Заведенията надуха цените в аванс преди еврото
Докато всички - от консуматори до регулатори и контролни органи, държат изкъсо магазините и бизнесите, предлагащи услуги, безшумно и бавно рес торантьорите внезапно усилиха цените. При това още преди да чукнат първите касови бележки в евро в дребните часове на 1 януари.
Проверка на " Марица " демонстрира, че множеството притежатели още през декември в задатък са вдигнали цените, нагласяйки ги комфортно към новата валута. Към момента в множеството заведения за хранене и заведения за хранене съмнително евровата цена е кръгло число, до момента в който цената на обещано ядене в левове постоянно е нещо от рода на 12,74 лв. (което прави тъкмо 6,50 евро). Редовните и наблюдателни клиенти изрично удостоверяват, че превалутирането е предшествано от умело повишаване. " Вярно е, че усещаме по-солени цени и в магазина, и в аптеката, и при фризьорката, само че когато седнем на механа, разликата е най-болезнена ", настояват читатели.
34-годишната Михаела Георгиева споделя, че с приятелки всеки петък вечер се събират в известен пловдивски ресторант в " Капана ". По думите на дамата, това е традиция на компанията й към този момент 3 години. " Заради това, че постоянно сме на едно и също място, мога сносно да усетя последните нараствания ", разяснява тя и прибавя, че групата от 4 дами съвсем постоянно поръчва едно и също.
" Салатата " Цезар " през есента струваше 15 лв., до момента в който в този момент е 9 евро, или 17,61 лв.. Същото е даже с напитките - дребна вода от 3,50 лв. към този момент е 2 евро (или 3,91 лева), а виното, което пием, стана 40 евро за бутилка, до момента в който преди този момент беше 70 лв. ", безапелационна е Георгиева. По думите <210>, салатата, която тя постоянно поръчва, е поскъпнала фрапантно през последните няколко години - от 12 лв. през 2023 година до сегашните 17,61 лв..
Проверка на " Марица " демонстрира, че
всеобщото приблизително нарастване е с към 10 до 15 на 100,
само че има и места, където скокът е много по-драстичен. В столицата обстановката не е по-различна. Софийските ресторантьори също всеобщо са вдигнали цените още в седмиците преди началото на коледните банкети.
Оправданието на сектора постоянно се крие зад мантрата за „ повишение на разноските “, само че икономистите са безапелационни - става въпрос за класическо психическо ценообразуване. Вместо да преизчислят действителната стойност на ястието по закрепения курс от 1,95583 лева, притежателите избират крайният резултат да наподобява „ хубав и комфортен " в новата валута. Така една чорба, която е коствала 6,50 лева, вместо да стане 3,32 евро, автоматизирано се трансформира в 4 евро - скок, който на хартия наподобява нищожен, само че действително бърка в джоба на клиента с спомагателни 20 на 100.
Още преди да превалутират цените си, мнозина от ресторантьорите ги подвигнаха с мотива “изравняване на разноските ”
Пред " Марица " притежател на заведение в ЖР " Тракия " разяснява импровизирано, че растежът на цените е бил неминуем поради повишаването на труда след повдигането на минималната работна заплата от 1 януари. Според него декемврийската актуализация е била превантивна мярка против възможни нови разноски по поддръжката на софтуерите и образованието на личния състав за работа с двете валути. За крайния консуматор обаче тези причини звучат по-скоро като „ далавера на гърба на еврото “.
„ Наблюдаваме феномен, който се случи и в Хърватия преди две години. Търговците се възползват от първичното комплициране на хората, до момента в който свикнат с новите номинални стойности “, разясняват икономисти. Докато в левове разликата от 2 лв. ни се коства отчетлива, при еврото разликата сред 7,50 и 8,50 евро постоянно се подценява от купувачите, до момента в който не се тегли чертата най-после, и не се окаже, че с натрупването при обособените продукти сметката е скочила с двуцифрено число.
Проверката на „ Марица “ откри още, че доста заведения са приложили и друга тактичност -
понижаване на грамажите при опазване на старите цени,
които по-късно просто са превалутирани нагоре. Така порция пържени картофи, която до неотдавна е била 300 грама за 8 лв., в този момент постоянно се сервира в размер от 250 грама, само че към този момент на „ европейската “ цена от 4,09 евро.
Въпреки че Комисията за отбрана на потребителите даде обещание непоколебим мониторинг и солени санкции за нелоялни търговски практики, в свободния пазар на ресторантьорските услуги ценообразуването остава самостоятелно решение. Въпросът е дали пловдивчани ще продължат да пълнят масите в заведенията със същия възторг, или „ европейските сметки “ ще принудят мнозина да лимитират обичайните си излизания единствено до специфични мотиви. За момента едно е несъмнено - кафето под тепетата към този момент не е просто обред, а разкош, който все по-често стартира с цифрата 2, само че в евро.
В Гърция оферират повече екстри за същите пари
Актуалните цени в заведенията в Пловдив, София и Солун вече са съвсем изравнени, сподели инспекцията на “Марица ”
С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година падна и последната психическа преграда, която позволяваше на родните консуматори да се утешават с мисълта, че животът у нас към момента е по-евтин.
Днес, когато менютата в Пловдив, София и Солун са изписани в една и съща валута, истината лъсва с безпощадна мощ - разликата в стандарта на обслужване и цените към този момент е съвсем заличена, а в доста случаи при съседите е по-евтино. Ако допреди години пътуването до Гърция се смяташе за разкош, сегашната действителност в „ Капана “ или по столичния бул. „ Витоша “ демонстрира, че вечеря у нас може да излезе по-солено от обяда в историческия регион „ Лададика “ край Термайския залив.
Анализът на настоящите ценови листи демонстрира шокираща наклонност. В София да вземем за пример цената на едно общоприетоо еспресо или фредо кафе към този момент постоянно доближава равнища от 3,20 до 3,50 евро, което е изцяло съпоставимо с Гърция. Парадоксът обаче е в това, което клиентът получава против парите си. Докато в Солун към кафето съвсем постоянно се сервира безвъзмездна чаша вода, а постоянно и дребна почерпка, в София и Пловдив всичко, което се дава в допълнение, се таксува настрана. Така една минерална вода от 330 мл, която в Гърция е от към 0,50 до 1,00 евро, в пловдивските и софийските заведения към този момент всеобщо се продава за над 2 евро.
За да придобием действителна визия за тежестта на тези цени върху фамилния бюджет, е значимо да погледнем сухите цифри през призмата на покупателната дарба. Към януари 2026 година междинната чиста заплата в София е почти 1450 евро, до момента в който в Пловдив тя е доста по-ниска - към 1050 евро. В Солун междинното месечно заплащане се движи в диапазона от 1500 евро чисто. Сметка за вечеря на четирима души, включваща две споделени салати, четири съществени ястия и четири питиета (бира или вино) плюс вода, излиза приблизително към 110 евро в София и близо 90 евро в Пловдив. В Солун сходна вечеря в обичайната таверна коства приблизително 95 евро.
Това значи, че една-единствена фамилна вечеря в ресторант „ изяжда “ 7,4% от междинната месечна заплата на софиянеца и цели 8,5% от бюджета на пловдивчанина. За съпоставяне, жителят на Солун отделя към 6% от приходите си за безусловно същото наслаждение, само че при по-високо приблизително качество на продуктите и включени екстри като безвъзмездна вода и десерт, които в България се заплащат настрана.
Пловдив, който дълго време пазеше репутацията на по-достъпна дестинация, бързо наваксва и даже изпреварва Солун по избрани индикатори. В центъра на града под тепетата една обичайната салата към този момент рядко пада под 8,50-9,00 евро, до момента в който в гръцките таверни порциите постоянно са по-големи и на същата или даже по-ниска цена. Шокиращо е сравнението при главните ястия с месо - до момента в който в Пловдив междинната цена за пилешко или свинско ядене в добър ресторант варира сред 13 и 15 евро, в Солун можете да намерите обилие от оферти в същия ценови диапазон. В столицата обстановката е още по-тежка за джоба. Наливната бира, която е барометър за досегаемост, в София постоянно се таксува по 5-6 евро, до момента в който в Солун тя е към 5 евро, а в Пловдив е към момента към 4,00 евро.
Освен чистото нарастване на цифрите в менюто, се следи и феноменът на „ скритата инфлация “ посредством понижаване на грамажите. В София и Пловдив порциите прогресивно се свиват, до момента в който цените се закръглят към по-високото цяло число в евро. В Солун традициите в ресторантьорството към момента не разрешават сходно орязване на количествата, което прави разликата в действителната стойност на услугата още по-осезаема.
Истинският тест за издръжливостта на българския консуматор и за настройките на ресторантьорския отрасъл обаче занапред следва с настъпването на летния туристически сезон. Прогнозите за месеците от юни до август са повече от притеснителни, защото тогава еврошокът ще се сблъска с обичайното сезонно повишаване по Черноморието. Очакванията са, че цените в морските ни курорти ще претърпят нова вълна на закръгляне, която може да направи почивката на родното море по-скъпа от тази на Халкидики или Тасос.
Така се оказва, че за междинния пловдивчанин или софиянец към този момент е по-изгодно да възнамерява уикенд в Гърция, където парите му имат по-висока покупателна дарба в бранша на услугите, в сравнение с да излезе на вечеря в личния си град. Единственото общо нещо сред българските и гръцките заведения сега е признакът Евро, само че чувството за скъпотия остава твърдо на наша територия.
Проверка на " Марица " демонстрира, че множеството притежатели още през декември в задатък са вдигнали цените, нагласяйки ги комфортно към новата валута. Към момента в множеството заведения за хранене и заведения за хранене съмнително евровата цена е кръгло число, до момента в който цената на обещано ядене в левове постоянно е нещо от рода на 12,74 лв. (което прави тъкмо 6,50 евро). Редовните и наблюдателни клиенти изрично удостоверяват, че превалутирането е предшествано от умело повишаване. " Вярно е, че усещаме по-солени цени и в магазина, и в аптеката, и при фризьорката, само че когато седнем на механа, разликата е най-болезнена ", настояват читатели.
34-годишната Михаела Георгиева споделя, че с приятелки всеки петък вечер се събират в известен пловдивски ресторант в " Капана ". По думите на дамата, това е традиция на компанията й към този момент 3 години. " Заради това, че постоянно сме на едно и също място, мога сносно да усетя последните нараствания ", разяснява тя и прибавя, че групата от 4 дами съвсем постоянно поръчва едно и също.
" Салатата " Цезар " през есента струваше 15 лв., до момента в който в този момент е 9 евро, или 17,61 лв.. Същото е даже с напитките - дребна вода от 3,50 лв. към този момент е 2 евро (или 3,91 лева), а виното, което пием, стана 40 евро за бутилка, до момента в който преди този момент беше 70 лв. ", безапелационна е Георгиева. По думите <210>, салатата, която тя постоянно поръчва, е поскъпнала фрапантно през последните няколко години - от 12 лв. през 2023 година до сегашните 17,61 лв..
Проверка на " Марица " демонстрира, че
всеобщото приблизително нарастване е с към 10 до 15 на 100,
само че има и места, където скокът е много по-драстичен. В столицата обстановката не е по-различна. Софийските ресторантьори също всеобщо са вдигнали цените още в седмиците преди началото на коледните банкети.
Оправданието на сектора постоянно се крие зад мантрата за „ повишение на разноските “, само че икономистите са безапелационни - става въпрос за класическо психическо ценообразуване. Вместо да преизчислят действителната стойност на ястието по закрепения курс от 1,95583 лева, притежателите избират крайният резултат да наподобява „ хубав и комфортен " в новата валута. Така една чорба, която е коствала 6,50 лева, вместо да стане 3,32 евро, автоматизирано се трансформира в 4 евро - скок, който на хартия наподобява нищожен, само че действително бърка в джоба на клиента с спомагателни 20 на 100.
Още преди да превалутират цените си, мнозина от ресторантьорите ги подвигнаха с мотива “изравняване на разноските ”
Пред " Марица " притежател на заведение в ЖР " Тракия " разяснява импровизирано, че растежът на цените е бил неминуем поради повишаването на труда след повдигането на минималната работна заплата от 1 януари. Според него декемврийската актуализация е била превантивна мярка против възможни нови разноски по поддръжката на софтуерите и образованието на личния състав за работа с двете валути. За крайния консуматор обаче тези причини звучат по-скоро като „ далавера на гърба на еврото “.
„ Наблюдаваме феномен, който се случи и в Хърватия преди две години. Търговците се възползват от първичното комплициране на хората, до момента в който свикнат с новите номинални стойности “, разясняват икономисти. Докато в левове разликата от 2 лв. ни се коства отчетлива, при еврото разликата сред 7,50 и 8,50 евро постоянно се подценява от купувачите, до момента в който не се тегли чертата най-после, и не се окаже, че с натрупването при обособените продукти сметката е скочила с двуцифрено число.
Проверката на „ Марица “ откри още, че доста заведения са приложили и друга тактичност -
понижаване на грамажите при опазване на старите цени,
които по-късно просто са превалутирани нагоре. Така порция пържени картофи, която до неотдавна е била 300 грама за 8 лв., в този момент постоянно се сервира в размер от 250 грама, само че към този момент на „ европейската “ цена от 4,09 евро.
Въпреки че Комисията за отбрана на потребителите даде обещание непоколебим мониторинг и солени санкции за нелоялни търговски практики, в свободния пазар на ресторантьорските услуги ценообразуването остава самостоятелно решение. Въпросът е дали пловдивчани ще продължат да пълнят масите в заведенията със същия възторг, или „ европейските сметки “ ще принудят мнозина да лимитират обичайните си излизания единствено до специфични мотиви. За момента едно е несъмнено - кафето под тепетата към този момент не е просто обред, а разкош, който все по-често стартира с цифрата 2, само че в евро.
В Гърция оферират повече екстри за същите пари
Актуалните цени в заведенията в Пловдив, София и Солун вече са съвсем изравнени, сподели инспекцията на “Марица ”
С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година падна и последната психическа преграда, която позволяваше на родните консуматори да се утешават с мисълта, че животът у нас към момента е по-евтин.
Днес, когато менютата в Пловдив, София и Солун са изписани в една и съща валута, истината лъсва с безпощадна мощ - разликата в стандарта на обслужване и цените към този момент е съвсем заличена, а в доста случаи при съседите е по-евтино. Ако допреди години пътуването до Гърция се смяташе за разкош, сегашната действителност в „ Капана “ или по столичния бул. „ Витоша “ демонстрира, че вечеря у нас може да излезе по-солено от обяда в историческия регион „ Лададика “ край Термайския залив.
Анализът на настоящите ценови листи демонстрира шокираща наклонност. В София да вземем за пример цената на едно общоприетоо еспресо или фредо кафе към този момент постоянно доближава равнища от 3,20 до 3,50 евро, което е изцяло съпоставимо с Гърция. Парадоксът обаче е в това, което клиентът получава против парите си. Докато в Солун към кафето съвсем постоянно се сервира безвъзмездна чаша вода, а постоянно и дребна почерпка, в София и Пловдив всичко, което се дава в допълнение, се таксува настрана. Така една минерална вода от 330 мл, която в Гърция е от към 0,50 до 1,00 евро, в пловдивските и софийските заведения към този момент всеобщо се продава за над 2 евро.
За да придобием действителна визия за тежестта на тези цени върху фамилния бюджет, е значимо да погледнем сухите цифри през призмата на покупателната дарба. Към януари 2026 година междинната чиста заплата в София е почти 1450 евро, до момента в който в Пловдив тя е доста по-ниска - към 1050 евро. В Солун междинното месечно заплащане се движи в диапазона от 1500 евро чисто. Сметка за вечеря на четирима души, включваща две споделени салати, четири съществени ястия и четири питиета (бира или вино) плюс вода, излиза приблизително към 110 евро в София и близо 90 евро в Пловдив. В Солун сходна вечеря в обичайната таверна коства приблизително 95 евро.
Това значи, че една-единствена фамилна вечеря в ресторант „ изяжда “ 7,4% от междинната месечна заплата на софиянеца и цели 8,5% от бюджета на пловдивчанина. За съпоставяне, жителят на Солун отделя към 6% от приходите си за безусловно същото наслаждение, само че при по-високо приблизително качество на продуктите и включени екстри като безвъзмездна вода и десерт, които в България се заплащат настрана.
Пловдив, който дълго време пазеше репутацията на по-достъпна дестинация, бързо наваксва и даже изпреварва Солун по избрани индикатори. В центъра на града под тепетата една обичайната салата към този момент рядко пада под 8,50-9,00 евро, до момента в който в гръцките таверни порциите постоянно са по-големи и на същата или даже по-ниска цена. Шокиращо е сравнението при главните ястия с месо - до момента в който в Пловдив междинната цена за пилешко или свинско ядене в добър ресторант варира сред 13 и 15 евро, в Солун можете да намерите обилие от оферти в същия ценови диапазон. В столицата обстановката е още по-тежка за джоба. Наливната бира, която е барометър за досегаемост, в София постоянно се таксува по 5-6 евро, до момента в който в Солун тя е към 5 евро, а в Пловдив е към момента към 4,00 евро.
Освен чистото нарастване на цифрите в менюто, се следи и феноменът на „ скритата инфлация “ посредством понижаване на грамажите. В София и Пловдив порциите прогресивно се свиват, до момента в който цените се закръглят към по-високото цяло число в евро. В Солун традициите в ресторантьорството към момента не разрешават сходно орязване на количествата, което прави разликата в действителната стойност на услугата още по-осезаема.
Истинският тест за издръжливостта на българския консуматор и за настройките на ресторантьорския отрасъл обаче занапред следва с настъпването на летния туристически сезон. Прогнозите за месеците от юни до август са повече от притеснителни, защото тогава еврошокът ще се сблъска с обичайното сезонно повишаване по Черноморието. Очакванията са, че цените в морските ни курорти ще претърпят нова вълна на закръгляне, която може да направи почивката на родното море по-скъпа от тази на Халкидики или Тасос.
Така се оказва, че за междинния пловдивчанин или софиянец към този момент е по-изгодно да възнамерява уикенд в Гърция, където парите му имат по-висока покупателна дарба в бранша на услугите, в сравнение с да излезе на вечеря в личния си град. Единственото общо нещо сред българските и гръцките заведения сега е признакът Евро, само че чувството за скъпотия остава твърдо на наша територия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ