„Никой не беше пощаден“: Пациенти и лекари избити след кървава баня в Суданска болница
Доклади от Судан сочат, че стотици цивилни, пациенти и медицински личен състав са били убити в болница в Ел Фашер, като в това време не престават да излизат доказателства за жестокости, осъществени от Силите за бързо реагиране (RSF). Световната здравна организация (СЗО) и Суданската мрежа на лекарите потвърдиха, че RSF направили всеобщо кръвопролитие в Саудитската родилна болница незабавно след завладяването на града. Генералният шеф на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус съобщи, че е „ шокиран и надълбоко покъртен “ от известията за над 460 убити, до момента в който Суданската мрежа на лекарите уточни, че бойците на RSF „ убиха безпощадно всички, които откриха вътре в болничното заведение “.
Паравоенните RSF поеха надзор над Ел Фашер – последния огромен град в района Дарфур, който не бе под тяхна власт, след яростни боеве със суданската войска. Двете страни са във война от април 2023 година, когато напрежението сред началника на армията Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на RSF Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемедти, прерасна в пълномащабен спор. Войната, почнала в Хартум, се популяризира из страната, като милиони хора бяха принудени да бягат и най-малко 150 000 изгубиха живота си. След като армията възвърне контрола над столицата през март 2025 година, тя резервира властта над северните и източни райони, до момента в който RSF консолидира хватката си върху западните и югозападните елементи на страната, в това число всички пет столици на Дарфур.
Ел Фашер, в миналото дом на над милион поданици, бе обсаден от RSF още от май 2024 година Хуманитарната обстановка към този момент беше пагубна след оповестяването на апетит в близкия бежански лагер Замзам, където се намираха към 500 000 души. През април 2025 година RSF убиха най-малко 2 000 цивилни, откакто превзеха лагера. Експерти предизвестиха, че рухването на Ел Фашер евентуално ще замязя на офанзивата на RSF против Дженина през 2023 година, когато бяха избити към 15 000 цивилни, най-вече от неарабски общности. RSF, произлязла от милициите Джанджауид, виновни за геноцида в Дарфур преди две десетилетия, дълго време е упреквана в етнически стимулирано принуждение. През януари Съединени американски щати публично дефинираха дейностите на групата като геноцид.
Според Съвместните сили, коалиция, обвързвана със суданската войска, над 2 000 невъоръжени цивилни са били екзекутирани след завладяването на Ел Фашер от RSF. Хемедти призна, че са осъществени „ злоупотреби “, само че уточни, че се организира вътрешно следствие, без да дава детайлности. Сателитен разбор на Лабораторията за филантропични проучвания на Йейлския университет откри „ доказателства, съвместими с всеобщо ликвидиране “ на няколко места из града, в това число покрай Саудитската болница и в лагер за пленници, който е някогашна детска болница. Снимки от 27 и 28 октомври демонстрират нови групи бели обекти, евентуално тела, и червеникави петна по земята. Лабораторията също разпознава признаци на систематични изтезания наоколо до източните отбранителни стени на града.
Официални представители на Организация на обединените нации дефинират обстановката като „ всеобщо безчовечие “ и предизвестяват за опасности от геноцид. Те цитират достоверни сведения за извънсъдебни изтезания, всеобщи полови насилия и офанзиви против цивилни, опитващи се да избягат. Около 177 000 цивилни остават блокирани в Ел Фашер от RSF, които управляват 56-километрова зона, спирайки хранителни и медицински доставки. Близо 26 000 души са избягали в лагера за разселени лица Тауила на запад от града, като описват за „ безразборни убийства “ и „ етнически стимулирано принуждение “.
Очевидци описват пред Асошиейтед прес, че бойците на RSF обикаляли къща по къща, стреляйки по мъже, дами и деца. Цивилните били ограбвани, нападани или убивани на улицата. Един оживял разказа града като „ поле за кръвопролитие “, с разпръснати тела на всички места и никой, който да помогне на ранените. Много дами оповестяват за полови набези, а други евентуално са починали, пробвайки се да доближат сигурност през пустинята.
Експерти показват, че рухването на Ел Фашер бележи основна смяна във войната. Градът е стратегически значим, ситуиран на кръстопът, свързващ съществени търговски и контрабандни направления от Либия и Чад, и служи като политически и логистичен център за неарабските групи в Дарфур. С завладяването му RSF господства съвсем целия западен Судан и огромна част от Курдафан, дейно разделяйки страната. Анализатори предизвестяват, че контролът на RSF може да утвърди паравоенна страна, учредена на насила, грабежи и надзор върху филантропичната помощ.
„ Превземането на Ел Фашер дава на RSF съвсем цялостен надзор над западен Судан “, твърди доктор Матию Стерлинг Бенсън-Стрьомайер от Лондонското учебно заведение по стопанска система. „ То трансформира Дарфур от външна страна на въстание в сърце на паравоенна страна. “ RSF към този момент разгласи проекти за образуване на различно държавно управление, което поражда опасения, че Судан може още веднъж да се разцепи, както се случи през 2011 година, когато Южният Судан стана самостоятелен.
Наблюдатели считат, че скорошните събития съставляват „ точка без връщане обратно “. Клането на цивилни в Ел Фашер припомня предходни геноцидни акции, задълбочава раздялите и ерозира вероятностите за мир. „ Всички предупредителни знаци за геноцид са червени “, споделя Алекс де Ваал, шеф на Световната фондация за мир. Суданската анализаторка Холуд Хайр отбелязва, че нито една от страните не наподобява подготвена за договаряния, защото и двете се концентрират върху военната победа. „ Когато едната страна претърпи проваляне, тя търси отмъщение; когато печели, желае да наложи преимуществото си. Това постоянно е била формулата на Судан за безкрайна война. “
Паравоенните RSF поеха надзор над Ел Фашер – последния огромен град в района Дарфур, който не бе под тяхна власт, след яростни боеве със суданската войска. Двете страни са във война от април 2023 година, когато напрежението сред началника на армията Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на RSF Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемедти, прерасна в пълномащабен спор. Войната, почнала в Хартум, се популяризира из страната, като милиони хора бяха принудени да бягат и най-малко 150 000 изгубиха живота си. След като армията възвърне контрола над столицата през март 2025 година, тя резервира властта над северните и източни райони, до момента в който RSF консолидира хватката си върху западните и югозападните елементи на страната, в това число всички пет столици на Дарфур.
Ел Фашер, в миналото дом на над милион поданици, бе обсаден от RSF още от май 2024 година Хуманитарната обстановка към този момент беше пагубна след оповестяването на апетит в близкия бежански лагер Замзам, където се намираха към 500 000 души. През април 2025 година RSF убиха най-малко 2 000 цивилни, откакто превзеха лагера. Експерти предизвестиха, че рухването на Ел Фашер евентуално ще замязя на офанзивата на RSF против Дженина през 2023 година, когато бяха избити към 15 000 цивилни, най-вече от неарабски общности. RSF, произлязла от милициите Джанджауид, виновни за геноцида в Дарфур преди две десетилетия, дълго време е упреквана в етнически стимулирано принуждение. През януари Съединени американски щати публично дефинираха дейностите на групата като геноцид.
Според Съвместните сили, коалиция, обвързвана със суданската войска, над 2 000 невъоръжени цивилни са били екзекутирани след завладяването на Ел Фашер от RSF. Хемедти призна, че са осъществени „ злоупотреби “, само че уточни, че се организира вътрешно следствие, без да дава детайлности. Сателитен разбор на Лабораторията за филантропични проучвания на Йейлския университет откри „ доказателства, съвместими с всеобщо ликвидиране “ на няколко места из града, в това число покрай Саудитската болница и в лагер за пленници, който е някогашна детска болница. Снимки от 27 и 28 октомври демонстрират нови групи бели обекти, евентуално тела, и червеникави петна по земята. Лабораторията също разпознава признаци на систематични изтезания наоколо до източните отбранителни стени на града.
Официални представители на Организация на обединените нации дефинират обстановката като „ всеобщо безчовечие “ и предизвестяват за опасности от геноцид. Те цитират достоверни сведения за извънсъдебни изтезания, всеобщи полови насилия и офанзиви против цивилни, опитващи се да избягат. Около 177 000 цивилни остават блокирани в Ел Фашер от RSF, които управляват 56-километрова зона, спирайки хранителни и медицински доставки. Близо 26 000 души са избягали в лагера за разселени лица Тауила на запад от града, като описват за „ безразборни убийства “ и „ етнически стимулирано принуждение “.
Очевидци описват пред Асошиейтед прес, че бойците на RSF обикаляли къща по къща, стреляйки по мъже, дами и деца. Цивилните били ограбвани, нападани или убивани на улицата. Един оживял разказа града като „ поле за кръвопролитие “, с разпръснати тела на всички места и никой, който да помогне на ранените. Много дами оповестяват за полови набези, а други евентуално са починали, пробвайки се да доближат сигурност през пустинята.
Експерти показват, че рухването на Ел Фашер бележи основна смяна във войната. Градът е стратегически значим, ситуиран на кръстопът, свързващ съществени търговски и контрабандни направления от Либия и Чад, и служи като политически и логистичен център за неарабските групи в Дарфур. С завладяването му RSF господства съвсем целия западен Судан и огромна част от Курдафан, дейно разделяйки страната. Анализатори предизвестяват, че контролът на RSF може да утвърди паравоенна страна, учредена на насила, грабежи и надзор върху филантропичната помощ.
„ Превземането на Ел Фашер дава на RSF съвсем цялостен надзор над западен Судан “, твърди доктор Матию Стерлинг Бенсън-Стрьомайер от Лондонското учебно заведение по стопанска система. „ То трансформира Дарфур от външна страна на въстание в сърце на паравоенна страна. “ RSF към този момент разгласи проекти за образуване на различно държавно управление, което поражда опасения, че Судан може още веднъж да се разцепи, както се случи през 2011 година, когато Южният Судан стана самостоятелен.
Наблюдатели считат, че скорошните събития съставляват „ точка без връщане обратно “. Клането на цивилни в Ел Фашер припомня предходни геноцидни акции, задълбочава раздялите и ерозира вероятностите за мир. „ Всички предупредителни знаци за геноцид са червени “, споделя Алекс де Ваал, шеф на Световната фондация за мир. Суданската анализаторка Холуд Хайр отбелязва, че нито една от страните не наподобява подготвена за договаряния, защото и двете се концентрират върху военната победа. „ Когато едната страна претърпи проваляне, тя търси отмъщение; когато печели, желае да наложи преимуществото си. Това постоянно е била формулата на Судан за безкрайна война. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ