печели над 1 млн. марки и купува хижата за 40 000 марки след режисиран нощен пожар във фабриката на Ото Винтер.
„ Райхсфюрерът става проектант, дизайнер и декоратор. Хижата е светла и проветрива в ярко нефритено-зелена цветна гама. Ленените пердета в топли оттенъци са подбрани персонално от Фюрера. В този дом няма нищо показно и помпозно. Композиция от кактуси в съдове от майолика украсява входа. Кабинетът е оборудван с телефонна стая. Тук Хитлер чете вестниците, които всеки ден му донася от Берлин неговият персонален водач Хансел Бор. „ Това място е мое, аз го построих с моите пари, които самичък завоювах ”, споделя домакинът. Той наложително ще ви покаже своята библиотека, където ще видите доста книги по история, живопис, архитектура и музика…
В приемната има огромен глобус и камина, обрамчена с червен мрамор. Трапезарията е облицована с доста безценен швейцарски бор. Къщата се поддържа като дребен курортен хотел от няколко икономи, градинари и други домашни служащи. Надолу по ската е персоналният аеродрум на Фюрер. Масата се сервира на терасата в дребни чинийки. На терасата има пиано за следобедните концерти… Стаите за посетители са декорирани със старини гравюри. Но най-интересни са акварелите на самия собственик. Трудно е човек да повярва, че в миналото Хитлер се е изхранвал като махленски художник и е бил благополучен да получи няколко марки…
Пушенето е разрешено на терасата… Почти във всички стаи има кафези с канарчета, чиито песни основават удобна атмосфера… Хитлер обича да се разхожда със своите кучета и да стреля с лък… Слънцето тук постоянно свети задушевно. Даже по Рождество, когато в близост падат дълбоки мъгли, Berghof блаженства под топлите слънчеви лъчи… Пейзажният прозорец открива необятна панорама към заснежените планини… ”.
Това сладостно изложение на Berghof като една бонбониера не е фрагмент от дневника на Богдан Филов, нито репортаж на „ Фьолкишер беобахтер ” (Völkischer Beobachter), „ бойният орган на НСДАП ” с тираж 1 милион. А на английското списание „ Homes & Gardens ” през 1938 година Бонбониера, населявана от добросърдечен чичко, който рисува с водни боички, стреля с лък, устройва клавирни концерти на своите посетители, има изтънчен усет, сортира перденца, любува се на песента на канарчетата, любува се на заснежените Алпи, всяка заран бере рози и обича своите прислужници като братя. Репортерите от „ Homes & Gardens ” са пропуснали две неща. Вечерните прожекции (само за тествани партийни другари) на холивудски филми, неразрешени в Германия и второ – защитата на бонбониерата – 2000 души от SS Leibstandarte Adolf Hitler, командван от оберщурмбанфюрер Бернхард Франк.
Богдан Филов за повторно гостува (е привикан) в Berghof. Час и половина приказва Хитлер. Седи с тил към огромния пейзажен прозорец, в контражур, светлината заслепява Филов, който вижда пред себе си единствено един говорещ контур, без да вижда лицето. Като на разпит.
Мистично-полицейският мизансцен е обмислен и отработен. Хитлер ползва този трик към всеки посетител, по-скоро – поддръжник. Винаги седи с тил към прозореца, а отсреща – Лойд Джордж, лорд Халифакс, граф Чано, Мусолини, Борис ІІІ, Анте Павелич, Чембърлейн… Те не го виждат, те единствено чуват един оттатъшен глас, глас на пророк, на оракул, на някакво неземно, свръхчовешко създание, глас, идещ от окултни, плашещи дебри, от недостижими, божествени небеса. Те не го виждат, само че той ги вижда, той ги следи, следи всяко трептене, всеки издайнически тик, всяко присвиване на зениците…
Хитлер упорства България да подпише Пакта, обещава „ да ни даде 10, 20 дивизии, колкото и каквито желаяме ”, като „ от нас не желае никаква военна помощ, никаква интервенция във войната ”; твърди, че „ ще получим и Беломорието ”, но „ би трябвало да влезем в пакта колкото е допустимо по-скоро ”, въпреки че „ русите ще се опитат да вършат агитация ”; хвали Сталин, че прави „ една доста действителна политика ”, в случай че ли обаче се скара с германците, Хитлер със „ своите дивизии ще ги смаже [руснаците] ”. Филов го подпитва за Югославия, за Солун – „ Фюрерът отговори, че всички въпроси не могат да се решат внезапно, че би трябвало да се остави нещо и на другите генерации ”.
Разговорът върви някак сънливо, само че когато стартира да приказва за англичаните, Хитлер внезапно се оживява „ и почна да вика с висок глас: „ Ich werde zerschlagen, ich haue sie nieder, wo ich sie auf dem Kontinent finde ” („ Аз ще ги разбия, аз ще ги унищожавам, където и да ги намеря на континента ” – б.а.).
От 18 ч. до 19,45 ч. – чай пред камината. Хитлер не стопира да приказва – за времето, за комфортните сезони за воюване, пита какво е времето през февруари и март в България, след това приказва за похода в Норвегия.
„ Сега против светлината на камината можах добре да следя живото му преносимо лице, защото при диалозите при огромния прозорец и двата пъти светлината беше в очите ми и лицето му оставаше в сянка ”, написа Филов. И прибавя, че Хитлер и Рибентроп „ отклоняваха всичко, което не бе по отношение на подписването на пакта ”. На изпроводяк Фюрерът и неговият външен министър изпращат доста здраве на Царя. Филов се връща във Виена след среднощ.
5 януари. Все отново Филов отива на обзор при доктор Епингер поради жлъчката (нали това е формалната цел на пътуването!), а „ следобяд бяхме на спектакъл, комедията Brilldnten aus Wien („ Брилянти от Виена ” – б.а.), вечерта в кабарето Femina ”.
7 януари, Врана. След срещата с Хитлер Филов споделя на Царя: „ за нас няма никакъв различен излаз, с изключение на да подпишем Тристранния пакт ”. Царят е „ обиден прекомерно мъчително и реагира неизмеримо мощно. Каза, че избира да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия ”, написа Филов и продължава язвително – „ Той бил републикански цар; гледал какво ще стане с народа… Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с самолети ”. Филов моли към Борис ІІІ „ да бъде боец ”; „ За нас няма различен излаз, войната е неизбежна ”;„ Ако би трябвало да паднем, да паднем с чест ”…
3.
1 март 1941 година, 7,30 сутринта. Филов и Рихтхофен би трябвало да тръгнат за Виена с персоналния аероплан на Хитлер (изпратен особено, каква чест!), обаче персоналният водач на Фюрера кацнал на неправилно място, „ Кондор ”-ът заседнал в калта до осите на колелата, та се наложило 5 трактора го вадят от неловкото състояние. Тръгват в 10 ч. с дребен самолет, който над Виена друса и поскача.
1 март, 12,30 ч. Пристигат във Виена. Посреща ги Рибентроп с почетна рота, музика, двама генерали и шпалир от висши служители. Ръми дъжд.
1 март, 12, 30 ч. Германските войски навлизат в България. Филов още не е подписал Тристранния пакт.
1 март, 12,45 ч. Филов: „ В хотел „ Бристол ” получих превъзходен апартамент; изключително хубава е банята ”…
1 март, 13,30 ч. Започва церемонията в двореца „ Белведере ” във Виена.
Филов: „ Аз бях вдясно от Ribbentrop, вляво от него граф Чано, вдясно от мен японският дипломат ”…
1 март 16, 30 ч. Филов подписва контракта за присъединение на България към Тристранния пакт и прочита на немски своята декларация, утвърдена ден по-рано от немския дипломат Рихтхофен…
Филов: „ Прочетох моята декларация (направило усещане спокойния ми звук и ясното наречие, та по радиото се чувало добре)… Много фотографи и кино ”…
Германците се дислоцират по южната граница. Официално…
Филов: „ След това се подредихме да посрещнем Фюрера. Аз бях пръв на десния фланг. Фюрерът беседва много продължително с мене ”…
Неофициално немски военни елементи идват в България още преди 4 месеца…
Филов: „ Обедът беше сервиран в златната кръгла зала на двореца на една голяма кръгла маса, покрита цяла с тъмночервени рози. Аз бях вдясно от Фюрера ”…
Германските войски, които навлизат в България, наброяват 680 000 души…
Филов: „ Фюрерът беседва единствено с мен… Ribbentrop пак на няколко пъти сподели, че войната е извоювана „ restlos ” (напълно – б.а.) от Германия… След това се отдръпнах на почивка… Ribbentrop се по показваше прекомерно другарски ситуиран, постоянно ме улавяше за ръка и идваше да ме вземе от стаята … Ribbentrop дойде персонално да ме вземе за вечерята чак от стаята…Хитлер също беше доста ситуиран. На обяда си взема два пъти от сладкото… Изобщо присъединението на България към пакта се цени прекалено много. Изглежда сякаш се е включила велика мощ, а не дребна България ”...
Пребиваването във Виена приключва с интимна вечеря по покана на Рибентроп в „ Drei Husаren ” („ Тримата хусари ”), а после „ отидохме в един Bierlokal, където се събирали партийните им хора и от дето почнало движението… Правеха усещане доста хора в униформи… ”
4.
2 март 1941 година, неделя, 16 ч., Народното събрание
Преди съвещанието Филов и министрите се срещат с депутатите от болшинството, които ги приветстват „ с акламации и ура ”. Само Иван Петров от Ябланица изказал неодобрение: „ 1) че научил едвам в 11, 30 преди подписването; 2) по насила ли сме отишли във Виена; 3) присъединението към пакта значело ли война ”.
Филов му дал отговор уместно:
„ В една къса, само че сполучлива тирада, от която сътрудниците министри останаха възхитени и споделиха, че в никакъв случай не съм приказвал по този начин добре и безапелационно, обясних ситуацията: 1) сходни контракти не се оповестяват авансово на камарата; 2) въпреки по член 19 от Конституцията да сме задължени единствено да съобщим контракта на камарата, ние го предлагаме за нейното одобрение; 3) присъединението към пакта не значи война; ние сме уверени 95%, че можем да запазим нашата миролюбива политика… празни изречения в никакъв случай не сме говорили; има дребен риск, обаче не носи риск единствено оня, който нищо не предприема; българският народ в сходни моменти не може да остане в заспалост и да не прояви воля и енергия… не можем да капитулираме и да се откажем да действуваме; 5) при решаването на Добруджанския въпрос в камарата националното посланичество сподели по какъв начин би трябвало сходни събития да се одобряват: с аплодисменти без разисквания ”…
Така и става – с аплодисменти, без разисквания.
5.
2 март 1941 година 18 часа и 12 минути.
Започва съвещанието на Парламента.
Из стенографския протокол:
ХХV Обикновено национално заседание
Втора постоянна сесия
Стенографски дневник на 61 съвещание, неделя 2 март 1941 година
(Открито в 18 ч.12 м.)
Председател Никола Логофетов: Г-да народни представители! Това съвещание е свикано по моя самодейност, съгласно правителството… (Става прав)
Г-да народни представители! Като ръководител ще кажа няколко думи особено за това съвещание. Понеже това заседание историческо и тъй като е належащо всички до си мерим думите, позволете ми, срещу моята привичка, да ви прочета няколко реда (Чете)
„ Г-да народни представители! Поради политическите събития от последните дни, имащи за нас историческо значение, изразени съответно в присъединението на България към Тристранния пакт, подписан по-рано сред Германия, Италия и Япония, приподписан от други три страни, ние, българите, официално и в действителност се разбрахме с нашите сърдечни другари германците и италианците. (Продължителни и бурни ръкопляскания и крясъци „ Браво ”!) и с техния мощен съдружник Япония, без да нарушаваме обичайното си и откровено другарство с велия съветски народ, („ Браво! ”, продължителни ръкопляскания)… като държим постоянно и всеки път сметка за остарялото и дългогодишно съгласие и другарство с храбрия маджарски народ, (Продължителни ръкопляскания и крясъци „ Браво! ”) както и за Словакия и Румъния…
Всичко вършим за: първо, да запазим мира на Балканите, доколкото това е допустимо, и, второ, да вземем интензивно и ефективно присъединяване в политическото реорганизиране на нова Европа, когато, не се съмняваме, ще спечелва правдата на обезправените нации, сред които е и българският народ. („ Браво! ”. Продължителни и бурни ръкопляскания).
При тази фактическа конюнктура, наложи се, господа народни представители, бързото привикване на националното заседание през днешния ден за през днешния ден, когато господин министър-председателят ще направи от името на държавното управление своето ревю.
Налага ни се още, г-да народни представители, да изслушаме и преценим декларацията на държавното управление със успокоение, невъзмутимо, обективно и почтено, без пристрастености и усеща.
Обединени и сплотени към Негово Величество Царя да вперим взор единствено напред, без да се обръщаме обратно и да поглеждаме настрана.
Бог да бди над България! (Бурни и продължителни ръкопляскания и крясъци „ Браво! ”)
Преди да дам думата на г-на министър-председателя, единствено ви оповестявам, че е постъпило едно питане от националния представители Никола Мушанов и други, по отношение на Тристранния пакт и нашето състояние.
Петко Стайнов: То е по-дълго. Почетете го цялото.
Председател Н. Логофетов: Моля Ви се! Ще се изпрати на съответните г-да министри.
Н. Мушанов: Прочетете го. Прочетете имената на всички подписали го.
Председател Н.Логофетов: Моля! Не се четат запитванията, а единствено се оповестяват.
Н. Мушанов: Прочетете имената на всички.
Председател Н.Логофетов: Има думата господин министър-председателят
Мининистър-председател доктор Богдан Филов: (От трибуната. посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания)
Г-да народни представители! По силата на събитията, които се развиха в Европа и към нас, се сътвори едно ново състояние, за което ние трябваше да държим сметка и да вземем съответното решение, с цел да запазим виталните ползи на българската страна и българския народ.
Съзнавайки тежката отговорност, която носи в този предопределен миг, държавното управление разиска всестранно ситуацията и взе своите решения с оглед на първо място на виталните ползи на България, без да се отклонява от главната линия на водената до момента от нас външна политика, която се въодушевява от миролюбието на нашия народ и от желанието му да остане правилен на договорите, които сме сключили с нашите съседи.
Тези решения на държавното управление се отнасят до присъединението на България към Тристранния пакт и до обвързвания с него въпрос за допущането на немски войски в България.
Тържественият акт за присъединение на България към Тристранния пакт се извърши, както ви е известно, на 1 март т.г. във Виена. По този случай сред пълномощниците на съответните страни бе подписан следния протокол: (Чете)
„ Правителствата на Германия, Италия и Япония, от една страна, и държавното управление на България, от друга, откриват следното, посредством долуподписаните техни пълномощници:
Член 1.
България се причислява към подписания на 27 септемврий 1941 година в Берлин Тристранен пакт, сред Германия, Италия и Япония…
Настоящият протокол е формиран на български, немски, италиански и японски език, при което всеки текст се смята за оригинал. Той влиза в действие в деня на подписването му.
В уверение на това, долуподписаните, съответно упълномощени от държавните управления си, подписаха и скрепиха с печатите си този протокол.
Съставен в четири оригинала във Виена на 1 март 1941 година в ХІХ година на фашистката епоха, отговаряща на 1 ден от 3 месец от 16-та година на ерата Сиова ”…
За да се уясни по-добре гледището на българското държавно управление, аз прочетох на тържественото съвещание във Виена, директно след подписването на протокола, следната декларация:
„ Българската външна политика постоянно се е управлявала от желанията на българския народ да живее в мир и в положителни връзки със своите съседи. В името на тая политика, българският народ понесе с самообладание последствията от европейската война… само че той постоянно се е надявал, че неправдите, осъществени по отношение на него, могат да бъдат поправени с мирни средства. Тая негова религия се оправда м.г. със спогодбата, реализирана сред България и Румъния за Южна Добруджа. България има да благодари за това на силите от Оста и на техните велики водачи Адолф Хитлер и Бенито Мусолини…. С това силите на Оста освен заслужиха дълбоката благодарност на българския народ, само че демонстрираха и своето решение да открият един по-добър и по-справедлив ред в Европа, като по този метод откриха нова ера на съглашение и съдействие сред народите.
Изхождайки от тоя огромен исторически факт, България вижда в пакта… инструмент на тая политика, която цели да даде опция на народите да се развиват умерено, да засилят своето богатство и да подсигуряват обективен и дълготраен мир.
България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи също от своя страна за реализиране на тая висока цел…Като правилен сътрудник на Тристранния пакт, България се надява да способства своя дял, с цел да бъде въведен дълготраен мир и нов, по-справедлив ред в Европа ”…
Приемът и вниманието, оказани във Виена на българския министър-председател, са едно доказателство за видното място, което си е извоювал нашият народ под мъдрото управление на Негово Величество Царя, и аз желая да изкажа тук, пред националното посланичество, моята най-искрена признателност към немското държавно управление и към лидера на немския народ Адолф Хитлер за сърдечния банкет и огромното внимание, които те оказаха във Виена към представителя на Б-я (Бурни и продължителни ръкопляскания.)…
Още догдето се водеха договарянията за присъединението на България към Тристранния пакт, немското държавно управление изиска от българското държавно управление да разреши да бъдат позволени в България немски войски, като съобщи, че тяхната задача е краткотрайна и цели запазването на мира и спокойствието на Балканите. Германското държавно управление не е желало от България нищо, което би било в несъгласие с миролюбивата ѝ политика с договорните ѝ отговорности към съседите…
При това състояние, откакто реши всички условия с оглед съществуващото сред България и Германия другарство, българското държавно управление, откакто получи увещание, че законите и редът в страната ще бъдат изцяло спазвани и че ползите на България ще бъдат спазени, реши да одобри предлагането на немското правителство…
Като взе тия решения, българското държавно управление счита, че при днешното състояние то (правителството – б.а.) най-добре услужва на България, на нейното бъдеще и на мира на Балканите. То се радва, че неговото държание ще бъде добре оценено от всички, които гледат обективно на нещата, а не през призмата на личните си ползи и стремежи. То е уверено, че тия негови решения ще бъдат от изгода за България и ще намерят утвърждението на българския народ. (Всички национални представители стават прави, бурно и дълготрайно ръкопляскат и с крясъци „ Ура! ” вършат продължителна овация на държавното управление. Министър-председателят благодари с поклони на националното представителство)
П.Стайнов: Искам думата, г-не председателю!
Председател Н. Логофетов: (Звъни. Продължителни крясъци „ Ура! ”)
Н. Мушанов: Искам думата, г-не председателю! (нови продължителни крясъци „ Ура! ” и ръкопляскания)
Ангел Держански: Г-не председателю! Искам думата!
Тодор Поляков: И аз желая думата.
Н. Мушанов: По декларацията желая думата.
Председател Н.Логофетов: Чух… Макар че няколко г-да народни представители желаят да се открият разискванията по декларацията…
Дени Костов: Няма потребност от разисквания!
Председател Н Логофетов:… аз установявам, че Народното събрание в своето огромно, с цел да не кажа безусловно мнозинство, приема и утвърждава тая декларация (Продължителни ръкопляскания и крясъци: „ Вярно! ”. Народните представители стават прави и викат дълготрайно „ Ура! ”). Все отново ще гласоподавам. Които одобряват декларацията на държавното управление, апелирам да подвигна ръка. Абсолютно болшинство. (Бурни и продължителни ръкопляскания и продължителни виове „ Ура! ”)
Н. Мушанов: Този произвол за пръв път се отбелязва в аналите на българския Парламент!
Председател Н.Логофетов: В единодушие с държавното управление, предлагам ви за следното съвещание във вторник, 4 март 1941, следния дневен ред: Одобрение на предлагането за запрещение износа на фиево семе…
[Докато ръководителят чете индиферентно дневния ред, Н. Мушанов, П. Стайнов, А. Держански не престават да желаят думата –б.а. ]
Н. Мушанов: Г-не председателю! В този миг се прави едно историческо закононарушение към българския народ!
Председател Н.Логофетов: Вдигам съвещанието.
Всички народни-представители стават прави и с дълготрайно „ Ура! ” и с бурни ръкопляскания изпращат държавното управление.
(Заседанието вдигнато в 18 ч.32 м)
6.
Из дневника на Филов: Заседанието в пленума се откри при претъпкани галерии. Влизането на министрите бе посрещнато с шумни аплодисменти и ура и ставане на крайници.Когато се явих на трибуната – продължителни ръкопляскания, след речта ми отново овации… Мушанов, П. Стайнов и Держански се пробваха да стачкуват, обаче бяха постоянно заглушавани с ура. Гласува се с голямо болшинство като се изключи опозицията, която още преди съвещанието бе отправила интерпелация, подписана от17 души ”.
7.
Така тъкмо за 20 минути, без диспути, измежду акламации, България прави своя „ цивилизационен ” избор и става неразделна част от ХІХ година на фашистката ера…
8.
Из дневника на Филов: „ Бях доста изтощен, прибрах се у дома, легнах в 10 ч. и спах непрестанно до 9 ч. сутринта ”.
(Фактологията в текста е въз основа на стенограми на Народното събрание и дневника на Богдан Филов)
1 март 1941 година, Богдан Филов чете тирада във Виена при присъединението към Тристранния пакт.
Велислава Дърева
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ