Живот в сянка! Защо в България чужденците без документи не могат ...
Доказателство за това е казусът с музикантът Стефан - Мехран Давари от Иран, с който ви запознахме преди броени дни. Припомняме го тук неслучайно, тъй като той не е единствения, те са стотици.
е кръстен и получава българското име Стефан. Той напуща Иран в резултат на голям брой арести, побои и душевен тормоз от страна на иранската полиция. В момента, в който се предава на българската полиция той взема решение, че това е неговият дом и мястото, където желае да остарее.
През всички тези 13 години Мехран заплаща налози, осигуровки, има формален трудов стаж. Депортирането му в Иран има действителен риск от смъртна присъда. Неспирно пробва да получи статут, само че всеки негов опит е безрезултатен, постоянно се усеща отритнат от системата и има право, той живее без документи,без правото на шофьорска брошура,без правото за закупуване на жилище.
Както към този момент споменахме случаите, и всеки един от тях носи своята тежка персонална история. ФрогНюз ще се постарае да ви запознае с част от тези истории, само че през днешния ден ще потърсим отговорите на най-съществените въпроси - за какво се стига до тук.
Кои са тези хора
Първата, въпреки и по-малка част, това са хора, които са родени в България или са пристигнали като доста дребни с родителите си и по някаква причина техните документи не са уредени. Де факто те са българи, усещат се такива, целият им живот е минал в България, техният майчин език е български. Те обаче живеят в обстановка на юридически вакуум, нямат българска персонална карта, нито годен документ за престояване, а връщането им в имагинерна друга страна е нереалистично.
Втората група са хора, пристигнали в България като част от засиления поток от бежанци и мигранти. По-голямата част от тях са подали молба за интернационална протекция, само че Държавната организация за бежанците (ДАБ) я е отхвърлила. Някои от тези чужденци приказват добре български и са били част от пазара на труда – право, което те имат, до момента в който чакат решението по молбата си.
След отхвърли някои са минали през така наречен специфични домове за краткотрайно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – затворени центрове за незаконно пребиваващи непознати жители, ръководени от Дирекция „ Миграция “ на Министерство на вътрешните работи. Максималният период за задържане там е 18 месеца. През този интервал страната би трябвало да откри механизъм за връщането на лицата в техните страни. Ако това не е допустимо, хората напущат без документи затворения център, а по този начин и полезрението на институциите.
Статистиката
Общо 22 518 лица са потърсили протекция у нас през миналата 2023 година, сочи статистиката на Държавната организация за бежанците - ДАБ. На 5862 от тях е възложен филантропичен статут.
Отказ са получили 2950, като прекратените производства са 16 211. В топ 5 на страните на генезис по брой подадени молби през периода 01.01.2023 – 31.12.2023г. са Сирия, Афганистан, Мароко, Ирак Египет, като единствено от страна на сирийците са подадени 12 416 молби.
Последната статистика на Министерство на вътрешните работи сочи, че през ноември месец предходната година у нас са арестувани общо 952 жители на трети страни, от които 196 на вход, 98 на излаз без регистрация от органите на Министерство на вътрешните работи, а 658 са открити в противозаконен престой навътре в страната.
Броят им е с 29,9% по-малко спрямо предходния месец (1359 лица). През януари-ноември 2023 година са арестувани общо 18 008 жители. От тях на вход на държавната граница – 1560, на излаз без регистрация – 1849 и открити в противозаконен престой навътре в страната – 14 599 лица. Спрямо общия брой на арестуваните през същия интервал на 2022 година (15 605) се регистрира 15,4% нарастване.
Голям % от тези лица нямат документи за идентичност, а това значи, че нашите управляващи първо би трябвало да открият самоличността им. Започват се дълги инспекции по наличните осведомителни масиви, съдържащи данни за присъди, за търсени причинители на закононарушения, отпечатъци и полицейски регистрации със фотоси в целия свят, тъй като бежанецът като нищо може да се окаже и търсен от Интерпол.
Оказва се обаче, че освен нашият, а никой закон не може да направи разлика сред незаконен преселник, който просто желае по-добър живот другаде по света, и емигрант от война или гонене по политически, расови или други аргументи.
Затова всеки, който потърси отбрана, бива приютен у нас най-малко краткотрайно, до момента в който се обясни кой е и какъв му е статутът. И до момента в който ДАБ се произнесе по молбите за протекция, на процедура всички чужденци, които са я поискали, имат единствено един-единствен статут – на чакащи.
Според статистиката на ДАБ тук остават по-малко от половината, които са поискали статут на емигрант или филантропична протекция. За останалите има няколко благоприятни условия: или да се върнат вкъщи, или навреме да избягат през границата и да си търсят шанса си в други направления на света. Или да се опитат посредством административните и правосъдните процедури да удължат престоя си.
Живот в сянка
Оставайки в България без документ за престояване, а постоянно и без или с изминал персонален документ, чужденците имат два разновидността: да изоставен незаконно страната или да живеят отвън закона, в последна мизерия, постоянно в рискова финансова и обществена взаимозависимост и без достъп до най-базисни услуги.
Първата алтернатива допуска неизбежен риск – в случай че бъдат хванати при опит да пресекат границата без позволение, ги грози ефикасна присъда и затвор. Тази заплаха кара мнозина, изключително фамилиите с деца, да предпочетат живот „ в сянка “. Други, за които управляващите въпреки всичко имат информация, се подписват всяка седмица в полицията, само че все пак остават без документи.
Животът в сянка значи, че хората нямат право на заслон, тъй като не могат да подписват контракт за наем, нямат право на претовареност, тъй като не могат да подписват трудови и цивилен контракти, нямат право на опазване на здравето, обучение, обществена поддръжка, не могат да се оженят, да припознаят новородените си деца, да си отворят банкова сметка. Остават изключени от най-елементарните действия, които един живот в модерно общество изисква. Тази обстановка ги слага в последна накърнимост и взаимозависимост от други хора.
Сивият бранш
Мнозина от живеещите в конспиративност са принудени да работят в сивия бранш, постоянно стават жертва на трудова употреба, а някои дами – и на полова. Търсенето на помощ от страната е на процедура също невероятно.
Невъзможността даден човек да си откри каквато и да е работа, тъй като няма право на това, и неналичието на всякаква вероятност в действителност лишават чужденците от късмет за интеграция и ги обрича на битие в мизерия.
Поставянето на група хора в обстановка на последна маргинализация съставлява риск както за самите хора, по този начин и за обществото. Загуби търпи и националният бюджет поради невъзможността в него да се вливат налози от труда на имигрантите, принудени да работят в сивия бранш.
На процедура човек, изпаднал в обстановка на нерегламентиран престой в България и неспособност за връщане в страната си, няма правилен ход. Законът за чужденците в България – главният юридически инструмент в страната, регулиращ престоя на жители на страни отвън Европейски Съюз – не планува съответен механизъм за „ осветляване “ на тази група хора.
Насилственото отбиване от границата на лица, търсещи протекция
Насилственото отбиване от границата на лица, търсещи протекция е събитие, което не е ново у нас. То се следи освен в България, само че и по цялата сухопътна и морска граница на Европейски Съюз, за което оповестяват голям брой правозащитни организации.
Това се случва освен в следствие от самостоятелни дейности на длъжностни лица, злоупотребяващи с властта си, а за жалост е последна форма на дълготрайна небалансирана миграционна политика, заклеймяваща миграцията като цяло като нещо рисково и фокусирана върху предварителната защита, задържането, връщането и насилствените ограничения, вместо върху ръководството и улеснението на миграционните процеси, сигнализират от " Центъра за правна помощ - Глас в България ”.
Достъпът до територията на приемащата страна е един от главните правила на бежанското право.
Лицата, търсещи протекция, могат да се употребяват от правата, планувани в интернационалното и европейското право, единствено откакто са влезнали на територията на страната.
Всяко държавно длъжностно лице – гранични чиновници, служители на реда, чиновници по миграцията, чиновници във всяка друга администрация – пред което чужденец, влезнал на наша територия, съобщи, че търси протекция, има задължението по член 58 от българския Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) да го насочи към способената институция в страната – Държавната организация за бежанците. Няма значение дали търсещият леговище влиза със или без виза, със или без постоянен документ за пътешестване, през контролно-пропускателен пункт или през зелена граница.
Няма значение дали е влезнал на наша територия и се намира на самия контролно-пропускателен пункт, на няколко километра от границата или надълбоко в страната. В случай на търсене на протекция, заради изключителния темперамент на обстановката, в която се намират лицата (бягащи от гонене или война), те са освободени от наказателна отговорност за нарушавания на нашия граничен и имиграционен режим – член 279, алинея 3 от българския Наказателен кодекс.
В същото време, всяко длъжностно лице, което не извърши законовото си обвързване да обезпечи достъп до територията на търсещия леговище и да го насочи към способената институция, носи отговорност за нарушение на административните разпореждания, планувани в ЗУБ, и предстои на административна отговорност.
Освен това, в случай че дейностите на отбиване са съпроводени с приложимост на принуждение, нанасяне на телесни повреди, закани, обиди, обир или дейности, унижаващи човешкото достолепие, причинителят носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс за закононарушение, осъществено от длъжностно лице в границите на служебните му отговорности.
Констанца Илиева
Източници на информация: Държавна организация за бежанците, " Центъра за правна помощ - Глас в България ”, Министерство на вътрешните работи, AEJ
е кръстен и получава българското име Стефан. Той напуща Иран в резултат на голям брой арести, побои и душевен тормоз от страна на иранската полиция. В момента, в който се предава на българската полиция той взема решение, че това е неговият дом и мястото, където желае да остарее.
През всички тези 13 години Мехран заплаща налози, осигуровки, има формален трудов стаж. Депортирането му в Иран има действителен риск от смъртна присъда. Неспирно пробва да получи статут, само че всеки негов опит е безрезултатен, постоянно се усеща отритнат от системата и има право, той живее без документи,без правото на шофьорска брошура,без правото за закупуване на жилище.
Както към този момент споменахме случаите, и всеки един от тях носи своята тежка персонална история. ФрогНюз ще се постарае да ви запознае с част от тези истории, само че през днешния ден ще потърсим отговорите на най-съществените въпроси - за какво се стига до тук.
Кои са тези хора
Първата, въпреки и по-малка част, това са хора, които са родени в България или са пристигнали като доста дребни с родителите си и по някаква причина техните документи не са уредени. Де факто те са българи, усещат се такива, целият им живот е минал в България, техният майчин език е български. Те обаче живеят в обстановка на юридически вакуум, нямат българска персонална карта, нито годен документ за престояване, а връщането им в имагинерна друга страна е нереалистично.
Втората група са хора, пристигнали в България като част от засиления поток от бежанци и мигранти. По-голямата част от тях са подали молба за интернационална протекция, само че Държавната организация за бежанците (ДАБ) я е отхвърлила. Някои от тези чужденци приказват добре български и са били част от пазара на труда – право, което те имат, до момента в който чакат решението по молбата си.
След отхвърли някои са минали през така наречен специфични домове за краткотрайно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – затворени центрове за незаконно пребиваващи непознати жители, ръководени от Дирекция „ Миграция “ на Министерство на вътрешните работи. Максималният период за задържане там е 18 месеца. През този интервал страната би трябвало да откри механизъм за връщането на лицата в техните страни. Ако това не е допустимо, хората напущат без документи затворения център, а по този начин и полезрението на институциите.
Статистиката
Общо 22 518 лица са потърсили протекция у нас през миналата 2023 година, сочи статистиката на Държавната организация за бежанците - ДАБ. На 5862 от тях е възложен филантропичен статут.
Отказ са получили 2950, като прекратените производства са 16 211. В топ 5 на страните на генезис по брой подадени молби през периода 01.01.2023 – 31.12.2023г. са Сирия, Афганистан, Мароко, Ирак Египет, като единствено от страна на сирийците са подадени 12 416 молби.
Последната статистика на Министерство на вътрешните работи сочи, че през ноември месец предходната година у нас са арестувани общо 952 жители на трети страни, от които 196 на вход, 98 на излаз без регистрация от органите на Министерство на вътрешните работи, а 658 са открити в противозаконен престой навътре в страната.
Броят им е с 29,9% по-малко спрямо предходния месец (1359 лица). През януари-ноември 2023 година са арестувани общо 18 008 жители. От тях на вход на държавната граница – 1560, на излаз без регистрация – 1849 и открити в противозаконен престой навътре в страната – 14 599 лица. Спрямо общия брой на арестуваните през същия интервал на 2022 година (15 605) се регистрира 15,4% нарастване.
Голям % от тези лица нямат документи за идентичност, а това значи, че нашите управляващи първо би трябвало да открият самоличността им. Започват се дълги инспекции по наличните осведомителни масиви, съдържащи данни за присъди, за търсени причинители на закононарушения, отпечатъци и полицейски регистрации със фотоси в целия свят, тъй като бежанецът като нищо може да се окаже и търсен от Интерпол.
Оказва се обаче, че освен нашият, а никой закон не може да направи разлика сред незаконен преселник, който просто желае по-добър живот другаде по света, и емигрант от война или гонене по политически, расови или други аргументи.
Затова всеки, който потърси отбрана, бива приютен у нас най-малко краткотрайно, до момента в който се обясни кой е и какъв му е статутът. И до момента в който ДАБ се произнесе по молбите за протекция, на процедура всички чужденци, които са я поискали, имат единствено един-единствен статут – на чакащи.
Според статистиката на ДАБ тук остават по-малко от половината, които са поискали статут на емигрант или филантропична протекция. За останалите има няколко благоприятни условия: или да се върнат вкъщи, или навреме да избягат през границата и да си търсят шанса си в други направления на света. Или да се опитат посредством административните и правосъдните процедури да удължат престоя си.
Живот в сянка
Оставайки в България без документ за престояване, а постоянно и без или с изминал персонален документ, чужденците имат два разновидността: да изоставен незаконно страната или да живеят отвън закона, в последна мизерия, постоянно в рискова финансова и обществена взаимозависимост и без достъп до най-базисни услуги.
Първата алтернатива допуска неизбежен риск – в случай че бъдат хванати при опит да пресекат границата без позволение, ги грози ефикасна присъда и затвор. Тази заплаха кара мнозина, изключително фамилиите с деца, да предпочетат живот „ в сянка “. Други, за които управляващите въпреки всичко имат информация, се подписват всяка седмица в полицията, само че все пак остават без документи.
Животът в сянка значи, че хората нямат право на заслон, тъй като не могат да подписват контракт за наем, нямат право на претовареност, тъй като не могат да подписват трудови и цивилен контракти, нямат право на опазване на здравето, обучение, обществена поддръжка, не могат да се оженят, да припознаят новородените си деца, да си отворят банкова сметка. Остават изключени от най-елементарните действия, които един живот в модерно общество изисква. Тази обстановка ги слага в последна накърнимост и взаимозависимост от други хора.
Сивият бранш
Мнозина от живеещите в конспиративност са принудени да работят в сивия бранш, постоянно стават жертва на трудова употреба, а някои дами – и на полова. Търсенето на помощ от страната е на процедура също невероятно.
Невъзможността даден човек да си откри каквато и да е работа, тъй като няма право на това, и неналичието на всякаква вероятност в действителност лишават чужденците от късмет за интеграция и ги обрича на битие в мизерия.
Поставянето на група хора в обстановка на последна маргинализация съставлява риск както за самите хора, по този начин и за обществото. Загуби търпи и националният бюджет поради невъзможността в него да се вливат налози от труда на имигрантите, принудени да работят в сивия бранш.
На процедура човек, изпаднал в обстановка на нерегламентиран престой в България и неспособност за връщане в страната си, няма правилен ход. Законът за чужденците в България – главният юридически инструмент в страната, регулиращ престоя на жители на страни отвън Европейски Съюз – не планува съответен механизъм за „ осветляване “ на тази група хора.
Насилственото отбиване от границата на лица, търсещи протекция
Насилственото отбиване от границата на лица, търсещи протекция е събитие, което не е ново у нас. То се следи освен в България, само че и по цялата сухопътна и морска граница на Европейски Съюз, за което оповестяват голям брой правозащитни организации.
Това се случва освен в следствие от самостоятелни дейности на длъжностни лица, злоупотребяващи с властта си, а за жалост е последна форма на дълготрайна небалансирана миграционна политика, заклеймяваща миграцията като цяло като нещо рисково и фокусирана върху предварителната защита, задържането, връщането и насилствените ограничения, вместо върху ръководството и улеснението на миграционните процеси, сигнализират от " Центъра за правна помощ - Глас в България ”.
Достъпът до територията на приемащата страна е един от главните правила на бежанското право.
Лицата, търсещи протекция, могат да се употребяват от правата, планувани в интернационалното и европейското право, единствено откакто са влезнали на територията на страната.
Всяко държавно длъжностно лице – гранични чиновници, служители на реда, чиновници по миграцията, чиновници във всяка друга администрация – пред което чужденец, влезнал на наша територия, съобщи, че търси протекция, има задължението по член 58 от българския Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) да го насочи към способената институция в страната – Държавната организация за бежанците. Няма значение дали търсещият леговище влиза със или без виза, със или без постоянен документ за пътешестване, през контролно-пропускателен пункт или през зелена граница.
Няма значение дали е влезнал на наша територия и се намира на самия контролно-пропускателен пункт, на няколко километра от границата или надълбоко в страната. В случай на търсене на протекция, заради изключителния темперамент на обстановката, в която се намират лицата (бягащи от гонене или война), те са освободени от наказателна отговорност за нарушавания на нашия граничен и имиграционен режим – член 279, алинея 3 от българския Наказателен кодекс.
В същото време, всяко длъжностно лице, което не извърши законовото си обвързване да обезпечи достъп до територията на търсещия леговище и да го насочи към способената институция, носи отговорност за нарушение на административните разпореждания, планувани в ЗУБ, и предстои на административна отговорност.
Освен това, в случай че дейностите на отбиване са съпроводени с приложимост на принуждение, нанасяне на телесни повреди, закани, обиди, обир или дейности, унижаващи човешкото достолепие, причинителят носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс за закононарушение, осъществено от длъжностно лице в границите на служебните му отговорности.
Констанца Илиева
Източници на информация: Държавна организация за бежанците, " Центъра за правна помощ - Глас в България ”, Министерство на вътрешните работи, AEJ
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ