Доклад на АППК разкрива голям брой назначения без конкурси, „Информационно обслужване“ опровергава
Доклад на Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК) провокира необикновена сериозна реакция на държавна компания.
От „ Информационно обслужване “ АД през днешния ден разпратиха следното прессъобщение:
„ Във връзка с оповестен Годишен систематизиран отчет за държавните обществени предприятия за 2022 година от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК) и публикуван в медиите, съгласно който в Информационно обслужване са назначени без конкурс двама представители на страната и един самостоятелен член в Съвета на шефовете на компанията, заявяваме изрично, че информацията не дава отговор на истината.
Към 31.12.2022 година Съветът на шефовете на Информационно обслужване е бил в състав от трима членове – представители на страната, определени според Закона за обществените предприятия и Правилника за използване на Закона за обществените предприятия, с конкурс, извършен от Министерство на превоза и известията през м. октомври 2020 година
Към същата дата в Съвета на шефовете няма определен самостоятелен член, както се твърди в отчета. “
Казусът е любопитен, тъй като рядко се случва една държавна институция да опровергава друга.
Въпросният отчет на АППК разкрива, че в доста обществени сдружения и предприятия не престават да се вършат назначения без състезания макар новите правила, признати от Народното събрание преди няколко години. Промените в нормите за назначение бяха свързани с условия на Организацията за икономическо съдействие и развиване () и процеса на приемането на България в нея, който към момента не е завършил.
Темата е основна поради подмолното преодоляване на институции и обществени сдружения и негативния асортимент в тях.
Конфликтът сред АППК и „ Информационно обслужване “ евентуално се дължи на, която прави обзор на отчета за 2022 година
Стремежът на България към участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и експлицитното условие за възстановяване на ръководството на държавните сдружения не респектира изключително властта. В бордовете на държавните компании всеобщо не престават назначения без конкурс. Има компании, в които няма нито един представител, определен след съревнование, само че за сметка на това заплатите са високи, написа „ Сега “.
Агенцията за обществените предприятия и надзор е провела целеустремен мониторинг на конкурсните процедури през 2022 година, само че въобще не е анализирала данните, а ги е обособила единствено като приложение към отчета. В аналитичната част се акцентира само, че през 2022 година са работили едно постоянно и едно служебно държавни управления и са направени голям брой промени в органите за ръководство и надзор.
Резултатът от това кадруване е предприятия, в които всички началници са определени без конкурс. Според данните, настоящи към края на декември 2022 година, трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване ” са определени без конкурс. През процедура на съревнование не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно дружество “Управление и стопанисване на язовири ”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз ” също са определени без конкурс. В бранша на превоза на обществена процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници ”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София ” и “Летище Пловдив ”.
Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните сдружения към спортното министерство, като тук всички членове на бордове - общо 19 души в 5 сдружения, са избирани без конкурс.
Вероятно за част от тези позиции след това през 2023 година са провеждани състезания, само че може да се е стигнало до премахване на титулярите и краткотрайно назначение на хора без процедура. Както “Сега ” писа, кадруването в държавните сдружения се оказа юридически пробито от вътрешната страна и необжалваемо, тъй като съдилищата не откриват юридически интерес в сходни каузи. С правилника за използване на закона пък на процедура бе дадена опция за заобикаляне на условието за конкурс с опцията да се назначават краткотрайни титуляри за интервал до 6 месеца. Според адвокати включването на този текст в правилника за използване на закона е незаконосъобразно, тъй като го дописва, показва още изданието.
Докладът на АППК е импортиран за разглеждане в Народното събрание на 24 юни 2024 година Кога и дали ще бъде прегледан от този парламент поради нестабилната политическа обстановка и вероятността от нови избори, не е ясно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
От „ Информационно обслужване “ АД през днешния ден разпратиха следното прессъобщение:
„ Във връзка с оповестен Годишен систематизиран отчет за държавните обществени предприятия за 2022 година от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК) и публикуван в медиите, съгласно който в Информационно обслужване са назначени без конкурс двама представители на страната и един самостоятелен член в Съвета на шефовете на компанията, заявяваме изрично, че информацията не дава отговор на истината.
Към 31.12.2022 година Съветът на шефовете на Информационно обслужване е бил в състав от трима членове – представители на страната, определени според Закона за обществените предприятия и Правилника за използване на Закона за обществените предприятия, с конкурс, извършен от Министерство на превоза и известията през м. октомври 2020 година
Към същата дата в Съвета на шефовете няма определен самостоятелен член, както се твърди в отчета. “
Казусът е любопитен, тъй като рядко се случва една държавна институция да опровергава друга.
Въпросният отчет на АППК разкрива, че в доста обществени сдружения и предприятия не престават да се вършат назначения без състезания макар новите правила, признати от Народното събрание преди няколко години. Промените в нормите за назначение бяха свързани с условия на Организацията за икономическо съдействие и развиване () и процеса на приемането на България в нея, който към момента не е завършил.
Темата е основна поради подмолното преодоляване на институции и обществени сдружения и негативния асортимент в тях.
Конфликтът сред АППК и „ Информационно обслужване “ евентуално се дължи на, която прави обзор на отчета за 2022 година
Стремежът на България към участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и експлицитното условие за възстановяване на ръководството на държавните сдружения не респектира изключително властта. В бордовете на държавните компании всеобщо не престават назначения без конкурс. Има компании, в които няма нито един представител, определен след съревнование, само че за сметка на това заплатите са високи, написа „ Сега “.
Агенцията за обществените предприятия и надзор е провела целеустремен мониторинг на конкурсните процедури през 2022 година, само че въобще не е анализирала данните, а ги е обособила единствено като приложение към отчета. В аналитичната част се акцентира само, че през 2022 година са работили едно постоянно и едно служебно държавни управления и са направени голям брой промени в органите за ръководство и надзор.
Резултатът от това кадруване е предприятия, в които всички началници са определени без конкурс. Според данните, настоящи към края на декември 2022 година, трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване ” са определени без конкурс. През процедура на съревнование не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно дружество “Управление и стопанисване на язовири ”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз ” също са определени без конкурс. В бранша на превоза на обществена процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници ”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София ” и “Летище Пловдив ”.
Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните сдружения към спортното министерство, като тук всички членове на бордове - общо 19 души в 5 сдружения, са избирани без конкурс.
Вероятно за част от тези позиции след това през 2023 година са провеждани състезания, само че може да се е стигнало до премахване на титулярите и краткотрайно назначение на хора без процедура. Както “Сега ” писа, кадруването в държавните сдружения се оказа юридически пробито от вътрешната страна и необжалваемо, тъй като съдилищата не откриват юридически интерес в сходни каузи. С правилника за използване на закона пък на процедура бе дадена опция за заобикаляне на условието за конкурс с опцията да се назначават краткотрайни титуляри за интервал до 6 месеца. Според адвокати включването на този текст в правилника за използване на закона е незаконосъобразно, тъй като го дописва, показва още изданието.
Докладът на АППК е импортиран за разглеждане в Народното събрание на 24 юни 2024 година Кога и дали ще бъде прегледан от този парламент поради нестабилната политическа обстановка и вероятността от нови избори, не е ясно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ