„Докато съм цар...: какъв владетел е бил цар Борис?
" Докато съм цар, българска майка няма да върже черна кърпа поради умрял във война наследник или брачен партньор ": към края на дъждовния 28 август 1943 Радио София оповестява за гибелта на цар Борис . С какво би трябвало да бъде запомнен?
„ Борис е бил воин. Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи “. Тези думи са произнесени през 1961 година от основния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса в Ерусалим против Адолф Айхман, един от основните уредници на Холокоста. По време на процеса е събран голям доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в най-ужасното закононарушение през Втората международна война. Заради спасяването на българските евреи, на 18 май 1994 година еврейските организации в Съединени американски щати посмъртно удостояват Борис Трети с премията „ Морален общественик " .
По време на войната България е съдружник на нацистка Германия. Но Борис освен резервира дипломатическите връзки с Москва, а и не изпраща нито един български боец на Източния фронт и даже изрично не разрешава на младежи-бранници да се включват като доброволци във войната срещу болшевишка Русия. Неслучайно и до ден-днешен оценките за живота и делото на последния монарх, управлявал независимо България, неведнъж са много спорни.
" Равнозначно на мъдрост "
Според историка Андрей Пантев, няма никакво подозрение, че Борис Трети е бил известен измежду народа. „ Той е бил мощно впечатлен от ориста на татко си цар Фердинанд. Ето за какво в доста връзки се е стремял да не стига до крайностите, които доведоха до абдикацията на Фердинанд. Така да вземем за пример монархът не позволява фашизоидни или екстремистки детайли като Ванче Михайлов да заемат постове във властта ", изяснява Пантев. Според него бедата е, че събитията и личностите от оня интервал неведнъж се гледат като черно-бял филм. „ За един общественик от ранга на цар Борис Трети не може да се приказва, че е единствено популярен или че е единствено непрокопсаник ", споделя историкът. По неговите думи, през Втората международна война на Борис му се е наложило да причисли България към Тристранния пакт, тъй като си е дал сметка, че Германия неизбежно ще окупира Балканите.
Пантев твърди и друго: известността на цар Борис Трети се дължи в огромна степен на обстоятелството, че той се е съобразявал с живота на елементарните хора. Царят прозорливо е уловил публичните настроения против предаването на българските евреи и с риск да пострада от гнева на Хитлер е спрял осъществяването на позорната договорка „ Белев-Данекер ". „ Във всичко е проявявал сдържаност, което в тогавашните условия е било равнозначно на мъдрост ", обобщава Пантев.-->
" Трагедията на българския монарх "
Философът Калин Янакиев напомня на собствен ред, че цар Борис се е възползвал от антидемократичния прелом през 1934 година, с цел да укрепи властта си. Според Янакиев, дейностите на Борис са предопределени от местоположението на неговото царство. „ Тази част от Европа постоянно е имала нещастието да се трансформира в жертвоприношение след всеки огромен спор. България не изпрати войски на Източния фронт, само че това не я избави от експанзията на болшевишка Русия. В този смисъл способността на цар Борис Трети да лавира сред Германия и нейните съперници не трябва да се преувеличава. Съдбата на България като жертва на руската агресия е била предопределена. Трагедията на българския монарх е неналичието на избор, който да промени хода на историята в удобна за България посока ", счита Янакиев. Според него епохата на Борис Трети необичайно прилича на така наречен „ нелиберална народна власт ", прокламирана понастоящем от унгарския министър председател Виктор Орбан. И въпреки всичко царуването на Борис не е автократично, а още по-малко пък е тирания, прецизира историкът Андрей Пантев.
Двамата професори са единомислещи, че след Първата международна война българската стопанска система реализира огромни триумфи. Първоначално страната е икономически унищожена, дала е 150 хиляди жертви и е изгубила съществени територии. Освен всичко друго, България би трябвало да изплаща големи репарации на спечелилите и да изхранва 300 хиляди бежанци, прокудени от Македония, Тракия и Добруджа. По време на 25-годишното ръководство на Борис Трети брутният вътрешен артикул на най-вече земеделската до тогава страна нараства повече от два пъти и доближава почти 25 милиарда $ - приравнено към покупателната мощ на $ през 1990 година. По време на Втората международна война производството се задържа на предвоенните нива, а външнотърговският баланс остава позитивен. България усъвършенства връзките със своите съседи, а царят организира политика за мирна проверка на Ньойския контракт, който тежко обременява българите. В резултат от тази политика страната освен си връща Южна Добруджа, само че и се снабдява с спомагателен интернационален престиж в разгара на избухналата към този момент нова международна война. Американското списание „ Тайм “ даже афишира цар Борис за международна персона на месец януари 1941 година и разгласява фотографията му на корицата - нещо, което и до през днешния ден не се е случвало на различен български общественик.
Gulliver/Getty Images
" Докато съм цар... "
„ Докато съм цар, българска майка няма да върже черна кърпа поради умрял във война наследник или брачен партньор! “, зарича се цар Борис Трети още когато като престолонаследник води война на Солунския фронт в края на Първата международна война. И извършва това свое заричане, което Андрей Пантев назовава „ неустрашим акт ". Според историка, известността на Борис като „ Добрия цар “ не е единствено фолклор, а се дължи на неговото действително държание. „ Поуките за българската политическа класа от това ръководство са, че когато успееш да запазиш в неимоверно сложни условия равновесието и достолепието на нацията си, историята постоянно те награждава с дълготраен заем на доверие. Най-добрата илюстрация на този заем бе кариерата на сина му Симеон в България. Неговата известност първоначално се дължеше съвсем напълно на делата на татко му ", твърди Пантев.
Последният акт от трагичния завършек на Третото българско царство е оскверняването и след това взривяването на гроба на царя, осъществени през 1946 и 1949 година от група комунистически екстремисти, предвождани от Лев Главинчев. „ Само еретическа религиозна пристрастеност може да изясни метода, по който комунистите изтриват предишното на народите. Това, което правят с гроба на Борис, а и с всички живи или към този момент убити, които не са подкрепили комунистическата тирания, изцяло се вписва във варварската същина на тази квазирелигиозна теория и водената от нея същинска религиозна война. Те отхвърлят съществени човешки полезности като историческа памет, почит към личността, народен суверенитет и еднаквост. Всичко това е трябвало да бъде изтрито “, обобщава философът Калин Янакиев.
„ Борис е бил воин. Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи “. Тези думи са произнесени през 1961 година от основния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса в Ерусалим против Адолф Айхман, един от основните уредници на Холокоста. По време на процеса е събран голям доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в най-ужасното закононарушение през Втората международна война. Заради спасяването на българските евреи, на 18 май 1994 година еврейските организации в Съединени американски щати посмъртно удостояват Борис Трети с премията „ Морален общественик " .
По време на войната България е съдружник на нацистка Германия. Но Борис освен резервира дипломатическите връзки с Москва, а и не изпраща нито един български боец на Източния фронт и даже изрично не разрешава на младежи-бранници да се включват като доброволци във войната срещу болшевишка Русия. Неслучайно и до ден-днешен оценките за живота и делото на последния монарх, управлявал независимо България, неведнъж са много спорни.
" Равнозначно на мъдрост "
Според историка Андрей Пантев, няма никакво подозрение, че Борис Трети е бил известен измежду народа. „ Той е бил мощно впечатлен от ориста на татко си цар Фердинанд. Ето за какво в доста връзки се е стремял да не стига до крайностите, които доведоха до абдикацията на Фердинанд. Така да вземем за пример монархът не позволява фашизоидни или екстремистки детайли като Ванче Михайлов да заемат постове във властта ", изяснява Пантев. Според него бедата е, че събитията и личностите от оня интервал неведнъж се гледат като черно-бял филм. „ За един общественик от ранга на цар Борис Трети не може да се приказва, че е единствено популярен или че е единствено непрокопсаник ", споделя историкът. По неговите думи, през Втората международна война на Борис му се е наложило да причисли България към Тристранния пакт, тъй като си е дал сметка, че Германия неизбежно ще окупира Балканите.
Пантев твърди и друго: известността на цар Борис Трети се дължи в огромна степен на обстоятелството, че той се е съобразявал с живота на елементарните хора. Царят прозорливо е уловил публичните настроения против предаването на българските евреи и с риск да пострада от гнева на Хитлер е спрял осъществяването на позорната договорка „ Белев-Данекер ". „ Във всичко е проявявал сдържаност, което в тогавашните условия е било равнозначно на мъдрост ", обобщава Пантев.-->
" Трагедията на българския монарх "
Философът Калин Янакиев напомня на собствен ред, че цар Борис се е възползвал от антидемократичния прелом през 1934 година, с цел да укрепи властта си. Според Янакиев, дейностите на Борис са предопределени от местоположението на неговото царство. „ Тази част от Европа постоянно е имала нещастието да се трансформира в жертвоприношение след всеки огромен спор. България не изпрати войски на Източния фронт, само че това не я избави от експанзията на болшевишка Русия. В този смисъл способността на цар Борис Трети да лавира сред Германия и нейните съперници не трябва да се преувеличава. Съдбата на България като жертва на руската агресия е била предопределена. Трагедията на българския монарх е неналичието на избор, който да промени хода на историята в удобна за България посока ", счита Янакиев. Според него епохата на Борис Трети необичайно прилича на така наречен „ нелиберална народна власт ", прокламирана понастоящем от унгарския министър председател Виктор Орбан. И въпреки всичко царуването на Борис не е автократично, а още по-малко пък е тирания, прецизира историкът Андрей Пантев.
Двамата професори са единомислещи, че след Първата международна война българската стопанска система реализира огромни триумфи. Първоначално страната е икономически унищожена, дала е 150 хиляди жертви и е изгубила съществени територии. Освен всичко друго, България би трябвало да изплаща големи репарации на спечелилите и да изхранва 300 хиляди бежанци, прокудени от Македония, Тракия и Добруджа. По време на 25-годишното ръководство на Борис Трети брутният вътрешен артикул на най-вече земеделската до тогава страна нараства повече от два пъти и доближава почти 25 милиарда $ - приравнено към покупателната мощ на $ през 1990 година. По време на Втората международна война производството се задържа на предвоенните нива, а външнотърговският баланс остава позитивен. България усъвършенства връзките със своите съседи, а царят организира политика за мирна проверка на Ньойския контракт, който тежко обременява българите. В резултат от тази политика страната освен си връща Южна Добруджа, само че и се снабдява с спомагателен интернационален престиж в разгара на избухналата към този момент нова международна война. Американското списание „ Тайм “ даже афишира цар Борис за международна персона на месец януари 1941 година и разгласява фотографията му на корицата - нещо, което и до през днешния ден не се е случвало на различен български общественик.
Gulliver/Getty Images " Докато съм цар... "
„ Докато съм цар, българска майка няма да върже черна кърпа поради умрял във война наследник или брачен партньор! “, зарича се цар Борис Трети още когато като престолонаследник води война на Солунския фронт в края на Първата международна война. И извършва това свое заричане, което Андрей Пантев назовава „ неустрашим акт ". Според историка, известността на Борис като „ Добрия цар “ не е единствено фолклор, а се дължи на неговото действително държание. „ Поуките за българската политическа класа от това ръководство са, че когато успееш да запазиш в неимоверно сложни условия равновесието и достолепието на нацията си, историята постоянно те награждава с дълготраен заем на доверие. Най-добрата илюстрация на този заем бе кариерата на сина му Симеон в България. Неговата известност първоначално се дължеше съвсем напълно на делата на татко му ", твърди Пантев.
Последният акт от трагичния завършек на Третото българско царство е оскверняването и след това взривяването на гроба на царя, осъществени през 1946 и 1949 година от група комунистически екстремисти, предвождани от Лев Главинчев. „ Само еретическа религиозна пристрастеност може да изясни метода, по който комунистите изтриват предишното на народите. Това, което правят с гроба на Борис, а и с всички живи или към този момент убити, които не са подкрепили комунистическата тирания, изцяло се вписва във варварската същина на тази квазирелигиозна теория и водената от нея същинска религиозна война. Те отхвърлят съществени човешки полезности като историческа памет, почит към личността, народен суверенитет и еднаквост. Всичко това е трябвало да бъде изтрито “, обобщава философът Калин Янакиев.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ