Край или пореден епизод на сагата? СОС одобри 75-метровия небостъ...
Докладът е импортиран от кмета на регион „ Младост “ Ивайло Кукурин и планува осъществяване на публично-частно партньорство.
Според признатото предложение частен вложител, който има към 8% от земята, ще получи право на градеж и ще стане притежател на почти 74% от бъдещата постройка, която се планува да бъде 22-етажна. В подмяна Столичната община ще получи 30% от готовата постройка, които да бъдат употребявани за потребностите на нова районна администрация.
Проектът провокира остри рецензии от страна на опозицията. От „ Спаси София “ дефинираха отчета като „ 22-етажна корупция “, потвърждавайки, че договорката ощетява общината и обслужва частен интерес. Те подчертаха и че регион „ Младост “ страда от дефицит на зелени площи и липса на задоволително паркове. Критики насочи и Марта Георгиева от „ Демократична България “, която съобщи, че новото строителство в допълнение ще натовари региона, ще усили трафика и ще понижи зелените пространства, вместо да усъвършенства градската среда.
От своя страна кметът на регион „ Младост “ Ивайло Кукурин отбрани плана, като акцентира, че той съставлява форма на публично-частно партньорство, което ще спести обилни разноски на Столичната община за създаване на административна инфраструктура. По думите му общината ще получи подготвени пространства за потребностите на районната администрация и обслужването на жителите. Кукурин съобщи още, че зоната е планувана за по-високо застрояване още в предишни устройствени проекти и че планът не следва да се възприема като презастрояване, а като част от развиването на региона.
За или срещу – един дълготраен градоустройствен проблем
Проектът за 75-метров небостъргач не е нов и има дълга предистория, която стартира още по времето на ръководството на ГЕРБ и кмета Йорданка Фандъкова. Още през 2021–2022 година е деклариран първичен капиталов интерес от компанията „ Гаранти Коза “, свързвана с огромни планове в региона, само че след това теренът става обект на интерес и от други вложители. Тогава ГЕРБ предлага публично-частно партньорство, само че предлагането среща остра опозиция от ПП-ДБ и „ Спаси София “, които в оня миг са в съпротива и го дефинират като „ скрита приватизация “ и „ подарък за вложителя “. Под публичен и политически напън предлагането тогава е оттеглено.
През 2026 година въпросът се връща в съвсем еднакъв тип, само че към този момент с поврат в политическите функции. Докладът е импортиран от кмета на регион „ Младост “ Ивайло Кукурин, представител на ПП–ДБ–„ Спаси София “, макар че точно неговата политическа групировка преди години атакуваше сходни оферти. Това води до разединение – част от ПП–ДБ поддържат плана като прагматично решение за обезпечаване на нова административна постройка без разход за бюджета, до момента в който „ Спаси София “ се дистанцират и го дефинират като „ неприличен отчет “.
Сблъсъкът се концентрира към два противоположни прочита. Поддръжниците на плана настояват, че посредством публично-частното партньорство общината ще получи нова и съвременна постройка за администрацията на „ Младост “, която сега се обитава в остаряла база, без да отделя лични средства. Според тях теренът е негоден и „ заключен “ сред частни парцели, а точно този модел е единственият реален метод да се осъществя план в тази зона, която и по Общия организационен проект позволява високо застрояване по съществени булеварди.
Критиците обаче акцентират, че договорката е мощно неравностойна – общината дава към 92% от земята, а в подмяна получава едвам към 26–30% от бъдещата постройка, до момента в който вложител с най-малък дял от към 8% земя получава надзор върху главната част от плана. Според тях това е скица, която заобикаля транспарантните търгове за общинска земя и лишава общината от опцията да осъществя доста по-голяма финансова стойност, която би могла да покрие както административна постройка, по този начин и публични пространства.
Допълнителен мотив против плана е рискът от транспортен колапс, защото бул. „ Александър Малинов “ към този момент е мощно претрупан, а нов огромен обект би нараснал съществено трафика в региона. Освен това се акцентира, че „ Младост “ е знак на презастрояване и че жителите упорстват за зелени площи, а не за нови високи здания.
Реакцията на жителите също е остра, като локални инициативни комитети към този момент декларират желание да апелират решението пред съда и пред регионалния шеф. Район „ Младост “ има дълга история на цивилен митинги против застрояване, в това число случаи, довели до съществени политически и институционални последствия. Опасенията през днешния ден са, че утвърденият план може да се трансформира в казус и да отвори път за поредност от високи здания по бул. „ Александър Малинов “, което би трансформирало трайно градската среда, нарушило въздушните течения от Витоша и задълбочило резултата на „ топлинен остров “ в един от най-гъсто застроените региони на София.
Затова и, макар че СОС поддържа кмета на региона Кукурин, към момента не е ясно дали това е краят или просто следващ епизод от дългогодишната градоустройствена сага в регион „ Младост “.
Според признатото предложение частен вложител, който има към 8% от земята, ще получи право на градеж и ще стане притежател на почти 74% от бъдещата постройка, която се планува да бъде 22-етажна. В подмяна Столичната община ще получи 30% от готовата постройка, които да бъдат употребявани за потребностите на нова районна администрация.
Проектът провокира остри рецензии от страна на опозицията. От „ Спаси София “ дефинираха отчета като „ 22-етажна корупция “, потвърждавайки, че договорката ощетява общината и обслужва частен интерес. Те подчертаха и че регион „ Младост “ страда от дефицит на зелени площи и липса на задоволително паркове. Критики насочи и Марта Георгиева от „ Демократична България “, която съобщи, че новото строителство в допълнение ще натовари региона, ще усили трафика и ще понижи зелените пространства, вместо да усъвършенства градската среда.
От своя страна кметът на регион „ Младост “ Ивайло Кукурин отбрани плана, като акцентира, че той съставлява форма на публично-частно партньорство, което ще спести обилни разноски на Столичната община за създаване на административна инфраструктура. По думите му общината ще получи подготвени пространства за потребностите на районната администрация и обслужването на жителите. Кукурин съобщи още, че зоната е планувана за по-високо застрояване още в предишни устройствени проекти и че планът не следва да се възприема като презастрояване, а като част от развиването на региона.
За или срещу – един дълготраен градоустройствен проблем
Проектът за 75-метров небостъргач не е нов и има дълга предистория, която стартира още по времето на ръководството на ГЕРБ и кмета Йорданка Фандъкова. Още през 2021–2022 година е деклариран първичен капиталов интерес от компанията „ Гаранти Коза “, свързвана с огромни планове в региона, само че след това теренът става обект на интерес и от други вложители. Тогава ГЕРБ предлага публично-частно партньорство, само че предлагането среща остра опозиция от ПП-ДБ и „ Спаси София “, които в оня миг са в съпротива и го дефинират като „ скрита приватизация “ и „ подарък за вложителя “. Под публичен и политически напън предлагането тогава е оттеглено.
През 2026 година въпросът се връща в съвсем еднакъв тип, само че към този момент с поврат в политическите функции. Докладът е импортиран от кмета на регион „ Младост “ Ивайло Кукурин, представител на ПП–ДБ–„ Спаси София “, макар че точно неговата политическа групировка преди години атакуваше сходни оферти. Това води до разединение – част от ПП–ДБ поддържат плана като прагматично решение за обезпечаване на нова административна постройка без разход за бюджета, до момента в който „ Спаси София “ се дистанцират и го дефинират като „ неприличен отчет “.
Сблъсъкът се концентрира към два противоположни прочита. Поддръжниците на плана настояват, че посредством публично-частното партньорство общината ще получи нова и съвременна постройка за администрацията на „ Младост “, която сега се обитава в остаряла база, без да отделя лични средства. Според тях теренът е негоден и „ заключен “ сред частни парцели, а точно този модел е единственият реален метод да се осъществя план в тази зона, която и по Общия организационен проект позволява високо застрояване по съществени булеварди.
Критиците обаче акцентират, че договорката е мощно неравностойна – общината дава към 92% от земята, а в подмяна получава едвам към 26–30% от бъдещата постройка, до момента в който вложител с най-малък дял от към 8% земя получава надзор върху главната част от плана. Според тях това е скица, която заобикаля транспарантните търгове за общинска земя и лишава общината от опцията да осъществя доста по-голяма финансова стойност, която би могла да покрие както административна постройка, по този начин и публични пространства.
Допълнителен мотив против плана е рискът от транспортен колапс, защото бул. „ Александър Малинов “ към този момент е мощно претрупан, а нов огромен обект би нараснал съществено трафика в региона. Освен това се акцентира, че „ Младост “ е знак на презастрояване и че жителите упорстват за зелени площи, а не за нови високи здания.
Реакцията на жителите също е остра, като локални инициативни комитети към този момент декларират желание да апелират решението пред съда и пред регионалния шеф. Район „ Младост “ има дълга история на цивилен митинги против застрояване, в това число случаи, довели до съществени политически и институционални последствия. Опасенията през днешния ден са, че утвърденият план може да се трансформира в казус и да отвори път за поредност от високи здания по бул. „ Александър Малинов “, което би трансформирало трайно градската среда, нарушило въздушните течения от Витоша и задълбочило резултата на „ топлинен остров “ в един от най-гъсто застроените региони на София.
Затова и, макар че СОС поддържа кмета на региона Кукурин, към момента не е ясно дали това е краят или просто следващ епизод от дългогодишната градоустройствена сага в регион „ Младост “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ