Сензационно видео от Скопие отпреди 106 години!
Документален филм от Първата международна война, който демонстрира живота в град Скопие, тогава още в Османската империя, само че се виждат табели на магазини с текст и правопис на български език.
Известният медиен юрист Цветан Цветанов изпрати в редакцията на "24 часа " следното писмо: „ Предлагам на евентуалното внимание на вашата публика информация, с линк към ефектен съгласно мен и прекомерно любопитен ретро видео материал от 1916 година, с документални фрагменти, снимани в Скопие през времето на Първата международна война.
Филмовият видеозапис от 1916г. е с текстово наличие на български език, надписи и обяснения, написани на потребления при започване на ХХ век, тогавашен български (известен още и като Дринов) правопис. Видеозаписът е със заглавие на британски: Bulgarian and Austria-Hungarian troops in Skopje (Skopie) during World War I е качен в международната платформа You Tube на 4.03.2014 г от носителя на правата за неговото прилагане и разпространяване - Critical Past.
Това е една от най-големите сбирки на архивни исторически фрагменти и ретро видео клипове в света със седалище в Съединени американски щати с известни обществени условия, които би трябвало да бъдат изпълнени за тяхното прилагане от медии и организации, в случай че преценяват да вършат това в сходство с условията на носителя на правата върху тези сбирки.
В документалните видео фрагменти с дълготрайност 5 минути и 27 секунди са включени текстове с обяснения на български език, написани на упоменатия към този момент правопис. Да споменем част от тях: “Картини из улиците на Скопие; турски касанници и заразаводчйници. В картините немски, австрийски и български бойци “: “Скопие..Живот и придвижване върху моста, който свързва турската махала с новия квартал “: “Германски войски на път към фронта в Моравската котловина.В задната част почива български обоз “: “Колоните,които отиват към фронта срещат огромни компликации в неприятните пътища в Сърбия “: “Претоварване на полската поща в станцията в Предъяне “ (Предејане е градче в Сърбия) “На гара Предъяне, немски и български дружини отпочиват от военния си поход. Раздавание на обеда в полската кухня. “:
Иначе на част от самите документални фрагменти е снимана ситуацията в един ден на улиците в Скопие през Първата международна война. Улична среда с търговски сергии, която демонстрира хора от разнообразни националности, в това число турци, български, австроунгарски, немски бойци в Скопие. Редица магазини, с изложени артикули, в това число месарница и зарзаватчийница. Документалната снимана сцена се измества към това, което се разказва като нов квартал. Виждат се остарелият каменен мост (Камени мост) над река Вардар в центъра на града, където локалните хора са снимани в ежедневните си професионални занаяти и занимания, движещи се каруци, пренасящи материали и артикули по улицата и над моста. Войници и жители се струпват към будка в подножието на моста. Друга сцена демонстрира войски, влизащи в зона на лагер около река. Някои копаят окопи. От лагерните огньове се издига пушек. Вагони с военни муниции, теглени от коне и волове се събират на железопътната линия (вагоните се демонстрират на заден план). В региона влиза щабна кола,с немско знаме на капака си и герба на немския орел на вратата. Припаси се товарят в железопътни вагони под надзора на немски офицери. Войски маршируват в лагер, където се сервира храна от немска полева кухня. Пушките са подредени в огромна могила. Войниците се подреждат в опашка и получават заплатата си на гише в една постройка. Кадри със снимани военни елементи в цялостно полево снаряжение маршируващи, в свободна колона, отвън лагера. Германска пехота с остри шлемове (Pickelhauben), маршируваща, отвън лагера, през тиня към фронта.
Особено са забавни за нас фрагментите със снимани български бойци и офицери и тяхното облекло.
Какво обаче извънредно любопитно и може би и сензационно от днешна позиция на историческия подтекст за сниманото през 1916 година се открива още в документалните фрагменти на този над 100 и пет годишен видео материал. И което дава мотив за размисъл върху сниманите безспорни обстоятелства за живота по това време и за употребения език на който са изписани надписите над магазините по това време на улиците в Скопие. Казано иначе по справедлив неоспорим метод се потвърждава общо историческо минало и братска непосредственост на хората и народите на днешните прилежащи страни България и Северна Македония.
Както е известно до 13 октомври 1912 година Скопие е в рамките на Османската империя, а по-късно в продължение на три години до октомври 1915 година е в добитата след Междусъюзническата балканска война територия от Кралство Сърбия. Докато на 22 октомври същата година, 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия на Българската войска влиза в града.
Краткият документален филм, сниман през 1916 г.с текстово наличие на български език, дава опция основателно да се допуска, че в основаването му има значимо българско креативно присъединяване. Това е изцяло възможно, като се има в поради, че година по рано през 1915 година е основан и сниман първият български игрален филм „ Българан е галант ”. С него надарения режисьор Васил Гендов слага основите на българското кино, а преди дни българската кино и интелектуална общественост празнува професионален празник – на датата 13 януари 1915 година е първата обществена прожекция на кино лентата на именития български кинопионер.
Най-любопитното и с значимо писмено и историческо фактологично значение, е че на сниманите фрагменти са документирани доста ясно надписите на български език,които са на*д магазините (според текста във видео записа - турски касанници и заразаводчийници) на улица в Скопие. Ето забележим текст във кино лентата на един от надписите „ Зарзаратчи Аметъ “.
Да подчертаем, че сниманите остарели и неизбледнели на български език надписи са в по този начин наречената турска махала в града. Въпреки че градът е бил до годината на снимането -1916 година единствено в рамките на Османската империя, а по-късно на Кралство Сърбия, сниманите надписи демонстрират че обществено употребените език и книжовност на локалното население, без значение от националностите, които го образуват са употребените и в България по това време. Фактите през безпристрастния кино обектив на камерата приказват сами. Най-добре е да оставим аудиторията сама да преценя каква е духовната непосредственост и общата историческа орис на хората живели тогава и през днешния ден в България и Северна Македония. Може би изводът ще е позитивен за хората и в двете страни и за стремежите им да бъдат освен географски в днешна Европа.
Източник: "24 часа "
Известният медиен юрист Цветан Цветанов изпрати в редакцията на "24 часа " следното писмо: „ Предлагам на евентуалното внимание на вашата публика информация, с линк към ефектен съгласно мен и прекомерно любопитен ретро видео материал от 1916 година, с документални фрагменти, снимани в Скопие през времето на Първата международна война.
Филмовият видеозапис от 1916г. е с текстово наличие на български език, надписи и обяснения, написани на потребления при започване на ХХ век, тогавашен български (известен още и като Дринов) правопис. Видеозаписът е със заглавие на британски: Bulgarian and Austria-Hungarian troops in Skopje (Skopie) during World War I е качен в международната платформа You Tube на 4.03.2014 г от носителя на правата за неговото прилагане и разпространяване - Critical Past.
Това е една от най-големите сбирки на архивни исторически фрагменти и ретро видео клипове в света със седалище в Съединени американски щати с известни обществени условия, които би трябвало да бъдат изпълнени за тяхното прилагане от медии и организации, в случай че преценяват да вършат това в сходство с условията на носителя на правата върху тези сбирки.
В документалните видео фрагменти с дълготрайност 5 минути и 27 секунди са включени текстове с обяснения на български език, написани на упоменатия към този момент правопис. Да споменем част от тях: “Картини из улиците на Скопие; турски касанници и заразаводчйници. В картините немски, австрийски и български бойци “: “Скопие..Живот и придвижване върху моста, който свързва турската махала с новия квартал “: “Германски войски на път към фронта в Моравската котловина.В задната част почива български обоз “: “Колоните,които отиват към фронта срещат огромни компликации в неприятните пътища в Сърбия “: “Претоварване на полската поща в станцията в Предъяне “ (Предејане е градче в Сърбия) “На гара Предъяне, немски и български дружини отпочиват от военния си поход. Раздавание на обеда в полската кухня. “:
Иначе на част от самите документални фрагменти е снимана ситуацията в един ден на улиците в Скопие през Първата международна война. Улична среда с търговски сергии, която демонстрира хора от разнообразни националности, в това число турци, български, австроунгарски, немски бойци в Скопие. Редица магазини, с изложени артикули, в това число месарница и зарзаватчийница. Документалната снимана сцена се измества към това, което се разказва като нов квартал. Виждат се остарелият каменен мост (Камени мост) над река Вардар в центъра на града, където локалните хора са снимани в ежедневните си професионални занаяти и занимания, движещи се каруци, пренасящи материали и артикули по улицата и над моста. Войници и жители се струпват към будка в подножието на моста. Друга сцена демонстрира войски, влизащи в зона на лагер около река. Някои копаят окопи. От лагерните огньове се издига пушек. Вагони с военни муниции, теглени от коне и волове се събират на железопътната линия (вагоните се демонстрират на заден план). В региона влиза щабна кола,с немско знаме на капака си и герба на немския орел на вратата. Припаси се товарят в железопътни вагони под надзора на немски офицери. Войски маршируват в лагер, където се сервира храна от немска полева кухня. Пушките са подредени в огромна могила. Войниците се подреждат в опашка и получават заплатата си на гише в една постройка. Кадри със снимани военни елементи в цялостно полево снаряжение маршируващи, в свободна колона, отвън лагера. Германска пехота с остри шлемове (Pickelhauben), маршируваща, отвън лагера, през тиня към фронта.
Особено са забавни за нас фрагментите със снимани български бойци и офицери и тяхното облекло.
Какво обаче извънредно любопитно и може би и сензационно от днешна позиция на историческия подтекст за сниманото през 1916 година се открива още в документалните фрагменти на този над 100 и пет годишен видео материал. И което дава мотив за размисъл върху сниманите безспорни обстоятелства за живота по това време и за употребения език на който са изписани надписите над магазините по това време на улиците в Скопие. Казано иначе по справедлив неоспорим метод се потвърждава общо историческо минало и братска непосредственост на хората и народите на днешните прилежащи страни България и Северна Македония.
Както е известно до 13 октомври 1912 година Скопие е в рамките на Османската империя, а по-късно в продължение на три години до октомври 1915 година е в добитата след Междусъюзническата балканска война територия от Кралство Сърбия. Докато на 22 октомври същата година, 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия на Българската войска влиза в града.
Краткият документален филм, сниман през 1916 г.с текстово наличие на български език, дава опция основателно да се допуска, че в основаването му има значимо българско креативно присъединяване. Това е изцяло възможно, като се има в поради, че година по рано през 1915 година е основан и сниман първият български игрален филм „ Българан е галант ”. С него надарения режисьор Васил Гендов слага основите на българското кино, а преди дни българската кино и интелектуална общественост празнува професионален празник – на датата 13 януари 1915 година е първата обществена прожекция на кино лентата на именития български кинопионер.
Най-любопитното и с значимо писмено и историческо фактологично значение, е че на сниманите фрагменти са документирани доста ясно надписите на български език,които са на*д магазините (според текста във видео записа - турски касанници и заразаводчийници) на улица в Скопие. Ето забележим текст във кино лентата на един от надписите „ Зарзаратчи Аметъ “.
Да подчертаем, че сниманите остарели и неизбледнели на български език надписи са в по този начин наречената турска махала в града. Въпреки че градът е бил до годината на снимането -1916 година единствено в рамките на Османската империя, а по-късно на Кралство Сърбия, сниманите надписи демонстрират че обществено употребените език и книжовност на локалното население, без значение от националностите, които го образуват са употребените и в България по това време. Фактите през безпристрастния кино обектив на камерата приказват сами. Най-добре е да оставим аудиторията сама да преценя каква е духовната непосредственост и общата историческа орис на хората живели тогава и през днешния ден в България и Северна Македония. Може би изводът ще е позитивен за хората и в двете страни и за стремежите им да бъдат освен географски в днешна Европа.
Източник: "24 часа "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ