Св. Димитър - Покровител на българите
Доколко е набожен през днешния ден българинът, това е доста сложен въпрос. На него еднопосочно не може да се отговори. Вече доста са факторите, които ни разсейват и отклоняват от пътя на вярата. С изключение на огромните празници, Коледа, Великден, останалата част православния календар е съвсем изцяло безстопанствен. Дори изначалните български обичаи в отбелязването на църковните празници потъват в давност.
В предишното не е било по този начин. Властта на религията над съзнанието на елементарните хора е било потресаващо голямо за днешните показа. Освен чудодейните свойства, приписвани на мощи, икони, съвсем нямало деяние в живота на индивида, което да не е повлияно от вярата му в Бог и от ритуалите на Църквата. Много управници и висши духовници ловко са се възползвали от това за цели – повече или по- малко користни.
Но за несъмнено добра идея в историческа роля влизат един светия и неговата икона, изиграла решаваща роля във въстанието на Асен и Петър, освободило българските земи от византийско господство и сложило началото на Второто българско царство.
, роден в Солун, в доста заможно семйство, след гибелта на родителите си, става даже градоначалник на Солун. По това време – голям център на търговия, просвета, основен в политическо отношение за Римската империя, а по- късно - за Византия. Затова той се счита и за покровител на града, постоянно го срещаме и като Св. Димитър Солунски. Св. Димитър се слага наедно със Св. Георги, като двама братя, които си поделят годината – зима и лято. Което доста го издига в визиите на елементарния феодален човек.
Но да се върнем към историята. В началото на 12 век Византия е в доста мъчно политическо и икономическо състояние – раздирана от вътрешни битки, границите й непрекъснато се атакуват, а и в българските земи става още по-размирно поради надигащите искания на двама братя Асен и Петър да са законните престолонаследници. Самият Солун пада в тежка блокада и империята губи едно доста значимо звено в политическо отношение. Двамата съобразителни братя виждат в това добър мотив за съответни дейности. Тук към този момент стартира легендата.
Според нея – Св. Димитър се явил в съня на Асен и му показал с огнен меч мястото край р. Янтра, където да построи черква, наречена на него. Това той изтълкувал по този начин - че почитаният светия отдръпва закрилата си от Солун и гърците, давайки я на благочестивия български народ.
Много скоро църквата, съществуваща и до през днешния ден в подножието на Трапезица, Велико Търново, е вдигната и през 1185 година е изцяло приключена. На откриването се стекло голямо голям брой. Известно било, че Солун е унищожен, само че двамата братя ловко пуснали слух, съгласно който самата икона от храма в Солун пътувала към Търново. Това било изцяло задоволително да разпали тълпата, усетила благословията на светеца. Дали и коя е била иконата на Св. Димитър Солунски – това остава в историята и във въображението на хроникьорите. Факт е, че съгласно тях такава икона се появила и това дефинитивно отприщило недоволството, дирижирано от Асен и Петър. Летописци оттогава свидетелстват, че даже самите византийски пазители на Царевец застинали от смут да не ги сполети гнева на Св. Димитър и оказали незначителна опозиция.
От Търново въстанието се разраства като пожар и дефинитивно извършва задачата си – избавление. Последвалите години ръководство на братята Асеневци потвърждават убеждението, че Св. Димитър е избавител и настойник на българския народ. В днешни дни Димитровден се чества доста тържествено във Велико Търново - литийно шествие с икона на светеца, свещенодействие в църквата Св. Димитър, концерт на църковни хорове.
И в този момент, когато четем това, ни се коства съвсем необикновено, по какъв начин може една икона, една мълва да реализира толкоз доста, с толкоз значими последствия. Как вяра, национални традиции и история могат да се сливат в едно цяло и да оказват помощ на народа в сложни моменти. Истината е, че от време на време е нужно напълно малко, с цел да почувстваш Божията ръка в цялостната й мощ и „ чудото ” да стане. Нека навръх Димтровден да си помислим за това и да отворим душите си към вярата.
Източник на фотографията: www.myvelikoturnovo.com
В предишното не е било по този начин. Властта на религията над съзнанието на елементарните хора е било потресаващо голямо за днешните показа. Освен чудодейните свойства, приписвани на мощи, икони, съвсем нямало деяние в живота на индивида, което да не е повлияно от вярата му в Бог и от ритуалите на Църквата. Много управници и висши духовници ловко са се възползвали от това за цели – повече или по- малко користни.
Но за несъмнено добра идея в историческа роля влизат един светия и неговата икона, изиграла решаваща роля във въстанието на Асен и Петър, освободило българските земи от византийско господство и сложило началото на Второто българско царство.
, роден в Солун, в доста заможно семйство, след гибелта на родителите си, става даже градоначалник на Солун. По това време – голям център на търговия, просвета, основен в политическо отношение за Римската империя, а по- късно - за Византия. Затова той се счита и за покровител на града, постоянно го срещаме и като Св. Димитър Солунски. Св. Димитър се слага наедно със Св. Георги, като двама братя, които си поделят годината – зима и лято. Което доста го издига в визиите на елементарния феодален човек.
Но да се върнем към историята. В началото на 12 век Византия е в доста мъчно политическо и икономическо състояние – раздирана от вътрешни битки, границите й непрекъснато се атакуват, а и в българските земи става още по-размирно поради надигащите искания на двама братя Асен и Петър да са законните престолонаследници. Самият Солун пада в тежка блокада и империята губи едно доста значимо звено в политическо отношение. Двамата съобразителни братя виждат в това добър мотив за съответни дейности. Тук към този момент стартира легендата.
Според нея – Св. Димитър се явил в съня на Асен и му показал с огнен меч мястото край р. Янтра, където да построи черква, наречена на него. Това той изтълкувал по този начин - че почитаният светия отдръпва закрилата си от Солун и гърците, давайки я на благочестивия български народ. Много скоро църквата, съществуваща и до през днешния ден в подножието на Трапезица, Велико Търново, е вдигната и през 1185 година е изцяло приключена. На откриването се стекло голямо голям брой. Известно било, че Солун е унищожен, само че двамата братя ловко пуснали слух, съгласно който самата икона от храма в Солун пътувала към Търново. Това било изцяло задоволително да разпали тълпата, усетила благословията на светеца. Дали и коя е била иконата на Св. Димитър Солунски – това остава в историята и във въображението на хроникьорите. Факт е, че съгласно тях такава икона се появила и това дефинитивно отприщило недоволството, дирижирано от Асен и Петър. Летописци оттогава свидетелстват, че даже самите византийски пазители на Царевец застинали от смут да не ги сполети гнева на Св. Димитър и оказали незначителна опозиция.
От Търново въстанието се разраства като пожар и дефинитивно извършва задачата си – избавление. Последвалите години ръководство на братята Асеневци потвърждават убеждението, че Св. Димитър е избавител и настойник на българския народ. В днешни дни Димитровден се чества доста тържествено във Велико Търново - литийно шествие с икона на светеца, свещенодействие в църквата Св. Димитър, концерт на църковни хорове.
И в този момент, когато четем това, ни се коства съвсем необикновено, по какъв начин може една икона, една мълва да реализира толкоз доста, с толкоз значими последствия. Как вяра, национални традиции и история могат да се сливат в едно цяло и да оказват помощ на народа в сложни моменти. Истината е, че от време на време е нужно напълно малко, с цел да почувстваш Божията ръка в цялостната й мощ и „ чудото ” да стане. Нека навръх Димтровден да си помислим за това и да отворим душите си към вярата.
Източник на фотографията: www.myvelikoturnovo.com
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ