Да обичаш дъжда: кои са плувеофилите
Докато за едни дъждът е скука, за други е същинско наслаждение. Наричат ги плувеофили – хора, които намират наслада и успокоение в ритъма на капките. Шумът от дъжда, мирисът на мокра земя и тишината, която носи, работят като натурален антистрес и ентусиазъм за творчеството.
Психолозите изясняват, че дъждът успокоява нервната система, дава уют и опция за свързване с природата. За мнозина той е метод да забавят темпото, да се насладят на уюта вкъщи и даже да оценят още повече слънчевите дни.
Думата идва от латинското pluvia (дъжд) и гръцкото philos (любов). Плувеофил е оня, който не бяга от облаците, а ги посреща с усмивка. За него шумът от капките по прозореца е музика, а мирисът на мокра земя – най-хубавият мирис на света.
Докато мнозина възприемат дъжда като стеснение – кални улици, мокри облекла, развалени проекти – плувеофилите виждат в него уют и хубост. Те са хората, които ще излязат на разходка без чадър, с цел да усетят по какъв начин небето „ приказва “ непосредствено с тях.
Психолозите считат, че хората, които обичат дъжда, постоянно са интровертни, чувствителни към детайла и търсят усамотение. Дъждовното време успокоява нервната система – равномерният звук на капките работи като натурален „ бял звук “, който понижава тревогата.
Ритмичният звук на дъжда може да бъде извънредно релаксиращ и медитативен, създавайки чувство за успокоение и благоденствие. Мирисът на мокра земя, именуван петрикор, е неповторим и прелестен за мнозина, събуждайки чувство за прохлада и естетика с природата. Визуално дъждът преобразява пейзажа – прави го по-мек, чист и прелъстителен за окото, създавайки чувство за уют и естетика.
Освен физическото влияние, дъждът има и мощен психически резултат. Той въодушевява създателите – писатели, художници и музиканти – с тишината и спокойствието, които носи. Мнозина намират наслада и комфорт в дъждовните дни, употребявайки ги за отмора, размисъл или просто приятност от момента.
Да бъдеш плувеофил значи да намираш наслада там, където другите виждат сянка. Може би по тази причина тези хора постоянно наподобяват по-спокойни и устойчиви – те знаят, че дъждът е не по-малко хубав от слънцето.
Психолозите изясняват, че дъждът успокоява нервната система, дава уют и опция за свързване с природата. За мнозина той е метод да забавят темпото, да се насладят на уюта вкъщи и даже да оценят още повече слънчевите дни.
Думата идва от латинското pluvia (дъжд) и гръцкото philos (любов). Плувеофил е оня, който не бяга от облаците, а ги посреща с усмивка. За него шумът от капките по прозореца е музика, а мирисът на мокра земя – най-хубавият мирис на света.
Докато мнозина възприемат дъжда като стеснение – кални улици, мокри облекла, развалени проекти – плувеофилите виждат в него уют и хубост. Те са хората, които ще излязат на разходка без чадър, с цел да усетят по какъв начин небето „ приказва “ непосредствено с тях.
Психолозите считат, че хората, които обичат дъжда, постоянно са интровертни, чувствителни към детайла и търсят усамотение. Дъждовното време успокоява нервната система – равномерният звук на капките работи като натурален „ бял звук “, който понижава тревогата.
Ритмичният звук на дъжда може да бъде извънредно релаксиращ и медитативен, създавайки чувство за успокоение и благоденствие. Мирисът на мокра земя, именуван петрикор, е неповторим и прелестен за мнозина, събуждайки чувство за прохлада и естетика с природата. Визуално дъждът преобразява пейзажа – прави го по-мек, чист и прелъстителен за окото, създавайки чувство за уют и естетика.
Освен физическото влияние, дъждът има и мощен психически резултат. Той въодушевява създателите – писатели, художници и музиканти – с тишината и спокойствието, които носи. Мнозина намират наслада и комфорт в дъждовните дни, употребявайки ги за отмора, размисъл или просто приятност от момента.
Да бъдеш плувеофил значи да намираш наслада там, където другите виждат сянка. Може би по тази причина тези хора постоянно наподобяват по-спокойни и устойчиви – те знаят, че дъждът е не по-малко хубав от слънцето.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ