Доктор по философия, главен редактор на На 29.06.2023 година легендарният

Доктор по философия, основен редактор на
На 29.06.2023 година именитият наш публицист, сценарист, държавник, революционери приятелАнжел Вагенщайн-Джеки си отиде. Но легендите, както знаем, не умират, а това важи още повече за него, който остави зад себе си толкоз доста каузи, творчество и мемоари!

Джеки беше живата връзка на България с нашето минало, както с положителното в него, по този начин и с най-бурните и страшни моменти, през които е минавала България. За своите леви, хуманистични и антифашистки възгледи Джеки беше осъждан на гибел преди 1944-та година, а даже и след 1944, за която толкоз доста се бори, той беше подлаган на политически репресии. И през целия един век на своя живот той не спираше да води битка с всяко статукво, което дръзва да отстъпи от правилата на справедливостта, хуманизма и солидарността! Заради това доста подлеци са се опитвали да унищожат Анжел Вагенщайн, само че никой не е успявал, даже най-жестоките фашистки репресии не го стопираха!

Но кой беше Джеки Вагенщайн оттатък облика на революционера и публичния деятел? Той е роден на 17.10.1922 година в фамилията на сефарадски евреи, които преди епохи бягат от испанската инквизиция в Османската империя. В фамилията му са тенекеджии, само че, о, изненада, самият Анжел става публицист, сценарист и публичен деятел. Още в най-ранната му възраст на фамилията му се постанова да бяга във Франция поради политическите репресии в Царство България. Той минава от дете на емигранти през ремсист и член на бойна група, партизанин, политически пандизчия и става..... създател на цели 52 игрални, документални и анимационни филми.

Джеки беше притежател на безчет награди, почести, оценки в България, Европа и по света, само че в никакъв случай тези неща не са го вълнували. Винаги творчеството му е било подбудено от напълно други претекстове, които нямат общо с обикновеното пустославие и суетност.

Този непослушен дух, който постоянно копнееше за независимост и правдивост, поради което беше осъждан на гибел от фашистите, до последния си момент остана и публично деен, съпреживявайки с целия народ ударите, които България понесе през годините. Джеки беше кумир и воин на генерации леви хора в България - нашата жива връзка с именитото време, когато левите идеали са били заплащани с кръв и репресии, а партизани и антифашисти са се сражавали с пушки на рамо по горите, с цел да видят една по-справедлива България, в която и децата на голямото болшинство от небогати и необразовани селяни и служащи ще могат да учат в естествени учебни заведения, да употребяват здравни услуги и да се научат на специалности, разнообразни от орач, копач или прислуга в господарските домове! Тези житейски несправедливости Джеки Вагенщайн в никакъв случай не преглътна и до края на живота си се бореше против тях!

Но в случай че си мислите, че Джеки се е борил единствено против фашистката власт през Втората международна война, лъжете се! Той беше и деятелен член на Комитета за отбрана на Русе през 80-те години, настоявайки за информация за замърсяването на въздуха, приближаващ от близка фабрика. Той, левият човек, ремсист и партизанин, скочи против самата партия и по-точно номенклатурата, тъй като идеалите му стояха по-високо от всяко статукво! И това той потвърди и след 1989 година, когато нито за момент не приключи своята битка против несправедливостите в България в епохата на реституция на капитализма.

Вагенщайн получи самопризнание даже от огромния френски президент Франсоа Митеран, който го предложения с още 11 интелектуалци на закуска по време на визитата си в България през 1989 година. И това не е инцидентно, тъй като Анжел Вагенщайн, както казахме, беше притежател и на голям брой европейски и международни награди, защото творчеството и изкуството му бяха международно приети. Романите му са превеждани на британски, съветски, немски, френски, полски, испански, чешки, маджарски, италиански и даже китайски и иврит. Два от тях са и с межуднародни награди. С чиста съвест можем да кажем, че Джеки се подрежда измежду най-великите съвременни хора на изкуството в България.

И в този момент, уви, ориста ни го лиши! Животът му беше дълъг, само че още толкоз да беше живял, отново нямаше да ни е задоволително, с цел да попиваме от неговата мъдрост, оптимизъм и дух на независимост и правдивост! Но знаем и имаме вяра, че легендите като Анжел Вагенщайн не умират - тяхното дело живее завинаги!

P.S.: Джеки беше огромен другар на. От години всяка заран денят му започваше с него - по негови думи, изказани не един път пред мен.

Почивай мир, Приятелю!

Ти си безвъзвратен идеалист!

Ти остави непоправима светла следа в нашите сърца, с което ще те помним постоянно!

Поклон пред паметта ти!!!