Доктрината на Тръмп: Кой принцип стана ключов във външната полити...
Доктрините играят значима роля във външната политика на Америка. С доктрината Монро, обнародвана през 1823 година, Съединените щати заявяват водещата си роля в Западното полукълбо и готовността си да попречат на други страни да основават стратегическа конкуренция в района.
В началото на Студената война доктрината Труман осигуряваше поддръжка на Съединени американски щати за страни, борещи се против комунизма и руската агресия.
По-късно, Доктрината на Картър алармира, че Съединените щати няма да стоят безучастно, в случай че външни сили се опитат да поемат надзор над богатия на нефт район на Персийския залив. Доктрината на Рейгън дава обещание поддръжка за антикомунистическите и антируските сили и страни.
Доктрината за свободата на Джордж Буш ясно съобщи, че нито терористите, нито тези, които ги укриват, ще бъдат в сигурност от американски офанзиви.
Всички тези доктрини имаха едно общо нещо: те съобщаваха на необятна международна публика какво Съединените щати смятат за сериозно за своите ползи и какво са подготвени да създадат, с цел да ги защитят. Те бяха предопределени да успокоят съдружниците, да възпрат съперниците, да активизират американския уред за сигурност и да осведомят обществеността.
Въпреки че не е оповестена публична теория на Тръмп, тя стартира да се оформя.
Каквото и да е името, тази теория значи, че Съединени американски щати към този момент няма да се пробват да въздействат на държанието на страните вкъщи.
Администрацията се въздържа от рецензии към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за арестуването на главната опозиционна фигура, израелския министър председател Бенямин Нетаняху, за опит да отслаби правосъдната система на страната, или към унгарския министър председател Виктор Орбан, който систематично подкопава демократичните институции.
Въпреки рецензиите на Тръмп към външната политика на съветския президент Владимир Путин и икономическата политика на китайския президент Си Дзинпин, той не повдигна тематиката за репресиите против личните им жители.
Неговата администрация също по този начин понижи или изцяло затвори редица принадлежности за поощряване на демокрацията, в това число „ Гласът на Америка “, Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (USAID) и Националния фонд за народна власт (NED).
Най-близкото до общественото формулиране на новата теория, което Тръмп приближи, беше тирада в Саудитска Арабия на 13 май. Той приказва въодушевено за „ огромната промяна “ на страната, добавяйки, че тя „ не се е случила, тъй като западните интервенционисти ви поучават по какъв начин да живеете и по какъв начин да управлявате личните си дела… “
„ През последните години прекалено много американски президенти са захласнати от концепцията да надникнат в душите на задгранични водачи и да употребяват външната политика на Съединени американски щати като инструмент за възмездие за греховете им “, акцентира тогава Тръмп.
Действията на Тръмп – най-много стремежът му към бизнес покупко-продажби с властнически режими в Персийския залив и надалеч оттатък него – акцентират този миг.
За разлика от Рейгън, Картър, Буш, Барак Обама и Джо Байдън, Тръмп ясно съобщи, че Съединените щати към този момент не се интересуват от поощряване на правата на индивида и демокрацията, наказание на авторитаризма или искане за освобождение на политически пандизчии.
Разбира се, сходно „ равнодушие “ ви разрешава да избегнете избрани неточности.
Доктрината „ Тръмп “ усилва вероятността властническите държавни управления да продължат да усилват вътрешните репресии и да подкопават демокрацията – система, която с изключение на с персоналните свободи, постоянно се свързва със свободните пазари, върховенството на закона и по-малко нападателна външна политика.
Следователно, насърчаването на демокрацията освен е в сходство с моралните полезности, само че и пази ползите на американските вложители и понижава риска Съединените щати да бъдат въвлечени в нови спорове.
Освен това, новата теория отчуждава Съединените щати от доста обичайни съдружници, множеството от които, изненадващо, са демокрации. Подобно отчуждение подкопава американското въздействие в света.
Трябва да се означи, че способността на Съединените щати да организират насочена към свободата външна политика зависи и от спазването на демократичните стандарти в самата страна.
Никоя страна не може безапелационно да приканва другите към народна власт, до момента в който подкопава основите ѝ вкъщи. А администрацията на Тръмп е нарушила доста от нормите и практиките, които обезпечават действието на демокрацията, което единствено по себе си обезсмисля всеки опит от нея да бъде „ преподавател “.
Никоя теория не е изцяло поредна – по време на Студената война Съединени американски щати подкрепяха антикомунисти, като самите те не бяха демократи. И доктрината на Тръмп не е изключение. Тя има ясно изразена егоистична, дясна ориентировка.
Неговата администрация подлага на критика европейските държавни управления и намерено симпатизира на крайнодесните сили, в това число националиста Карол Навроцки, който завоюва президентските избори в Полша. Въпреки намаляването на задграничната интервенция, Тръмп е конфронтационен с Гренландия и Канада.
Но това са по-скоро изключения.
Същността на доктрината „ Тръмп “ е, че антидемократичното държание към този момент не е спънка за бизнеса.
Дълго време Съединените щати се пробват да трансформират света, от време на време досадно, от време на време вдъхновяващо. Тези времена отминаха – частично за положително, само че най-много за неприятно.
Америка се е трансформирала. Тя става от ден на ден и повече като страните, които в миналото е подлагала на критика. Това е по едно и също време трагично и иронично.
Ричард Хаас, почетен ръководител на Съвета по външни връзки, старши консултант на Centerview Partners,
Project Syndicate
В началото на Студената война доктрината Труман осигуряваше поддръжка на Съединени американски щати за страни, борещи се против комунизма и руската агресия.
По-късно, Доктрината на Картър алармира, че Съединените щати няма да стоят безучастно, в случай че външни сили се опитат да поемат надзор над богатия на нефт район на Персийския залив. Доктрината на Рейгън дава обещание поддръжка за антикомунистическите и антируските сили и страни.
Доктрината за свободата на Джордж Буш ясно съобщи, че нито терористите, нито тези, които ги укриват, ще бъдат в сигурност от американски офанзиви.
Всички тези доктрини имаха едно общо нещо: те съобщаваха на необятна международна публика какво Съединените щати смятат за сериозно за своите ползи и какво са подготвени да създадат, с цел да ги защитят. Те бяха предопределени да успокоят съдружниците, да възпрат съперниците, да активизират американския уред за сигурност и да осведомят обществеността.
Въпреки че не е оповестена публична теория на Тръмп, тя стартира да се оформя.
Каквото и да е името, тази теория значи, че Съединени американски щати към този момент няма да се пробват да въздействат на държанието на страните вкъщи.
Администрацията се въздържа от рецензии към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за арестуването на главната опозиционна фигура, израелския министър председател Бенямин Нетаняху, за опит да отслаби правосъдната система на страната, или към унгарския министър председател Виктор Орбан, който систематично подкопава демократичните институции.
Въпреки рецензиите на Тръмп към външната политика на съветския президент Владимир Путин и икономическата политика на китайския президент Си Дзинпин, той не повдигна тематиката за репресиите против личните им жители.
Неговата администрация също по този начин понижи или изцяло затвори редица принадлежности за поощряване на демокрацията, в това число „ Гласът на Америка “, Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (USAID) и Националния фонд за народна власт (NED).
Най-близкото до общественото формулиране на новата теория, което Тръмп приближи, беше тирада в Саудитска Арабия на 13 май. Той приказва въодушевено за „ огромната промяна “ на страната, добавяйки, че тя „ не се е случила, тъй като западните интервенционисти ви поучават по какъв начин да живеете и по какъв начин да управлявате личните си дела… “
„ През последните години прекалено много американски президенти са захласнати от концепцията да надникнат в душите на задгранични водачи и да употребяват външната политика на Съединени американски щати като инструмент за възмездие за греховете им “, акцентира тогава Тръмп.
Действията на Тръмп – най-много стремежът му към бизнес покупко-продажби с властнически режими в Персийския залив и надалеч оттатък него – акцентират този миг.
За разлика от Рейгън, Картър, Буш, Барак Обама и Джо Байдън, Тръмп ясно съобщи, че Съединените щати към този момент не се интересуват от поощряване на правата на индивида и демокрацията, наказание на авторитаризма или искане за освобождение на политически пандизчии.
Разбира се, сходно „ равнодушие “ ви разрешава да избегнете избрани неточности.
Доктрината „ Тръмп “ усилва вероятността властническите държавни управления да продължат да усилват вътрешните репресии и да подкопават демокрацията – система, която с изключение на с персоналните свободи, постоянно се свързва със свободните пазари, върховенството на закона и по-малко нападателна външна политика.
Следователно, насърчаването на демокрацията освен е в сходство с моралните полезности, само че и пази ползите на американските вложители и понижава риска Съединените щати да бъдат въвлечени в нови спорове.
Освен това, новата теория отчуждава Съединените щати от доста обичайни съдружници, множеството от които, изненадващо, са демокрации. Подобно отчуждение подкопава американското въздействие в света.
Трябва да се означи, че способността на Съединените щати да организират насочена към свободата външна политика зависи и от спазването на демократичните стандарти в самата страна.
Никоя страна не може безапелационно да приканва другите към народна власт, до момента в който подкопава основите ѝ вкъщи. А администрацията на Тръмп е нарушила доста от нормите и практиките, които обезпечават действието на демокрацията, което единствено по себе си обезсмисля всеки опит от нея да бъде „ преподавател “.
Никоя теория не е изцяло поредна – по време на Студената война Съединени американски щати подкрепяха антикомунисти, като самите те не бяха демократи. И доктрината на Тръмп не е изключение. Тя има ясно изразена егоистична, дясна ориентировка.
Неговата администрация подлага на критика европейските държавни управления и намерено симпатизира на крайнодесните сили, в това число националиста Карол Навроцки, който завоюва президентските избори в Полша. Въпреки намаляването на задграничната интервенция, Тръмп е конфронтационен с Гренландия и Канада.
Но това са по-скоро изключения.
Същността на доктрината „ Тръмп “ е, че антидемократичното държание към този момент не е спънка за бизнеса.
Дълго време Съединените щати се пробват да трансформират света, от време на време досадно, от време на време вдъхновяващо. Тези времена отминаха – частично за положително, само че най-много за неприятно.
Америка се е трансформирала. Тя става от ден на ден и повече като страните, които в миналото е подлагала на критика. Това е по едно и също време трагично и иронично.
Ричард Хаас, почетен ръководител на Съвета по външни връзки, старши консултант на Centerview Partners,
Project Syndicate
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ