Докато се изнизваше, без да пророни и дума, от терена

Докато се изнизваше, без да пророни и дума, от терена и надалеч от публиката и горящото оскърбление, Маурицио Сари изглеждаше като човек, който знае. Той не е първият на своя пост, носещ този лик, вървящ с тази тежка стъпка, съзнаващ, че рано или късно Челси е изправен пред решение.

При тези условия това всекидневно значи единствено едно: историята сочи, че когато лондонският клуб е изправен пред избора дали да уволни своя управител, или не, работи по този начин, като че изобщо не е имал избор.

Роман Абрамович е уволнявал мениджъри рано, уволнявал ги е и късно. Уволнявал ги е след продобиване на купата в Премиър Лийг, само че не и на Шампионската лига; уволнявал ги е след спечелването на Шампионската лига, само че не и на купата в Премиър Лийг. Уволнявал ги е обратно на желанието на почитателите, уволнявал ги е и за неописуемо облекчение на почитателите. Уволнявал ги е за по-малко от това да бъдат бити с 6:0, както се случи на тима на Сари в неделя против Манчестър Сити, уволнявал ги е и за повече.

Абрамович е имал 13 мениджъри на непрекъсната служба след идването си в британския футбол преди 16 години. На този стадий от сегашния сезон руснакът (и, по-важното, ръководещите клуба от негово име) разпознава знаците. Не единствено очевидните – двата следващи срутва като посетители в Борнемут и Манчестър, както и неумолимото проваляне в таблицата на Премиър Лийг – първо излизане от битката за купата, а в този момент, след възраждането на Манчестър Юнайтед, и от зона Шампионска лига. Има и по-дълбоко скрити.



Вече не един път, а дважди от началото на годината Сари подлага на критика обществено своите играчи, поставяйки под въпрос техния нрав и мотивация. След провалянето с 2:0 на посетители на Арсенал предишния месец италианецът предприе необикновената стъпка да направи обществения си коментар посредством преводач, с цел да се подсигури, ако не може да откри точната словосъчетание за изразяването на недоволствата си от своя състав.

Това е рискована тактика, носеща чувството за последно мятане на зара. Красноречиво е, че след използването не се получи очевидно покачване на равнището на показване на играчите – в противен случай, нещата единствено се утежняват. Отборът към момента не е вкарал гол в лигата като посетител през 2019 година, че и от горната страна на това може даже да е признателен на шанса си, че позволи единствено шест гола против първенеца в неделя.

С идването на зимата се получи картина, като че ли футболистите на Челси са се отучили от всичко научено от Сари – все едно са се опитвали да играят по неговия метод известно време и по-късно просто изведнъж са решили, че той не е верният за тях.

Това е добре позната панорама в Челси: отдалечаване сред мениджъра и играчите, загуба на тежест на думите му, неприемане на концепциите и наставленията му. Същото се случи и с Жозе Моуриню през 2015 година и през предходната с Антонио Конте. Всички знаят по какъв начин завършва тази история: не играчите са тези, които си отиват.



Сари, съдейки по държанието му след последния съдийски сигнал в неделя, осъзнава това. Той ще да знае, че сходен резултат мигновено носи със себе си заплахата за работата му, защото обезпечава безапелационно доказателство за неговото уволняване. Има обаче и равносилен по меродавност мотив и за напълно противоположната теза; мотив, който може и да накара управлението на Челси да спре за миг евентуално към този момент почналата активност по подготовката на съглашение за наказателна клауза.

Той гласи по този начин: Манчестър Сити има всичко това, за което Челси в миналото е мечтал – не просто триумф, а резистентен триумф, непрекъснат триумф, непоколебима посока. Нещо повече, има явен и мигновено различим жанр на игра, забележителен темперамент, опустошителна хубост.

Не че и Челси не е имал триумфи, несъмнено. Абрамович докара на „ Стамфорд Бридж” пет трофеи в ПЛ, една от ШЛ и куп Купи на Англия. Лондонският клуб към момента изпреварва Ман Сити – двата огромни носители на смяната в актуалния британски клубен футбол – във връзка с извоювани титли.

Успехите на Челси обаче бяха в жанр „ взрив-срив”, плодоносни години и по-късно неизбежно сушави; триумфи в следствие не толкоз на деликатно направен и следван проект, а на впрягане на хаоса. Отдавна обаче този метод наподобява нежен и нестабилен.



В Сити е друго. Там, несъмнено, също претърпяха мъничко безпорядък (уволненията на Марк Хюз и Роберто Манчини, съществуването на Карлос Тевес и Марио Балотели) и изкачването до върха бе мъчно извоювано и малко по-бавно от предстоящото поради инжекциите от петродолари.

Днес обаче, малко повече от десетилетие след идването на шейх Мансур, пътят е начертан. Клубът може и да не завоюва купата в ПЛ този сезон – неделната победа сподели какъв брой възхита заслужават Ливърпул и Тотнъм за самото си спринтиране наедно с отбора на Джосеп Гуардиола, само че най-малко ще е близо. Ще бъде любимецът да вземе короната и следващата година, и в годината по-късно. Трудно е да си представим Сити да се свлича 6-и в близко бъдеще.

Това е разследване от изхарчените за клуба пари, да, но и удостоверение за това по какъв начин са изхарчени: за умното създаване на един кадърен да играе проповядвания от Гуардиола футбол, който стопира дъха и носи злоба у съперниковите играчи и почитатели.

Именно това Абрамович постоянно е желал за Челси. И точно по тази причина той по този начин дълго преследваше Гуардиола и назначи Андре Вилаш-Боаш през 2011 година и Сари предишното лято – тъй като се предполагаше да са от същото тесто.



Тук не става въпрос просто за някакъв прикрит естетизъм – има го и икономическият мотив. Идентичност като тази на Сити носи резултати – не постоянно, не всяка година, само че дълготрайно. Тя оказва помощ за привличането на огромни играчи и за това те да са точните за стила. Премахва потребността всяка година да се уволнява управител, да се стартира строеж отначало с търсене на напълно друг профил играчи на пазара и каране на към този момент наличните да учат нови номера. Ясната еднаквост пречи на бурите след слаба серия от резултати или след разочароващ сезон – точно разликата сред отклоняването от пътя и хващането на пътя заникъде. Тя носи сигурност там където другояче може да се възцари подозрението.

Проблемът е, несъмнено, че това лишава време. Дори и Гуардиола, оказа се, се нуждаеше от година, с цел да оформи Сити в мечтаната си конструкция, а освен това съставът бе граден с мисълта за него дълго преди идването му. Нужно е самообладание и схващане. Не може да се построи за едно лято или за един сезон. Няма по какъв начин да се реализира, в случай че непрекъснато уволняваш мениджъра.



Тъй че това е изборът, пред който е изправен Челси: уволняваме Сари и цикълът „ взрив-срив” ще бъде удължен. А може пък и това да е вярното решение: може италианецът да е прекомерно негъвкав, с цел да успее в Англия; може постигнатото от него в Наполи да е невероятно да бъде повторено; може би тактиката му е разкрита от противниците и той няма никакви други скрити аса в ръкава си.

В един миг обаче Челси ще бъде задължен да постъпи по противоположния метод. Ще би трябвало да се спре на един управител, да одобри значимостта на времето като равностойна на значимостта на парите, да премине през сушава година с вярата да последва плодотворна. Клубът желае това, което Сити има. За да го получи, би трябвало да стартира да прави каквото Сити прави.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 26 кръг, неделя 10 февруари Манчестър Сити 6:0краен резулат Челси