Паралелен износ точи Здравната каса
Доклад на шефа на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) доцент Асена Стоименова разкрива схемите, по които посредством успореден експорт на лекарства се източва здравната каса. Констатациите са показани пред комисията за битка със сивата стопанска система в Народното събрание.
Фармацевти, дистрибутори, прекупвачи, чиновници на здравни каси, на ТЕЛК са в играта с противозаконния успореден експорт на лекарства излиза наяве от заключенията в отчета. По данни на фармацевтичния съюз годишният успореден експорт на лекарства е за към 400 млн. лева От него към 1/3 е противозаконен.
От ИАЛ признават, че в страната ни се доставят неколкократно по-големи количества скъпоструващи лекарствени артикули (по данни на фармацевтичния съюз към 40 % повече от необходимото) с претекст за облекчаване на здравните потребности на популацията.
Веселин Марешки използваше веригата си аптеки за предизборна пропаганда.
Безспорен факт е, че от 2014 година парите за лекарства, плащани от Националната здравноосигурителна каса порастват с по 60-80 млн. лева годишно. Около 1,1 милиарда лева за медикаменти ще заплати тази година НЗОК, при заложени в бюджета 789,5 млн. лева
От организацията по медикаментите установяват, че предмет на успореден експорт са към 15 лекарствени продукта, които са реимбурсирани от НЗОК. Причина за това е разликата в одобрената цена в България и цената на същите в някои други държави-членки на Европейски Съюз, която в доста случаи е доста по-висока от тази в България.
Предмет на успореден експорт са и лекарствените артикули за болнична приложимост, включени в Позитивния лекарствен лист, което допуска, че от болничните аптеки също се пренасочват лекарствени артикули за успореден експорт (повече за схемите вж. мнение Емил Димитров – по-долу).
Напоследък зачестяват случаи на импортирани нелегално лекарствени артикули от Република Турция, които са предмет на реимбурсиране от НЗОК, защото цените им в Турция са още по-ниски от тези в България, само че такива артикули от трета страна не могат да бъдат предмет на успореден експорт. При замяна на лекарствения артикул, предопределен за българския пазар, със същия лекарствен артикул, импортиран нелегално от трета страна, първият (предназначения за българския пазар) постоянно е предмет на успореден експорт, вследствие на което подправеният лекарствен артикул се регистрира и заплаща от НЗОК, а истинският/автентичният (предназначен за българския пазар) се изнася за друга страна. В броя си 31 октомври “Труд ” показа следствие “Открито ” по Българска национална телевизия. Валя Ахчиева потвърди, че НЗОК заплаща на аптека “Марешки ” контрабандна “Хумира ” от Турция. По случая Изпълнителната организация по медикаментите към този момент е сезирала основния прокурор.
Най-странната констатация от отчета на ИАЛ пред комисията за битка със сивата стопанска система е, че нито едно нарушаване на лекарственото законодателство не съставлява състав на закононарушение по Наказателния кодекс на Република България, в това число и подправянето на лекарствени артикули.
Емил Димитров, началник на комисията за битка със сивата стопанска система:
Има няколко незаконни схеми за реекспорт
15-16 типа медикаменти се оказват извънредно атрактивни за импорт в България, тъй като цената, на която се вкарват в страната ни е с към 50% по-ниска от тази, на която се продават в чужбина. Говоря за медикаменти от позитивния лекарствен лист.
Търговци са измислили скица, при която истинският медикамент се заменя с турски, който се дава на българските пациенти. Въпросното автентично лекарство се връща оттова, откъдето е пристигнало на междинна цена. И този, който го е купил на по-ниска цена за България печели за сметка на българските пациенти.
А медикаменти от Турция не е позволено да се продават на българския пазар.
Самият успореден експорт не е неразрешен, посредством него могат партиди, чийто период на валидност изтича, да се продадат в чужбина. Когато български пациенти обаче останат без медикаменти е неприятно.
Оказва се, че се знаят нужните количества от скъпите медикаменти – за онкоболни, за хора с ревматоидни болести и други Купуват се примерно 30 000 опаковки и 10 000 автоматизирано се връщат, като успореден експорт. А болните стартират да плачат, че липсват лекарства за болестта им.
По отношение на изписването на медикаменти от НЗОК са открити случаи на хора от дребни села, на които съм им изписани скъпи медикаменти, здравната каса ги е платила, само че те в никакъв случай не са ги получавали. Не става въпрос за мъртви души, а за действително съществуващи хора, чиито медикаменти са отпътували за чужбина. Схемата е следната: имаш 50 аптеки, назначаваш 50 фармацевти и на всеки казваш да обезпечи по 5 индивида, които се пращат на ТЕЛК. Там откриват тежко заболяване и се приписва съответното скъпоструващо лекарство. После всеки месец тези заболели идват при фармацевтите и официално си купуват лекарството, което касата заплаща. Дават на хорицата по 100 лева, лекарството отпътува за чужбина, търговецът печели и е благополучен.
Изходът е да се усилят пълномощията на Изпълнителната комисия по медикаментите (ИАЛ). От години се водят, че са организация по медикаментите, само че пълномощията им са извънредно орязани спрямо другите европейски страни. От ИАЛ не могат да влязат в складовете с медикаменти, когато някой реши да прави успореден експорт единствено уведомява ИАЛ, а дали действително изнася в организацията не знаят. Реално ИАЛ е превърната в регистратор на търговски обекти.
Проф. Илко Гетов,
ръководител на Български фармацевтичен съюз:
Недопустимо е да се внасят лекарства от трети страни
Недопустимо е да се внасят лекарства от Турция. В случая става въпрос за тежка корист, която цели чиста облага от медикаментите, които се купуват от трета страна.
За да се пресекат сходни практики има няколко стъпки. Първата е въвеждането на електронно опазване на здравето, би трябвало да се промени законът, с цел да се регламентира паралелния експорт. Би следвало да се наблюдават количествата, изнесени посредством паралелна търговия. За страдание, за следващ път срещаме отпор. Проектът беше прегледан от Съвета по административна промяна, нямаме информация какво се случва…
Отново сме в изходна позиция. Крайно време е да се вземат ограничения от ръководещите във връзка с дефицита на медикаменти за българските пациенти. Не е обикновено да има незаконен импорт от трети страни. Освен за “Хумира ”, импортирана от Турция и препакетирана в България имаме сигнали и за други медикаменти. Насочили сме ги към организацията по медикаментите.
В момента Изпълнителната организация по медикаментите на процедура е една пощенска кутия за планове за успореден експорт. Тя нито има силата, нито има оторизацията да спре нещо. Тя събира уведомления за планове, само че дали те се осъществят от ИАЛ няма по какъв начин да ревизират.
От началото на годината имаме над 800 сигнала за липса на инсулин на горещата линия, която поддържаме.
Според Комисия за защита на конкуренцията
Бум на паралелния експорт след 2012 година
В интервала 2013 – 2015 година спрямо предходния интервал 2010 – 2012 година паралелният експорт, реализиран от петнайсетте сдружения, нараства неведнъж, като близо половината от изследваните от Комисията паралелни експортьори като: “Рацио Лек ” ЕООД, “Трейднет България ” ЕООД, “Беста Мед ” ЕООД, “Динерас България ” ЕООД, “Ремеди Трейдинг ” ООД, “Рекс Фармасютикълс ” ООД, “ББ Фарм ” ЕООД, “Акта Фарма ” ЕООД и “Стинг ”АД, започват активността си като такива през и след 2012 година Това са констатации на Комисия за защита на конкуренцията от декември 2016 година
Констатацията на Комисия за защита на конкуренцията е, че паралелният експорт на лекарствени артикули става атрактивен за от ден на ден сдружения, а размерът на изнесените от тях лекарства се усилва сензитивно в интервала след 2012 г.
Фармацевти, дистрибутори, прекупвачи, чиновници на здравни каси, на ТЕЛК са в играта с противозаконния успореден експорт на лекарства излиза наяве от заключенията в отчета. По данни на фармацевтичния съюз годишният успореден експорт на лекарства е за към 400 млн. лева От него към 1/3 е противозаконен.
От ИАЛ признават, че в страната ни се доставят неколкократно по-големи количества скъпоструващи лекарствени артикули (по данни на фармацевтичния съюз към 40 % повече от необходимото) с претекст за облекчаване на здравните потребности на популацията.
Веселин Марешки използваше веригата си аптеки за предизборна пропаганда. Безспорен факт е, че от 2014 година парите за лекарства, плащани от Националната здравноосигурителна каса порастват с по 60-80 млн. лева годишно. Около 1,1 милиарда лева за медикаменти ще заплати тази година НЗОК, при заложени в бюджета 789,5 млн. лева
От организацията по медикаментите установяват, че предмет на успореден експорт са към 15 лекарствени продукта, които са реимбурсирани от НЗОК. Причина за това е разликата в одобрената цена в България и цената на същите в някои други държави-членки на Европейски Съюз, която в доста случаи е доста по-висока от тази в България.
Предмет на успореден експорт са и лекарствените артикули за болнична приложимост, включени в Позитивния лекарствен лист, което допуска, че от болничните аптеки също се пренасочват лекарствени артикули за успореден експорт (повече за схемите вж. мнение Емил Димитров – по-долу).
Напоследък зачестяват случаи на импортирани нелегално лекарствени артикули от Република Турция, които са предмет на реимбурсиране от НЗОК, защото цените им в Турция са още по-ниски от тези в България, само че такива артикули от трета страна не могат да бъдат предмет на успореден експорт. При замяна на лекарствения артикул, предопределен за българския пазар, със същия лекарствен артикул, импортиран нелегално от трета страна, първият (предназначения за българския пазар) постоянно е предмет на успореден експорт, вследствие на което подправеният лекарствен артикул се регистрира и заплаща от НЗОК, а истинският/автентичният (предназначен за българския пазар) се изнася за друга страна. В броя си 31 октомври “Труд ” показа следствие “Открито ” по Българска национална телевизия. Валя Ахчиева потвърди, че НЗОК заплаща на аптека “Марешки ” контрабандна “Хумира ” от Турция. По случая Изпълнителната организация по медикаментите към този момент е сезирала основния прокурор.
Най-странната констатация от отчета на ИАЛ пред комисията за битка със сивата стопанска система е, че нито едно нарушаване на лекарственото законодателство не съставлява състав на закононарушение по Наказателния кодекс на Република България, в това число и подправянето на лекарствени артикули.
Емил Димитров, началник на комисията за битка със сивата стопанска система:
Има няколко незаконни схеми за реекспорт
15-16 типа медикаменти се оказват извънредно атрактивни за импорт в България, тъй като цената, на която се вкарват в страната ни е с към 50% по-ниска от тази, на която се продават в чужбина. Говоря за медикаменти от позитивния лекарствен лист.
Търговци са измислили скица, при която истинският медикамент се заменя с турски, който се дава на българските пациенти. Въпросното автентично лекарство се връща оттова, откъдето е пристигнало на междинна цена. И този, който го е купил на по-ниска цена за България печели за сметка на българските пациенти.
А медикаменти от Турция не е позволено да се продават на българския пазар.
Самият успореден експорт не е неразрешен, посредством него могат партиди, чийто период на валидност изтича, да се продадат в чужбина. Когато български пациенти обаче останат без медикаменти е неприятно.
Оказва се, че се знаят нужните количества от скъпите медикаменти – за онкоболни, за хора с ревматоидни болести и други Купуват се примерно 30 000 опаковки и 10 000 автоматизирано се връщат, като успореден експорт. А болните стартират да плачат, че липсват лекарства за болестта им.
По отношение на изписването на медикаменти от НЗОК са открити случаи на хора от дребни села, на които съм им изписани скъпи медикаменти, здравната каса ги е платила, само че те в никакъв случай не са ги получавали. Не става въпрос за мъртви души, а за действително съществуващи хора, чиито медикаменти са отпътували за чужбина. Схемата е следната: имаш 50 аптеки, назначаваш 50 фармацевти и на всеки казваш да обезпечи по 5 индивида, които се пращат на ТЕЛК. Там откриват тежко заболяване и се приписва съответното скъпоструващо лекарство. После всеки месец тези заболели идват при фармацевтите и официално си купуват лекарството, което касата заплаща. Дават на хорицата по 100 лева, лекарството отпътува за чужбина, търговецът печели и е благополучен.
Изходът е да се усилят пълномощията на Изпълнителната комисия по медикаментите (ИАЛ). От години се водят, че са организация по медикаментите, само че пълномощията им са извънредно орязани спрямо другите европейски страни. От ИАЛ не могат да влязат в складовете с медикаменти, когато някой реши да прави успореден експорт единствено уведомява ИАЛ, а дали действително изнася в организацията не знаят. Реално ИАЛ е превърната в регистратор на търговски обекти.
Проф. Илко Гетов,
ръководител на Български фармацевтичен съюз:
Недопустимо е да се внасят лекарства от трети страни
Недопустимо е да се внасят лекарства от Турция. В случая става въпрос за тежка корист, която цели чиста облага от медикаментите, които се купуват от трета страна.
За да се пресекат сходни практики има няколко стъпки. Първата е въвеждането на електронно опазване на здравето, би трябвало да се промени законът, с цел да се регламентира паралелния експорт. Би следвало да се наблюдават количествата, изнесени посредством паралелна търговия. За страдание, за следващ път срещаме отпор. Проектът беше прегледан от Съвета по административна промяна, нямаме информация какво се случва…
Отново сме в изходна позиция. Крайно време е да се вземат ограничения от ръководещите във връзка с дефицита на медикаменти за българските пациенти. Не е обикновено да има незаконен импорт от трети страни. Освен за “Хумира ”, импортирана от Турция и препакетирана в България имаме сигнали и за други медикаменти. Насочили сме ги към организацията по медикаментите.
В момента Изпълнителната организация по медикаментите на процедура е една пощенска кутия за планове за успореден експорт. Тя нито има силата, нито има оторизацията да спре нещо. Тя събира уведомления за планове, само че дали те се осъществят от ИАЛ няма по какъв начин да ревизират.
От началото на годината имаме над 800 сигнала за липса на инсулин на горещата линия, която поддържаме.
Според Комисия за защита на конкуренцията
Бум на паралелния експорт след 2012 година
В интервала 2013 – 2015 година спрямо предходния интервал 2010 – 2012 година паралелният експорт, реализиран от петнайсетте сдружения, нараства неведнъж, като близо половината от изследваните от Комисията паралелни експортьори като: “Рацио Лек ” ЕООД, “Трейднет България ” ЕООД, “Беста Мед ” ЕООД, “Динерас България ” ЕООД, “Ремеди Трейдинг ” ООД, “Рекс Фармасютикълс ” ООД, “ББ Фарм ” ЕООД, “Акта Фарма ” ЕООД и “Стинг ”АД, започват активността си като такива през и след 2012 година Това са констатации на Комисия за защита на конкуренцията от декември 2016 година
Констатацията на Комисия за защита на конкуренцията е, че паралелният експорт на лекарствени артикули става атрактивен за от ден на ден сдружения, а размерът на изнесените от тях лекарства се усилва сензитивно в интервала след 2012 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ