Европа и изгубените трилиони: Когато капиталът спи, а Америка инвестира
Докато Уолстрийт чупи върхове с 5 трилиона $, заключени в хедж фондове, Европа стои в профил - богата, само че парализирана. Континентът, който държи едни от най-високите равнища на спестявания в света, остава най-бедният вложител. Това е огромният европейски абсурд: над 10 трилиона евро са блокирани в депозити, застраховки и нисколихвени облигации, до момента в който американските финансови пазари генерират ново световно благосъстояние.
Америка рискува. Европа чака. И чака прекомерно дълго.
Активите на хедж фондовете доближиха исторически връх от 5 трлн. $
Защо капиталът се връща при тях?
Хедж фондовете в Съединени американски щати, достигнали рекордните съвсем 5 трилиона $ активи по данни на HFR, не са просто пазарен феномен - те са израз на просвета на вложение. В Америка остатъкът от приход води до търсене на възвръщаемост. В Европа - до търсене на отбрана. И тъкмо тук се корени 20-годишното финансово закъснение на континента.
Над 35% от финансовото благосъстояние на европейските семейства се държи в депозити - пет пъти повече от американските. Това не е просто статистика, а културен инстикт, изграждан през десетилетия на инфлация, банкови рецесии и геополитическа неустойчивост. Но в изискванията на устойчива инфлация и световни фискални дефицити, " сигурната рентабилност " се трансформира в обезпечена загуба на покупателна мощ.
Дивидентните първенци - тихата форма на мощ на пазара
Това са компании, които изплащат и покачват дивиденти повече от 25 следващи години
Именно това желае да промени новата тактика на Европейската комисия - проект за активизиране на до 10 трилиона евро от спестяванията на семействата и насочването им към действителна стопанска система: инфраструктура, сила, нововъведения и финансови пазари. Това е не просто икономическа самодейност. Това е опит Европа да пренапише личното си финансово ДНК.
Защо тъкмо в този момент?
Защото светът се движи, а Европа изостава. Америка печели от финансовата си сила - от Wall Street до Силициевата котловина. Китай залага на централизиран промишлен напредък. Европа рискува да остане в клопката на своята парализа - с богати жители, само че бедна стопанска система.
Парите ги има. Но не текат. Европейските банки държат над 8 трилиона евро в пасивни депозити. В Германия - контузията от рецесията още диктува нерешителност. Във Франция - над половината от активите на семействата са в застрахователни схеми, които действително не влагат. В Южна Европа - кешът и държавните облигации остават главно леговище.
Десетилетие на търпението: трите компании, които ще господстват идващите 10 години
Те не следват трендовете, а ги основават
Контрастът със Съединени американски щати е трагичен: там над 60% от семействата имат акции или фондове. В Европа - под 20%. Това не е просто разлика в тактика. Това е разлика в светоглед. Американецът вижда в пазара инструмент за напредък. Европеецът вижда риск.
2025 може да се окаже повратен миг.
Европейската комисия приготвя пакет от ограничения, ориентирани към унищожаване на бариерите пред самостоятелното вложение. Целта: да се трансформира спестителят в вложител. Не посредством нечиста сделка, а посредством налична, цифрова и стимулираща среда. Част от ограниченията включват:
Паневропейски фондови артикули
Данъчни облекчения за дълготрайно вложение
Дигитални капиталови сметки
Една рамка за финансов пазар в целия Европейски Съюз (Capital Markets Union)
Идеята: от 27 фрагментирани национални пазара - към обединен европейски финансов пазар. За да финансира не със дотации, а със личния си капитал.
Но казусът не е единствено в регулациите. Проблемът е културен.
Докато американците влагат интензивно, европейците постоянно даже не осъзнават, че към този момент влагат - косвено, посредством пенсионни фондове и застрахователи, които влагат в американски ETF-и и хедж фондове. Така европейските спестявания финансират американския напредък.
Капитализмът има своите географски центрове. Европа от дълго време не е измежду тях. Но може да се върне - в случай че успее да трансформира голямата си ликвидност в икономическо присъединяване. Според Европейската капиталова банка, спомагателни 1,5 трилиона евро частни вложения годишно могат да прибавят сред 1 и 1,5 процентни пункта към Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Това е повече от целия План за възобновяване след Коронавирус.
Време е вложителите да се върнат към 60-40!?
Класическият баланс 60/40 сред акции и облигации още веднъж наподобява като най-сигурния метод за напредък в условия на рекордни пазари.
Но преди парите да потекат, културата би трябвало да се промени.
Европа би трябвало да убеди жителите си, че вложението не е игра - а отговорност. Че рискът не е зложелател, а инструмент. Че растежът не идва от икономисване, а от присъединяване.
Данните приказват ясно. От 2010 година S&P 500 е повишен с над 400%. Европейските борсови показатели - с под 150%. Не тъй като Европа няма компании, а тъй като няма задоволително вложители.
Най-голямата подигравка? Европейците, които се опасяват да влагат, към този момент поемат риск - просто не го осъзнават. Те губят от инфлацията, пропущат от пазара и изостават във опциите. Капиталът, който не се движи, постоянно намира различен дом.
Светът не чака. Америка влага. Азия създава. Европа държи парите. Време е това да се промени.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не съставлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.
Америка рискува. Европа чака. И чака прекомерно дълго.
Активите на хедж фондовете доближиха исторически връх от 5 трлн. $
Защо капиталът се връща при тях?
Хедж фондовете в Съединени американски щати, достигнали рекордните съвсем 5 трилиона $ активи по данни на HFR, не са просто пазарен феномен - те са израз на просвета на вложение. В Америка остатъкът от приход води до търсене на възвръщаемост. В Европа - до търсене на отбрана. И тъкмо тук се корени 20-годишното финансово закъснение на континента.
Над 35% от финансовото благосъстояние на европейските семейства се държи в депозити - пет пъти повече от американските. Това не е просто статистика, а културен инстикт, изграждан през десетилетия на инфлация, банкови рецесии и геополитическа неустойчивост. Но в изискванията на устойчива инфлация и световни фискални дефицити, " сигурната рентабилност " се трансформира в обезпечена загуба на покупателна мощ.
Дивидентните първенци - тихата форма на мощ на пазара
Това са компании, които изплащат и покачват дивиденти повече от 25 следващи години
Именно това желае да промени новата тактика на Европейската комисия - проект за активизиране на до 10 трилиона евро от спестяванията на семействата и насочването им към действителна стопанска система: инфраструктура, сила, нововъведения и финансови пазари. Това е не просто икономическа самодейност. Това е опит Европа да пренапише личното си финансово ДНК.
Защо тъкмо в този момент?
Защото светът се движи, а Европа изостава. Америка печели от финансовата си сила - от Wall Street до Силициевата котловина. Китай залага на централизиран промишлен напредък. Европа рискува да остане в клопката на своята парализа - с богати жители, само че бедна стопанска система.
Парите ги има. Но не текат. Европейските банки държат над 8 трилиона евро в пасивни депозити. В Германия - контузията от рецесията още диктува нерешителност. Във Франция - над половината от активите на семействата са в застрахователни схеми, които действително не влагат. В Южна Европа - кешът и държавните облигации остават главно леговище.
Десетилетие на търпението: трите компании, които ще господстват идващите 10 години
Те не следват трендовете, а ги основават
Контрастът със Съединени американски щати е трагичен: там над 60% от семействата имат акции или фондове. В Европа - под 20%. Това не е просто разлика в тактика. Това е разлика в светоглед. Американецът вижда в пазара инструмент за напредък. Европеецът вижда риск.
2025 може да се окаже повратен миг.
Европейската комисия приготвя пакет от ограничения, ориентирани към унищожаване на бариерите пред самостоятелното вложение. Целта: да се трансформира спестителят в вложител. Не посредством нечиста сделка, а посредством налична, цифрова и стимулираща среда. Част от ограниченията включват:
Паневропейски фондови артикули
Данъчни облекчения за дълготрайно вложение
Дигитални капиталови сметки
Една рамка за финансов пазар в целия Европейски Съюз (Capital Markets Union)
Идеята: от 27 фрагментирани национални пазара - към обединен европейски финансов пазар. За да финансира не със дотации, а със личния си капитал.
Но казусът не е единствено в регулациите. Проблемът е културен.
Докато американците влагат интензивно, европейците постоянно даже не осъзнават, че към този момент влагат - косвено, посредством пенсионни фондове и застрахователи, които влагат в американски ETF-и и хедж фондове. Така европейските спестявания финансират американския напредък.
Капитализмът има своите географски центрове. Европа от дълго време не е измежду тях. Но може да се върне - в случай че успее да трансформира голямата си ликвидност в икономическо присъединяване. Според Европейската капиталова банка, спомагателни 1,5 трилиона евро частни вложения годишно могат да прибавят сред 1 и 1,5 процентни пункта към Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Това е повече от целия План за възобновяване след Коронавирус.
Време е вложителите да се върнат към 60-40!?
Класическият баланс 60/40 сред акции и облигации още веднъж наподобява като най-сигурния метод за напредък в условия на рекордни пазари.
Но преди парите да потекат, културата би трябвало да се промени.
Европа би трябвало да убеди жителите си, че вложението не е игра - а отговорност. Че рискът не е зложелател, а инструмент. Че растежът не идва от икономисване, а от присъединяване.
Данните приказват ясно. От 2010 година S&P 500 е повишен с над 400%. Европейските борсови показатели - с под 150%. Не тъй като Европа няма компании, а тъй като няма задоволително вложители.
Най-голямата подигравка? Европейците, които се опасяват да влагат, към този момент поемат риск - просто не го осъзнават. Те губят от инфлацията, пропущат от пазара и изостават във опциите. Капиталът, който не се движи, постоянно намира различен дом.
Светът не чака. Америка влага. Азия създава. Европа държи парите. Време е това да се промени.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не съставлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ