Загадката на спящия мозък
Доказано е от епохи, че значимите хрумвания и решения могат да дойдат насън. Такива случаи са известни измежду фамозни писатели, учени и музиканти. Всеизвестна е историята с таблицата на химичните детайли, които Менделеев е наредил насън.
Немски откриватели се пробвали да моделират сходна обстановка в опит. Оказало се, че сънят оказва помощ на възникването на инсайта – т.е. на неочакваното схващане на дадена обстановка.
Нобеловият лауреат по физиология от 1936 година Ото Леви разказва историята на своето изобретение, което го направило прочут. „ В нощта преди Великден през 1920 година се разсъниха, написах нещо на един лист и отново заспах.
Рано сутринта се разсъниха и се досетих, че съм писал нещо значимо. Лошото бе, че не можах да схвана личния си почерк. На идната нощ тази концепция още веднъж ме осени. Това бе дизайн на опит, който да потвърди хипотезита за химическото предаване, която изказах седемнадесет години по-рано.
Веднага станах и направих опит със сърцето на жаба тъкмо по този начин, както го бях сънувал. Шестнадесет години по-късно, откакто развил задоволително присънилия му се опит, Ото Леви станал лауреат на Нобеловата премия.
Знае се, че сънищата постоянно се оказват източници на изобретателни хрумвания. За да схванат за какво става по този начин, немски учени дали на доброволци поредност от три числа с дължина осем признака.
От този ред трябвало да се направи различен, като вероятните отговори били единствено два – 1419 и 9141. При пробата, който бил извършен след няколко часа, станало ясно, че единствено към двадесет % от доброволците се досетили за резултата.
Но когато доброволците се наспали добре, преди да решат задачата, сложена им вечерта, цели шестдесет % от тях я решили вярно. Учените не можели да схванат по какъв начин се появява новото познание, което не е съществувало преди заспиването.
Според най-новите изследвания на учените ние спим не тъй като се уморяваме физически, а когато интензивната умствена активност се окаже повече, в сравнение с можем да понесем. За да се приближим към разгадката на съня, би трябвало да открием какво прави по време на сън мозъкът ни.
Учените провели редица опити и станало ясно, че интензивността на човешкия мозък не е по-малка по време на сън, в сравнение с по време на будуване. Явно насън мозъкът прави разнообразни разбори и съпоставки и въз основата на опита стига до крайни решения на дадени задания.
Учените допускат, че в спящия мозък става метаморфоза на паметта. Когато спим, процесите на образование и търсенето на правилни решения не стопират. Това потвърждават и молекулярно-биологичните процеси по време на сън.
