Докоснаха се чашите и звъннаха, очите ни се вгледаха бездънно

Докоснаха се чашите и звъннаха,

очите ни се вгледаха бездънно

и всичко на света не запомнили, отречени,

заклехме се и двама довечера.

Изчезна някъде шумът и залата,

и дори улицата бе заспала.

Не знам. Не знам дали ще бъде на положително

и тази късна среща, и оброкът.

Над нас тежи предсказана раздяла,

ний знаем пътищата си и тъгата.

Не по тази причина ли пием през днешния ден до капка виното

и хапката разделяме на половина?

И може би не ще се забележим към този момент,

от ветровете господ знай къде завлечени.

И единствено - знамето след борби и разгроми -

в сърцето си ще свием - този спомен...

Елисавета Багряна