Моята любов към шери – любовна връзка с испанско вино
Докато светлината избледнее над блатата на Гуадалкивир, Санлукар де Барамеда ухае на сол и топъл камък. Влезте в Bodega на Hidalgo и въздухът се затваря, кондензиран с квас, дъб и слабата наслада на ферментацията. Това е заземяваща миризма, позната, съвсем домашна. Редици от бъчви се издигат в съвършена геометрия, като най-младите виновност са подредени над най-старите в системата Solera, където всяко зарежда идващото в обмислен продан. Не стареене, а калибриране. Воал от цветя се спуска от горната страна – жив филм, който затваря виното от въздуха и му придава опънатия, солен борд.
Това малко пристанище, дружно с Херес де ла Фронтера и Ел Пуерто де Санта Мария, образува триъгълника на Шери, родното място на виното, за което Шекспир сподели, че може да изостри мозъка и да развърже езика. В тези варосани катедрали три династии – Гонзалес Баяс, Осборн и Идалго – са надживели нашествия, войни и фешън прищявки. Помежду си те са определили това, което ние мислим за шери: напитка, по едно и също време антична и неспок...
Прочетете целия текст »
