Празникът на Еленския бут е туристическа атракция
Докато София си върна преди дни Къщата на Яворов, където се разиграва драмата със гибелта на брачната половинка му Лора, домът на другата най-важна жена в живота на поета и неговата най-голяма обич Мина в град Елена беше трансфорат в туристическа атракция.
Оставена с десетилетия да се разрушава, чорбаджийската къща на тогавашния паралия Юрдан Тодоров, който е татко и на фамозен стихотворец, от наскоро е превърната в нещо като храм на признака на града. А това е Еленският бут. Пишем го с основна писмен знак, тъй като той си е национална горделивост – това, което е прошутото за италианците, хамонът за испанците и пършутът за сърбите, хърватите и другите от някогашна Югославия.
Заедно с прелестното филе, се продава и вино на името на Мина в прелестно възобновената й родна къща. На 16 ноември локалните хора провеждат специфичен празник на Еленския бут. Той е същинска атракция и даже се провеждат специфични екскурзии за него, тъй като не е обвързван единствено с ястие на стомах. Посетителите виждат да се разиграва целият обред по подготовката на месото, преди да го опитат в неговия идеален тип.
Прасетата, от които се прави класическият кулинарен артикул, характерен само и единствено за този дребен възрожденски балкански градец, са особено угоявани не с какво да е, а с планинска коприва от екологично чистите покрайнини. Колят ги навръх годинка, по-късно оставят месото им да отлежи в специфични дървени съдове. Правят се още доста интервенции, до момента в който се получи вкусния деликатес, а какви тъкмо – това ще разбере всеки, който реши да си направи дребната есенна екскурзия до това картинно кътче на България.
Освен да опита Еленски бут, посетителят на градчето може да се наслаждения на възрожденската архитектура, да научи забавни истории за локалните велики персони, да прегледа първото класно учебно заведение в България, фантастичната остаряла църква на 215 година и часовниковата кула – другия знак на мястото.
Оставена с десетилетия да се разрушава, чорбаджийската къща на тогавашния паралия Юрдан Тодоров, който е татко и на фамозен стихотворец, от наскоро е превърната в нещо като храм на признака на града. А това е Еленският бут. Пишем го с основна писмен знак, тъй като той си е национална горделивост – това, което е прошутото за италианците, хамонът за испанците и пършутът за сърбите, хърватите и другите от някогашна Югославия.
Заедно с прелестното филе, се продава и вино на името на Мина в прелестно възобновената й родна къща. На 16 ноември локалните хора провеждат специфичен празник на Еленския бут. Той е същинска атракция и даже се провеждат специфични екскурзии за него, тъй като не е обвързван единствено с ястие на стомах. Посетителите виждат да се разиграва целият обред по подготовката на месото, преди да го опитат в неговия идеален тип.
Прасетата, от които се прави класическият кулинарен артикул, характерен само и единствено за този дребен възрожденски балкански градец, са особено угоявани не с какво да е, а с планинска коприва от екологично чистите покрайнини. Колят ги навръх годинка, по-късно оставят месото им да отлежи в специфични дървени съдове. Правят се още доста интервенции, до момента в който се получи вкусния деликатес, а какви тъкмо – това ще разбере всеки, който реши да си направи дребната есенна екскурзия до това картинно кътче на България.
Освен да опита Еленски бут, посетителят на градчето може да се наслаждения на възрожденската архитектура, да научи забавни истории за локалните велики персони, да прегледа първото класно учебно заведение в България, фантастичната остаряла църква на 215 година и часовниковата кула – другия знак на мястото.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ