Доколко 2023 г. беше по-добра или по-лоша, или по-различна от

...
Доколко 2023 г. беше по-добра или по-лоша, или по-различна от
Коментари Харесай

Обзор 2023. Част I

Доколко 2023 година беше по-добра или по-лоша, или по-различна от 2022 година? В най-общ проект май ще е мъчно да се каже, тъй като „ наследените “ проблеми на 22‘ си се придвижиха в 23‘ – както се споделя – „ като спри та гледай “. 

В това или това местенце на протичащата се пред очите ни история имаше разлики, да, несъмнено, само че в огромната картина нещата някак тромаво продължиха да се влошават…

О, да – не ви ли казах…

… това няма да е от най-оптимистичните текстове. 

Човечеството освен че не затвори старите, ами отвори нови фронтове, направи си нови войни, задълбочи старите спорове, гибелта беше много заета тази година да прибира годишна продукция. Имаше много беритба. 

Болното его на варварския режим в кремъл изкопа стотици хиляди нови гробове – на свои и на непознати. 

Терористите от Хамас започнаха война в Израел и Газа, светът се раздели на две дефинитивно. Ако войната в Украйна държеше света разграничен на две, само че с болшинството си на страната на Украйна, то спорът в Газа раздели някак съвсем по равно лагерите по целия свят. И мъчно може да се каже, че някой остана безпристрастен, в смисъл на „ без да има персонална позиция “. 

Но и мъчно може да се каже, че на някого в Израел и Газа изключително доста му пука за мнението на „ лагерите “. Или че мъртвите намират разтуха в това, че имат поддръжници в Милуоки или Томбукту, в русия или в Иран, в Аржентина или на Северния полюс. 

В България пък годината мина още веднъж под знака на двуличието и слугинажа на едни „ политици “ към кремъл и диктатора там. 

Така си и стартира 2023, по този начин си и продължи, по този начин си и приключва. 

Такова навеждане и смирение не бяхме виждали от времето на Гошо Тарабата, Червенков и правешкия мъдрец. 

И никой не беше изумен или сюрпризиран. Очаквахме ги такива. 

Горките… в случай че единствено знаеха, че в края на годината ще им разпарчетосат и светинята – МОЧА, несъмнено напълно щяха да превъртят още при започване на 2023. 

Годината още веднъж мина под знака на избори. Президентът протака проучвателните мандати до безспир, в мъката на нищоправенето и служебните държавни управления мина толкоз доста време, че и най-надъханите да гласоподават, имаха време да се потопят в морето от агитация, която ги облъчи, че „ няма смисъл “ и че „ всички са маскари “. Другите… те по този начин или другояче бяха изморени от последните години на избори и боксуване в политическата кал. 

Процентът на гласувалите беше комичен. 40,69%. 

Останалите 60% не откриха мотивация. Много от тях я откриха чак по-късно, в говоренето и плюенето, и намирането на решения пред тв приемника с вилица в едната ръка и отдалеченото – в другата, само че и това не беше нещо ново. 

Като цяло това беше година на война и тероризъм, българи бяха отвлечени от морски пирати, покровителствани от Иран, година на избори, година, в която се смени ръководещото болшинство в столичния парламент и се отвори вратата за една коалиция-НЕ-коалиция, падна МОЧА, паднаха доста маски на сякаш български политици и изпод лъснаха сърпове и чукове. 

Но да забележим какво се случи по месеци. 

Януари 

Още от началото на годината имахме мощен старт на МИРолюбците, сочещи с пръст войнолюбците. (МИР при тях да се чете „ руский мир “).

„ Как да разбирам това, че едни и същи „ герои “ наскърбяват на „ войнолюбци “ хората, които желаят да оказват помощ на Украйна да се пребори за свободата си, и като им пристигна ред да се изявяват на народен празник пред камери, същите не стопират да възхваляват битката за независимост?

Те какво си мислят, че вършат украинците – че си играят на гоненица ли? Борят се за свободата си, както българите в миналото. И българите са се борили против една прогнила империя, проядена към този момент от корупция и лакомия, затънала в жадност за власт “.

„ Не е ли споделил Левски, че освободи ли се един път България, той ще отиде при други поробени нации – да им оказва помощ да се освобождават? Как, съгласно вас, щеше да се държи Левски през днешния ден, в случай че можеше да види какво се случва в една Украйна, която се бори за свободата си? “ 
 

И…

Още първата седмица на (новата тогава) 2023 година се появи мозъчното изпуснато на „ сценаристите “, наречено „ Песен за Лена “. 
 

То замириса доста мощно и доста неприятно и ни подсказа, че някои си остават незадоволени пубертети цялостен живот. 

Седем/осми хората демонстрираха „ равнище “, като нападнаха жена със полови вулгаризми, както се прави от два типа хора: 1.) пуберите, невидели жена и опознали единствено себе си под юргана и доста им се желае, но никоя не ги иска; 2.) доста старите, които точат лиги, но към този момент не могат. 

Проблемът с офанзивата на славитрифоновчетата против Лена Бориславова е доста по-сериозен от привидното: пошла офанзива към една българска жена. 

Проблемът е на няколко пласта и ето този е изключително значим за поръчителите: ПОСЛАНИЕТО, което се изпраща с „ мократа поръчка “. 


През януари имахме и нови цени на билетчетата, които – някак предстоящо – потеглиха с провал и недомислици. 

Януари ни сервира порция национална логика на психиката с кисело зеле. Някакъв някогашен водач в МВР-болница преби и изхвърли гола на стълбите украинка, която е имала неблагоразумието да му се довери. 

„ Последните 3 часа от " акцията " минали в смешки и закачки. Гигов и служителите на реда се потупвали по рамото и се наричали един различен " сътрудник ".

" Обясняваше им, че украинката е " от друго стадо ", а те са сътрудници и служителите на реда одобрително хихикаха ", описват съседите. Казал още, че от 3 дни я бие и " у тъпия вход няма никой, дето да му каже " копче ".

Няма потребност да споделяме, че поздравите за „ националния воин “ заляха фейсбук, тъй като жертвата беше украинка. Но би трябвало да се означи, че бяха доста по-малко от предстоящото. 

Има мнозина, които споделят, че поддържат Русия във войната и не харесват украинците, НО…

… даже и те са извънредно възмутени от този „ мъж “, който се изживява като бияч и е обезобразил дамата от пердах. Било тя украинка или не. 

Разбира се, че има „ хора “, които се радват на това, че „ мъж “ е пребил украинка, само че те са много по-малко.


Интересно е, че започнахме годината с този въпрос, с него и я приключваме. 

За страдание, тя се проточи доста. Жертвите са безчет. Цивилни, деца, дами, руснаците стрелят по цивилна инфраструктура. А и путин стартира да събира за готовност от прът и въже, тъй че в месомелачката и от съветска страна попадат не професионални бойци, а учители, зъболекари, студенти, кой ли не. Стотици хиляди бойци за еднократна приложимост, тъй като путин е решил да влиза в историята като Сталин Втори.

А в България ли?… В България вървят по „ митинги “ и викат, че желаят мир и са „ неутрални “, само че веят съветски флагове. Говорят за мир, само че вървят там с байраци, на които написа „ Свобода или гибел! “

Много ми е необичайно те по какъв начин си го показват това „ Свобода или гибел! “ в подтекста на желанието им путин да завладее Украйна, до момента в който украинците не се съпротивляват


През 2023 година имахме, несъмнено, и още от това:

- Пръскат ни с кемтрейлс, другарю, пръскат и ни разболяват! Тровят ни въздуха! 
- Да, да… Ние по тази причина сме тука, на митинг, нали?
- А… не. 
- А за какво протестираме тогава?
- В отбрана на въглищните централи… 


И ето, че се зададе и злокобната сянка на латиноамерикано-руската тирания от генералски вид, облечена в президентска република с пагони. 

Някои хора си желаят нагайката и това си е. 

Други пък поискахме това кухо нещо „ служебното държавно управление “ да спре да съществува, тъй като е на ръчно ръководство от президента. И когато той е на ръчно ръководство от непозната страна, става неприятно. 

Няма по какъв начин да пропуснем, че през 2023 година путин продължи с това „ Можем да повторим “. Спомени от едно време… 

Руският свят е грубо затънал в предишното и се фука с отдавнашно (раздухано) великолепие. Като Ал Бънди, който няма с какво да се похвали в живота и по тази причина непрекъснато се връща към загатна, че е отбелязал четири тъчдауна в един мач… когато е играл футбол в гимназията.

„ Можем да повторим “ vs. „ Никога повече “ – ето това са цивилизационните разлики, на тези два вида мислене са построени двата свята. Логично, единият е доста по-напреднал от другия. 

Единият свят е затънал в предишното и не стопира да се фука с успехите си отпреди съвсем 80 години и да плаши с пердах, до момента в който другият свят се развива, пробвайки се да остави войната в предишното и историята.

Статия в Die Welt разсея малко черните облаци над България, обявявайки, че сме помагали на Украйна (макар и скрито, поради помията в коалицията) и то сме помагали решаващо. 

Оказа се, че Лукойл са произвеждали горивото за украинските танкове. Добър номер. 

Но в този момент, за жалост, ще ви скапва настроението. Ето по този начин:

Трябва да се означи простата истина и тя е, че не „ България го е направила… “ и „ България е застанала… “, а обособени персони са съумели ВЪПРЕКИ обстановката и настроенията в България. 

Но… разбрахте ли за какво падна кабинетът „ Петков “? Защо единственият избор на съмнение в актуалния ни парламент мина? Никога до момента избор на съмнение не е минавал. Но засягайки съветските ползи, демонстрирахме „ иновативност “.

Стига с тоя януари. 

Февруари 

Честванията във връзка паметта на жертвите на Холокоста изкараха общоприетата порция лицемерие у хората. 

„ Престъпленията и жертвите не трябва да се не помнят, поуките също – да сме непримирими към човеконенавистни прояви, ненавист и принуждение. Никога повече да не ги позволяваме “, споделя Корнелия Нинова, а зад тила ѝ седи сянката на предходните изявления по какъв начин не би трябвало да се дава оръжие на защитаващите се украинци, защитаващи свободата си от агресора, защитаващи децата си от ракетите и патроните, дамите си от автоматите и изнасилванията. 

Но другояче с цветенца в ръка споделя: „ … да сме непримирими към човеконенавистни прояви… “

А Радев? И той измежду най-гласовитите по какъв начин не би трябвало да оказваме помощ на украинския народ да се бори с нашественика.


Четиридесет и осмото Народно заседание, за жалост, продължи да прави това, което направиха 45,46 и 47-ото, а точно: да ни привиква с циркаджийските нелепости и свадите. 

Ако не друго (а то има доста друго), даже единствено това е огромен негатив в горкото ни настояще. Дори да не беше връщането на остарели фрагменти по разнообразни места – от клиники до гори, в случай че не беше мотаенето на значими закони (за надзор на основния прокурор, бюджета за 2023 година и още), в случай че не беше всичко това, даже САМО казусът със свикването ни към нелепостите е великански.



Земетресение удари Турция. Такова земетресение не се беше случвало толкоз от дълго време по нашите географски ширини или към нас – у комшиите – че цели три генерации към този момент порастват без да имат спомен за нещо сходно. 

Жертвите бяха безчет, разрушенията пометоха цели квартали, цели фамилии. Животи угаснаха, ориси се унищожиха вечно. 

Един наш „ режисьор “ реши, че това е компенсация на ориста за обесването на Левски. Този „ режисьор “ апропо е русофил и надали има вяра, че Игнатиев има нещо общо със смъртната присъда на Апостола. 

Да загубиш всякакво човешко лице, единствено и единствено да се харесаш на масата, тъй като си мислиш, че си правиш реклама на огромен „ родолюбец “. А „ родолюбец “, съгласно тебе е да мразиш, но крепко да мразиш и да се радваш на непознатото нещастие; с жар да мразиш, с плюнки на уста и пот по носа. 



После се появиха и други форми на „ тези “.

Една българка в Турция споделя за ужасите на злополуката. А в мненията се появили едни от „ тези “, да я разясняват какъв брой била грозна, пък какъв брой била противна, пък по какъв начин била излъгала мъжа си да се ожени за нея. 

После и още наслада имаше с препратки към „ турското иго “. Неедин от тия се изходи по тематиката, само че отново да подчертаем – не са чак толкоз много; болшинството от хората в България реагираха обикновено, със състрадание, показаха предпочитание да помогнат; и това е добре. 



А февруари имахме и това:

Известният психолог Иван Владимиров-Нав бе погубен. За убийството беше арестуван 52-годишния някогашен служител на реда Румен Тонев, уволнен от Министерство на вътрешните работи през 2000 година

След като някогашен МВР-кадър преби украинка и я изхвърли на стълбите гола… различен кадър умъртви човек.

„ Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава… постоянно. И постоянно по сложния метод. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и ентусиазъм.

Приемаше провокациите с усмивка и не спираше да мечтае. Вървеше самоуверено към фантазиите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, с цел да се върне в България и да даде най-хубавото от себе си, с цел да учи младежите да бъдат истински[…] Издаде книга, с която да въодушеви хората да видят през неговите очи какъв брой вдъхновяващо и животопроменящо е четенето. Беше подготвен. Беше разперил криле за полет… и един безразсъден патрон пречупи крилете му и лиши светлината от очите му.

Той беше светлина за доста хора. Беше мой преподавател, поддръжка и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше въодушевяващ събеседник и последовател на фантазиите ми. Беше наслада, светеща наслада “.



„ Аз не знам дали на следващия ден няма да съм следващият случай на убит, просто тъй като на него му е превъртяло “. Това са думи на убития психолог Иван Владимиров отпреди няколко месеца. 

Казано е по адрес на бъдещия му палач.  

А от полицията, към която се обръщал неколкократно, му обяснили, че нищо не можело да се направи. 

Вижте видеото – това са думи на убития… убит,  „ тъй като на оня нещо му е превъртяло “ – психолог Иван Владимиров.

Полицайката Симона Радева – протекция над килъра на две дами Семерджиев, минал през тях с джипа си, летейки, под въздействието на опиати, с полицейска лампа в колата. 

Колеги на Радева – разследвани и уволнени, уволнени и осъдени полицейски шефове по същия случай. 

Един прокурорски наследник от Перник е задържан за систематични набези, побоища и принуждение. 

25-годишната полицайка Симона Лулеова – хваната с съвсем половин кг марихуана в Разлог. Искаше да излезе на независимост с претекст, че би трябвало да учи за държавен изпит по специалността „ Право “… Учи, с цел да стане евентуално предстоящ юрист, а след това – прокурор, съдия…

Любенов, умъртвил французин на околовръстното – съгласно очевидци, се възмущавал, че му е развалена колата, а не, че има потърпевш, питал ги какво толкоз се вайкат, че той нали е чужденец, какво им пука. През това време е знаел, че има полицейска протекция – патрулка го е ескортирала, само че по-късно избягала от мястото на престъплението. 

Хора, наети да пазят закона.



А Радев посред Брюксел сподели, че повече няма да позволи да се дава оръжие на Украйна. В качеството си на какъв – по този начин и не стана ясно (той не е изпълнителна власт, не е парламент), само че всички знаехме, че неговото служебно държавно управление ще козирува и извърши. 

И с това на фон… чакахме Шенген. 

...



А пък Българска социалистическа партия стартира да се „ чисти “ откъм фрагменти. Предимно такива, които подлагаха на критика Корнелия. Тя съобщи, че са демократична партия и демократично ги почистиха. 

Докато ние се чудим по какъв начин да подхванем новата си игра „ на стражари и апаши “… желаех да кажа „ на народна власт “, наследниците на оповестената със закон за незаконна Българска комунистическа партия са се събрали и си играят на конгреси, с мирис на пленум и цървули. 

Чудим се ние за какво „ демокрацията “ ни е в кавички, а не се сещаме, че имаме закон, който от десетилетия съществува и съгласно който Българска комунистическа партия и режимът ѝ са закононарушение, а нито един наказан няма. А не е като да се крият. Даже в противен случай – с горделивост декларират, че са наследници на БКП… „ столетницата “. 

„ А в Румъния какво направиха?! “ един съскащ глас ми се обажда в главата. „ Трай в този момент ти – в Румъния, в Румъния са друга бира, там са румънци, ние сме българи, ние тука по различен начин… “


Февруари донесе и годишнината от старта на безумната война на болния от кремъл. 

След като светът и най-много западноевропейците живяха дълги десетилетия в заблудата, че след Втората международна повече войни в Европа не може да има, един разбеснял се… противоположното на гений… реши да ги разсъни от съня им. 

Важното е, че Европа, Европейски Съюз, НАТО, Съединени американски щати и светът прогледнаха. Българите… не чак толкоз, само че и това ще се навакса от международната инерция. О, не се заблуждавайте, че няма. Палачинката стартира да се обръща на най-високо равнище. 



За какво ли изобщо им дадохме книжовност и просвета, и духовност…?

Да върнел русия в „ историческите ѝ граници “ желал оня с обувките на платформи. Добре, аз персонално нямам нищо срещу – ето ѝ ги „ историческите граници “ – на фотографията малко по-надолу; да връщат. 

То така и така толкоз доста нации (да, цели народи) в тая федерация си мечтаят да пристигна денят, в който ще я изоставен. А и с държанието си и идната загуба на войната диктаторът с повдигнатите обувки и ботокса тика нещата към разпад по този начин или другояче.



И тогава пристигна март…

Март

… а март донесе и първите по-сериозни поръчки за премахването на позорния монумент на поробителя. 

Ще би трябвало да си напомним кой унищожи Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк с имената на над 3000 починали български войни в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война.

Втората международна война е стартирана от Хитлер в другарски съюз със Сталин и Съюз на съветските социалистически републики. Исторически факт. На 23 август 1939 година Хитлер и Сталин подписват скришен протокол за подялбата на Европа. На 1 септември 1939 година Хитлер атакува Полша и до момента в който поляците се отбраняват, Сталин подло ги атакува в тил. След което стартира всеобщото изтребване на полски военнопленници от Червената войска.

Напишете „ Молотов—Рибентроп “ в Гугъл и се запознайте с същинските архитекти на войната.

...

Знам какво си мислите – всичката тази дивотия, а сме стигнали едвам до първата четвърт от обзора на 2023… 

Така е. Но, в случай че сте упорити да си спомните всичко – на следващия ден ще е денят, в който ще се появи и Част II, в която Емили, Куката и Чеченеца направиха каквото направиха, Финландия влезе в НАТО, а един палач натъпка жертвата си в багажника на кола, откакто я малтретира и простреля с револвера на новата си приятелка…

Част II – на следващия ден, отново тук. 
 

Последвайте канала на
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР