Доколко енергийните интереси определят динамиката на международните конфликти?
Доколко енергийните ползи дефинират освен стабилността на държавното управление, само че и динамичността на съществени интернационалните спорове, като този в Сирия?
От началото на февруари в продължение на седмица в региона на Деир-аз-Зур на западния бряг на Ефрат американските сили следят скупчване на сирийски войски и наемници от съветската частна военна компания „ Вагнер “.
На 7 февруари те стартират нахлуване против подкрепяните от Съединените щати кюрдски сили. Следва тричасова борба с поддръжката на артилерия и американска авиация, която оставя десетки, а може би и повече, починали и ранени руснаци и сирийци.
Руслан Левиев, анализатор, „ Група за следствие на спорове “: Предполагаме, че цел на офанзивата е била рафинерията „ Коноко “, ситуирана близо до Деир-аз-Зур. Частната военна компания „ Вагнер “ е в Сирия, в това число да завладява нефтени обекти. Изглежда, че силите на Асад и наемниците са решили да се възползват от това, че кюрдите в този момент са заети с боеве с Турция в Африн и наивно са считали, че ще бъдат по-слаби.
В региона на Деир-аз-Зур, от източната страна на Ефрат се намират, както ги назовават „ перлите на сирийския енергиен комплекс “. Освен газовото находище Коноко, там е и най-голямото петролно находище в Сирия - Ел Омар и това изяснява доста за най-малко една от вероятните аргументи за офанзивата. Руските наемници от Вагнер извършват контракт на близка до Кремъл компания със сирийските управляващи, съгласно който тя получава една пета от приходите от превзетите залежи.
Какъв е ползата на Русия в Сирия
До къде ще стигне Турция в Сирия след нахлуването в Африн зависи напълно от това какво ще се контракти с Русия. Това разяснява пред Българска национална телевизия съветският анализат...
Въпреки че потвърдените ресурси на петрол и газ в Сирия не са доста - 0,2 % от международните, съществуването им от дълго време е част от тази война. Именно износът на нефт - по малко от Сирия, и повече от Ирак, беше един от главните източници за финансиране на в този момент разгромената „ Ислямска страна “.
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Те изнасяха основно от Ирак. От Сирия на процедура не се изнасяше петрол. Там терористичните организации бяха създали дребни фабрики за преправка, които в Русия ги назоваваме „ самовари “. Тоест тези фабрики работят по примитивни технологии, нанасят големи вреди на природата и създават нискокачествено гориво за танкове, БТР-и и друга техника. Турската интервенция в Африн - пресечна точка на ползи
Турската интервенция в Африн - пресечна точка на ползите на главните играчи в Сирия. Какъв е залогът там - вижте коментара на шефа на мозъчния...
Руският енергиен специалист Михаил Крутихин, който е работил и в Сирия, и в Иран, е песимист във връзка скорошни благоприятни условия за облага от нефто-газовия бранш.
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Още през 2010-2011 година Сирия към този момент започваше да внася петрол, а не да изнася. От позиция на международния пазар добивът на петрол в Сирия няма никакво значение. В резултат на военните дейности нефтените обекти в Сирия се оказаха в доста неприятно положение.
Енергийният фактор в сирийския спор от дълго време е тематика на разногласия. Според някои отзиви войната е подкладена от външни сили поради конкуренцията на два плана за газопроводи през Сирия към Европа - единият - ирански - подкрепян от Русия. И другият за катарски газ - подкрепян от Съединените щати.
Българска национална телевизия: Доколко енергийните ползи на огромните играчи - Съединените щати, Русия, страните от Персийския залив, въздействат на динамичността на спора в Сирия?
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Смятам, че нито сирийският петрол, нито сирийският газ имат някакво значение. Понякога чуваме и теорията, че през Сирия и Ирак трябвало да минат газопроводи от Иран или от Катар за Европа. Но незабавно поражда въпросът, а за какво да се строят такива газопроводи към Европа, още повече директни през Турция, когато доста по-евтино е да се строят фабрики за преправка и експорт на полутечен газ, а не да се ориентираш към европейския пазар, където потреблението на газ не се усилва.
© Българска национална телевизия
Впрочем, за годините на война в Сирия освен районът стана по-нестабилен, само че се трансформираха и трендовете в износа на газ. В този бизнес от ден на ден се разчита на фабрики и терминали за полутечен газ и превозването му с кораби. Израел, в чиято териториална зона в Средиземно море бяха открити огромни количества газ, към този момент се е отхвърли да изнася синьо гориво по тръби за Европа и се пренасочи към цех и терминал за полутечен газ в Египет. Според Крутихин европейският пазар също е фактор - прогнозите сочат, че в идващите 20 години там няма да има растеж на потреблението на газ, което слага под подозрение и други планове като „ Турски поток “ - двете подводни тръби от Русия към Турция, да вземем за пример.
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Най-вероятно първата тръба, както считат в „ Газпром “, може да размени Балканския маршрут на експорт на газ за Турция през Украйна, Румъния, Молдова и България. Вероятно по този начин ще стане. Що се отнася до втората тръба, която „ Газпром “ към този момент също строи в морето, Турция още не е дала позволение за градеж на сушата. И не знаем дали изобщо ще го има.
В Сирия Русия няма да строи газопроводи, само че преди седмица подписа пътна карта с Дамаск за възобновяване и създаване на петролните и газови залежи. По разнообразни оценки за възобновяване на този бранш ще са нужни от 30 до 100 милиарда $.
От началото на февруари в продължение на седмица в региона на Деир-аз-Зур на западния бряг на Ефрат американските сили следят скупчване на сирийски войски и наемници от съветската частна военна компания „ Вагнер “.
На 7 февруари те стартират нахлуване против подкрепяните от Съединените щати кюрдски сили. Следва тричасова борба с поддръжката на артилерия и американска авиация, която оставя десетки, а може би и повече, починали и ранени руснаци и сирийци.
Руслан Левиев, анализатор, „ Група за следствие на спорове “: Предполагаме, че цел на офанзивата е била рафинерията „ Коноко “, ситуирана близо до Деир-аз-Зур. Частната военна компания „ Вагнер “ е в Сирия, в това число да завладява нефтени обекти. Изглежда, че силите на Асад и наемниците са решили да се възползват от това, че кюрдите в този момент са заети с боеве с Турция в Африн и наивно са считали, че ще бъдат по-слаби.
В региона на Деир-аз-Зур, от източната страна на Ефрат се намират, както ги назовават „ перлите на сирийския енергиен комплекс “. Освен газовото находище Коноко, там е и най-голямото петролно находище в Сирия - Ел Омар и това изяснява доста за най-малко една от вероятните аргументи за офанзивата. Руските наемници от Вагнер извършват контракт на близка до Кремъл компания със сирийските управляващи, съгласно който тя получава една пета от приходите от превзетите залежи.
Какъв е ползата на Русия в Сирия До къде ще стигне Турция в Сирия след нахлуването в Африн зависи напълно от това какво ще се контракти с Русия. Това разяснява пред Българска национална телевизия съветският анализат...
Въпреки че потвърдените ресурси на петрол и газ в Сирия не са доста - 0,2 % от международните, съществуването им от дълго време е част от тази война. Именно износът на нефт - по малко от Сирия, и повече от Ирак, беше един от главните източници за финансиране на в този момент разгромената „ Ислямска страна “.
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Те изнасяха основно от Ирак. От Сирия на процедура не се изнасяше петрол. Там терористичните организации бяха създали дребни фабрики за преправка, които в Русия ги назоваваме „ самовари “. Тоест тези фабрики работят по примитивни технологии, нанасят големи вреди на природата и създават нискокачествено гориво за танкове, БТР-и и друга техника.
Турската интервенция в Африн - пресечна точка на ползи Турската интервенция в Африн - пресечна точка на ползите на главните играчи в Сирия. Какъв е залогът там - вижте коментара на шефа на мозъчния...
Руският енергиен специалист Михаил Крутихин, който е работил и в Сирия, и в Иран, е песимист във връзка скорошни благоприятни условия за облага от нефто-газовия бранш.
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Още през 2010-2011 година Сирия към този момент започваше да внася петрол, а не да изнася. От позиция на международния пазар добивът на петрол в Сирия няма никакво значение. В резултат на военните дейности нефтените обекти в Сирия се оказаха в доста неприятно положение.
Енергийният фактор в сирийския спор от дълго време е тематика на разногласия. Според някои отзиви войната е подкладена от външни сили поради конкуренцията на два плана за газопроводи през Сирия към Европа - единият - ирански - подкрепян от Русия. И другият за катарски газ - подкрепян от Съединените щати.
Българска национална телевизия: Доколко енергийните ползи на огромните играчи - Съединените щати, Русия, страните от Персийския залив, въздействат на динамичността на спора в Сирия?
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Смятам, че нито сирийският петрол, нито сирийският газ имат някакво значение. Понякога чуваме и теорията, че през Сирия и Ирак трябвало да минат газопроводи от Иран или от Катар за Европа. Но незабавно поражда въпросът, а за какво да се строят такива газопроводи към Европа, още повече директни през Турция, когато доста по-евтино е да се строят фабрики за преправка и експорт на полутечен газ, а не да се ориентираш към европейския пазар, където потреблението на газ не се усилва.
© Българска национална телевизия Впрочем, за годините на война в Сирия освен районът стана по-нестабилен, само че се трансформираха и трендовете в износа на газ. В този бизнес от ден на ден се разчита на фабрики и терминали за полутечен газ и превозването му с кораби. Израел, в чиято териториална зона в Средиземно море бяха открити огромни количества газ, към този момент се е отхвърли да изнася синьо гориво по тръби за Европа и се пренасочи към цех и терминал за полутечен газ в Египет. Според Крутихин европейският пазар също е фактор - прогнозите сочат, че в идващите 20 години там няма да има растеж на потреблението на газ, което слага под подозрение и други планове като „ Турски поток “ - двете подводни тръби от Русия към Турция, да вземем за пример.
Михаил Крутихин, началник на консултантската организация „ Русенерджи “: Най-вероятно първата тръба, както считат в „ Газпром “, може да размени Балканския маршрут на експорт на газ за Турция през Украйна, Румъния, Молдова и България. Вероятно по този начин ще стане. Що се отнася до втората тръба, която „ Газпром “ към този момент също строи в морето, Турция още не е дала позволение за градеж на сушата. И не знаем дали изобщо ще го има.
В Сирия Русия няма да строи газопроводи, само че преди седмица подписа пътна карта с Дамаск за възобновяване и създаване на петролните и газови залежи. По разнообразни оценки за възобновяване на този бранш ще са нужни от 30 до 100 милиарда $.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ