Докладът на Българския Атомен Форум (БУЛАТОМ) за 2024 г. очертава

Докладът на Българския Атомен Форум (БУЛАТОМ) за 2024 година обрисува картина на дълбока промяна в българската електроенергетика в последните няколко години. След времена на напредък, енергийният бранш претърпява спад в общото произвеждане, внезапно понижение на въглищната генерация и рекордно високо присъединяване на атомната сила и възобновимите източници.

Променената карта на електропроизводството

Общото произвеждане на електрическа енергия в страната е спаднало с над 24% по отношение на пика от 2022 година, достигайки 34.3 TWh. Причината не е в намаляло вътрешно ползване, а в свиването на износа – чистият физически експорт е едвам 8% от рекордния размер през 2022 година

Още по тематиката

Производството на електрическа енергия към 28 септември или за съвсем 9-те месеца от тази година пораства със 7.10 % на годишна база ВЕИ Енергетика / Анализи / Интервюта 1 окт 2025

Въглищните централи, които до неотдавна носеха съвсем половината от електрическата енергия в страната, през днешния ден са сведени до едвам 24.3% от производството. Производството от лигнитни въглища е спаднало с 58% за две години.

На този декор АЕЦ „ Козлодуй “ укрепва позицията си на гръбнак на енергийния баланс – с 43.5% дял от общото произвеждане, най-голям от 2018 година насам. Макар и с лек спад на чистото произвеждане до 14.96 TWh, централата остава най-големият и най-надежден източник на базова сила.

Слънчевата агресия

Най-динамичният напредък идва от фотоволтаиците. През 2024 година производството на електрическа енергия от слънчеви централи е скочило с над 55% и към този момент надвишава 5 TWh. Инсталираните мощности от слънчева сила са нарастнали над четири пъти по отношение на 2020 година и към този момент заемат първото място в структурата на енергийната система с дял от 28.8%.
В интервала 2025–2034 година са планувани още 13.6 GW нови слънчеви мощности и над 5 GW батерийни системи за предпазване – композиция, която ще трансформира ВЕИ в главен фактор на пазара.

Променящият се микс и сигурността на системата

Докато нуклеарната сила обезпечава непоклатимост, възобновимите източници се трансформират в мотор на растежа. България е на прага на нов енергиен баланс, в който до 2034 година над 53% от вътрешното ползване ще се покрива от ВЕИ. Това обаче слага нови въпроси пред сигурността на доставките и потребността от управляеми мощности.

ЕСО регистрира за първи път включени в системата 86 MW уреди за предпазване на електрическа енергия – началото на развой, който ще бъде решителен за бъдещата резистентност на мрежата.

Пазар и ползване

След години на спад, крайното ползване на електрическа енергия в страната нараства с 2.3% до 32.8 TWh. Битовите клиенти, съвсем напълно на контролиран пазар, усилват потреблението си с над 15%.
Средният растеж на цените за контролирания пазар от 2020 година насам е 26.9%, само че последните нараствания са умерени – към 1.8% за 2025 година, след изключително шестмесечно повишаване при започване на годината.

Бъдещето – сред атома и слънцето

Българската енергийна система върви към дълбока структурна смяна – от въглища към слънце, от експорт към вътрешна непоклатимост, от взаимозависимост към еластичност.
АЕЦ „ Козлодуй “ остава поръчител за сигурност и конкурентоспособност на електроенергийния пазар, само че фотоволтаиците към този момент диктуват темпото на развиване. Докладът на БУЛАТОМ демонстрира освен динамичност, а посока: към смесена, нисковъглеродна енергийна стопанска система, в която нуклеарната сила и ВЕИ не са съперници, а сътрудници в прехода.

Целият отчет можете да видите на страницата на Българския атомен конгрес - БУЛАТОМ.