Докладите за България са значително положителни, страната ни изпълнява три

Докладите за България са доста позитивни, страната ни извършва три от четирите цифрови критерии, заложени в Договора за действие на Европейския съюз. Това съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, разяснявайки оповестените през днешния ден конвергентни отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за 2024 година, в които се прави оценка напредъкът по отношение на присъединението към еврозоната на шест страни, в това число България. Икономическите индикатори са непоклатимост на обществените финанси във връзка с бюджетно салдо и дълг. В България за 2023 година бюджетното салдо е негативно в размер на 1.9% от Брутния вътрешен артикул (БВП), при референтна стойност 3%. Съответно брутният държавен дълг е 23.1% от Брутният вътрешен продукт, при референтна стойност от 60%, обясни министър Петкова. По отношение на валутния курс тя напомни, че България е член на валутния механизъм от 2020 година, а курсът е закрепен на 1.95583. „ Изпълняваме и втория аршин във връзка с валутните курсове. Третият аршин е за дълготрайния лихвен %. За интервала март 2023 година – април 2024 година за България цената на дълготрайния лихвен % е 4%, при референтна стойност 5,5% ", изясни министърът. „ Единственият аршин, който към момента България не извършва, това е критерият за ценовата непоклатимост ", добави Людмила Петкова. По думите ѝ упованията са той да бъде изпълнен не по-късно от края на годината. Тя акцентира, че откакто бъде изпълнен критерият за инфлацията, България ще подаде искане за правене на изключителни отчети от ЕЦБ и Европейска комисия, а в случай че всички критерии са изпълнени, може да се премине към установяване на дата за присъединението на България в еврозоната. Финансовият министър удостовери, че на днешното съвещание е признат план на Закон за въвеждането на еврото в България. Той утвърждава практическите стъпки към въвеждането на единната европейска валута, измежду които разпоредбите за превалутирането, закръглянето, двойното обозначаване на цените, както и ограниченията за отбрана на потребителите. Попитана по кое време е допустимо България да се причисли, тя отговори, че всичко изисква несъмнено софтуерно време. Като най-важна част от законопроекта министърът дефинира отбраната на потребителите. „ Те да знаят, че цените ще бъдат превалутирани вярно, че няма да се усилват изкуствено “, разяснява Петкова и напомни, че банковите сметки ще бъде бъдат автоматизирано превалутирани. БТА напомня, че законопроектът беше направен от междуведомствена работна група в Министерството на финансите, в която участваха представители на всички министерства и заинтригуваните страни. Законопроектът беше оповестен за публично разискване през март, което разискване завърши през април. Министър Петкова изясни, че законопроектът е импортиран в този момент поради отминалите парламентарни избори. След като е утвърден през днешния ден от Министерския съвет, следва да бъде изпратен за разглеждане в 50-ото Народно заседание.