За Путин и Солженицин
Докато се готвим да отбележим 100-годишнината от рождението на създателя на „ Архипелагът Гулаг “, брачната половинка му Наталия Солженицин, която е била и негов интелектуален съизвършител, даде изявление за френското списание „ Фигаро “. Тя напомня, че Александър Солженицин, който през целия си живот се е борил против тоталитаризма, е бил също последовател на мощната власт в Русия. Това безспорно изяснява благосклонността на Владимир Путин към него. Ето какво споделя тя:
„ Путин изпитваше персонална благосклонност към Солженицин. Бих споделила, че му отделяше „ вътрешно внимание “. Не знам тъкмо за какво. Но знам да вземем за пример, че неговата дребна книга „ Размишления за Февруарската гражданска война “, оповестена преди 10 години във в. „ Росийская газета “, е била дадена на Путин. После я видяха на бюрото му, с обяснителни бележки. Това, което ги сближаваше, безспорно е фактът, че Солженицин като него е последовател на мощната държава…
Бих споделила, че сме изправени пред форма на шизофрения. От една страна, разгласяват купища книги за Сталин, честват рождението и гибелта му, само че в това време не е заслужено да кажем, че властта предизвиква това. Но е правилно, че не се опълчва. На 30 октомври бе издигната нова стена за жертвите на всички политически репресии и Путин пристигна на церемонията по откриването. Неговото наличие беше антисталински жест и беше възприето като подобен. Той произнесе тирада, всяка дума от която беше вярна. Противоречието е отражение на схизмата в нашето общество. Путин счита, че като президент на всички руснаци, би трябвало да одобри това съжителство….
Трябва да разграничим Крим и Донбас. Съжалявам доста за това, което се случи в Донбас, руснаците не биваше в никакъв случай да се намесват. Но що се отнася до Крим, макар противоречивия метод, от позиция на интернационалното право, този район принадлежи на Русия. От моя позиция, връщането на Крим признава правото на Историята.
(Със съкращения,
превод „ Гласове “)
„ Путин изпитваше персонална благосклонност към Солженицин. Бих споделила, че му отделяше „ вътрешно внимание “. Не знам тъкмо за какво. Но знам да вземем за пример, че неговата дребна книга „ Размишления за Февруарската гражданска война “, оповестена преди 10 години във в. „ Росийская газета “, е била дадена на Путин. После я видяха на бюрото му, с обяснителни бележки. Това, което ги сближаваше, безспорно е фактът, че Солженицин като него е последовател на мощната държава…
Бих споделила, че сме изправени пред форма на шизофрения. От една страна, разгласяват купища книги за Сталин, честват рождението и гибелта му, само че в това време не е заслужено да кажем, че властта предизвиква това. Но е правилно, че не се опълчва. На 30 октомври бе издигната нова стена за жертвите на всички политически репресии и Путин пристигна на церемонията по откриването. Неговото наличие беше антисталински жест и беше възприето като подобен. Той произнесе тирада, всяка дума от която беше вярна. Противоречието е отражение на схизмата в нашето общество. Путин счита, че като президент на всички руснаци, би трябвало да одобри това съжителство….
Трябва да разграничим Крим и Донбас. Съжалявам доста за това, което се случи в Донбас, руснаците не биваше в никакъв случай да се намесват. Но що се отнася до Крим, макар противоречивия метод, от позиция на интернационалното право, този район принадлежи на Русия. От моя позиция, връщането на Крим признава правото на Историята.
(Със съкращения,
превод „ Гласове “)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ