Доказано! Музиката влияе на паметта. Тя може да ни помогне

Доказано! Музиката въздейства на паметта. Тя може да ни помогне да учим, установи ново изследване.

„ Музиката за въодушевление “ може да бъде задоволително въздействаща, с цел да промени метода, по който си спомняме предишното

В изследването са взели участие студенти от Джорджия, които са слушали кино саундтраци, до момента в който си напомнят сложен спомен. Проучването не е клинично, тъй че тези участници не са били разпознати като хора, страдащи от разстройства на настроението.

Участниците са присъединили нови страсти в спомените си, които подхождат на настроението на музиката, и резултатът е бил дълготраен

Ден по-късно, когато участниците си припомнили същите мемоари – само че без музикален акомпанимент – прочувственият им звук към момента съответствал на тона на музиката, пусната предходния ден.

Изследователите са следили всичко това благодарение на функционален магнитен резонанс. Те са можели да наблюдават измененията в мозъчната интензивност на участниците, нарасналата съгласуваност сред амигдалата, където се обработват страстите, и други области на мозъка, свързани с паметта и консолидираното на информация.

Това хвърля светлина върху податливостта на паметта в отговор на музиката и мощната роля, която музиката може да изиграе

Друго изследване дава отговор на въпроса би трябвало ли да слушаме музика, до момента в който работим или учим. И в случай че е по този начин, има ли по-полезни типове музика от други? Отговорът и на двата въпроса може да се крие, най-малко частично, в обширните параметри на персоналния усет.

Но даже и в този случай има граници

Участниците в това проучване са били помолени да запомнят поредици от нереални форми, до момента в който слушат разнообразни типове музика. Учените изсвирили музикално произведение по обичаен или прочут модел на звук, темп и мелодия.

След това те изсвирили безусловно същия набор от ноти, само че без ред, придавайки на творбата атонална конструкция.

Когато слушали позната, предсказуема музика, участниците научавали и запомняли по-бързо последователността от форми, защото мозъкът им създавал структурирана рамка или скеле за новата информация.

В същото време музиката, която е позната, само че в размесен ред, е затруднила участниците в запомнянето.

Двете изследвания разкриват, че музиката може както да помогне, по този начин и да попречи на паметта, според от нейната конструкция и това какъв брой се познава.

Източник: puls