Докато се опитва да навакса изоставането си в надпреварата за

Докато се пробва да навакса изоставането си в конкуренцията за генеративен изкуствен интелект, преди няколко месеца Марк Зъкърбърг се свързва с някогашния основен софтуерен шеф на OpenAI – Мира Мурати. Предлага ѝ купи нейния новооснован стартъп Thinking Machines Lab.

Когато тя отхвърля, през идната седмица изпълнителният шеф на Meta се обърнал към над 10 от към 50-те чиновници на Мурати, с цел да разбере дали биха напуснали. Основната му цел бил Андрю Тълок – водещ откривател и съосновател на стартъпа.

За да го притегли, Зъкърбърг му предложил пакет от хонорари на стойност до 1,5 милиарда $ в границите на най-малко шест години, написа The Wall Street Journal, базирайки се на свои източници.

Тълок отказал. Никой от сътрудниците му също не напуснал.

Говорителят на Meta – Анди Стоун – назовава описанието на офертата „ неопределено и неуместно “, наблягайки, че размерът на всякакво заплащане зависи от покачването на цената на акциите. Той добавя пред WSJ, че Meta не се интересува от придобиването на Thinking Machines.

Дори в Силициевата котловина, където топ инженерите от дълго време разполагат с извънмерна икономическа мощ, отводите на деветцифрени предложения са необичайност.

Но с ескалацията на борбата за AI гении, даже фирмите с най-дълбоки джобове откриват, че парите към този момент не са всичко.

Докато някои откриватели на AI се държат като свободни сътрудници и сменят лаборатории в търсене на повече пари и въздействие, значително други показват непоколебима честност към своите водачи – харизматични фигури, които в софтуерната промишленост се употребяват със славата на рок звезди.

Тази просвета в стартъпите в допълнение сплотява екипите. А след години на всеобщо „ издърпване “ на чиновници, фирмите стават все по-умели в отбраната на личните си фрагменти.

OpenAI и стартъпите, основани от някогашни нейни чиновници като Мурати, постоянно са цели на Зъкърбърг в неговите огромни опити за привличане на гении. Още от началото на конкуренцията на AI терена, пионерите в региона примамваха откриватели с обещанието, че ще работят по историческата задача за основаване на общ изкуствен интелект (AGI) – система, по-умна от човек в множеството задания.

OpenAI – с създатели като Сам Алтман, Илон Мъск и Иля Суцкевер – трансформира тази задача в съвсем набожен кръстоносен поход, с нестопанска харта, чиято цел е да подсигурява, че разработките ще бъдат в интерес на човечеството.

Meta се е свързала с над 100 чиновници на OpenAI. Успяла е да наеме най-малко 10 от тях. На 25 юли Зъкърбърг избра Шенгдзя Жао – китайски откривател с три години стаж в OpenAI – за началник на новия екип по суперинтелигентност в Meta.

Изследователите от OpenAI, които към този момент са отказали предложенията на Meta, са останали, тъй като имат вяра, че OpenAI е най-близо до постигането на AGI. Те избират по-малка компания и се тормозят труда им да не бъде употребен за артикул, управителен главно от рекламни ползи, настояват източници на WSJ, осведомени със обстановката.

Зъкърбърг е съумял да притегли още по-малко хора от Anthropic – стартъп на стойност 170 милиарда $, управителен от Дарио Амодей, който преди пет години напусна OpenAI и води със себе си част от най-хубавите фрагменти на компанията.

Всичките седем съоснователи на Anthropic към момента работят в стартъпа. Много от тях се срещнали с Амодей преди повече от десетилетие посредством придвижването ефикасен алтруизъм – обществено течение, което набра известност измежду откривателите с ранните си предизвестия, че AI може да излезе отвън надзор и да унищожи човечеството. Част от тях даже са живели дружно в обща къща в Сан Франциско, където обсъждали най-хубавите способи да подаряват благосъстоянието си и рисковете, които AI носи.

Зъкърбърг въпреки всичко е съумял да наеме двама чиновници от Anthropic – Джоел Побар и Антон Бахтин – и двамата с предходен опит в Meta.

Суцкевер е построил учредената предходната година компания Safe Superintelligence (SSI) по този начин, че да бъде съвсем непробиваема за конкуренцията. За разлика от Амодей, Суцкевер не e привлякъл огромен брой откриватели от OpenAI.

Повечето чиновници на SSI не са необятно познати в Силициевата котловина, частично тъй като компанията търси обещаващи технолози с нови хрумвания, които Суцкевер може да образова. На чиновниците даже се предлага да не загатват SSI в своите LinkedIn профили, с цел да не станат обект на „ отвличания “ от конкуренцията.

По-рано тази година Суцкевер също е отхвърлил предложение от Зъкърбърг за закупуване на SSI.

Мира Мурати, която прекара шест години в OpenAI, преди да напусне през септември предходната година, към този момент има своя лична група от „ апостоли “.

Родена в Албания, тя се причислява към OpenAI, когато организацията към момента е дребна изследователска лаборатория, оказва помощ при стартирането на първия ѝ артикул и след това оглавява съвсем всички основни действия като основен софтуерен шеф.

В OpenAI тя е известна със своята прочувствена просветеност и липса на его – качества, които ѝ завоюваха лоялността на изследователския и инженерния състав.

В Thinking Machines тя вкарва сходна конструкция без йерархична суетност, както в OpenAI и SSI, където даже старши откриватели са обозначени просто като „ Член на техническия екип “ (Member of Technical Staff) – в духа на колегиалната и равнопоставена просвета.

Когато основава Thinking Machines през февруари, повече от 20 някогашни сътрудници от OpenAI я последват, в това число съоснователят Джон Шулман – един от главните мозъци зад ChatGPT, който единствено няколко месеца по-рано е минал към Anthropic. Много от откривателите на Мурати идват от екипа по пост-тренинг на OpenAI – подразделението, което основава ChatGPT и дава отговор за образованието на моделите по какъв начин да споделят с хора.

Какво тъкмо основава Мурати сега, остава строго защитавана загадка – даже за някои от нейните вложители, които неотдавна вложиха 2 милиарда $ в компанията. Обявената ѝ задача е да направи „ системите с изкуствен интелект по-достъпни за схващане, персонализируеми и по-общоспособни “.

Наскоро Мурати съобщи, че компанията създава „ мултимодален AI, който работи по този начин, както вие естествено взаимодействате със света “, и че първият ѝ артикул ще бъде показан „ в границите на идващите няколко месеца “. Стартъпът е наел офис в тиха част на квартал Mission в Сан Франциско – единствено на няколко пресечки от централата на OpenAI.

Списание Wired по-рано заяви за някои от опитите на Meta да притегли гении от Thinking Machines.

Андрю Тълок – посочен като съосновател на Thinking Machines – е бил обект на настойчива акция за привличане от страна на Марк Зъкърбърг и Александър Уанг, новоназначен началник на лабораторията за суперинтелигентност в Meta. И двамата го засипвали с послания с предложения да се причисли към тях.

Тълок е родом от Австралия и е приключил Университета в Сидни с най-голям триумф измежду студентите в региона на науката. Работил е по машинно образование във Фейсбук в продължение на 18 месеца, преди да стартира следдипломна подготовка в Кеймбридж. По-късно се реалокира в Калифорния, където още веднъж се причислява към Фейсбук – този път в екипа по проучвания на AI – и в последна сметка доближава до званието „ извънреден инженер “ – една от най-високите механически длъжности в компанията. „ Определено беше прочут като извънреден талант “, споделя пред WSJ Майк Върнъл, някогашен шеф във Фейсбук, който е работил с Тълок.

През 2016 година, няколко години откакто Тълок се причислява към Фейсбук, президентът на OpenAI – Грег Брокман – се пробва да го наеме като един от първите чиновници на организацията. В имейл до Илон Мъск Брокман написа, че Тълок получава 800 000 $ годишно във Фейсбук и евентуално ще се опита да контракти още повече. По това време OpenAI предлага на новите си попълнения годишна заплата от 175 000 $ и бонус от 125 000 $.

„ Андрю е доста покрай това да каже „ да “. Но се тормози от толкоз огромната разлика в заплатата “, написа Брокман на 21 февруари.

Тълок не се причислява към OpenAI тогава.

Той го прави едвам седем години по-късно, когато ChatGPT към този момент е световен феномен, а оценката на стартъпа се изстрелва в стратосферата.